Р Е Ш Е Н И Е№99

гр.Шумен, 17 Април 2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №154 по описа за 2013 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №996 от 08.11.2012г. по гр.д.№90/2011г. Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният от А.Х.Ч. срещу З.М.Ч. иск за делба на вещно право на ползване на два недвижими имота, представляващи магазин №4 с площ 60,16 кв.м. с идентификатор 83510.662.455.1.4 и магазин №5 с площ 65,70 кв.м. с идентификатор 83510.662.455.1.5 на първи етаж на сграда, намираща се в гр. Шумен, бул.. ., като неоснователен..

Недоволен от така постановеното решение, в тази му част останал ищеца А.Ч., който обжалват решението на районния съд, и моли съда да го отмени, и да допусне делбата. В съдебно заседание излага, че районния съд се е позовал на незадължителна практика на ВКС, както и че процесния казус касае отчуждено право на собственост, в нарушение на разпоредбите на Семейния кодекс, при запазено вещно право на ползване от отчуждителя, поради което и тази хипотеза не може да се приравнява на новоучредено вещно право на ползване.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна - З.М. М. не е депозирала отговор на жалбата. В съдебно заседание сочи, че решението е законосъобразно, и правилно съдът е приел че съсобствено право на ползване не може да бъде прекратявано чрез делба.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр. Шумен е постановил решение по първа фаза на делбата, като е отхвърлил предявения иск за делба на вещно право на ползване на два недвижими имота, находящи се в гр. Шумен, като неоснователен. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно недопустимостта на делбата също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По наведените от страните доводи, и за пълнота следва да се изтъкне следното: Съдът, сезиран с искова претенция за делба, на първо место следва да установи дали е допустим иска за делба, и при констатирана допустимост на иска, следва да прецени дали подлежи на делба процесното право. Едва при наличие и на двете предпоставки, той може да разглежда по същество наличието на съсобственост и да изследва всички възражения на страните в тази насока. Предвид конститутивния характер на иска за делба и характеристиката на правото на ползване, то не може да бъде предмет на съдебна делба, а ползвателите, при доказана съсобственост, биха могли единствено да си разпределят ползването по чл.32, ал.2 от ЗС, което разпределение няма да има характера на делба. За настоящия правен спор е ирелевантно наличието на съсобствено вещно право на ползване, както и правния способ, чрез който е придобито /съответно - запазено/, доколкото самото право не подлежи на делба предвид естеството му. По отношение на цитираната съдебна практика - Определение №128/10.02.2010г. ІІ г.о. на ВКС, която е застъпена и в друга подобна - Определение №351/14.04.2011г. І г.о. на ВКС и др., следва да се отбележи, че макар и същата да няма задължителен характер, се споделя от настоящия състав, в унисон е с правната доктрина, и вероятно единствената причина, поради която няма постановени задължителни тълкувателни решения или такива по чл.290 от ГПК по този въпрос, е че подобни спорове нито възникват толкова често, нито са допускани до касационно обжалване.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна З. М. следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №996 от 08.11.2012г. по гр.д.№90/2011г. на Районен съд - гр.Ш=, В ЧАСТА с която е отхвърлен предявеният от А.Х.Ч. с ЕГН ********** ***. Д. №22, бл., вх., ет., ап., срещу З.М.Ч. с ЕГН **********,***, иск за делба на вещно право на ползване на два недвижими имота, представляващи магазин №4 с площ 60,16 кв.м. с идентификатор 83510.662.455.1.4 и магазин №5 с площ 65,70 кв.м. с идентификатор 83510.662.455.1.5 на първи етаж на сграда, намираща се в гр. Шумен, бул.С. В., като неоснователен.

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА А. Х. Ч. с ЕГН ********** ***. Д. №22, бл., вх., ет., ап., ДА ЗАПЛАТИ на З. М. М. с ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.