Р Е
Ш Е Н
И Е№181
град Ш. 12.07.2013 г.
Ш.ският окръжен съд,
в публично заседание на осемнадасети юни, две
хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.Ралица Хаджииванова
2.Йордан Димов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №26 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №288/06.11.2012 г. постановено по гр. д. №1460/2012 г. по описа на Районен съд – Н.п. (НПРС), съдът е отхвърлил предявения от Потребителна кооперация (ПК) „З.”, ЕИК-000913260, с. П. м., общ. Н. К., обл. Ш. представлявана от председателят Х. Р. А. със съдебен адрес гр. Ш. бул. „С.” №24 против К.И.А., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ответницата дължи на кооперацията сумата от 7 966,57 лв. от които сумата от 7 385.43 лв. главница по акт за начет заведен под №12/25.08.2010 г. във входящия дневник на кооперацията, сумата от 581.14 лв., представляващи мораторна лихва за забава, за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2010 г., за които суми е издадена заповед за незабавна защита.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца ПК „З.”. Твърди, че постановеното първоинстанционно решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приел, че проверката не е извършена при иизискванията на нормативната уредба. Намира, че с оглед данните по делото – инвентаризационни протоколи, данни за постъпили за периода на работа на ответницата стоково-материални ценности, както и с оглед на експертиза приета в първоинстанционното производство е установено и доказано, че са констатирани липси в размер на 8252.41 лв. намира, че първоинстанционния съд напълно е игнорирал при излагане на правните си изводи нормата на чл.22, ал.5 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Моли да бъде отменено изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като съдът постанови друго, с което да осъди ответницата да заплати претендираните с исковата молба суми. Моли да бъдат присъдени и сторените разноски.
Ответницата е депозирала отговор по жалбата. Сочи, че последната е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъбразно. Сочи, че е правилен извода на НПРС, че извършената проверка предхождаща Акта за начет не отговаря на законовите изисквания. Сочи, че председателят на комисията натоварена с проверката не е присъствал на проверката, а само е инсталирал компютърна програма за въвеждане на стокови наличности. Обосновава се и с това, че данните за стоките били въвеждани първоначално от една служителка, а после при последващите няколко дни на проверка, посоченото лице не идвало и това правиели свидетелките Ф. Б. О. и А. Ф. М.А. които по данни на последната допускали много грешки и това правело необходимо изтриване на някои данни. Явно намира, че неучастието на председателя в дейността по въвеждането на стоките представлява нарушение на законовите изисквания за установяване на нарушение по Акт за начет. Твърди също така, че по счетоводни данни има нереално високи доставки, като дава пример, че пред януари 2009 г. има 5 стокови разписки на стойност от 1360.66 лв. за доставка на цигари, като твърди, че толкова цигари не могат да се продадат за цяла година. Твърди, че в над 110 стокови разписки поставеният подпис на приел не е неин и сочи, че е оспорила това обстоятелство пред първоинстанционния съд, като и поискала назначаване на експертиза за установяване на това, но подобно обстоятелство не е било установено. Намира, че извода на първоинстанционния съд, че щом не е извършена действителна проверка на наличности в търговския обект акта за начет е незаконосъобразен. Моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и да и бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В съдебно заседание за страните се явяват техните процесуални
представители – за ПК „З.” – адв. Д., а за
ответницата К.И.А. – адв. И.К.. Последните поддържат
становищата си изложени във въззивната жалба и
отговора на ИМ.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество депозираната жалба е частично основателна.
След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа и правна страна: в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, който представлява особен вид установителен иск предпоставен от преди това протекло заповедно производство, издадена заповед за изпълнение в рамикте на заповедното производство, както и постъпило от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК. Искът по чл.422 от ГПК не може да бъде отделен от правното основание, което ангажира отговорността на ответника. В настоящия случай се установява, че е водено производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на издаден акт за начет – по реда на чл.417, т.8 от ГПК. Видно е, че заповедното производство е образувано по заявление на ПК „З.” на 23.09.2010 г., за което е образувано ч. гр. д. №1020/2010 г. по описа на НПРС. Издадена е заповед №698/24.09.2010 г., с която длъжника е осъден дза заплати сумата от 7385,43 лв., представляващи главница по Акт за начет №6129/24.08.2010 г. на Д „ФК” при ЦКС, ведно с мораторна лихва в размер на 581.14 лв. дължима за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г. и законната лихва върху главницата от 23.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК на 03.11.2010 г. заявителят е бил уведомен за възражението на 15.11.2010 г. и поради това на 10.12.2010 г. е била подадена исковата молба с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за предявените със заявлението суми. Пред НПРС въз основа на ИМ е било образувано гр. д. №1460/2010 г.
