Р Е Ш Е Н И Е№97

град Ш., 15.04.2013 г.

Ш.ският окръжен съд, в публично заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Азадухи Карагьозян 2.Йордан Димов

като разгледа докладваното от съдия Й. Димов в. гр. д. №84 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1123/10.12.2012 г. постановено по гр. д. №1542/2012 г. по описа на ШРС, съдът е отхвърлил предявения от Д.И.Р., ЕГН-**********,*** иск по реда на чл.422 от ГПК против М.Д.У., ЕГН-**********, В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-********** и трите с адрес *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин ллева) главница, представляваща главница дължима по договор за заем от 27.03.2003 г, обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека №15, т.ІІ, нотариално дело №149/2003 г. на Нотариус с №024 на Нотариалната камара и район на действие – района на ШРС и законната лихва върху главницата от 29.04.2008 г. до окончателното заплащане на вземането, присъдени по ч. гр. д. №1031/2008 г. по описа на ШРС, като погасени по давност. Същевременно съдът е прекратил производството в частта, с която е искано да бъде признато за установено, че присъдената в заповедното производство мораторна лихва и без краен такъв е в неуточнен размер. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата М.Д.У. сумата от 500 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Д.И.Р.. Последната сочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че първоинстанционния съд е прекратил неправилно производството в частта за претендираната мораторна лихва. В останалата част на решението, с което съдът е отхвърлил като неоснователсна претенцията за главница по договор за ипотечен кредит съдът е приел, според ищцата неправилно, че вземането е погасено по давност. Жалбоподателката твърди, че всъщност вземането не е погасено по давност, тъй като макар и петгодишния давностен срок да е изтичал с изтичането на 27.04.2008 г., то съдът е следвало да вземе предвид, че 27.04.2008 г. е бил неделя, а 28.04.2008 г. е бил понеделник, но след християнския празник Великден, като денят е бил официален неработен ден за страната. Така, подавайки заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на първия работен ден след това – 29.04.2008 г. ищцата е прекъснала течащата давност и подобно възражение не е следвало да бъде взето предвид от съда. Освен това сочи, че по никакъв начин в производството не се установява, че ответниците са погасили задълженията си. Сочи, че опитите това да се установи с декларация, подписана от една от ответниците В.К., не може валидно да установи погасяването, тъй като има характер на частен документ. Твърди, че другото представено доказателство, представляващо тетрадка с вписани в нея суми, с отбелязване на дата, размер на сумата и подпис не представлява доказателство за погасяване на процесните суми. Намира, че посоченият документ се отнася до други лица, тъй като заема предмет на делото е бил отпуснат на Д.И.Р., а не на Р., както е било отбелязано в посочената тетрадка. Намира, че посочените вписвания касаят друг заем и погасяванията са извършени по него, а не по заема предмет на настоящото производство. Моли да бъде посатновено ново решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение като се уважи предявения иск и на въззивницата бъдат присъдени сторените в двете инстанции съдебни и деловодни разноски.

Процесуалния представител на ответниците е депозирал писмен отговор, в който се сочи, че депозираната въззивна жалба е изцяло неоснователна. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Желае да и бъдат присъдени и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание за въззивницата се явява адв. К.. Последната поддържа въззивната жалба, така, както е подадена. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде уважен иска изцяло, както и да бъдат присъдени на въззивницата направените разноски. За виззиваемите се ямяма адв. Сн. И. от ШАК. Сочи, че ако съдът не приеме, че е налице погасяване на вземането по давност, то тогава са налице доказателства, които установяват, че задължението е погасено. Намира, че първоинстанционния съд правилно е прекратил производството в частта за дължимите мораторни лихви. Моли да бъдат присъдени на въззиваемите и сторените от тях в производството разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество депозираната жалба е частично основателна.

След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното: На 29.04.2008 г. пред Ш.ския районен съд под №1031/2008 г. е образувано гражданско дело по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.3 от ГПК от Д.И.Р. против солидарните съдлъжници К. В. У., ЕГН-********** и М.Д.У., ЕГН-**********. В заявлението е било изложено, че заявителя черпи правата си от НА за договорна ипотека №15, том ІІ, дело №149/2003 г., на нотариус с рег. №024 при ШРС, установяващ задължение за длъжниците в полза на заявителката Д.Р. за сумата от 2500 лв., предоставени им като заем. Намира, че продавачите дължат и законна лихва върху тази сума от деня на падеж на задължението, посочена в заявлението, като лихва от 28.04.2003 г. до изплащане на вземането. За исканите суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №103/29.05.2008 г.По посочената заповед е образувано изпълнително дело №81/2012 г. на ЧСИ Д. З., призовките за доброволно изпълнение по което са били връчени на 08.03.2012 г. както се установява единия съдлъжник К. В. У. е починал след издаване на заповедта, но преди завеждане на изпълнителното дело – 01.11.2011 г. и самото изпълнително дело е било образувано срещу М.Д.У., като солидарен съдлъжник за цялата сума и като наследник (съпруга) на другия съдлъжник и срещу В.К.К. и Д.К.М., като наследници (деца) на починалия. Срещу заповедта от страна на длъжниците са постъпили възражения по реда на чл.414 от ГПК на 14.03.2012 г. Във възраженията е изрично посочено, че сумата не се дължи поради погасяване на дълга В законовия месечен срок заявителят е предявил иска си по реда на чл.422 от ГПК.

От фактическа страна съдът констатира следното: на 27.3.2003 г. К. В. У., ЕГН-********** и М.Д.У., ЕГН-********** по силата НА за договорна ипотека №15, том ІІ, дело №149/2003 г., на нотариус с рег. №024 при ШРС учредили договорна ипотека в полза на ищцата Д.И.Р., ЕГН-********** за сумата от 2500 лв., която сума им била предоставена от последната като заем, който е бил определен като безлихвен такъв. В договора е уговорен падеж – не по-късно от месец от учредяване на ипотеката, след който период за всеки ден просрочие заемополучателите дължат неустойка в размер на 3%. Както се установява падежа на задължението е 27.04.2003 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.04.2008 г.

Посочените по-горе обстоятелства не се оспорват от страните. Никоя страна не оспорва наличието на заем между страните, както и обстоятелството, че в тази връзка е била сключена договорната ипотека. Спора се концентрира около това дали задължението по посочения договор за заем е било погасено или не. Ищцата и въззивница в производството оспорва обстоятелството, че сумите са били погасени, а ответниците твърдят, че са ги погасили. В тази насока ответниците са представили тетрадка, в която са записвани сумите, които домакинството е разходвало. На една от страниците в горната част е записано „2004 г.”, отдолу е записано „за Р. – заем”, като следват 10 реда, на всеки от който има отбелязана дата, число, като след първото и последното е записано съкращението „лв.”, а в края на редовете срещу всяко число са положени подписи. Записаното е следното: на първи ред „27.07 – 500 лв.”, на втори – „27.08 – 150”, на трети 13.09 – 350”, на четвърти – „11.10 - 400”, на пети – „23.11 – 100”, на шести – „23.11 – 200”, на седми 27.12 – 200”, на осми – „4.02 -250”, на девети – „31.02. – 150”, на десети – „3.06 - 500 лв.” по делото е била назначена и приета съдебно-графическа експертиза, която е определила, че положените на първи, четвърти, пети, шести, седми и девети ред подписи принадлежат на лицето Д.И.Р., ЕГН-**********, както и че останалите на втори, трети, осми и десети реда са на лицето Р. П. Р., ЕГН-**********.

По делото е приета и Декларация от една от ответниците В.К.К., в която последната декларира, че през октомври 2008 г. е предала на Р.А. Р. сумата от 2800 лв. за погасяване на част от заема на родителите и, обезпечен с НА за договорна ипотека от 27.03.2003 г.

Други доказателства в производството не са били представени.

Други доказателства по делото не са били представяни.

