Р Е Ш Е Н И Е

№ 253

град Шумен, 31.10.2013 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Азадухи Карагьозян

2.Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №348 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №99/11.04.2013 г. постановено по гр. д. №449/2012 г. на Новопазарски районен съд (НПРС) е била отхвърлена претенцията по реда на чл.422, ал.1 от ГПК да бъде установено, че В.Х.Д., ЕГН-**********,*** и Д.С.Й., ЕГН-********** *** дължат на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-1..., гр. С., ул. „...” №.., в качеството си на поръчители сумата от 10 821.24 лв. – главница по потребителски кредит с кредитополучател П.А.Г., сключен на 14.03.2006 г., общо за сумата от 20 000 лв., сумата от 1358.52 лв. – представляващи мораторни лихви, както и 576.33 лв. – такси от страна на ищеца. С решението банката ищец е осъдена да заплати и сторените от ответниците разноски в рамките на първоинстанционното производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца - „Банка ДСК” ЕАД. В подадената до ШОС въззивна жалба сочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че не са правилни изводите на първоинстанционния съд, като дори и да се приеме, че към момента на полагане на подписите на поръчителите по договора за поръчителство, поради обстоятелството, че има практика в банката подобни договори да се подписват от поръчителите, то в договора за кредите са били вписани основните негови клаузи – кредитополучател, размер на кредита, срок и т. н. Сочи се, че поемането на поръчителство, както изрично е предвидено в чл.138, ал.2 от ЗЗД е възможно и за бъдещо задължение. В жалбата е посочено, че във връзка с поръчителството си по процесния кредит ответниците са авалирали и запис на заповед, в който нарочно са записани имената на кредитополучателят - П.А.Г. и следва да се приеме, че са били напълно наясно за кого поръчителстват. Намира, че преправките в посочения запис на заповед – обстоятелството, че под името на П.А.Г. е положено друго име на Г.Ю.М. не може да има отношение към спора, тъй като се касае за техническа грешка. Моли да бъде отменено постановеното от НПРС решение, като бъде признато за установено, че ответниците дължат на банката претендираните суми. Моли да бъдат присъдени и направените и претендирани в първоинстанционното производство съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законовия срок отговори на въззивната жалба са подали и двете ответници в производството. В отговора си В.Х.Д. моли постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде оставено в законна сила, като не бъдат взети предвид оплакванията на жалбоподателят. Сочи, че мотивите изложени от първоинстанционния съд относно нищожността на договора за поръчителство поради липса на предмет за основателни. Намира, че първоинстанционния съд неправилно не е обсъдил и заявените от ответницата възражения за нищожност на основния договор поради персонална симулация, противоречие с добрите нрави и морала и противоречие със закона.

В подобен смисъл е и отговора по въззивната жалба на другата ответница – Д.С.Й.. Последната сочи, че първоинстанционня съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Намира, че са правилни и законосъобразни изводите за нищожност на договорите за поръчителство поради липса на предмет. Сочи, че безспорно е установено, че към момента на сключване на договора за поръчителство не е имало сключен договор за кредит. Твърди, че е установено, че поръчителите и кредитополучателят не са подписали едновременно договора, като с оглед твърдението на служител от банката поръчителите са подписали договорите си преди кредитополучателя, а с оглед установеното според показанията на кредитополучателят неговите данни в договора за кредит са били подписани пред него.

В съдебното заседание за въззивника се явява ст. юрисконсулт Ж. Ж., който сочи, че поддържа подадената въззивна жалба. За въззиваемите се явяват процесуалните им представители – адв. Г. от ШАК за В. Д. и адв. Г. за Д.Й.. Последните поддържат подадените от тях отговори и молят да бъде оставено в сила решенеито на НПРС.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното:

Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК – иск за установяване на вземане по протекло преди това заповедно производство, в случая производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК – въз основа на извлечение от счетоводни книги на банка. От ангажираните в производството писмени доказателства се установява, че пред НПРС е било водено ч. гр. д. №1278/2011 г. по описа на съда, в рамките на което производство е била издадена Заповед №741/16.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по силата на което П.А.Г., в качеството си на кредитополучател и В.Х.Д. и Д.С.Й. в качеството си на поръчители са били осъдени да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 10 821.24 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен на 14.06.2006 г., както и сумата от 1934.85 лв. – представляваща мораторна лихва и такси закъснение, както и дължимите разноски – 255.12 лв. държавна такса и 505.12 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Против така издадената заповед възражения по реда на чл.414 от ГПК подали поръчителките - Д.С.Й. и В.Х.Д., първата на 10.05.2012 г., а втората на 15.05.2012 г. с оглед на това съдът дал указания за предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК. Такъв бил предявен от банката пред НПРС на 18.06.2012 г., като бил насочен и срещу кредитополучателят П.А.Г., макар последния да не е бил подавал възражение по реда на чл.414 от ГПК. В последствие в съдебно заседание на 21.11.2012 г. съдът е прекратил частично производството само по отношение на П.А.Г. и то е продължило само по отношение на поръчителките по договора за кредит.