От събраните по делото доказателства може да се установи, че
ответницата К.И.А. е работила на длъжността „продавач – консултант” при ищеца
за периода от 27.11.2008 г. до 03.05.2010 г., съобразно с Трудов договор
№21/27.11.2008 г. и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№7/28.02.2010 г. Местоработата на лицето била в смесен магазин на кооперацията
находящ се в с. П. м., общ. Н. К.. Тя била единственото материално отговорно
лице за периода от назначаването си до ноември 2009 г. По данни на Ф. Б. О. се
установява, че последната била назначена на същата длъжност при кооперацията на
02.11.2009 г. с оглед назначаването на новото материално отговорно лице била
издадена Заповед №1/09.11.2009 г. на Председателя на кооперацията за извършване
на инвентаризация на стоките в магазина, за да бъде приета наличната стока и от
Ф. О. като материално отговорно лице. Проверката целяла не само да установи
наличността, но и да се въведе компютърна система за отчитане и контрол на наличностите. В следствие на проверката бил издаден
документ обслужващ вътрешните нужди на работодателят, който установил липси в
размер на 9760,17 лв. През следващата 2010 година била издадена Заповед
№130/10.08.2010 г. на Председателят на Централния кооперативен съюз, Дирекция
„Финансов контрол”, по силата на която на П.Т. п. било наредено в качеството му
на финансов ревизор към Д”ФК” при ЦКС да извърши тематична финансова ревизия в
ПК „З.”, с. П. м. към Кооперативен съюз – гр. Ш. за срок от 19.08.2010 г. до
25.08.2010 г. След извършената проверка били констатирани липси и бил издаден
Акт за начет под №6129/24.08.2010 г. на Д”ФК” при ЦКС, гр. С. по данните в акта
за начет се установява, че проверката е обхванала период от 30.11.2008 г. до
09.11.2009 г. посочено е, че финансовия ревизор е извършил пълна проверка на
документите, налични в офиса на ПК „З.”. Констатирана е липса към края на
посочения период в размер на 8450.11 лв. През месец декември 2009 г. и месеците
януари и февруари 2010 г. са постъпили погашения, както следва по ПКО
№271/12.2009 – 590 лв., по ПКО №18/01.2010 г. – 200 лв. и по ПКО №48/02.2010
г. – 274.68 лв. Ето защо се приема, че
към момента на съставяне на Акта за начет материално отговорното лице К.И.А.
дължи сумата от 7385.43 лв., представляващи липси, както и сумата от 581.14
лв., представляваща мораторни лихви от 09.11.2009 г.
до 24.08.2010 г. – датата на Акта за начет. Акта за начет е придружен от
Равносметка, съдържащ таблица, в която хронологично са отразени постъпленията и
разходването на стоково-материални ценности.
Установява се, че при започването на работата си на длъжността на 30.11.2008 г.
ответницата е приела СМЦ на стойност от 9951.90 лв. – обстоятелство, което не
се оспорва по делото, като към 09.11.2009 г. наличните СМЦ по инвентарни описи
са 12 194.21 лв., като констатираните липси към този момент съвпадат с
описаните в Акта за начет – 8450.11 лв.
