Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №294

гр. Шумен, 22.11.2013 г

       Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                              Председател: Константин Моллов

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов г д. № 3 описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 18/02.01. 2013 г. от Мюсюлманско изповедание гр. С., район “В.”, ул. “...”, № ..., ЕИК ..., представлявано от главния мюфтия д-р М.А.Х. и евентуален ищец Мюсюлманско настоятелство гр. Ш., ул. “...”, № .., представлявано от председателя И.Х.П., и двамата ищци действащи чрез пълномощника си адв. К.Р., както и допълнителна искова молба вх. № 1203/26.02.2013 г., с която са заявили обективно и субективно съединени главни и евентуални искови претенции, както следва: 1/ Главен иск с прав- но основание чл.108 от ЗС, против Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството гр. С., да се признае за установено по отношение на Държавата, че първия ищец е собственик на сграда с идентификатор ПИ ..., застроена площ 1049 кв.м., брой етажи – 2 и предназначение – сграда за търговия, с административен адрес гр. Ш., п.к. ..., ул. “...”, построена в ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., одобрени със заповед № РД -18-52 /25.11.2005 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК”, гр. С., без последващо изменение в КККР, със стар идентификатор 163800 в кв. 0 по плана на града, със същия административен адрес, с площ 1 647 кв. м. застроено и незастроено място трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до10м./ при съседи: ПИ 83510.660.542, ПИ 83510.660.558, ПИ 83510.660.554, ПИ 83510.660.424, ПИ 83510.660.524 и ПИ 83510.660.525, и да се осъди този ответник да предаде владението на сградата на първия ищец; 2/ Главен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, срещу Държавата за заплащане на първия ищец на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на сградата по първия иск, за периода 25.02.2008 г. – 24.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;  3/ При условията на евентуалност, в случай, че искът по пункт 1 бъде отхвърлен срещу Държавата, то да бъде уважен срещу Община Ш., така както е предявен срещу Държавата;  4/ При условията на евентуалност, иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, ако искът по предходния пункт бъде от- хвърлен срещу Държавата, то същият иск да бъде уважен срещу Община Шумен, за сумата от 40 000 лева, но за следния период – от 26.12.2007 г. до 25.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане на сумата;  5/  Главен иск по чл.108 от ЗС, да се признае за установено по отношение на Община Ш., че първият ищец е собственик на ПИ с идентификатор ПИ ... по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Ш., одобрени със заповед № РД -18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК” гр. С., без последващо изменение в КККР, със стар идентификатор 163800 в кв.0 по плана на града, със същия административен адрес, с площ 1 647 кв.м. застроено и незастроено място, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м./ при съседи на ПИ: ПИ 83510.660.542, ПИ 83510.660.558, ПИ 83510.660.554, ПИ 83510.660.424, ПИ 83510.660.524 и ПИ 83510.660.525, и да се осъди Община Шумен да предаде владението на поземления имот. Да се обезсили и АДС /частна/ № 4688/12.06.1985 г. издаден от Община Ш.. При условията на евентуалност, ако исковете по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени по отношение на първия ищец, то същите да бъдат уважени по отношение на евентуалния ищец.

       В исковата си молба ищците твърдят, че описания подробно, в нея недви- жим имот е бил собственост на мюсюлманската вероизповедна община на гр. Ш., съответно на мюсюлманското настоятелство на същия град. Имотът е имал статут на вакъф След 09.09.1944 г. имотът е бил завзет от държавата без правно основание и без да е заплатено на съответната вероизповедна община или на изповеданието съответното обезщетение. Отнемането е осъществено не по предвидения от закона и сключената на 6 (19) април 1909 г. спогодба между Отоманската империя и Царство България, уреждащо въпросите на мюсюлманските общини и вакъфските имоти на територията на царството. Държавата е владеела и ползвала процесния имот без правно основание. Вследствие на това в периода от 25.02.2008 г. до 24.02.2010 г. държавата се е обогатила със сумите, които би следвало да плати при възмездно ползване на имота, в размер на дължимия за съответния период пазарен наем при наличието на договор за наем. Същевременно мюсюлманското вероизповедание, в качеството на собственик на имота е било лишено от възможността да го ползва и да извлича доходи от него в размер на дължимите за съответния период наеми.

       В отговорите си по чл.131 от ГПК ответниците –  Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, представляван от юрисконсулт Й.К. и Община Ш., чрез процесуалния си представител ад. Г. Г. *** заявяват, че предявените срещу тях искове са неоснователни. Процесния имот е бил държавна собственост, който с АДС № 4688 от 12.06. 1985 г. е предоставен за оперативно управление на поделение “Балкантурист-Мадара” гр. Ш.. Поделението е преобразувано в ДФ “Мадара интертур”, а впоследствие преобразувано в търговско еднолично дружество - “Мадара интер- тур” ЕАД. С акта на преобразуването на държавната фирма в еднолично търговско дружество, предоставения за оперативно управление процесен имот е предоставен в собственост на едноличното търговско дружество, което е приватизирано. Към настоящия момент имотът е собственост на приватизираното търговско дружество “Мадара интертур” АД гр. Шумен.

       От събраните по делото писмени доказателства и неоспореното и прието заключение за  извършена съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи,  преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

       Ищецът “Мюсюлманско изповедание”, гр. С. е регистрирана съобразно Закона за вероизповеданията (ЗВ) религиозна общност обединяваща гражданите изповядващи исляма и представлява религиозна институция по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗВ. С оглед на това същата е юридическо лице със свои ръководни органи и устав, приет от ИНМК на 12.02.2011 г. – Удостоверение на СГС от 05.11.2012 г.

       Евентуалния ищец “Мюсюлманско настоятелство” гр. Ш., съгл. чл.70, ал.1 от Устава на  “Мюсюлманско изповедание”, гр. С. е постоянно действащ ръководен орган на мюсюлманите в населено място или район. При направена служебна справка във фирменото отделение на ШОС се установи, че с решевие № 1 от 22.01.201г. по ф. д. № 3/2010 г. по описа на ШОС настоятелството на основание чл.20 от ЗВ е вписано в регистъра на местните поделения на вероизповеданията, воден при ШОС, като юридическо лице, местно поделение на “Мюсюлманско изповедание”.

       От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните се установява, че намиращата се в процесния имот сграда с идентификатор № ..., известна като Безистена т.е. покрит пазар.е построена през късните години на ХVІ век от дубровнишките търговци и е служела за склад и покрит пазар на техните стоки. След намаляване търговията на дубровнишките търговци в региона сградата е била изоставена, вследствие на което е имало пожар и покрива е бил разрушен покрива. Около 1806 г. е извършен ремонт и сградата отново се е ползвала като безистен. Първият кадастрален план на гр. Шумен е разработен в периода 1888 г. – 1900 г., който става основа за изработване- то на първия регулационен план с одобрена улична регулация през 1902 г. Дворищната регулация е одобрявана по квартали, като процесния имот “безистена” и изградената до него, през втората половина на ХVІІ, “Сонтур баня” са попадали в кв.50, одобрен с Указ № 36/14.08.1902 г., а дворищната регулация със Заповед № 3365/02.11.1920 г. Съгласно кадастралния план изработен до 1890 г. (прил. скица № 1 към СТЕ), процесния имот е самостоятелна сграда с пл. № 1 (Безистена), записан по плана като “държавно (4а пионерна дружина)”, за който е отреден парцел І-1. По кадастралния план границите на имота са границите на застроената сграда без друго място около нея. Впоследствие са изработени нови кадастрални и регулационни планове на гр. Шумен през 1958 г., 1973 г. и 1996 г., действащ и към на- стоящия момент. В одобрената кадастрална карта на гр. Шумен със Заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на ИД на АГКК, без промени към настоящия момент, процесния имот фигурира с идентификатор № ..., в който е включена и сграда Безистена с идентификатор № .... Безистенът, а впоследствие и построената източно от него баня (Сонтур баня), в нито един от плановете не фигурира да е в оградено самостоятелно дворно място. Сградата на безистена винаги е съществувала свободно разположена между улиците. И двата имота са в граници на застроените сгради без друг прилежащ терен от земята.

       За безистена са издадени Акт за държавна собственост (АДС) № 1123 от 01.08.1970 г. (л.314) и АДС № 4688 от 12.06.1985 г. (л.313) От първия АДС е видно, че до 19.01.1970 г. имотът е бил държавна собственост и е бил ползван от Министерство на народната отбрана – Висше народно военно училище “Г. Димитров” След тази дата въз основа на сключения договор за покупко-продажба от 19.01. 1970 г. ползването на имота е преминало към ДП “Тютюнева промишленост” гр. Шумен. От вторият АДС е видно, че към 12.06.1985 г. стопанисването и оперативното управление на безистена е предоставено на поделение “Балкантурист – Мадара” гр. Ш.. С Решение № 19 от 10.05.1990 г. на Председателя на Комитета по туризма (л.298) на основание чл.11, ал.3, т.1 от Указ № 56 за стопанската дейност (отм.) е образувана ДФ “Мадара – Интертур” гр. Шумен на основата на съществуващото ТП “Балкантурист” гр. Ш., .което се прекратява като юридическо лице – Решение 21. 05.1990 г. по ф. д. № 3/1990 г. по описа на ШОС (л.192). С Решение № 127 от 27.06.1991 г. на Председателя на Комитета по туризъм при МС (л.181) ДФ “Мадара – Интертур” гр. Шумен е преобразувана в Акционерна фирма “Мада- ра – Интертур” гр. Ш.. Акционерната фирма поема активите и пасивите и др. права и задължения на ДФ “Мадара – Интертур” гр. Ш. – Решение от  28.06. 1991 г. по ф. д. № 38/1991 г. по описа на ШОС (л.180).  С Решение от 22.06.1994 г. по ф. д. № 38/1991 г. по описа на ШОС е променено наименованието на дружество- то в Еднолично акционерно дружество “Мадара – Интертур” (л. 305) Видно от приложения по делото протокол от 17.03.1995 г. (л.171) за извършване проучвания и анализи приблизителната стойност на дружеството се установява, че в капитала му е включен безистена. Впоследствие едноличното търговско дружество е приватизирано чрез продажба на акциите му на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗППДОП (отм.) – договор за продажба на 60% от акциите на “Мадара интертур” ЕАД гр. Шумен от 28.08.1996 г. (л.183 – л.199). Към договора има 19 приложения, които са съставна негова част. В приложение № 3 (л.286- л.290) се съдържа подробен опис на недвижимите имоти собственост на дружеството към момента на приватизира нето му. От него е видно че безистена и построената източно от него Сонтур баня заедно с терена върху който са построени са собственост на дружеството – т.6 и т.7 от описа. Промяната в собствеността на капитала и преобразуването на еднолично- то акционерно дружество в акционерлно е вписана в търговския регистър въз основа на Решение от 26.03.1997 г. по ф.д. № 38/1991 г. по описа на ШОС(л.200).

       В хода на процеса са разпитани двама свидетели. Свидетелят О.Х.И. от 1940 г. е жител ***, завършил е средното духовно училище “Нювваб”. Училището е било разположено в същата сграда, която се из- ползва и към настоящия момент и се намира срещу Томбул джамия. Според преките наблюдения на свидетеля през 1944 г. – 1949 г. безистенът не е бил използван, същият бил “като празно пространство”. Свидетелят наблюдавал, че периодически идват военните от редовната армия и трудоваци. От възрастни хора чувал, че безистенът е построен от дубровнишки търговци.

       Свидетелят Е.С.М., роден през 1958 г., си спомня, че безистена е бил тютюнев склад. От баща си чувал, че безистена, Сонтур баня и земята, на която са построени били собственост на мюсюлманската религиозна общ- ност. Не е чувал от баща си за отчуждаване на тези имоти и за заплащане на обезщетения за тях.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.С.М., не само защото те са изолирани и не се подкрепят от други доказателства по делото, но и поради обстоятелството, че свидетелят по същество не възпроизвежда свои преки и непосредствени възприятия от за обстоятелства по делото, а прераз- казва, това което е чул от трети лица. Съдът кредитира показанията на свидетеля О.Х.И., предвид обстоятелството, че свидетеля има преки и непосредствени впечатления за процесния имот в периода 1944 г. – 1949 г. На следващо място неговите показания кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно собствеността върху недвижим имот и правен спор относно обезщетение на собственика на недвижим имот за неговото държане без правно основание, както и акцесорна претенция за законна лихва,  върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Предявените субективно, обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК Разгледани по същество исковите претенции са неоснователни, по- ради следните съображения:

За бъде уважен искът за предаване собствеността и владението на един не- движим имот, с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в разпоредбата предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът се намира във владение или държане на същия, без да има основание за това.

Ищците основават ревандикационната си претенция върху сградата с иден тификатор № ... - Безистен и терена върху, който е изградена - поземления имот с идентификатор № ..., с § 5, ал.1 от ПЗР на ЗВ. Съг- ласно тази  разпоредба собствеността на вероизповеданията се възстановява по силата на закона, ако претендиращия докаже, че той, респективно неговия праводател, е бил собственик на имота към момента на одържавяването, отчуждаването, конфискуването или незаконното отнемане и ако към момента, в който реституционната разпоредба влиза в сила (в настоящия случай 02.01.2003 г.) имота е собственост на държавата, общината, обществена организация или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

Ищците твърдят, че процесния имот е бил вакъф и в това си качество е бил собственост на мюсюлманската вероизповедна община в Ш. до момента на не- законното му завземане от държавата след 09.09.1944 г. Вакъфската форма на соб-ственост възниква в България, след превръщането й в съставна част на Османската империя. Вакъфът представлява недвижим имот или движимо имущество предоставено от държавата или частно лице за религиозни или благотворителни цели. Доходът от вакъфа отива за издръжка на религиозна сграда или друг обществен обект – джамия, безистен, медресе (средно или висше училище), благотворителни заведения – имарет, кервансарай, пазар и др. Способът, посредством, който възниква правото на въкъфска собственост, било вакфирането – едностранен формален акт, чрез който дадено лице, наречено вакиф, тържествено заявявало, че отчуждава и посвещава посоченото в акта имущество за дълговременно служене и осъществяване на някаква богоугодна, благотворителна или общополезна цел. Писменият акт, който регистрирал вакфирането, се наричал вакъфнаме, а вакфира- ното имущество – вакъф. (вж. Енциклопедия България, т.І, издателство на БАН, С., 1978; Ми- хаил Андреев и Ф. Милкова, История на българската феодална държава и право, С., 1979, стр.326-337). В конкретния случай ищците, въпреки указанието на съда, дадено изрично в доклада по делото, съгласно чл.146, ал.2 от ГПК, не представиха писмените актове – вакъфнаме, въз основа на които процесния имот е предоставен на мюсюлманската религиозна общност в гр. Шумен и е придобил статут на вакъф. Не бяха представени и документи от периода след Освобождението на България, от които да се установи, че процесния имот е вакъфски и титуляр на правото на собственост е мюсюлманската общност в гр. Ш.. Следва да се отбележи, че след Освобождението, вакъфската собственост на мюсюлман- ската общност в страната е била гарантирана и защитена не само от националното законодателство, но и от международен акт – Съглашение по мюфтийския въпрос, сключено между Османската империя и Царство България на 06(19). 04.1909 г. (вж. Б. Д. К., Принос към дипломатическата история на България 1878 – 1925, С., 1925, стр.31-33).

Събраните в хода на процеса доказателства безспорно установяват, че в периода от 1890 г.(когато е изработен кадастралния план на района, в който се намира процесния имот) до 19.01.1970 г. е бил държавна собственост и е използван от различни военните поделения, разположени в град Ш.. След това имотът е бил предоставен за оперативно управление на държавни предприятия. През 1985 г. е включен в имуществото на държавното предприятие “Балкантурист – Мадара” гр. Ш., което последователно е преобразувано в държавна фирма, еднолично търговско дружество по чл.61 от ТЗ и приватизирано. С преобразуването на държавната фирма в еднолично търговско дружество имуществото, предоставено им за оперативно управление или стопанисване на това предприятие с акта за преобразуването се предоставя в собственост на едноличното търговско дружество – чл.17а от ЗППДОП (отм.). След приватизацията, осъществена през 1996 г. процесния имот е собственост на “Мадара Интертур” АД гр. Ш., акциите на което са притежание на частни лица. Следователно към датата на влизане в сила на Закона за вероизповеданията – 02.01.2003 г. не са налице посочените в §5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ предпоставки за реституиране на процесния имот, а именно че същият е бил собственост на религиозната институция – Мюсюлманско изповедание, съответно на неговото местно поделение в гр. Шумен и същият е бил отнет от държавата, по посочените в разпоредбата начини. На следващо място имотът е собственост на правен субект, който е извън изрично посочените в разпоредбата правни субекти - държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на едно- лични дружества по чл. 61 от Търговския закон. В хода на процеса не са представени доказателства, че  първият, евентуално вторият ответник упражнява фактическата власт върху процесния имот Следователно не са налице комулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, по чл. 108 от ЗС. Нито първия ищец – “Мюсюлманско изповедание” гр. С., нито евентуалния ищец – “Мюсюлманско настоятелство” гр. Шумен са активно материалноправно легитимирани да предявяват ревандикация, тъй като нито един от тях не е собственик на имота, а ответниците не упражняват върху него фактическа власт. С оглед на това предявените главни и при условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 108 от ЗС, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Основните елементи на фактическия състав за неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса основание за обогатяването и отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. В конкретния случай процесния недвижим имот не е собственост нито на “Мюсюлманско изповедание” гр. С., нито на втория, евентуален ищец “Мюсюлманско настоятелство” гр. Шумен. От друга страна нито един от двамата ответници не е упражнявал фактическа власт върху имота. С оглед на това съдът счита, че не е налице фактическия състав на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, поради липсата  на съществените му елементи. Следователно предявения главен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, срещу Държавата за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на използването  на сградата по първия иск, за периода 25.02.2008 г. – 24.02.2010 г., следва да бъде отхвърлен, поради своята неоснователност.

Въз основа на гореизложените мотиви предявения при условията на евентуалност, иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, срещу Община Шумен, за сумата от 40 000 лева за периода от 26.12.2007 г. до 25.12.2009 г., също следва да бъде отхвърлен, поради своята неоснователност.

       С оглед неоснователността на главните претенции, неоснователни са и предявените акцесорни такива за заплащане на законната лихва върху главницата. считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното й заплащане, поради което следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД както по отношение на главния иск, така и по отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД..

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за направени разноски по делото на Община Шумен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 000.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни предявените от Мюсюлманско изповедание гр. С., район “В.”, ул. “...”, № 27, ЕИК ..., представлявано от главния мюфтия д-р М.А.Х. и евентуален ищец Мюсюлманско настоятелство гр. Ш., ул. “...”, № .., представлявано от председателя И.Х.П., и двамата ищци действащи чрез пълномощника си адв. К.Р., обективно и субективно съединени главни и евентуални искови претенции, както следва:

1/ Главен иск с правно основание чл.108 от ЗС, против Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството гр. С., да се признае за установено по отношение на Държавата, че първия ищец при условията на евентуалност втория ищец е собственик на сграда с идентификатор ПИ ..., застроена площ 1049 кв.м., брой етажи – 2 и предназначение – сграда за търговия, с административен адрес гр. Шумен, п.к. 9700, ул. “...”, построена в ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, одобрени със заповед № РД -18-52 /25.11.2005 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК”, гр. С., без последващо изменение в КККР, със стар идентификатор 163800 в кв. 0 по плана на града, със същия административен адрес, с площ 1 647 кв.м. застроено и незастроено място трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до10м./ при съседи: ПИ 83510.660.542, ПИ 83510.660.558, ПИ 83510.660.554, ПИ 83510.660.424, ПИ 83510.660.524 и ПИ 83510.660.525, и да се осъди този ответник да предаде владението на сградата на първия ищец, евентуално на втория ищец;

2/ Главен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, срещу Държавата за заплащане на първия ищец, евентуално на втория ищец на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на сградата по първия иск, за периода 25.02.2008 г. – 24.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 

3/ Предявеният при условията на евентуалност иск, с правно основание чл.108 от ЗС срещу Община Шумен, с административен адрес гр. Ш., бул. “С.”, № .., ЕИК ..., представлявано от кмета К. Б.К., да се признае за установено по отношение на Община Ш., че първия ищец, при условията на евентуалност втория ищец е собственик на сграда с идентификатор ПИ ..., застроена площ 1049 кв.м., брой етажи – 2 и предназначение – сграда за търговия, с административен адрес гр. Ш., п.к. ..., ул. “...”, построена в ПИ с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., одобрени със заповед № РД -18-52 /25.11.2005 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК”, гр. С., без последващо изменение в КККР, със стар идентификатор 163800 в кв. 0 по плана на града, със същия административен адрес, с площ 1 647 кв.м. застроено и незастроено място трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до10м./ при съседи: ПИ 83510.660.542, ПИ 83510.660.558, ПИ 83510.660.554, ПИ 83510.660.424, ПИ 83510.660.524 и ПИ 83510.660.525, и да се осъди този ответник да предаде владението на сградата на първия ищец, евентуално на втория ищец;

 4/ Предявеният при условията на евентуалност, иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу Община Ш., с административен адрес гр. Ш., бул. “С.”, № .., ЕИК ..., представлявано от кмета К. Б.К. за заплаща- не на първия ищец, евентуално на втория ищец сумата от 40 000 лева,  за периода – от 26.12.2007 г. до 25.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане на сумата;

 5/  Главен иск по чл.108 от ЗС, да се признае за установено по отношение на Община Ш., с административен адрес гр. Ш., бул. “С.”, № .., ЕИК ..., представлявано от кмета К. Б.К. че първият ищец, при условията на евентуалност втория ищец е собственик на ПИ с идентификатор ПИ ... по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Ш., одобрени със заповед № РД-18-52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК” гр. С., без последващо изменение в КККР, със стар идентификатор 163800 в кв.0 по плана на града, със същия административен адрес, с площ 1 647 кв. м. застроено и незастроено място, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м./ при съседи на ПИ: ПИ 83510.660.542, ПИ 83510.660.558, ПИ 83510.660.554, ПИ 83510.660.424, ПИ 83510.660.524 и ПИ 83510.660.525, и да се осъди Община Шумен да предаде владението на поземления имот.

Осъжда Мюсюлманско изповедание гр. С., район “В.”, ул. “...”, № ..., ЕИК ..., представлявано от главния мюфтия д-р М.А.Х. и евентуален ищец Мюсюлманско настоятелство гр. Ш., ул. “...”, № .., представлявано от председателя И.Х.П. да заплатят солидарно на Община Ш., с административен адрес гр. Ш., бул. “С.”, № .., ЕИК ..., представлявано от кмета К. Б.К. сумама в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща направените от ответника деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми­чен срок от връчването му страните.

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: