Р Е Ш Е Н И Е№292

гр.Ш. 21.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2.Ралица Хаджииванова

при секретаря П.П. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№488 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №605 от 10.07.2013г. по гр.д.№293 по описа за 2013г. на ШРС ,съдът е отхвърлил предявения от В.Д.В., ЕГН ********** и Т.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. Р.Р. от ШАК срещу Г.П.Й., ЕГН ******** ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 111 и чл. 67, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата не притежава право на строеж върху лятна кухня в поземлен имот, находящ се в гр. Ш., ул. "Х. К." №5, кв. 145 /сто четиридесет и пет/, представляващ УПИ Х-3413 по плана на гр. Ш. и съставляващ ПИ с идентификатор № 83510.666.533 по Кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 347 кв.м. и при съседни имоти: имоти с ид. №№83510.666.539; 83510.666.534; 83510.666.546; 83510,666.532; 83510.666.542; 83510.666.541., осъдил е В.Д.В., ЕГН ********** и Т.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. Р.Р. от ШАК да заплатят на Г.П.Й., ЕГН ******** *** сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението е обжалвано от ищците В.Д.В., и Т.П.К., действащи , чрез пълномощника си адв.Р.Р. от ШАК , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и съдът да уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна Г.П.Й., действаща ,чрез пълномощника си адв.Г.Г. от ШАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от представеното решение №455/01.07.2009г. по гр.д.№1192/2009г. по описа на ШРС , което е влязло в сила , съдът е признал за установено по отношение на ответницата, че ищците и трето за настоящия спор лице са собственици на 2699/28 95 идеални части от дворно място, находящо се в гр. Ш., ул. Х. К. №5, представляващо поземлен имот с идентификатор № 83510.666.533, а ответницата е собственик на 196/2895 идеални части от дворното място. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №114, том II, дело N'553/1988 г. на нотариус А. Н. с район на действие ШРС, ответницата е придобила в еднолична собственост паянтова жилищна сграда, построена върху 80 кв.м. в западната част на парцела и пристроените към къщата лятна кухня, навес мазе и клозет. От разрешение за строеж №1/03.01.2012г., издадено от Община Ш.; решение №84/28.09.2012г. по адм.д.№151/2012 г. по описа на ШАС и решение №3478/2013г. по адм.д.№14780/2012 г. по описа на ВАС, се установява, че в полза на ответницата е издадено разрешение да построи : допълващо застрояване - лятна кухня в УПИ. Х-3413 в кв. 145 по плана на град Ш., поземлен имот с идентификатор № 83510.666.533 по КК на града. От заключението по изготвената СТЕ става ясно, че съобразно одобрения от гл. архитект на Община Ш. на 15.12.2011г. инвестиционен проект, застроената площ на лятната кухня е 14.97 кв.м., разположена е на южната имотна граница, източно от жилищната сграда в дъното на имота и пазарната стойност на правото на строеж на лятна кухня със застроена площ от 14.97 кв.м. е 3 293.40лв. От показанията на разпитаният пред ШРС свидетел С. Д. С. се установява, че в имота съществуват две основни сгради, като към основната сграда, която се намира в дъното на парцела и в която не живеят ищците е имало ниска, немасивна сграда от около 12-15 квадрата, която в периода 1993-1994 година е била съборена и към настоящия момент постройката не съществува, а има само строителни материали. От представените НА за дарение на недвижим имот №5, том II, дело №546/1985 на ШРС; НА за дарение на недвижим имот №73, том V, дело №118 8/1967 на ШРС и НА за покупко-продажба на недвижим имот N'51, том V, дело №1594/1964 на ШРС се установява , че в имота след 1967г. е имало изградена постройка - лятна кухня.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл. 111 и чл. 67, ал. 1 ЗС да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата не притежава право на строеж върху лятна кухня в поземлен имот, находящ се в гр. Ш., ул. "Х. К." №5, кв. 145 /сто четиридесет и пет/, представляващ УПИ Х-3413 по плана на гр. Ш. и съставляващ ПИ с идентификатор № 83510.666.533 по Кадастралната карта на гр.Ш. . В тежест на ответника е по този иск да докаже факта ,че е носител на правото на строеж за процесният имот.

Установи се по делото ,че страните са съсобственици на дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 83510.666.533 по КК на град Ш.. В този имот е имало изградена лятна кухня , която ответницата е придобила валидно по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №114, том II, дело N'553/1988 г. на нотариус А. Н. с район на действие ШРС, и тя е станала нейна собственост . В последствие лятната кухня е погинала. В случая с придобиването на постройката, ответницата е придобила и правото на строеж за нея върху същия поземлен имот. С прехвърляне на сградата е настъпил транслативен ефект и по отношение на правото на строеж върху лятната кухня. Правото на строеж се включва в правото на собственост върху сградата, поради което дори и да не е изрично уговорено в предмета на сделката, то съставлява неразделна част от нея. Поради липса на предвиждане на друго в нотариалния акт за собственост, ответницата след погиването на лятната кухня, станало през 1993г. или 1994г., има право на строеж в рамките, в които е имала право на собственост на погиналата постройка. Това право на строеж обременява поземления имот. За да се погаси, е необходимо обратното - в документа за собственост изрично да е предвидено, че при погиване на лятната кухня правото се погА.ва. Съдът счита , че въпреки погиването на лятната кухня ,съобразно разпоредбата на чл.66, ал.2 ЗС правото на строеж на ответницата не се е погасило , поради погиване на сградата и тя като носител на правото на строеж за нея може да я изгради отново ,като това нейно право не е ограничено по закон със срок , като в този смисъл е и съдебната практика , цитирана в решението на ШРС - Решение № 3817 от 24.12.1981г. по гр. д. № 3017/81г., ВС, I г. о. ; Решение № 297 от 26.02.1985г. по гр. д. № 35б/84г., ВС, I г. о.; Решение № 50 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 447/2007 г., III г. о.; Решение №873 от 17.12.2010 по гр.д. 175/2010г. I г.о. ВКС) .

В настоящият случай посоченият в чл.67 ал.1 от ЗС срок не обвързва ответницата, тъй като той касае случаите , в които собственикът на земята е отстъпил право на строеж на друго лице и същото не е реализирало това право в посоченият срок. Също така няма данни по делото ответницата да се е отказала от правото си на собственост по реда на чл.100 от ЗС или някой друг да е придобил нейните права касателно процесният имот.

В жалбата си жалбоподателят твърди ,че ШРС не бил разгледал възражението му за нищожност на сделката по силата на която ответницата е придобила собствеността върху лятната кухня , поради липсата на предмет. Такова възражение за нищожност на сделката не е било направено изрично от ищеца в исковата му молба , по него не е била дадена възможност на другата страна за становище и защита и то е преклудирано , поради което е недопустимо същото да се заявява за първи път във въззивната жалба и въззивният съд не следва да го разглежда.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Съобразно изхода от спора жалбоподателят следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските и по делото направени във въззивното производство в размер на 200лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №605 от 10.07.2013г. по гр.д.№293 по описа за 2013г. на ШРС.

ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН ********** и Т.П.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Р. от ШАК да заплатят на Г.П.Й., ЕГН ******** *** разноски по делото в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.