Предвид приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: настоящото производство е такова по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК. Това е особен вид установителен иск предпоставен от преди това протекло заповедно производство. Подобен иск не може да бъде отделен от конкретното правно основание, което ангажира отговорността на ответника. В конкретния случай задълженията на ответниците произтичат от наличен между страните договор за заем. Наличието на подобен договор е доказано и не се оспорва между страните. Явно е, че въззивницата е предоставила в заем сумата от 2500 лв. на К. В. У., ЕГН-********** и М.Д.У., ЕГН-**********. Твърденията на ответниците, че сумата е изцяло погасена не се доказват напълно. На първо място съдът не споделя изложените от първоинстанционния съд аргументи, че направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност е основателно. Видно е от НА, с който е учредена договорната ипотека, че падежа на вземането настъпва на 27.04.2003 г. Задължението би било погасено, ако в петгодишен срок от падежа не са били предприети действия по изпълнение на притезанието. Видно е, че заявлението за издаване на заповед за доброволно изпълнение било подадено пред ШРС на 29.04.2009 г. Позовавайки се на обстоятелството, че на същата дата 27.04 е неделя, първоинстанционния съд е счел, че за да е спазил срока заявителя е следвало да подаде заявлението най-късно на 28.04.2008 г., когато е било понеделник. По смисъла на чл.154, ал.1 от Кодекса на труда, при редакцията му действала към 2008 г. официален празник е и Великден, определен като неделя и понеделник, които дни са определени за празнуването му в съответната година. След извършена проверка от съдията докладчик се установява, че това са били именно 27 и 28 април през 2008 г. Ето защо като се приложи правилото на чл.60, ал.6 от ГПК следва да се приеме, че срокът на погасителна давност не е изтекъл, тъй като 27 и 28 април са били неприсъствени дни. И всъщност с подаването на заявление на 29.04.2009 г. въззивницата е прекъснала срока. Впоследствие след 2008 г. до започване на изпълнителното производство през 2012 година също не е бил изтекъл петгодишен срок. С оглед на това възражението направено във въззивната жалба, че не е изтекла погасителната давност по отношение на вземането е направена основателно що се касае до задълженията за главница.

От друга страна ответниците не доказват напълно, че по отношение на тях са били погасени задълженията за главница. От една страна съдът не следва да взема предвид приложената по делото декларация на ответницата В.К.К., тъй като това е частно волеизявление от един от съдлъжниците, което установява изцяло благоприятни за нея обстоятелства. Това доказателство не е обвързващо съда и с оглед формата и характера на изявлението не установява претендираните факти, че процесния заем е бил изцяло заплатен.

От друга страна налице са вписвания в тетрадка, в която са отразени, както бе посочено по-горе дати, числа и срещу тях има подписи. Въззивницата оспорва обстоятелството, че става въпрос за парични суми, тъй като само до първата и последната има означение на съкращението „лв.” Съдът намира, че с оглед записаното най-отгоре на страницата, че става въпрос за заем за Р. дава нужната индикация, че става въпрос за отношения между страните в процеса, касаещи парични отношения (т.е. записаните цифри са суми), доколкото служебно известен факт за членовете на състава е, че „Р.” е прякор на лицето Р.Р., който както твърдят страните и се признава от представителя на ищцата е съпруг на последната. От друга страна, както бе установено от приетата СГЕ подписите срещу шест от сумите са на въззивницата. Т.е. налице е необходимия минимум, за да се признае, че ответницата е приела погасяване на насочено към нея задължение. От една страна е посочено основанието – заем, налице са дати на погасяванията, суми, както и подписи на заемодателят. Не е налице посочване на лицето, което депозира сумите, но в нашето право е позната фигурата на изпълнение на чужд дълг. Доколкото, представената тетрадка изходи от ответниците и установява погасяване за времето до 2004 г., следва да се предполага, че погашенията са извършвани от М.Д.У., ЕГН-********** и съпругът и К. В. У., ЕГН-**********. Погасяването обаче остава установено единствено по отношение на шест от посочените суми, както бе посочено по-горе тези от първи, четвърти, пети, шести, седми и девети ред, срещу които има подписи на лицето Д.И.Р., ЕГН-********** на обща стойност от 1550 лв. Останалите четири реда носят подпис на друго лице - Р. П. Р., ЕГН-********** по отношение на него не е установено в какво качество е получил плащанията и въобще дали е овластяван да получава подобни плащания. От страна на ответниците е направено твърдение, че лицето Р. Р. работи в заложната къща собственост на Д.Р. и съпругът и Р.Р., но това твърдение остава голословно и по отношение на него не са представени каквито и да се доказателства, които да го подкрепят. Въззивницата твърди, че всъщност посочените суми са по друго задължение, което е имало между страните, като в първоинстанционното производство е поискала да и бъде дадена възможност да представи доказателства в тази насока, но първоинстанционния съд е отказал събирането на подобни доказателства с мотива, че доказателственото искане не е било своевременно направено. Това заключение на първоинстанционния съд е правилно, тъй като твърденията, че е налице тетрадка, в която са вписани погашения по заема е направено от ответниците още с отговора на исковата молба, а твърдението, че е имало и друг заем между страните е направено във второто по делото заседание и следователно доказателствените искания свързани с него са несвоеврменно направени. По този начин остава недоказано твърдението на ищцата, че между страните е имало и друг заем, по който са направените погашения. Това обстоятелство е благоприятно за ищцата и в нейна доказателствена тежест е било да установи с доказателства твърденията си.

С оглед на изложеното към последната дата на погасяване, носеща подписа на ищцата, записана в посочената тетрадка – 31.03.2004 г. на последната са били заплатени суми в размер на 1550 лв., другите четири погашения на суми, срещу които стои подписа на лицето Р. Р. не се приемат от съда като погашения на посочения заем, тъй като са представени на друго лице, а не на заемодателят. Те са в размер на 1250 лв. С оглед изложеното съдът приема, че към момента на смъртта на единия солидарен съдлъжник - К. В. У., ЕГН-**********, починал на 26.10.2011 г., съобразно Удостоверение за наследници №4027/01.11.2011 г. на Община Ш. (приложено в заповедното производство – л.28) като задължение по главницата е оставала сумата от 950 лв.

По смисъла на чл.25, ал.2 от СК (отм.) за това поето от съпрузите задължение се дължи солидарно и от двамата. След смъртта на съпруга си М.Д.У., ЕГН-********** е била задължена като солидарен съдлъжник за цялата оставаща сума в размер на 950 лв. Същевременно обаче по отношение на задължението на починалия К. В. У. неговите наследници не са задължени солидарно по отношение на цялата сума, а съразмерно с получения дял от наследството за всеки един от тях, съобразно с нормата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството. Ето защо следва да се приеме, че ответниците В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-********** са задължени единствено за сумата от 316.67 лв., всяка една от тях, в условие на солидарност с другата ответница, М.Д.У., която от своя страна дължи цялата сума като солидарен съдлъжник, като частта и като сънаследник се покрива с част от задължението и като съдлъжник.

По отношение на претенцията за мораторна лихва, която първоинстанционния съд е прекратил с отделен диспозитив в решението си съдът приема, че жалбата е основателна и решението в тази част следва да бъда отменено. Съдът е постановил прекратителен диспозитив в частта, с която е поискано установяване на присъдена в заповедното производство мораторна лихва с начален период 28.04.2003 г. и без краен такъв в неуточнен размер. В решението няма мотиви защо производството в посочената част е прекратено. В определението си по доклада съдът е указал на ищеца да уточни иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва върху главницата, който няма размер и период. Производството не е оставено без движение, но от посоченото определение може да се заключи, че първоинстанционния съд е приел, че посоченият иск не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1, т.5 от ГПК, като не е указано в какво се състои искането, т.е. няма формулиран петитум на посочената претенция. Т.е. налице е била нередовност на иска за мораторна лихва. В това отношение съдът е следвало да упражни правомощията си по реда на чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, като укаже нередовността да бъде отстранена в седмодневен срок и да упомене последствията, че производството в тази част ще бъде прекратено. Подобна процедура не е била изпълнена. С оглед на изложеното в тази част след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за придвижване на процедурата от първоинстанционния съд.

По отношение на решението в останалата му част – отхвърлителния диспозитив за главницата – последният следва да бъде отменен за разликата между сумата от 1550 лв. – погасена част от задължението до 2500 лв. – целия размер на задължението за главница по отношение на М.Д.У., ЕГН-**********, като солидарен съдлъжник, а по отношение на В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-********** по отношение на дължимите от тях суми съразмерно с дела им в наследството в размер на 316.67 лв. за всяка от последните, като солидарни съдлъжници по отношение на първата ответница, като вместо това следва да бъде признато за установено, че М.Д.У., ЕГН-********** дължи на Д.И.Р., ЕГН-********** сумата от 950 лв. – остатък от дължима главница по договор за заем, установен от НА за договорна ипотека №15, том ІІ, дело №149/2003 г., на нотариус с рег. №024 и район на действие – района на ШРС ШРС в условията на солидарност с В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-**********, които в качеството си на наследници отговарят солидарно само до размера на наследствените си дялове или всяка от тях по отделно за сумата от 316.67 лв.

Решението следва да бъде потвърдено в останалата му обжалвана част т.е. за сумата 1550 лв., представляваща погасена главница.

По отношение на сторените от страните разноски, съдът констатира, че пред първата инстанция ищцата е направила разноски в размер на 350 лв. – 50 лв. – д.т., както и 300 лв. за адвокатски хонорар, а пред втората инстанция – 50 лв. за държавна такса. Или общо за двете инстанция разноски от 400 лв. От страна на ответниците се констатира по платежните документи, включително и адвокатско пълномощно, че разноски е направила само ответницата М.Д.У., ЕГН-**********, само в производството пред първата инстанция общо в размер на 605 лв., както следва – 450 лв. – адвокатски хонорар, 150 лв. за изготвена СГЕ и 5 лв. за удостоверение.

С оглед на изложеното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата М.Д.У., ЕГН-********** сумата от 375.10 лв., представляващи разноски на ответницата съобразно с отхвърлената част от иска. От друга страна ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 152 лв., представляващи направените от ищцата разноски пред двете инстанции, съобразно с уважената част от иска.

п

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1123/10.12.2012 г. постановено по гр. д. №1542/2012 г. по описа на ШРС в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.Р., ЕГН-**********,*** иск срещу М.Д.У., ЕГН-**********, В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-********** и трите с адрес *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева) главница, представляваща главница дължима по договор за заем от 27.03.2003 г, обективиран в Нотариален акт за договорна ипотека №15, т.ІІ, нотариално дело №149/2003 г. на Нотариус с №024 на Нотариалната камара и район на действие – района на ШРС и законната лихва върху главницата от 29.04.2008 г. до окончателното заплащане на вземането, присъдени по ч. гр. д. №1031/2008 г. по описа на ШРС, като погасени по давност, само в частта по отношение на сумата представляваща разликата между сумата от 1550 лв., която е погасена част от задължението до 2500 лв. – целия размер на задължението за главница, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.У., ЕГН-**********, В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-**********, че последните дължат на Д.И.Р., ЕГН-**********, както следва: М.Д.У., ЕГН-********** изцяло сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляващи остатък от главница по договор за заем обективиран в НА за договорна ипотека №15, т.ІІ, нот. дело №149/2003 г. на Нотариус с №024 на НК и район на действие – района на ШРС, а В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-**********, всяка по отделно сумата в размер на 316.67 лв. (триста и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), които задължения произтичат от наследяването на техния наследодател и баща К. В. У., ЕГН-**********, починал на 26.10.2011 г., по описания по-горе договор за заем, като посочените суми се дължат от последните две ответници в условия на солидарност със задължението на М.Д.У., ЕГН-**********.

ОТМЕНЯ Решение №1123/10.12.2012 г. постановено по гр. д. №1542/2012 г. по описа на ШРС и в частта, с която съдът е прекратил производството по делото, в частта, с която се иска установявяване на присъдена в заповедното производство мораторна лихва с начален период – 28.04.2003 г. и без краен такъв с неуточнен размер, като в тази част ВРЪЩА делото на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1123/10.12.2012 г. постановено по гр. д. №1542/2012 г. по описа на ШРС в останалата обжалвана част, с която съдът е отхвърлил искането да бъде признато за установено, че М.Д.У., ЕГН-**********, В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-********** дължат солидарно сумата от 1550 (хиляда петстотин и петдесет лева), като част от главница по договор за заем обективиран в НА за договорна ипотека №15, т.ІІ, нот. дело №149/2003 г. на Нотариус с №024 на НК и район на действие – района на ШРС, за която съдът приема за установено, че е погасена.

ОСЪЖДА Д.И.Р., ЕГН-********** да заплати на М.Д.У., ЕГН-********** сумата от 375.10 лв. (триста седемдесет и пет лева и десет стотинки), представляващи направените от ответницата разноски в производството пред двете инстанции, съобразно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА М.Д.У., ЕГН-**********, В.К.К., ЕГН-********** и Д.К.М., ЕГН-********** да заплатят на Д.И.Р., ЕГН-********** сумата от 152 (сто петдесет и два) лева, представляващи направените от ищцата разноски в производството пред двете инстанции, съобразно с уважената част от иска.

Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.