Р Е Ш Е Н И Е№105

гр. Ш., 23.04.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 214 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 211 от 13.03.2010 г., постановено по г. д. № 332 по описа за 2013 г., Ш.ския районен съд е уважил молбата на К.Ц.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** за издаване на заповед за защита срещу К.В.К., ЕГН **********,***. С издадената заповед за защита ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо К.Ц.П.. Със заповедта на К.В.К. се забранява да се доближава до К.Ц.П., както и до обитаваното от него жилище, на находящо се в гр. Ш., ул.”В. П., № 8, ет.2, ап.4 за срок от 18 месеца Със същото решение на К.В.К. е наложена гроба в размер на 200 лв., съгл. чл.5, ал.4 от ЗЗДН и е осъден да заплати държавна таска в размер на 25.00 лева и 5.00 лв. такса за издаване на изпълнителен лист, а на молителя съдебни разноски в размер на 200.00 лв.

Недоволен от така постановеното съдебно решение К.В.К. го обжалва, като счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени атакуваното решение на районния съд. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез назначения си процесуален представител ад. Н. Т. ***, поддържа въззивната жалба.

Въззиваемия К.Ц.П., чрез процесуалния си представител ад. С. Т. *** в съдебно заседание, изразява становище, че жалбата е неоснователна, атакуваното решение на Ш.ския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го остави в сила.

Жалбата е депозирана в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Обжалваното решение е постановено по депозирана, на 07.02.2013 г., молба на К.Ц.П.. В нея той посочва, че К.В.К. е негов внук. Молителят е бил подложен от страна на внука си на непрекъснат психически тормоз, изразяващ се в изнудване за пари, съпроводено с вдигане на скандали и блъскане по входната врата на жилището, в случай на отказ от страна на молителя. Това е принудило последния през 2011 г. да подаде молба за издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН. ШРС е издал заповед с максимално предвидения по закон период на защита от 18 месеца от 01.06.2011 г. до 01.01.2013 г. В деня след изтичане на срока – 02.01.2013 г. психическия тормоз е подновен. Последния акт на психическо насилие е станал на 05.02.2013 г., когато ответникът отново е отишъл в дома на молителя, започнал е да блъска по входната врата на жилището и да крещи, че е длъжен да му даде пари. В съдебно заседание молителят поддържа молбата си, чрез процесуалния си представител ад. С. Т. ***.

Ответникът, чрез назначения му процесуален представител ад. Н. Т. от АК гр. Ш. оспорва изцяло молбата на молителя. Твърди, че не е упражнявал физическо или психическо насилие върху него.

От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е внук на молителя. Това обстоятелство не се оспорва от страните и се потвърждава от приложените по делото Удостоверения за раждане от *** и от 01.06.2011 г., както и 2 бр. справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л.37 и л.38 от делото). През 2011 г., поради упражнено насилие спрямо него, К.Ц.П. инициирал производство по ЗЗДН, в резултат на което е била издадена Заповед за незабавна защита от 01.06.2011 г. спрямо К.В.К., като са му били наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

В представената по делото декларация от 06.02.2009 г., по чл.9, ал.3 от ЗЗДН (л. от 4 от делото), молителят декларира, че от 02.01.2013 г. през ден внукът му К. звъни на входната врата на жилището му, удря с юмруци по нея и крещи да му отвори и да му даде пари, защото бил длъжен. Въпреки молбите да бъде оставен на мира, да си гледа старините внукът му продължавал да го тормози. Последния път това станало на 05.02.2013 г. След този инцидент молителят живее в стрес, не може да спи и почти не се храни, плаче и постоянно мисли, какво да направи за да спре тези “грозни ситуации”. Показанията на разпитаните свидетели П. Н. П. – съпруга на молителя и С. К. Й. – дъщеря на молителя, потвърждават обстоятелствата, изложените в декларацията. Случилото се е причинило притеснения на К.Ц.П. и съпругата му. Те изпитват неудобство от съседите, живеят в постоянен стрес, който се отразява на тяхното здраве. Това се потвърждава и от представения по делото Амбулаторен лист № 399 от 06.02.2013 г.

Фактическата обстановка е установена правилно от районният съд, след внимателен, подробен и задълбочен анализ на свидетелските показания и представените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, направеният от районният съд извод за основателност на депозираната от К.Ц.П., молба по чл.8 от ЗЗДН е правилен. За да уважи молбата първоинстанционният съд е приел, че е осъществено домашно насилие, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Изложените от първата инстанция фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на първоинстанционният съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона. Въз основа на тях районният съд обосновано е приел, че К.В.К. е осъществил домашно насилие срещу К.Ц.П.. В съответствие с правомощията си по чл.5, ал.1, т.т. 1 и 3 от ЗЗДН и приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото, съдът е наложил адекватни мерки за защита, като е задължил К.В.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да понесе забраната да се доближава до молителя и жилището му. Наложената на К.В.К. глоба в размер на 200.00 лв., съответства както на тежестта на провинението му, така и на неговия социален статус.

С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, Шуменският окръжен съд, в настоящия си състав, считайки за правилно обжалваното решение и споделяйки напълно мотивите му, намира, че то следва да бъде потвърдено, като препраща към неговите мотиви, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид не представянето на доказателства за направени от страна на въззиваемия деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 211 от 13.03.2013 г., постановено по г. д. № 332 по описа за 2013 г. на Ш.ския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.