В рамките на производството в писмените отговори на ответниците са направени възражение за нищожност и унищожаемост, както на договора за кредит, така и на договорите за поръчителство. Последните са предявени в условия на евентуалност при спазване на следния ред: І).НИЩОЖНОСТ на договора за кредит, поради персонална симулация, противоречие с добрите нрави и морала, противоречие със закона, липса на представителна власт за сключването; ІІ).НИЩОЖНОСТ на договора за поръчителство, поради персонална симулация, липса на предмет и липса на съгласие; ІІІ).Унищожаемост на договора за поръчителство поради измама и поради грешка.

В рамките на производството се установиха следните факти и обстоятелства: през март 2006 г. свидетелите в производството Т.Д.С. и С.Й.С., които били и съпрузи накарали служителя във фирмата на съпруга - П.А.Г. да изтегли потребителски кредит на свое име от „Банка ДСК” ЕАД и да им предостави изтеглената сума. Последният се съгласил. Доколкото за сключването на потребителски кредит било необходимо и поръчителство от други лица, с оглед вътрешните правила на банката кредитор, то Т.Д.С. и С.Й.С. уговорили своите познати – ответниците Д.С.Й. и В.Х.Д. да поръчителстват. Уговорката постигната между тях обаче била да поръчителстват на Т.Д.С. и С.Й.С., а не на кредитополучателят П.А.Г.. По делото се установява, че към момента на подписване на договорите за поръчителство от страна на ответниците, все още не бил подписан договорът за кредит. Тези изводи на съда почиват най-вече на показанията на разпитаната в производството служителка на банката, подготвила документите за сключване на процесния договор – И.Д.М., която твърди: „ ... докато не си положат подписите поръчителите, тъй като може да се откажат, кредитоискателят не полага подпис.” и „Не си спомням кога е дошъл кредитополучателя, доколкото си спомням не бяха заедно поръчителите и кредитополучателя.” По данни на същата свидетелка към онзи момент договорите не са били приподписвани страница по страница от страните, листите на договора не са били съединени, както и на страниците не е имало печат. Подобни са и показанията на разпитания като свидетел кредитополучател П.А.Г.. Той сочи, че в банката бил заведен от Т.Д.С. и С.Й.С., които всяка сутрин го карали до с. К. на работа, като един понеделник първо се отбили в банкат. Сочи, че той не взел никакво участие при изготвяне на документацията, като само при сключване на договора го подписал и предоставил личната си карта, за да бъдат отразени данните му. Твърди, че парите били предадени на свидетелите Т.Д.С. и С.Й.С., които също така били поели ангажимент да погасяват заема. Свидетелят сочи, че той не е внасял каквито и да са суми по този заем, като погасената до момента част от него е вследствие на вноски внасяни от Т.Д.С. и С.Й.С.. Данните, че Т.Д.С. и С.Й.С. са искали да бъде изтеглен подобен заем се потвърждават и от съпрузите на ответниците, разпитани като свидетели в производството – Й.Т.Й. съпруг на Д.С.Й. и Д.Н.Д., съпруг на В.Х.Д.. Последните сочат, че съпругите им били познати със свидетелката С.Й.С., която ги помолила да и поръчителстват по кредит, който последната искала да изтегли. Те свидетелстват, че всяка от ответниците е ходила самостоятелно със свидетелите Т.Д.С. и С.Й.С. до банката за подписване на договор за поръчителство, като твърдят, че съпругите им са живеели с убеждението, че поръчителстват по договор за кредит теглен от С.Й.С.. Показанията на свидетелите Й.Т.Й. и Д.Н.Д. могат да бъдат поставени под съмнение най-вече във връзка с обстоятелството, че тези свидетели са съпрузи на ответниците. Въпреки това съдът намира, че същите са обективни и обстоятелствени, доколкото са в съответствие с останалия събран доказателствен материал – преди всичко с показанията на свидетеля П.А.Г., както и тези на другата свидетелка на ответниците – Х.П. Х., за която няма основания да се счита предубедена. Последната е била е колежка на Д.С.Й. към момента на сключване на договора за кредит и е станала неволен свидетел на разговор между свидетелката С.Й.С. и Д.С.Й., като първата увещавала втората да и поръчителства по договор за кредит. Свидетелката Х. сочи, че посъветвала Д.С.Й. да не поръчителства на С.Й.С., която заедно с мъжа си се занимавали със земеделие и арендуване на земя. Твърди, че през цялото време до първите признаци, че кредита не се обслужва, както тя, така и Д.С.Й. била с убеждението, че кредита е теглен от името на С.Й.С..

