Р Е Ш Е Н И Е№101

гр. Шумен, 19.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.Р.ХаджиИ.

2.Й.Димов

при секретаря Н.И. като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ. В.гр.дело №87 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1096 от 04.12.2012г. по гр.д.№1334/2012г., ШРС е признал за установено по отношение на “С.”ООД-гр.С., представлявано от К. Ц., чрез адв.Д.С., че направеният от Д.Р.Т. отказ от наследство, оставено й от нейната майка Т.С.чева И., поч. на 09.06.2001г., който отказ е вписан в специалната книга при ШРС под №56 от 08.10.2008г. и с който се е уголемил делът на нейния брат В.Р.З. е нищожен, поради липса на предмет. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволна от така постановеното решение останала ответницата Д.Р.Т., която го обжалва. Излага, че същото било недопустимо, като постановено по недопустим иск. За ищеца съществувал друг, специален ред за защита на интересите му и за него липсвал правен интерес от предявяване на иск за нищожност. Искът се явявал и неоснователен, тъй като ищецът не притежавал активна процесуална легитимация. Ищецът предявил иска си в качеството на взискател по изп.д.№1256/2005г. на СИС при ШРС, но дългът към него по това дело бил изцяло погасен. Интересите му не били застрашени и тъй като върху имота, предмет на отказа от наследство, имало наложена възбрана в негова полза. Нямал правен интерес от предявяване на настоящия иск и защото наследственият имот-1/4ид.ч. бил единствен имот на длъжника и като такъв се явявал несеквестируим, съответно ищецът не можел да се удовлетвори от него. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на исковата молба, съответно искът отхвърлен като неоснователен. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна “С.”ООД-гр.С., представлявано от управителя от К. Ц., чрез адв.Д.С., намира жалбата за неоснователна. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Въззиваемият В.Р.З. не взема сатновище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение и приложените изпълнителни дела, в СИС при ШРС е образувано изпълнително дело №1256/2005г. с взискател “С.”ООД-гр.С. и длъжници С.Д. С., М. С.С. и ЕТ”Д.Р.-***, представляван от Д.Р.Т. въз основа на изпълнителен лист от 03.11.2005г. за сумата 2000лв., ведно с извършените по делото разноски в размер на 142лв.. Към това изпълнително дело са присъединнени изп.д.№1257/2005г./образувано по изпълнителен лист от 07.11.2005г./, изп.д.№1258/2005г./образувано по изпълнителен лист от 04.11.2005г./ и изп.д.№110/2011г./образувано след изпращане на изп.д.№96/2008г. на ЧСИ Я.Б. въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2006г./, със същите страни, както и изп.д.№23/2007г., с взискател “БПБ”АД-гр.С. и изп.д.№126/2007г. с взискател “Уникредит Булбанк”АД.

Съгласно представеното в хода на въззивното производство удостоверение №1622/06.03.2012г., издадено от СИС при ШРС, поради изплащане на задължението и дължимата държавна такса по чл.53 и депозирана молба от взискателя “С.”ООД-гр.С. с рег.№5809/11.10.2010г., било прекратено частично изп.д.№1256/2005г. само по отношение задълженията на длъжниците към “С.”ООД-гр.С. въз основа на изпълнителните листи: от 03.11.2005г. по гр.д.№3181/2005г. на ШРС, от 07.11.2005г. по гр.д.№3221/2005г. на ШРС и изпълнителен лист от 04.11.2004г., по ч.гр.д.№3180/2005г. на ШРС.

Видно от удостоверение №175/09.10.1986г., Д.Р.Т. се е отказала от наследството, оставено след смъртта на Р. З. И., поч. на 28.03.1986г., като отказът й е вписан в специалната за това книга на съда под №175, стр.69 през 1986г.. Съгласно от удостоверение за наследници №129/16.09.2002г., Р. З. И. е починал на 28.03.1986г. като е оставил за свои наследници по закон Т.С.чева-съпруга/починала през 2001г./, Д.Р.Т.-дъщеря и В.Р.З.-син.

На 08.10.2008г. ответницата Т. се е отказала и от наследството на своята майка Т.С., вписан в книгата на ШРС под №56, стр.118 от 08.10.2008г./л.132 от изп.д.№96/2008г. на ЧСИ Я.Б./.