В рамките на производството пред първоинстанционният съд е била назначена Съдебна икономическа експертиза (СИЕ), която въз основа на наличните първични документи е следвало да установи за периода по акта за начет движението на СМЦ, както и да даде заключение относно наличието на липси. В крайна сметка заключението по СИЕ дава един редуциран размер на отговорността на ответницата, доколкото установява липси в по-малък разме, не установените по акта за начет 8450.11 лв., а сумата от 8252.41 лв. Изрично в констативната част на СИЕ е посочено, че от документацията са изключени сумите по стокови разписки, които не носят подпис на ответницата. Посочено е, че това са суми в размер на 1462.71 лв. От приложената към СИЕ таблица №1 може да се установи, че без подпис са стокови разписки от 09.01.2009 г. за доставка от ОКС на стойност 124.75 лв., от 31.01.2009 г. за доставка от „П.” ООД, гр. Н.п. на стойност 1238.25 лв., от 21.02.2009 г. на „П.” ЕООД, гр. Д. на стойност 71.71 лв., от 25.09.2009 г. за доставка от ОКС на стойност 28 лв. и от 03.10.2009 г. от ЕТ „П.” за 20.50 лв. Видно е от Акта за начет (л.8 по делото), че сумите по стокови разписки от 31.01.2009 г. за доставка от „П.” ООД, гр. Н.п. на стойност 1238.25 лв. и от 21.02.2009 г. на „П.” ЕООД, гр. Д. на стойност 71.71 лв. не са включени в липсите, констатирани още по самият акт за начет. Въззивният съд приема, че заключението по СИЕ е пълно и компетентно дадено, след проверка на първичната счетоводна документация, същото не е било оспорено от страните и следва да бъде кредитирано напълно.
Пред въззивния съд е посочено, че неправилно първоинстанционният съд не е допуснал оспорване на посочени в нарочна молба на ответницата 111 бр. стокови разписки. След като е взел предвид, че искането на страната е основателно, допустимо и относимо към предмета на делото, както и че недопускането му би представлявало съществено процесуално нарушение на правата на ответницата съдът с определение постановено в закрито съдебно заседание от 15.03.2013 г. е допуснал назначаване на Съдебно графологическа експертиза за установяваване на автентичността на 111 бр. стокови разписки, подробно описани в молба на ответницата от 04.04.2012 г. приложена на л.492 от първоинстанционното дело, както следва:
1.
от
02.12.2008 г. за получени колбаси на стойност 111,37 лв.
2.
от
04.12.2008 г. за получена стока от фирма
„О." за 57,70 лв.
3.
от 08.12.2008 г. за
получена стока от фирма „О." за 44,25 лв.
4.
от
11.12.2008 г. за получена стока от фирма „О." за 55,11 лв.
5.
от 27.12.2008 г. за
получена стока от фирма „П." Ш. за 22,49 лв.
6.
от 02.12.2008 г. за получена
стока от фирма „Джей сив" за 125,50 лв.
7.
от
09.12.2008 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 217,10 лв.
8.
от
12.12.2008 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 94,60 лв.
9.
от
23.12.2008 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 66,95 лв.
10.
от 30.12.2008 г. за
получена стока от фирма „Фантастика" за 57,60 лв.
11.
от 03.12.2008 г. за
получена стока от фирма „Черневи" ООД Ш-н за
67,18 лв.
12.
от 02.12.2008 г. за
получена стока от ф-ма „Ив. П." Н. пазар за
28,32 лв.
13.
от
04.12.2008 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 23,55 лв.
14.
от
15.12.2008 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 132,25 лв.
15.
от
26.12.2008 г. за получена стока от фирма „Фреш"
ВН за 237,40 лв.
16.
от
12.12.2008 г. за получена стока от фирма „Фреш"
за 406,40 лв.
17.
от
13.01.2009 г. за получена стока от фирма „П." ЕООД за 46,79 лв.
18.
от
23.12.2008 г. за получена стока от фирма „Ерона Комерс" Ш-н за 33,18 лв.
19.
от 09.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Фреш козметик" за
300,05 лв.
20.
от
22.01.2009 г. за получена стока от фирма „П." за 64,80 лв.
21.
от 21.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Т." ЕООД за 141,00 лв.
22.
от 23.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Т." за 523,58 лв.
23.
от 26.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Т." за 246,76 лв.
24.
от
29.01.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 63,77 лв.
25.
от
05.01.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 81,97 лв.
26.
от
15.01.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 99,72 лв.
27.
от
22.01.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 86,39 лв.
28.
от
19.01.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 43,84 лв.
29.
от 08.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Черневи" ООД за 56,34 лв.
30.
от 21.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Черневи" ООД за 27,30 лв.
31.
от
26.01.2009 г. за получена стока от фирма „Фантастико"
за 2,60 лв.
32.
от
31.01.2009 г. за получена стока от фирма „П." Н.пазар
за 1049,45 лв.
няма положен подпис в
графа „получил стоката"
33.
от 23.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Шери" Д. за 41,69 лв.
34.
от
06.01.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 67,45 лв.
35.
от
13.01.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 66,80 лв.
36.
от
16.01.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 58,90 лв.
37.
от
23.01.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 61,95 лв.
38.
от
27.01.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 89,75 лв.
39.
от 27.01.2009 г. за
получена стока от фирма „П." Д. за 31,50 лв.
40.
от
28.01.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 91,12 лв.
41.
от
30.01.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 357,20 лв.
42.
от 18.12.2008 г. за
получена стока от фирма „Сердика" Д. за 38,39 лв.
43.
от
20.12.2008 г. за получена стока от фирма „Сердика" за 31,26 лв.
44.
от 06.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Сердика" за 11,50 лв.
45.
от
08.01.2009 г. за получена стока от фирма „Сердика" за 6,50 лв.
46.
от 17.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Сердика" за 16,25 лв.
47.
от
15.01.2009 г. за получена стока от фирма „Сердика" за 6,50 лв.
48.
от
22.02.2009 г. за получена стока от фирма „Сердика" за 10 лв.
49.
от
06.01.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
Д. за 156,41 лв.
50.
от
15.01.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 101,65 лв.
51.
от
23.01.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 159,80 лв.
52.
от
26.01.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 65,67 лв.
53.
от
05.12.2008 г. за получена стока от фирма „Митев трейдинг"
за 222,79 лв.,
като в стоковата разписка е посочено, че фактурата е от 30.01.2009 г. за сумата
480,26 лв.
54.
от 19.12.2008 г. за
получена стока от фирма „Митев трейдинг" за
114,86 лв.
55.
от 06.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Митев трейдинг" за
142,61 лв.
56.
от
19.12.2008 г. за получена стока от фирма „Черневи" за 33 лв.
57.
от
08.01.2009 г. за получена стока от фирма „Славел трейд"
Се за 79,12 лв.
58.
от
15.01.2009 г. за получена стока от фирма „Меком"
Се за 74,43 лв.
59.
от
22.01.2009 г. за получена стока от фирма „Славел трейд"
за 130,50 лв. като
в стоковата р - ка е
посочено, че фактурата е от 30.01.09 г. за сумата 283,44 лв.
60.
от 04.02.2009 г. за
получена стока от фирма „Т." за 165,44 лв.
61.
от 16.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Кразкам" В.Търново за 17,52 лв.
62.
от 06.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Керим" Ш. за 5,70 лв.
63.
от
13.01.2009 г. за получена стока от фирма „Керим"
за 9 лв.
64.
от
14.01.2009 г. за получена стока от фирма „Л. за 9,80 лв.
65.
от
21.02.2009 г. за получена стока от фирма „П." за 57,07 лв.
66.
от
23.02.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 47,00 лв.
67.
от
13.02.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 70,10 лв.
68.
от
11.02.2009 г. за получена стока от фирма „Черневи" за 34,85 лв.
69.
от
18.05.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 47 лв.
70.
от
14.05.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 54,50 лв.
71.
от 18.05.2009 г. за
получена стока от фирма „Фантастико" за 41,92
лв.
72.
от 27.05.2009 г. за
получена стока от фирма „Черневи" за 289,36 лв.
73.
от 18.05.2009 г. за
получена стока от фирма „П." Вн за 18,540 лв.
74.
от
25.02.2009 г. за получена стока от фирма „Черневи" за 27 лв.
75.
от
18.05.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 25,58 лв.
76.
от
22.05.2009 г. за получена стока от фирма „Т." на стойност 61 лв. е
съставена още една стокова разписка за същата
стока по вид, количество, цена и
доставчик, но от дата 27.05.2009 г,
77.
от
11.06.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 30,58 лв.
78.
от
17.06.2009 г. за получена стока от фирма „Л. за 6,40 лв.
79.
от
09.06.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 47,20 лв.
80.
от 06.07.2009 г. за
получена стока от фирма „Т." за 30,08 лв.
81.
от 23.07.2009 г. за
получена стока от фирма „Славел трейд" за 52,49
лв.
82.
от
29.07.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 122,28 лв.
83.
от
21.07.2009 г. за получена стока от фирма „П." за 65,95 лв.
84.
от 31.07.2009 г. за
получена стока от фирма „X петрол" за 282,35 лв.
85.
от
27.07.2009 г. за получена стока от фирма „Стеле"
за 43,77 лв.
86.
от
21.07.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
Сив" Ш-н за 50,30 лв.
87.
от
24.07.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
Сив" за 55,30 лв.
88.
от
22.07.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 131 лв.
89.
от
19.08.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 163 лв.
90.
от
07.08.2009 г. за получена стока от фирма „Т." Ш-н
за 126,90 лв.
91.
от
14.08.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 133 лв.
92.
от
31.08.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 91,18 лв.
93.
от
17.08.2009 г. за получена стока от фирма „Черневи" за 23,08 лв.
94.
от
26.08.2009 г. за получена стока от фирма „Фантастико"
за 30,69 лв.
95.
от
13.08.2009 г. за получена стока от фирма „О." за 19,52 лв.
96.
от
31.07.2009 г. за получена стока от фирма „Джей
сив" за 24,55 лв.
97.
от
17.08.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 64 лв.
98.
от 31.08.2009 г. за
получена стока от фирма „Мелпомена" Ш-н за 25,80 лв.
99.
от
31.08.2009 г. за получена стока от фирма „Мелпомена"
за 52,50 лв.
100. от 31.08.2009 г. за получена стока от
фирма „Стеле" за 36,234 лв.
101. от 26.08.2009 г. за получена стока от фирма „Керим" за 26 лв.
102. от 02.10.2009 г. за получени цигари от
фирма „Т." за 133 лв., като за същата
стока по вид, количество, цена и доставчик е съставена още една стокова разписка от 30.10.2009 г. на същата стойност.
103. от 10.09.2009 г. за получена стока от фирма „П." за
951,25 лв.
104. от 19.10.2009 г. за получена стока от
фирма „Стеле" за 49,24 лв.
105. от 16.10.2009 г. за получена стока от
фирма „Мелпомена" за 117 лв.
106. от 21.10.2009 г. за получена стока от
фирма „Черневи" за 12,80 лв.
107. от 03.09.2009 г. за получена стока от
фирма „Сердика" за 4 лв.
108. от 05.10.2009 г. за получена стока от
фирма „П." В-на за 15,60 лв.
109. от 03.10.2009 г. за получена стока от
фирма „П." Дч за 85,68 лв.
110. от 27.08.2009 г. за получена стока от
фирма „Фрешкозметикс" за 15 лв.
111. от 27.10.2009 г. за получена стока от
фирма „Джей сив" за 54 лв.
Приетата от съда и неоспорена от страните СГЕ
установява, че подписите по оспорените стокови разписки са на ответницата, с
изключение на 10 от тях. По отношение на стокови разписки с №№32, 65, 66 и 108
експертизата констатира, че не носят подпис на „приел стоката”. В това се увери
лично и съдът след запознаване с първичните счетоводни документи по делото.
Видно е, че по отношение на стокови разписки с пореден номер в СГЕ №32 и №65
касаещи доставка от „П.” ООД, гр. Н.п. на стойност
1238.25 лв. и от 21.02.2009 г. на „П.” ЕООД, гр. Д. на стойност 71.71 лв., още
при съставяне на акта за начет последните са изключени и със записаните в тях
суми е намалена отговорността на ответницата за липси. Това е взето предвид и
от СИЕ, която ги е изключила от сумите, за които следва да отговаря
ответницата. Това обаче е следвало да се направи и по отношение на записаните
под №66 и №108 в СГЕ стокови разписки от 23.02.2009 г. за получена стока от фирма „Т." за 47,00 лв. и от 05.10.2009 г. за получена стока от фирма „П." В-на за 15,60 лв. Те следва да бъдат изключени от липсите,
за които отговаря ответницата, но не по стойността, на която дружеството ги е
придобило от друг търговец (отразена в СГЕ), а по стойността, на която се водят
като липси, т.е. продажната цена на магазина на ПК „З.” или 50 лв. по стокова
разписка от 23.02.2009 г. и 20.50 лв. по стоковата разписка от 05.10.2009 г.
Т.е. поради липса на подпис в стокови разписки отговорността на ответницата за
липси следва да бъде редуцирана със 70.50 лв.
По
отношение на стокова разписка под №77 в описа СГЕ сочи, че няма четлив подпис и не може да се даде
заключение. Съдът приема, че по посочената стокова разписка от 11.06.2009 г. за получена стока от фирма „О." за
30,58 лв., също следва да се приеме, че не е подписана от ответницата и че със
сумата по която е заведена като продажна цена в магазина следва да се намали
отговорността на ответницата за липси или със сумата от 41.50 лв. (посочена и в
СИЕ).
По
отношение на пет други стокови разписки №№5, 64, 88, 101 и 103 в СГЕ се твърди
от експертите, че не са били открити в първичните счетоводни документи и за
това не е дадено заключение по тях. След извършена щателна проверка в
първичните счетоводни документи съдът не можа да открие описаните в СГЕ под
№101 и под №103 стокови разписки, които са описани в молбата, за оспорване на
стокови разписки на ответницата със следните индивидуализиращи белези: стокова
разписка от 26.08.2009 г. за получена стока от
фирма „Керим" за 26 лв. и стокова разписка от
10.09.2009 г. за получена стока от фирма „П." за 951,25 лв. Такива не
съществуват. Доколкото подобни разписки не са описани в Таблица №1 от СИЕ
следва да се приеме, че сумите по тях не са приети като липси от СИЕ, както и
явно от проверката по Акта за начет. Тук най-логичното обяснение е, че
ответницата е сгрешила при описването им. Доколкото обаче документи с посочените
индивидуализиращи белези не съществуват в доказателствата по делото, то следва
да се приеме, че те не могат да бъдат оспорвани. Явно (от СИЕ) отговорността на
ответницата за липси не почива по така посочените суми в тези две стокови
разписки.
Що се касае до другите три
стокови разписки №№5, 64 и 88 след
издирване съдът констатира наличието им по делото. Посочените стокови разписки
са, както следва: от 27.12.2008 г. за получена стока от фирма „П."
Ш. за 22,49 лв., от 14.01.2009 г. за
получена стока от фирма „Л. за 9,80 лв. и от 22.07.2009 г. за получена стока от
фирма „Т." за 131 лв. Последните са описани и в СИЕ и сумите по тях следва
да се считат като формиращи част от сумата по липсите. По СИЕ те обосновават
отговорност за липси в размер на 26.20 лв., 6 лв. и 131 лв. или общо 163.20 лв.
Съдът приема, че с оглед липсата на възражение от страна на ищеца и въззиваем по отношение на експертизата в тази и част и
липсата на твърдение, че посочените документи съществуват, следва да се приеме,
че с тази сума следва да се намали отговорността на ответницата за липсите.
С оглед изложеното до тук следва да се приеме, че ответницата по смисъла на СИЕ е отговорна за липси в размер на 8252.41 лв. От тази сума следва да бъдат извадени и сумата на приетите от настоящата инстанция като недължими поради липса на подпис под счетоводен документ още 70.50 лв. и поради неясен подпис - още 41.50 лв., както и посочените в предходния абзац – 163.20 лв. т.е. следва да се приеме, че ответницата не дължи още 275.20 лв. Или констатираните липси са в размер на 7977.21 лв. след като се вземат предвид и погашенията извършени от ответницата с 3 плащания в размер на 590 лв., 200 лв. и 274.68 лв., общо 1064,68 лв., които, както може да се установи са взети предвид и при съставянето на акта за начет (л.9 от делото) следва да се приеме, че последната дължи оставащи суми като главница за липси по Акта за начет в размер на 6912.53 лв.
С оглед изложените по-горе фактически положения по делото, които съдът приема за доказани могат да бъдат направени и следните правни изводи. Налице е редовно възложена финансова ревизия по силата на описаната Заповед №130/10.08.2010 г., възложена по силата на нормата на чл.63 от ЗК на финансов ревизор към Дирекция „Финансов контрол” към ЦКС. Ревизията е извършена въз основа на първични счетоводни документи, както е записано изрично в издадения в следствие на ревизията Акт за начет. По смисъла на чл.22, ал.5 от ЗДФИ актът за начет се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото не се установи нещо противно на направените в него констатации. В този смисъл нормата на чл.22, ал.5 от ЗДФИ, която гласи дословно следното: „Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.” Това води до разместване на доказателствената тежест в настоящото производство, като ответницата в случая носи тежестта да обори констатациите на акта като установи, че последните са неверни. Това е възможно доколкото отчетническата отговорност, каквато несъмнено е налице в случая, се базира на документи, които или се съставят лично от отчетника или по тях следва да присъства негов подпис.
Съдът не констатира нарушения в процедурата по издаването на Акта за начет. Явно е, че ревизията е редовно възложена по установен от закона ред. Извършена е в дадения срок. Констатациите са на база на първични счетоводни документи, налични по делото. Атът за начет е редовен от външна страна – издаден е от ревиЗ., на който е възложена проверката, в определения за проверката срок и не е оспорен от ответницата. Последната практически оспорва в отговора на ИМ начина на провеждане и констатациите на вътрешна проверка протекла през ноември 2009 г., насочена към засичане на стоково материалните ценности в магазина с оглед на подписване на трудов договор с друго материално отговорно лице – свидетелката Ф. Б. О. и преминаване към компютърно счетоводство. Независимо как е извършена посочената проверка, тя е протекла 9 месеца преди проверката по акта за начет. С оглед данните от самия акт за начет неговите констатации се базират на първични счетоводни документи, т.е. как информацията е заведена на електронен носител (при въведеното компютърно осчетоводяване) е без значение, тъй като констатациите по ревизията нямат общо с отразеното в съответния компютърен софтуер, тъй като първичните счетоводни документи, приети по делото, са основата на констатациите на ревизията. В подкрепа на Акта за начет е и приетата от първоинстанционния съд СИЕ, която също е извършена на база на първични счетоводни документи и също установява наличието на подобни липси.
Видно е, че ответницата в качеството си на „продавач – консултант” е заемала отчетническа длъжност и може да се ангажира нейната пълна имуществена отговорност за липси. Както е известно липсите се формират при отсъствие на заведени на съответно материално отговорно лице стокови ценности.
В тази смисъл съдът приема, че констатациите по Акта за начет за липси са доказани по отношение на сумата от 6912.53 лв. главници. Доколкото ревизията обхваща период до 09.11.2009 г. от този момент е обоснована и претенцията за мораторни лихви. Такива се дължат за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г. в размер на 543.93 лв.
Не се споделят от съда мотивите залегнали в първоинстанционното решение. На първо място, че след отмяната на действащата по ГПК (отм.) законова уредба за производството по финансови начети вече липсва презумпцията на чл.301, ал.1 от ГПК (отм.), както бе посочено по-горе тази презумпция продължава да съществува дословно възпроизведена с изменение от 2007 г. в чл.22, ал.5 от ЗДФИ. В този смисъл не е в тежест на ищеца - работодателят ощетен от липсите по Акта за начет, да установи, че тези липси действително съществуват. Всъщност ответника следва да прояви активност като ангажира доказателства които оборват посоченото в Акта. Въпреки че с поисканата от ищеца СИЕ, последният доказва, че констатациите по Акта за начет отговарят на действителността. Не се споделя и твърдението на първоинстанционния съд, както бе посочено по-горе, че нередностите по вътрешна проверка установила липси по някакъв начин опорочават ревизията по акта за начет, когато ревизията е извършена въз основа на първичните счетоводни документи, за което са налице данни по делото.
Отговорността за липси е обективна, тя не включва
субективно отношение на дееца – т.е. вината не е елемент от отговорността. С
оглед на това без значение е в случая дали наличието на липси от страна на
ответницата е съзнавано и какво е нейното субективно отношение към тях. В тази
връзка следва да се отбележи, че е без значение и обстоятелството дали лицето е
оневинено по водено наказателно производство.
С оглед изложеното дотук следва да се приеме, че като е отхвърлил изцяло предявеният пред него установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение. Последното следва да бъде отменено в частта за сумата до 6912.53 лв., като суми, представляващи дължима главница констатирана с Акт за начет №6129/24.08.2010 г. на Д „ФК” при ЦКС на МОЛ К.И.А. за проверка в магазин на ПК „З.”, в с. П. м. за период от 30.11.2008 г. до 09.11.2009 г. Решението следва да бъде отменено и в частта за сумата до 543.93 лв., представляващи дължима мораторна лихва за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г., като вместо това следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи посочените суми - 6912.53 лв. за главница по посочения акт за начет и сумата от 543.93 лв., представляващи дължима мораторна лихва върху посочената главница за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г. Решението в останалата му част за отхвърлителния диспозитив за главница над 6912.53 лв. до пълния предявен размер от 7385,43 лв. и за мораторни лихви над 543.93 лв. до 581.14 лв. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ищецът е направил следните разноски: за държавна такса – 159.33 лв. по заповедното производство, 186 лв. за производството пред първоинстанционния съд, както и 172.71 лв. за водене на производството пред въззивната инстанция, за адвокатски хонорари – 570 лв. пред първата инстанция и 150 лв. пред въззивната, както и 481 лв. – разноски по назначената пред НПРС СИЕ. Общо разноските на ищеца в двете инстанции възлизат на 1719.04 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски за водене на производството пред двете съдебни инстанции, съобразно с уважената част на иска в размер на 1608.97 лв.
Ответницата не е претендирала разноски пред първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция претендира разноските направени за водене на въззивното производство в размер на 700 лв., от които 400 лв. за СГЕ и 300 лв. за адвокатски хонорар.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата и направените от последната разноски за водене на производството пред въззивната инстанция, съобразно с отхвърлената част на иска или сумата от 44.82 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение №288/06.11.2012 г. постановено по гр. д. №1460/2012 г. по описа на НПРС, само в частта, с която първоинстанционния съд е отхвърлил претенцията да бъде признато за установено по отношение на К.И.А., ЕГН-**********,***, че последната дължи на ПК „З.”, ЕИК-000913260, с. П. м., общ. Н. К., обл. Ш. представлявана от председателят Х. Р. А. със съдебен адрес гр. Ш. бул. „С.” №24 сумата до 6912.53 лв. (шест хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща дължима главница констатирана с Акт за начет №6129/24.08.2010 г. на Д „ФК” при ЦКС на МОЛ К.И.А. за проверка в магазин на ПК „З.”, в с. П. м. за период от 30.11.2008 г. до 09.11.2009 г., както и е отхвърлил претенцията в частта за сумата до 543.93 лв. (петстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляващи дължима мораторна лихва за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че К.И.А., ЕГН-********** дължи на ПК „З.”, ЕИК-000913260, с. П. м., общ. Н. К., обл. Ш. сумата от 7456.46 лв. (седем хиляди четиристотин и петдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки), от които 6912.53 лв. (шест хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет и три стотинки), като суми, представляващи дължима главница констатирана с Акт за начет №6129/24.08.2010 г. на Д „ФК” при ЦКС на МОЛ К.И.А. за проверка в магазин на ПК „З.”, в с. П. м. за период от 30.11.2008 г. до 09.11.2009 г., 543.93 лв. (петстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляващи дължима мораторна лихва за периода от 09.11.2009 г. до 25.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.09.2010 г. –датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по акта за начет по ч. гр. д. №1020/2010 г. на НПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/06.11.2012 г. постановено по гр. д. №1460/2012 г. по описа на НПРС в останалата обжалвана част, с която е отхвърлена претенцията за сумата за главница по акта за начет над 6912.53 лв. (шест хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет и три стотинки) до пълния предявен размер на иска за главница от 7385,43 лв. (седем хиляди триста осемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), както и в обжалваната отхвърлителна част за претендирана мораторна лихва над сумата от 543.93 лв. (петстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) до пълния предявен размер на иска за мораторна лихва от 581.14 лв. (петстотин осемдесет и един лева и четиринадесет стотинки), като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К.И.А.,*** да заплати на ПК „З.”, ЕИК-000913260, с. П. м. сумата от 1608.97 (хиляда шестстотин и осем лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи направените от въззивника разноски за производството пред двете инстанции, съобразно уважения размер на претенцията.
ОСЪЖДА ПК „З.”, ЕИК-000913260, с. П. м. да заплати на К.И.А.,*** сумата от 44.82 (четиридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки), представляващи направените от въззиваемата разноски за производството пред въззивната инстанция, съобразно отхвърления размер на претенцията.
Решението подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.1 от ГПК пред Върховен касационен съд в месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.