Така изложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на свидетелите, като в това отношение се потвърждават твърденията на ответниците, че към момента на подписването им под договора, в качеството им на поръчители те са били с ясното съзнание, че поръчителстват по договора за кредит в полза на С.Й.С.. Решаващи в случая са показанията на свидетеля П.А.Г., който в качеството си на титуляр по кредита давайки своите показания, подкрепя напълно тезата на ответниците, въпреки че по този начин се лишава от поръчителството по кредита, по който е титуляр.

По делото е представен и процесния Договор за текущо потребление сключен на 14.03.2006 г. между „Банка ДСК” ЕАД и свидетеля П.А.Г.. Същият е бланков, като данните за кредитополучателят в титулната част, данните за представляващ банката, размера на кредита и падежната дата не са част от бланката, а са попълнени на ръка. Самията договор за кредит е изписан на четири страници, като на последната – четвърта са положени подписи на страните и долу на листа е записано на един ред „Договор за поръчителство”, а на долния, последен ред като част от бланката: „Поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя ...........”. Върху празното място ръкописно е изписано малкото име П., а на другата страница – 5 е дописано на бланка останалите имена – „А.Г.” като остатъка от бланковия текст касае договора за поръчителство и е последван от подписите на поръчителките. В бланковия текст на договора за поръчителство се съдържа и клауза, че поръчителите авалират и запис на заповед издаден от кредитополучателя в полза на кредитора за цялото задължение и лихвите за три месеца. С тази цел е издаден и приложения на л.18 в копие Запис на заповед, чиито издател е П.А.Г., чието име е отпечатано като част от бланковия текст на Записа на заповед, така и по-долу е изписано ръкописно и последвано от подпис, като по-долу на листа стоят и данните на ответниците, както и техните подписи, които са във връзка с клауза за авал на записа на заповед.

По делото е приета СТЕ, която установява, че под изписаното с черна химикална паста име в записа на заповед - П.А.Г. е изписан с принтерен текст Г.Ю.М..

В настоящия случай съдът приема, че са доказани твърденията на ответниците, че те не са били наясно за кого точно поръчителстват безспорно се установи, че кредитополучателят П.А.Г. от една страна и Д.С.Й. и В.Х.Д. от друга не се познават. Това кредитополучателят в качеството си на свидетел твърди в съдебна зала. Ответниците не са били уговаряни да поръчителстват на този кредитополучател, самият той не е участвал в подготовката на изготвянето на документи при тегленето на кредита. В този смисъл много вероятни са твърденията на ответниците, че те не са били наясно, че подписват договор за поръчителство в полза на лице, което не познават. С оглед обстоятелството, че договора представлява бланка, в която имената се дописват, както и с оглед категорично установеното по делото, че поръчителите са подписали в различно време договора, както помежду си така и по отношение на кредитополучателя, като дори има данни, че кредитополучателят е подписал договора след поръчителите, следва да се приеме, че изложените от тях твърдения са верни. Доколкото договора е бланков, без изписване на имената на кридотополучателя в бланката, листите не са съединени или пришити, както и поръчителките не са били приподписали страниците на договора не може да се направи заключение, че последните са били наясно, че поръчителстват за П.А.Г., а не за С.Й.С.. Според правилата в гражданското процесуално право, след като е установено обратното и то с многобройни доказателства, установяването на обстоятелството, че ответниците са поръчителствали в полза на П.А.Г., е било в доказателствена тежест на ищеца, с оглед на това, че е било благоприятно за него обстоятелство. Такова доказване не е проведено. Ищецът в жалбата си пред въззивната инстанция се задоволява да посочи, че и двете ответници са икономисти и работят в НАП и като такива е несериозно да твърдят, че не са били наясно какво подписват, но не ангажира доказателства, които да установят, че всъщност ответниците са били наясно какво подписват. Представяне на договора като бланка без изписване на имена и данни за кредитополучателят може да е довело до объркването, това може и да е в резултат на подмяна на страници на договора и т.н. В тази насока следва де се упомене, че жалбоподателят е банка, която извършва дейността кредитиране като своя основан дейност и се очаква неговите служители да са добре подготвени и квалифицирани, както и да е налице по-добро документиране на процеса по сключване на договори за кредит, което в настоящия случай би улеснило доказването и би защитило по-надлежно интересите на кредитора. Изложеното към договора за кредит може да се отнесе и за Записа на заповед, който от една страна не е част от Договора, а от друга също носи преправки на името на титуляра на задължението.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: в настоящия случай съдът приема, че банката ищец доказва, че е налице един валидно сключен договор за кредит между нея и свидетелят П.А.Г.. Съдът приема, че договорът е сключен във връзка с настояване от страна на Т.Д.С. и С.Й.С. за сключването му, намира и за вероятно парите от кредита да са предоставени от кредитополучателя П.А.Г. на Т.Д.С. и С.Й.С., както и че последните може да са изплащали сумите по кредита, но това по никакъв начин не променя обстоятелството, че кредита е сключен с П.А.Г. като кредитополучател. То има значение във връзка с отношенията между П.А.Г. и Т.Д.С. и С.Й.С., но не и между П.А.Г. и банката. В тази смисъл всички възражения намерили място в отговорите на ИМ от страна на ответниците за нищожност на договора за кредит са несъстоятелни. За въззивния съд е некоректно посочването на основание за нищожност – персонална симулация – подобно основание не присъства в чл.26 от ЗЗД, в чиито две алинеи са изчерпателно изброени основанията за нищожност на договорите. То може да се приравни към грешка по отношение на лицето, но това не е основание за нищожност, а за унищожаемост – чл.28, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Касателно възраженията за нищожност на договора за кредит съдът изцяло споделя мотивите на първата инстанция и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Поради изложените по-горе мотиви възражението на ответниците за нищожност на договорите за поръчителство поради персонална симулация също не следва да се взема предвид.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно липсата на предмет на договорите за поръчителство също се споделят от въззивния съд. Данните, че към момента на подписване на договора на поръчителство не е бил подписан договора за кредит ясно сочат, че е липсвал предмет на договора за поръчителство. Според изложеното от С. Р. в труда му „Недействителност на сделките”, изд. „Фенея”, първо издание, 2009 г. „Невъзможният предмет е равен на липса на предмет.” В настоящия случай към момента на сключване на договора за поръчителство не е имало сключен договор за кредит, т.е. не е имало за какво да се поръчителства. В това отношение ирелевантни са твърденията, че подобна била практиката в банките. Тя следва да се приема за вътрешна такава и наличието и всъщност е в противоречие със закона. Действително нормата на чл.138, ал.2, изр.2 от ЗЗД предвижда възможността да се поръчителства и по бъдещо задължение, но явно на поръчителя следва да бъдат известни съществените елементи на задължението по отношение на което се поръчителства. В настоящия казус не се установи на поръчителките да са им били известни всички съществени условия от бъдещия договор. Дори да се приеме, че те са били наясно, че поръчителстват и най-общо на основа на принципа, че незнанието на правото не е извинително, да са били наясно с произтичащите от това последствия, както и да са знаели размера на дълга, за който поръчителстват, то явно последните не са били наясно за кого поръчителстват. С оглед изложените по-горе мотиви от фактическа страна, с оглед твърденията на всички свидетели, с оглед структурирането на материалния носител на задължението съдът приема, че не е установено, че към момента на подписване на задължението ответниците са знаели че поръчителстват за П.А.Г.. Безспорно е в теорията, че договорът за поръчителство се сключва intiutu personae – „Поръчителството” – А.К., Сиби, 1993 г., първо издание, т.е. лицето по отношение на което се поръчителства е съществен елемент от договора за поръчителство. С оглед на това и предвид приетото от съда към момента на сключването на договорите си за поръчителство ответниците не са знаели съществена част от бъдещия договор за кредит. Поради това следва да се приеме, че договорите за поръчителство са нищожни поради липса на предмет.

Тъй като възраженията за нищожност и унищожаемост са направени при условия на евентуалност от ответниците не следва да се разглеждат останалите възражения. Все пак с оглед изложеното от фактическа страна е очевидно, че резонно би било и основанието за унищожаемост на договора поради грешка в лицето. Действително има съществена разлика между нищожност и унищожаемост предвид на правния режим на двата института, но според теорията сроковете поставени пред исковете за унищожаемост не се прилагат, когато унищожаемостта е предявена пред съда под формата на възражение – „Правото да се поиска унищожение може да се предяви и чрез възражение ... В този случай възможността да се предяви възражение не се погасява по давност.” – стр. 73 С. Р. „Недействителност на сделките”, изд. „Фенея”, първо издание, 2009 г.

С оглед на изложеното съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед резултата на делото пред въззивния съд жалбоподателят следва да заплати сторените ответниците разноски за водене на въззивното производство.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №99/11.04.2013 г. постановено по гр. д. №449/2012 г. на НПРС като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-1..., гр. С., ул. „...” №.. да заплати на В.Х.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски за водене на въззивното производство.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-1..., гр. С., ул. „...” №.. да заплати на Д.С.Й., ЕГН-********** *** сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски за водене на въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, който срок тече от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.