Видно от договор за доброволна делба на недвижим имот от 12.09.2007г., на сочената дата Д.Т. и брат й В.Р.З., като наследници на Т.С. И. за извършили доброволна делба на нивите, останали им в наследство от наследодателката, като Т. е получила в свой дял нивата от 11.999дка в мест.”С.А.” в землището на с.Р. Д., Шуменска обл..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

С исковата молба ищцовото дружество релевира претенция за обявяване нищожността на направения от първата ответница Д.Р.Т. на 08.10.2008г. отказ от наследството на майка й Т.С. , тъй като преди отказа, Т. вече се била разпоредила с имущество от това наследство.

Съдът намира, че така заявената претенция се явява допустима-предявена е от и срещу надлежни страни/решението по спора рефлектира пряко и в имуществената сфера на другия неследник, поради което същият е конституиран като страна, в унисон с р-е №523/24.03.2010г. по гр.д.№3988/2008г., ІІ г.о./. Предявяването на същата/като установителна такава/ не е обвързано и със срок.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателят, че искът се явявал недопустим, тъй като за ищеца съществувал друг, специален ред за защита на интересите му/иска по чл.56 от ЗЗД/ и за него липсвал правен интерес от предявяване на иск за нищожност. Действително, отказът от наследство може да бъде унищожен по съдебен ред с иск на кредитора на наследника, когато интересите му бъдат засегнати, но този случай предполага наличието на валидно завещание, а не нищожно такова. Няма пречка както наследникът, така и всяко заинтересовано лице да предявят иск за прогласяване на тази нищожност/в този смисъл “Българско наследствено право”Хр.Тасев/. В настоящия случай, доколкото ищецът се явява кредитор на първата ответница, същият има интерес от предявяване на иска, тъй като последният цели връщане на нейната наследствена част в патримониума й, за да послужи на взискателя за реализиране на вземането му в хода на провежданото изпълнително поризводство. Отказът, след като е било прието наследството е нищожен и за обявяване нищожността на такъв отказ няма давност. Несъстоятелно се явява и възражението, че ищецът не притежавал активна процесуална легитимация, тъй като дългът по изп.д.№1256/2005г. на СИС при ШРС бил изцяло погасен. Към изпълнително дело №1256/2005г. на СИС при ШРС са били присъединени няколко изпълнителни дела с взискател “С.”-ищец по настоящото дело. Действително по три от тях-първоначалното 1256/2005г. и присъединените 1257/2005г. и 1258/2005г. е било извършено изплащане на дълга, но по присъединеното изп.д.№96/2008г. взискателят все още не е удовлетворен-факт, който се признава от първата ищца в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Соченото изп.д.№96/2008г. е било присъединено към първоначалното изп.д.№1256/2005г. на СИС/и станало част от същото/ още на 22.04.2011г., преди датата на завеждане на настоящата искова молба, поради което и безспорно ищцовото дружество се явява кредитор на първата ответница, съответно има правен интерес от завеждане на настоящата претенция.

Неоснователни се явяват и възраженията, че интересите на ищеца не били застрашени, тъй като наследственият имот-1/4ид.ч. бил единственият имот на длъжника и като такъв се явявал несеквестируим, съответно ищецът не можел да се удовлетвори от него, както и че върху имота, предмет на отказа от наследство, имало наложена възбрана в полза на кредитора, и действителността на отказа от наследство се преценявала от съдебния изпълнител, чийто действия кредиторът имал възможност да обжалва.

В случая института на несеквистируемостта не може да намери приложение, доколкото самият длъжник се е разпоредил със съответната част от имота, отказвайки се от наследството на своята майка. Налагането на възбрана върху имота също не рефлектира върху допустимостта или основателността на иска. Що се касае до спора за недействителността на извършения отказ от наследство, то той не може да се реши в изпълнителното производство, нито в производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а в отделно производство./виж “Българско наследствено право”-Хр-Тасев/ .

По основателността на иска: Установи се безспорно от събраните по делото доказателства, че преди да се откаже от наследството на своята майка на 08.10.2008г., първата ищца е подписала договор за доброволна делба на оставените в наследство от последната земеделски земи. Т.е., извършила е действие, сочещо приемането на наследството. Предвид това и извършения от нея отказ се явява нищожен поради липса на предмет/р-е №137/1984 г. по гр.д. № 84/1084 г. на ОСГК на ВС, решение №16/1988 г. на ОСГК на ВС/. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Заявената претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1096 от 04.12.2012г. по гр.д.№1334/2012г. на ШРС.

ОСЪЖДА Д.Р.Т. да заплати на “С.”ООД-гр.С., представлявано от управителя К. Ц. деловодни разноски пред въззивната инстанция в раздмер на 150лв..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.