Р Е Ш Е Н И Е№90

гр.Ш.,11.ІV.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети шести март 2013 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Стела Шипковенска

при секретаря А.А.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 138 /2013г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана на 23.І.2013г. въззивна жалба на”А.”ООД ,ЕИК127573300, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул.”В. А.” №3,съдебен адрес:гр.Ш.,ул.”Д. В.”9-13,офис 18,адв.Г.В.,ШАК,против Решение № 1134 от 14.ХІІ.2012г.по гр.д. № 1894/2011г. на Ш.ския районен съд, в ЧАСТТА,с която жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство е осъден да заплати на въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство”Л.”Ад-Ш. обезщетение по реда на чл.236ал.2 от ЗЗД за процесния имот за площта над 98 кв.м.,с искане присъдената сума да бъде намалена ОТ 1150лв/обезщетение по 1.50лв на кв.м. за площ от 193,33 кв.м.за период от 4 месеца,НА 588лв/обезщетение по 1.50лв на кв.м. за площ от 98кв. за срок от 4 месеца/,както и В ЧАСТТА на с.решение,с която ответникът е осъден да заплати разноски по делото в размер НАД 50 лв/дължимата държавна такса за разглеждане на исковата молба,съобразно уважената част от иска/,като бъде отменено първоинстанционното решение в тази част.Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя и съответните деловодни разноски.

Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалбаното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част..

Постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който се оспорва въззивната жалба и се моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Няма направени нови доказателствени искания от страните.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на другата страна,развитите доводи и съображения на страните и всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице- ответник в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана ,поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд,по гр.д. № 1984/11г. на ШРС, е образувано по предявени от ищеца “Л.” АД, с ЕИК127043564, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., Индустриална зона,против ответника и жалбоподател в настоящото въззивно производство“А.” ООД, с ЕИК127573300, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул.”Д. В.”12,съд.адрес:с.град.”ул”Д.В.” 9-13 офис 18,адв.Г.В.,два обективно съединени иска,от които главният иск-с правно основание по чл.236ал.2 от ЗЗД,първоначално за сумата 3675,60 лева,а след частичен отказ от исковата претенция-за сумата 1160 лева--парично обезщетение за ползване на процесния описан в исковата молба имот-собственост на ищеца,през периода 1.ІІІ.2007г.-29.VІ.2007г.,въпреки противопоставянето на собственика,след изтичане срока на сключен между страните наемен договор за същия имот,както и аксесорен иск с основание по по чл.86 от ЗЗД-за лихва върху главницата,считано от 4.V.2001г.

С решение № 1134 от 14.ХІІ.2012г. по гр.д.1894/11г. Ш.ският районен съд приел предявените искове за основателни и осъдил ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение в размер на 1150/хиляда сто и петдесет / лева,както и да заплати на същия ищец законната лихва върху присъдената главница,считано от датата на завеждане на исковата молба-3.V.2012г. до окончателното изплащане на сумата .В останалата част ,за исковата претенция над 1150 лева до 1160 лева отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Присъденото обезщетение е за неправомерно ползване от ответника на процесния имот ,след изтичане договора за наем за същия ,с обща застроена площ на имота от 193,33 кв.м.

Към настоящия момент страните не спорят по определения от районния съд въз основа на заключението по СТЕ размер на дължимото обезщетение по чл.236ал.2 от ЗЗД за единица площ от процесния имот,а именно-по 1,50 лв на кв.м.Не се спори и за 4-месечния период,за който се дължи обезщетението.Оплакването по жалбата се свежда само до размера на процесния имот,за който е присъдено обезщетението и в тази връзка-за общо изчисления размер на обезщетението.Според жалбоподателя имотът е с площ от 98 кв.м.,при което дължимото обезщетение следва да бъде 588 лева/1.50 на кв.м. за период от 4 месеца/.Обжалва се и размера на присъдените разноски,който следвало да бъде съобразен с така исканото от жалбоподателя намаление на присъденото обезщетение.

Въз въззивната жалба са изложени редица съображения ,които нямат нищо общо с частта от обжалваното решение,както и с петитума на жалбата,поради което възивният съд намира,че те не следва да бъдат обсъждани и разглеждани,като неотносими към отнесения пред въззивната инстанция съдебен спор.

За да определи площта на процесния имот,респ.размера на дължимото обезщетение по чл.236ал.2 от ЗЗД,районният съд е събрал необходимите доказателства и ги е преценил внимателно и задълбочено,въз основа на което е достигнал до обосновани фактически изводи,съответни на тези доказателства.Изложил е подробни съображения във връзка с приетите за установени от него факти и обстоятелства.Видно от материалите по делото, между страните е сключен валиден договор за наем от 10.Х.2003г., по силата на който първоначално наемателят наел от ищеца помещение с площ от 98 кв. м..Впоследствие,в периода от 01.09.2005 г. до датата на прекратяването на договора – 30.11.2006 г.,по устна уговорка между страните ответникът наел допълнителна площ,или общо наел помещения с площ от 193.33 кв. м.,за което плащал на ищеца -наемодател съответния наем-1.50 лв за квадратен метър без ДДС,като общо заплащаният месечен наем е бил 290 лева,без ДДС,отговарящ на наетата площ от 193,33 кв.м.

Същата площ е установена и взета в предвид и от съдебния състав,постановил влязло в сила решение по гр.д. № 399/2007г. по описа на ШРС,водено между същите страни и на същото основание,но за друг предходен период след прекратяването на наемния договор,а именно,от 19.12.2006 год. до 28.02.2007 год.По силата на чл.297 от ГПК,това влязло в сила решение е задължително както за страните,така и за съда,който го е постановил,и за всички съдилища,учреждения и общини в Република Б.. Безспорно установено е по делото,че и през процесния период след прекратяване договора за наем,обхващащ времето от 01.03.2007 год. до датата на освобождаване на имота – 29.06.2007 год., ответникът продължил да използва без съгласието на ищеца същата площ от 193,33 кв.м.Ответникът и жалбоподател в настоящото производство не е представил никакви надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си,че през процесния прериод ползвал не 193,33 кв.м. –собствени на ищеца,а само 98 кв.м. от процесиня имот.

С оглед и във връзка свсичко изложено по-горе въззивният съд намира,че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решение в обжалваната му част,поради въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази обжалвана част.

Няма данни и доказателства за направени от въззиваемата страна деловодни разноски за въззивната инстанция,поради което направеното в писмения отговор на същата страна искане за присъждане на такива разноски следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 1134 от 14.ХІІ.2012г.по гр.д. № 1894/2011г. на Ш.ския районен съд, в обжалваната му ЧАСТ,с която жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство е осъден да заплати на въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство”Л.”Ад-Ш. обезщетение по реда на чл.236ал.2 от ЗЗД ,за размера над 588 лв до 1150/хиляда сто и петдесет/ лева,за площта от процесния имот над 98 кв.м.,до 193,33 кв.м.

Потвърждава същото първоинстанционно решение изцяло и в частта за присъдените разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.