Р Е Ш Е Н И Е№100

гр.Ш. 17.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд в открито заседание на деветнадесети април, две хиляди и тринадесета година , в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря Н.И. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№80 по описа за 2013г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №333 от 6.12.2012г. по гр.д.№468 по описа на НПРС за 2012г. , съдът е осъдил на основание чл.108 от ЗС Й.Г.Р. с ЕГН ********** и К.Ж.Р. с ЕГН **********,***, да предадат на С.И.И. ***, ж.к „Вл.В.” № 407, вх.2, ет.1, ап.16, владението върху следния недвижим имот, представляващ нива, с площ от 9,796дка, трета категория, в м.”М.Г.”, имот № 076027, находящ се в землището на с. М., с ЕКАТТЕ 48386, общ. Н. п., при граници и съседи: имоти с №№ 076026,0000405, 076051, 076050, 076049, 076048, 0760251, осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Й.Г.Р. с ЕГН ********** и К.Ж.Р. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на С.И.И. ***, направените по делото разноски в размер на 365лв. /триста шестдесет и пет лева/.

Решението е обжалвано от ответниците Й.Г.Р. и К.Ж.Р. , действащи, чрез пълномощника си адв.Б.И. от ШАК изцяло като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли искът.

Въззиваемата страна С.И.И. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Г. К. от ШАК , е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеният към гр.д. № 1/2007 г. на НПРС , констативен нотариален акт № 66, том 17, дело № 4128/03.12.1997 г. на НПРС, издаден по реда на ЗСПЗЗ на 03.12.1997г. от НПРС, наследниците на Г. Д. Б.- Д. Г. Д. и Т. Г.Д. са признати за собственици върху възстановените на наследодателя им Г. Д. Б. земеделски земи, в т.ч. и процесния имот. Въз основа на този нотариален акт е изготвен и договор за доброволна делба, вписан под № 96, том ІІ 03.12.1997г. на НПРС, приложен на л. 54 от настоящето дело, по силата на който съделителят Д. Г. Д. получава в дял и става собственик на три недвижими имота, представляващи земеделски земи, сред които и процесният имот, който съгласно договора е идентифициран като Нива с площ от 9,796дка, ІІІ кат., находяща се в м.”М.Г.”, имот № 076027 по плана за земеразделяне на с. М., общ. Н. п., обл. Ш.. С решение от 2.12.2008г. по В.гр.д.№48 по описа за 2008г. на ШОС , съдът е признал за установено по отношение на Т. Г.Д., Е. Д. Т. и О. Д. П. , че Д. М.Д. и ищцата С.И.И. са собственици на Нива с площ от 9,797дка, ІІІ кат., представляваща имот №076027 в м.”М.Г.”, по плана за земеразделяне на с. М., общ. Н. п., обл. Ш. , , част от бивш имот №076009 с площ от 19.797 дка в м.М.к.” ІІІ кат. по същият план за земеразделяне и е отменен нотариален акт № 66, том 17, дело № 4128/1997 г. на НПРС, в частта в която Д. Г. Д. и Т. Г.Д. са признати за собственици на имота с площ от 9,796дка, ІІІ кат., находяща се в м.”М.Г.”. Решението е влязло в сила на 12.02.2010г. След влизане на решението в сила с което е отречено правото на собственост на Т. Г.Д., Е. Д. Т. и О. Д. П., последните две с нотариален акт №31 том ІV рег.№2632 дело №531 от 2011г. на нотариус П.А. , с рег.№346 на НК , с район на действие НПРС продават на ответника по делото Й.Г.Р. процесният недвижим имот , като по време на продажбата той е бил в граждански брак с ответницата К.Ж.Р. .

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигано до следните правни изводи: Ищцата е предявила срещу ответниците иск с правно основание по чл.108 от ЗС ответниците да се осъдят да и предаде владението върху процесният имот , от който тя притежава 1/2 ид.част .

За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е собственик и че той се намира във владение на ответниците и те го владеят без правно основание. В тежест на ищеца по делото бе да докаже наличието на положителните предпоставки ,а ответниците, че владее на правно основание .

С влязло в сила решение от 2.12.2008г. по В.гр.д.№48 по описа за 2008г. на ШОС съдът е признал за установено по отношение на Т. Г.Д., Е. Д. Т. и О. Д. П. , че Д. М.Д. и ищцата С.И.И. са собственици на по ½ ид.част от процесният имот. На осн.чл.298 ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните , както и за техните правоприемници. Следователно правото на собственост на ищцата върху ½ ид.част от процесният имот е установено и по отношение на двамата ответници по делото Й.Г.Р. и К.Ж.Р. , които са частни правоприемници на Е. Д. Т. и О. Д. П. на основание сключеният с нотариален акт №31 том ІV рег.№2632 дело №531 от 2011г. договор за покупко-продажба на процесният недвижим имот. Съобразно субективните предели на силата на присъдено нещо на горепосоченото решение ответниците са обвързани от признатото от съда право на собственост на ищцата върху процесният имот и не могат да го оспорват. Ответниците твърдят , че не била налице идентичност между имота предмет на съдебното решение и на този посочен в НА №31 . И в съдебното решение на ШОС и в НА №31 е посочен един и същи недвижим имот , а именно процесният - Нива с площ от 9,796дка, ІІІ кат., представляваща имот №076027 в м.”М.Г.”, по плана за земеразделяне на с. М., общ. Н. п., обл. Ш., поради което това възражение е неоснователно. Ответниците се позовават и на договор за доброволна делба № 96 от 03.12.1997г. том ІІ на НПРС, по силата на който съделителят Д. Г. Д. получава в дял и става собственик на три недвижими имота, представляващи земеделски земи, сред които и процесният имот, Нива с площ от 9,796дка, ІІІ кат., находяща се в м.”М.Г.”, имот № 076027 по плана за земеразделяне на с. М., общ. Н. п., обл. Ш.. Този договор е издаден на основание представен при заверката му нотариален акт № 66, том 17, дело № 4128/1997 г. на НПРС, но същият този нотариален акт е отменен от ШОС в частта в която Д. Г. Д. и Т. Г.Д. са признати за собственици на процесният имот нива №076027 с площ от 9,796дка, ІІІ кат., находяща се в м.”М.Г.”. За да има вещно правен ефект договорът за доброволна делба, трябва страните по него да са съсобственици на имотите ,които са предмет на този договор , а след като издаденият констативен нотариален акт №66 е отменен то и признато с него право на собственост на Д. Г. Д. е отречено. След като той не е собственик на посоченият в този договор имот то и неговите наследници Е. Т. и О. П. не са наследили такова право на собственост и поради това не биха могли валидно да го прехвърлят на двамата ответници по настоящото дело. Ответниците по делото не оспорват факта ,че владеят процесният имот, но твърдят ,че го владеят на правно основание НА № 31 , който обаче няма целеният с него вещно прехвърлителен ефект относно правото на собственост върху нива –имот с №076027.

Предвид гореизложеното ,съдът приема за установено по делото ,че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от процесният недвижим имот , който се владее без основание от двамата ответници ,поради което те следва да се осъдят да предадат на ищцата владението върху целият недвижим имот. На чл. 30, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи със своята вещ изцяло и следователно може да я ревандикира изцяло. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС- Решение № 139 от 23.XI.1985 г. по гр. д. № 111/85 г., ОСГК, Решение № 364 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б. Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц. и мн.др., съгласно която всеки съсобственик може да ревандикира целия имот от всеки несобственик, който го владее без основание.

Ето защо предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен и доказан и обжалваното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Съобразно изхода на спора следва жалбоподателите да се осъдят да заплатят на въззиваемата страна разноските и по делото в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №333 от 6.12.2012г. по гр.д.№468 по описа на НПРС за 2012г.

ОСЪЖДА Й.Г.Р. с ЕГН ********** и К.Ж.Р. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на С.И.И. ***, направените по делото разноски в размер на 300лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.