Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. Шумен 23.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря А.А. , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №783 по описа за 2012г. за да се произнесе , взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.91 ал.1 във вр. с чл.88 ал.1 т.1 б.б пр.2 от Закона за застраховането/отм./

В исковата си молба до съда ищецът Гаранционен фонд гр.София твърди ,че на осн.чл.88 ал.1 т.1 б.б пр.2 от Закона за застраховането /отм./ изплатил по щета №56н/18.05.2006г. на М.Г.Д. ,Я.Д.А. и М.Д.К., по повод смъртта на наследодателя им Д.К.Д. вследствие на ПТП настъпило на 5.06.2005г. ,присъдените с влязло в сила решение по гр.д.№02856/2006г. на СГС 11 състав ,постановено при участието на трето лице –помагач на ГФ –ответника по настоящото дело , обезщетения за неимуществени вреди , лихви и разноски , общо в размер съгласно счетоводни справки 167 129.46лв. ,съответно на М.Д. 53 443.80лв., на Я.А. и М.К. по 56 842.73лв. Виновен за катастрофата съгласно споразумение по НОХД №1622/2005г. на ОС –Варна бил ответникът И.Т.И. , който е управлявал МПС без да е правоспособен водач и е предизвикал ПТП, при което е загинал пътуващият на задната лява седалка Д.К.Д.. В нарушение на чл.177 ал.1 т.2 във вр. с чл.150 от ЗДвП при извършване на престъплението ответникът управлявал процесният автомобил без да е правоспособен водач. Поканили ответникът да възстанови платеното ,но и до днес лицето не било погасило задължението си.

Ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответникът И.Т.И. , да му заплати сумата от 167 129.46лв. ,представляваща сбора от изплатените от Гаранционният фонд присъдени суми , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане ,както и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът И.Т.И. не е депозирал отговор на исковата молба и не взема становище по нея.

Искът е основателен и доказана.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеното по делото копие от протокол от 12.04.2006г. по НОХД №1622 по описа за 2005г. на ВОС , с одобрено от съда споразумение ответникът е признат за виновен в това ,че на 5.06.2005г. в гр.Девня при управление на МПС л.а.”Фолксваген Пасат” с ДК№ ... АВ нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинили смъртта на Д.К.Д. и телесни повреди на други лица и е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години , с изпитателен срок от 5 години. С влязло в сила съдебно решение от 2.07.2008г. по гр.д.№02856 по описа за 2005г. на Софийски градски съд , Гаранционният фонд гр.София е осъден да заплати на М.Г.Д. , Я.Д.А. и М.Д.К. суми от по 40 000лв. за всеки един от тях ,представляващи обезщетения за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.88 ал.1 т.1 б.б от Закона за застраховането /отм./ , във връзка със смъртта на наследодателя им Д.К.Д. ,настъпила при ПТП от 5.06.2005г. , ведно със законната лихва ,считано от 4.08.2006г. до окончателното заплащане на сумите , като решението е постановено при участието на И.Т.И. , като трето лице –помагач на страната на Гаранционен фонд гр.София. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници №000167 от 20.06.2005г. издадено от Кметство с.Игнатиево ,общ.Аксаково , обл.Варна М.Г.Д. , Я.Д.А. и М.Д.К. са законни наследници на Д.К.Д. , починал на 5.06.2005г., при ПТП причинено по вина на ответника по делото. Видно от приложените по делото справка от 22.11.2012г. , преводно нареждане от 2.12.2008г., писмо от 16.12.2008г. от “Уни Кредит Булбанк” АД гр.София до ищеца и съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ,възприето от съда и неоспорено от страните , ищецът е изплатил на наследниците на Д.К.Д. на основание горепосоченото съдебно решение , обезщетения за неимуществени вреди , лихви и разноски , общо в размер от 167 129.26лв., съответно на М.Д. 53 443.80лв., на Я.А. и М.К. по 56 842.73лв., като погрешно в исковата молба тези три суми са сборувани на 167 129.46лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил иск с правно основание чл.91 ал.1 във вр. с чл.88 ал.1 т.1 б.б.пр.2 от Закона за застраховането/отм./ Ищецът е изплатил исковата сума от 167 129.26лв. ,съответно на М.Д. 53 443.80лв., на Я.А. и М.К. по 56 842.73лв. Заплащането на тези суми не е оспорено от ответника. На осн.чл. чл.91 ал.1 от Закона за застраховането /отм./ след изплащане на обезщетението за неимуществени вреди Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и има правото на регресен иск срещу прекият причинител на вредите. В настоящият случай ищецът е заплатил на пострадалите лица горепосоченото обезщетение за причинените им от ответника неимуществени вреди и поради което ищецът е встъпил в правата на увредените лица по размера на заплатеното и предявеният иск за сумата от 167 129.26лв. е основателен и доказан и следва да се уважи .

Ето защо ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 167 129.26лв. ,представляваща сбора от изплатените от Гаранционният фонд присъдени суми , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане .

Съобразно изхода от спора ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца и разноските му по делото в размер на 6 685.18лв. за държавна такса и 201.50лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза , общо сумата от 6 886.68лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.Т.И. с ЕГН ********** *** , да заплати на Гаранционен фонд гр.София ,ул... №2 ,представляван от изпълнителният директор и председател на УС на ГФ Б.И.Б. на основание чл.91 ал.1 във вр. с чл.88 ал.1 т.1 б.б. пр.2 от Закона за застраховането /отм./ сумата от 167 129.26лв./ сто шестдесет и седем хиляди сто двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ ,представляваща сбора от изплатените от Гаранционният фонд присъдени суми, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба на 10.12.2012г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 6 886.68лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: