Р Е Ш Е Н И Е № 238

гр.Шумен,10.Х.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Мирослав Маринов

2.Димитър Димитров

при участието на секретар Ю.А.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 320 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба от 16.ІV.2013г.на С.С.Н.,ЕГН **********,***.”...”7,ет.2,оф.1,адв.С.Г., против Решение № 283 от 3.ІV.2013 г. ,постановено по гр.д. № 3986 за 2012г. на Шуменския районен съд,с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените от жалбоподателката в настоящото и ищец в първоинстанционното производство против Община Шумен- Дом за стари хора „Д-р Ст. Смядовски”-гр.Шумен, м-т Мантово лозе, обективно съединени искове, с правно основание чл.200, ал.3 от КТ -за обезщетение за вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по обществено осигуряване, по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата, както и по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, като ищцата е осъдена да заплати на ответната страна сумата от 450,00 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение,по съображения ,изложени в жалбата.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени така,както са предявени.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна по реда и в сроковете на чл.263 от ГПК,с който се оспорва въззивната жалба и се иска обжалваното решение на районния съд да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

Въззивният съд ,като обсъди оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка,както и заключенията по изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-медицинска и съдебно-икономическа експертизи,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционото производство ,отговаря на законовите изисквания и е депозирана в законовия срок.Ето защо същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е частично основателна и доказана поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно съединени искове с основание по чл.200 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. Правопораждащият факт,който се твърди от ищцата и от които тя черпи исковите си претенции,е претърпяна от нея на 24.ІІІ.2009г. трудова злополука при и по повод изпълнение на трудовите й функции при ответника-работодател.

Петитумът на исковата молба е непрецизен,като не са разграничени поотделно исковите претенции относно обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди и това е убягнало от вниманието на районния съд,който е следвало да даде указания на страната за съответните уточнения. Имуществените си вреди ищцата определя като разлика между дължимото й брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за обществено осигуряване,през периода на временната й нетрудоспособност но отделно претендира и за сумата 5000 лева,включваща обезщетение за други имуществени вреди,представляващи разходи по лечението/транспорт,лекарства/ и за неимуществени вреди в резултат на злополуката.

Въпреки тази непрецизност на формулирания петитум и пропускът на районния съд да я отстрани,от обстоятелствената част на исковата молба,формулирания в нея петитум и поддържаните претенции на ищцата в хода на съдебното производство,става ясно,че с главните искове се претендира обезщетение по чл.200ал.3 във вр.с ал.1 от КТ -за разликата между причинената вреда-неимуществена и имуществена,вкл.пропуснатата полза,и полученото обезщетение по общественото осигуряване.Предявен е и аксесорен иск за заплащане лихви върху главницата,за забава ,в размер на 71,83 лева,с основание по чл.86 от ЗЗД.

Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото,след отделяне на спорното от безспорното и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,като е съобразил и заключенията по изслушаните съдебни експертизи-икономическа и медицинска.

Безспорно е по делото,като се установява и от събраните писмени и гласни доказателства,че на 24.ІІІ.2009г. ищцата при изпълнение на трудовите си задължения като „болногледач” при Община-Шумен-Дом за стари хора-”Д-р Ст.Смядовски”гр.Шумен претърпяла злополука-подхлъзване и падане,в резултат на което получила ротаторна травма в областта на дясното коляно с прекъсване на предната кръстна връзка, на медиалния колатерал и медиална ставна капсула.

С Разпореждане № 1512/27.ІІІ.2009г. на РУСО-Шумен злополуката е призната за трудова.

Безспорно е установено ,че отначало ищцата била за 30 дни в гипс ,а след това й е направена операция на дясното коляно с цел да бъдат възстановени увредените структури на коляното. В следоперативния период същата била временно нетрудоспособна 180 дни, след което била освидетелствана от ТЕЛК с 20% нетрудоспособност за една година. В резултат от злополуката ищцата претърпяла значителни болки и страдания. Състоянието й било свързано с редица практически затруднения и неудобства,както и с разходи за превоз и лечение .

Изводите на първоинстанционния съд,че вследствие трудовата злополука ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди,са обосновани,но те касаят само вредите,за който районният съд е приел,че е настъпила погасителна давност по чл. чл.358ал.І,т.3 от КТ вр. с чл.358ал.2,т.2 от с.з.

Районният съд не е изследвал обстоятелствата около влошеното здравословно състояние на ищцата след преминаване на първоначалното й лечение.Не е направил анализ на представените и приети в тази връзка доказателства ,в т.ч. и на заключението по СМЕ,като липсват фактически изводи на районния съд относно относно твърденията на ищцата за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди вследствие влошаване състоянието й след злополуката.Това налага въззивната инстанция да изложи следните фактически и правни съображения и изводи по този въпрос:

Видно от заключението по СМЕ,основното лечение на ищцата по претърпяната от трудовата злополука травма приключило в началото на м.октомври 2009г.,когато са изтекли 180-те дни за признаване временната й нетрудоспособност,със съответните решения на ЛКК и е насочена към ТЕЛК за освидетелстване.

Безспорно се установява от писмените и гласни доказателства по делото,както и от заключението на вещото лице по СМЕ ,че здравословното състояние на ищцата след проведеното й основно лечение продължило и да се влошава,като тя е претърпяла неимуществени вреди вследствие на това влошаване,които са в пряка причинна връзка с процесната трудова злополука.Тази причинна връзка е изрично посочена в заключението по СМЕ. Въззивният съд не споделя единствения фактически извод на районния съд,отнасящ се за вредите от влошаване на здравето й,че „за развитието и сегашното влошено здравословното състояние на ищцата вследствие злополуката са допринесли значително непредприемането на адекватно лечение от страна на ищцата”.Този извод на съда ,вероятно е почерпен от безкритичния прочит на направено от вещото лице по СМЕ твърдение, че за влошаване здравословното състояние от злополуката ”са допринесли значително и несвоевременната операция,непровеждането на достатъчни по обем и брой физиотерапевтични и рехабилитационни процедури,самолечение за продължителни периоди от време”.Изброените от вещото лице причини не могат да се вменят във вина на пострадалата и да се квалифицират като собствен принос/допринасяне /от ищцата за влошаване на здравословното й състояние,тъй като няма доказателства за отказ от назначеното й лечение,а отговорността за начина на предприетото лечение,неговата адекватност на диагнозата и съответствието му с добрите лекарски практики би следвало да е на съответните медицински лица и здравни органи.Ето защо изводът на районния съд за съпричиняване от ищцата на вредите,свързани с влошаване на здравословното й състояние вследствие трудовата злополука,не почива на никакви доказателства по делото и се явява необоснован.Наред с изложеното ,тези обстоятелства се явяват ирелевантни за разглеждания спор,доколкото законодателят предвижда намаляване отговорността на работодателя само ако пострадалият е допринесъл ЗА ТРУДОВАТА ЗЛОПОЛУКА,като е допуснал ГРУБА НЕБРЕЖНОСТ/чл.201ал.2 КТ/,каквито твърдения,възражения и данни по делото няма.

След проведеното първоначално и основно лечение на ищцата от претърпените травми от трудовота злополука,с експертно решение № 2398/5.Х.2009г. на обща ТЕЛК при МБАЛ Шумен/л.26 от делото/ на ищцата е установена и призната намалена трудоспособност с 20% за една година от датата на освидетелстването-до 1.Х.2010 година,поради хронична нестабилност на дясната колянна става,състояние след оперативно лечение.Според заключението на в.л. по СМЕ/л.11/л.101 от делото/,от 21.ІІІ.2011 до 14.ІІ.2012г. ищцата е била преглеждана трикратно от ЛКК ортопедия-с цел издаването на решения пред дирекция”Социално подпомагане” и Бюро по труда,удостоверяваща намалена трудоспособност за 6 месечен период всяко.Според същото заключение”Към настоящия момент ищцата е с тотална нестабилност на дясната колянна става,съчетана с тежка деформираща артроза на ставата.Същата е в причинна връзка с настъпилата трудова злополука...Предната нестабилност на коляното увеличава износването на ставния хрущял и утежнява развитието на гонартрозата.Проследявайки наличните рентгенографии ,се установява прогресиране на артрозния процес в дясното коляно,съчетано с остеопороза,калцификат на меките тъкани,до тежки артрозни промени-остеофити на тибията,силно стеснена ставна цепка латерално,заостряне еминенциите на големия пищял”.

Към настоящия момент ищцата е с тотална нестабилност на дясната колянна става, съчетана с тежка деформираща артроза на ставата,което състояние е в причинна връзка с настъпилата трудова злополука.

Убедителни доказателства за претърпяни от ищцата в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,психически дискомфорт от невъзможността да се обслужва сама и необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневието си,от изолацията, от страха за бъдещето,от притесненията от финансовия недоимък да се справи с проблема и пр.,се съдържат в свидетелските показания на разпитаните свидетели Ц.Ч. и Е.М..Те се отнасят както за периода непосредствено след претърпяната трудова злополука,така и за времето,свързано в влошаване на здравословното й състояние след първоначалното лечение.

Ищцата не е представила доказателства по делото в подкрепа на иска си за присъждане обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие влошеното й здравословно състояние поради претърпяната трудова злополука,въпреки предоставената възможност да стори това.Ето защо този иск / с неуточнен размер/, следва да се счита за изцяло за неоснователен и недоказан.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Ответникът по делото и въззиваема страна в настоящото производство е направил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на исковите претенции съгласно чл.358 ал.1,т.3 от КТ.Първоинстанционният съд е счел възражението за основателно и доказано и отхвърлил исковете като неоснователни поради погасяването им по давност. В тази връзка отхвърлил като неоснователен и недоказан и аксесорния иск по чл.86 от ЗЗД.

В процесния случай трудовата злополука е настъпила на 24.ІІІ.2009г.Злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 1512/27.ІІІ.2009г. на РУСО-Шумен.Исковата молба,с предявените по нея искове по чл.200 от КТ и по чл.86 от ЗЗД е заведена на 15.ХІ.2012 година.Съгласно разпоредбата на чл.358ал.2 т.2 от КТ, 3-годишният давностен срок по чл.358ал.1,т.3 от КТ започва да тече от деня ,в който правото,предмет на иска,е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

Независимо дали за начален момент на давностния срок ще се приеме настъпването на злополуката или този на признаването й за трудова/по този въпрос съдебната практика не е единна/,3-годишният давностен срок е изтекъл за обезщетението за вредите,настъпили над 3 г.назад от завеждането на исковата молба,т.е. до 15.ХІ.2009г.Ето защо правилно районният съд е отхвърлил исковите претенции в тази им част като неоснователни поради погасяването им по давност.

Давностния срок по чл.358ал.І,т.3 от КТ вр. с чл.358ал.2,т.2 от с.з. не е настъпил относно претендираното обезщетение за вреди,отнасящи се за времето след 15.ХІ.2009година до завеждането на исковата молба. Този последващ период касае влошеното здравословно състояние на ищцата ,резултат от процесната трудова злополука. Районният съд е приел,че след като не е налице присъдено обезщетение за първоначално претърпени вреди от трудовата злополука,поради погасяването на тези искови претенции по давност,не следва да се присъжда обезщетение и за вреди, свързани с влошаване на здравословното състояние на пострадалия, макар погасителната давност за претендираното за тези вреди обезщетение да не е изтекла.

Въззивният съд намира,че съображенията и изводите на районния съд във връзка с изтеклата погасителна давност на исковете поначало са обосновани и законосъобразни,но в частта за неоснователността на исковите претенции ,касаещи обезщетението за вреди вследствие влошеното здравословно състояние на ищцата,за които не е настъпила давността,становището на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и не съответства на установената съдебна практика.За да отхвърли исковете в посочената им част,районният съд не е изложил фактически и правни съображения,но изрично се позовава на Решение № 376/2010г. на ВКС,с което се приемало,според направения от първоинстанционния съд прочит, че обезщетение за вреди,свързани с влошаване здравословното състояние на пострадалия,за които не е изтекъл 3-годишния давностен срок,се дължи само ако вече е присъдено обезщетение за първоначалното страдание.Доколкото в случая липсва присъдено обезщетение за първоначалното страдание,не би могло да се претендира обезщетение за влошаване здравословното състояние на ищцата.Въззивният съд намира,че първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал смисъла и съдържанието на посоченото касационно решение.Вярно е че в цитираното решение е употребен израза”ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието,при което и присъдено обезщетението”,но съдебното решение не е правна норма,за да се възприема буквално един отделно употребен израз,изваден от контекста и цялото съдържание на съдебния акт.Това решение има своите подробни мотиви,както и диспозитив,чиито анализ разкрива съвсем друг смисъл и разрешение на проблема,различни от тези,възприети от районния съд. Още с определение № 1565 от 18.ХІ.2009г. по гр.д. № 1188/2009г. ІV г.о. ГК на ВКС,с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на СГС по гр.д. № 4039/2006г. ,е посочено,че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280ал.1,т.1 и 3 от ГПК,тъй като въпроси от материално правен и процесуално правен характер са разрешени неточно и в противоречие на константната практика на ВКС,а именно:СГС с обжалваното пред ВКС решение е приел,че „след като нямало конкретно искане за присъждане обезщетение за влошено състояние , а искът за основното заболяване бил погасен по давност,не следвало да се присъди обезщетение и за т.н.екцес” на заболяването и за това отхвърлил исковете.” Според изложеното в определението на ВКС,тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВС установена в два негови акта:1/Р.№ 695 от 14.V.1993г. по гр.д. № 1725/92г. 4 Г.О.,според което „При влошаване на здравословното състояние на пострадал,вземането му за заплащане на обезщетение не се погасява по давност,макар вземането за основното страдание да е погасено по давност” и 2/ т.10 П № 4/1975г. на Пленума на ВС,съобразно която”Вземането за обезщетение за влошено здавословно състояние е изискуемо от момента на влошаването .Това следва от разпоредбите на чл.114 ЗЗД.От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение-чл.84ал.3 от ЗЗД.”

С Решение № 376 от 11.V.2010г. на ВКС по гр.д. № 1188/2009г. е отменено допуснато до касационно обжалване решение на СГС от 19.ІІ.2009г. по гр.д. № 4039/2006г. в частта,в която е отхвърлен иска на пострадалия ищец Н.П.М.против”ТЕЦ В”за претърпяни от професионално заболяване-от влошено здравословно състояние неимуществени вреди в размер на 30000 лв ,като вместо него е постановено осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпяни вреди от влошено здравословно състояние при професионално заболяване-за ексцес-неимуществени вреди,ведно със законната лихва.

В мотивите на посоченото касационно решение се приема,че и при професионално заболяване решаващият съд е длъжен да провери дали не се касае за претенция за ексцес,ако вземанията за основното заболяване вече са били погасени по давност и ако тази давност за вредите от ексцеса не е изтекла,работодателят дължи обезщетение и за влошеното здравословно състояние.Прието е в същото решение,че вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването и от този момент за него започва да тече погасителната давност по чл.358ал.1,т.3 от КТ.

С оглед дадените разрешения в цитираната по-горе задължителна практика на ВС/ВКС/ на РБ,въззивният съд намира,че исковата претенция за заплащане обезщетение за претърпени вреди вследствие влошено здравословно състояние на ищцата,в причинна връзка с процесната трудова злополука,е основателен и доказан.Ето защо в частта,с която е отхвърлен като неоснователен този иск,обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което същият иск да бъде уважен .Конкретният размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен по справедливост,съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,както и в рамките на предявената претенция от 5000лв,включваща имуществени и неимуществени вреди.Въззивният съд намира,че за овъзмездяване причинените на пострадалата ищца неимуществени вреди от „екцес”,следва да получи обезщетение в размер на 3000/три хиляди/лева,които следва да й бъдат заплатени от ответника-работодател,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на завеждането на исковата молба-15.ХІ.2012г. до окончателното изплащане.

При този изход на спора на ищцата и жалбоподателка следва да се присъдят и направените от нея деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение,за съобразно уважената част на исковите претенции,които доказани разноски възлизат на 140/сто и четиридесет/лв.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 283/3.ІV.2013 година по гр.д. № 3986/2012г. в ЧАСТТА ,с която е отхвърлен предявения от С.С.Н.,ЕГН **********,***.”...”7,ет.2,оф.1,адв.С.Г.,*** - Дом за стари хора „Д-р Ст. Смядовски”-гр.Шумен, м-т Мантово лозе,с основание по чл.200 от КТ ,за заплащане обезщетение за претърпени от неимуществени вреди от влошено здравословно състояние от трудова злополука,настъпила на 24.ІІІ.2009г.,за периода след 15.ХІ.2009г. до датата на завеждане на исковата молба-15.ХІ.2012 година,както и В ЧАСТТА досежно присъдените в полза на ответника деловодни разноски,като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Община-Шумен - Дом за стари хора „Д-р Ст. Смядовски”-гр.Шумен, м-т Мантово лозе,ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Н.,ЕГН **********,***.”...”7,ет.2,оф.1,адв.С.Г., сумата 3000/три хиляди/ лева,представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в периода 15.ХІ.2009г-15.ХІ.2012г.,изразяващи се в болки и страдания от влошено здравословно състояние вследствие настъпила на 24.ІІІ.2009г.трудова злополука,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба-15.ХІ.2012 година до окончателното й изплащане,както и ДА ЗАПЛАТИ на същата ищца направените от последната деловодни разноски за заплатено адвокатско вазнаграждение ,съобразно уважената част на исковите претенции,които разноски възлизат на 140 лв.

ОСТАВЯ в сила обжалваното първоинстанционно решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.