Р Е Ш Е Н И Е№36

гр.Ш.,19.ІІ.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари 2013 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Мирослав Маринов

2.Стела Шипковенска

при секретаря С.М.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 753 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на В.И.Д.,ЕГН ********** и М.К.В.,ЕГН **********,против Решение № 135 от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 1381 по описа на Ш.ския районен съд за 2008г.,с което решение:

Производството по предявените искове по чл.124 от ГПК е прекратено частично-по отношение на ответниците Н.Ц.А. и Р.Б.А.,поради недопустимост;

Отхвърлени са предявените от жалбоподателките и ищци в първоинстанционното производство В.И.Д.,ЕГН ********** и М.К.В.,ЕГН **********, обективно и субективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците Н.Ц.А.,Р.Б.А. и П.И.П.,че ищците са собственици на процесния имот,находящ се в кв.Д.,гр.Ш. и представляващ:

двуетажна жилищна сграда , лятна кухня и насаждения , заедно със застроеното и незастроено дворно място , цялото от 1040 кв.м. , представляващо дв.пл.№1039 , за което отреден урегулиран поземлен имот III-1039 в кв.93 , който според КК на гр.Ш. , представлява имот с идентификатор 83510.681.301 , който имот включва следните сгради : сграда с идентификатор 83510.681.301.1 със застроена площ от 82 кв.м. и два бр.. етажи , сграда с идентификатор 83510.681.301.3 със застроена площ от 49 кв.м.,

както и отрицателните установителни искове за признаване за установено,че ответникът П. И.П. не е собственик на същия имот.

Оплакванията във въззивните жалби са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения,подробно развити в жалбата.Жалбоподателките молят да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете им да бъдат уважени.

Постъпил писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263ал.І от ГПК,с който се оспорва изцяло основателността на въззивните жалби и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.Изложени са съответните доводи и аргументи в подкрепа на отговора.

Окръжният съд,като обсъди оплакванията по въззивната жалба и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана, поради следното:

Относно оплакването в жалбата за неправилно прекратено производство спрямо ответниците Н.Ц.А. и Р.Б.А.:

Районният съд е изложил в решението си съображения за недопустимост на иска спрямо първите двама ответници Н.Ц.А. и Р.Б.А.,които въззивният съд споделя,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви.Лисва както правен интерес за водене на исковете, предявени срещу тези двама ответници,така и надлежна пасивна процесуална легитимация на същите.Районният съд обаче е допуснал процесуално нарушение,като е постановил отхвърлителен диспозитив по положителния установителен иск и спрямо тези лица,изключени като страни по делото.Ето защо в тази част решението следва да бъде обезсилено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум,районният съд правилно е квалифицирал обективно и субективно съединените искове,с които е бил сезиран,като установителни искове за собственост ,с основание по чл.124ал.І от ГПК.Визираната от съда норма на чл.524 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК не е и не може да бъде правно основание за предявените искове,тъй като касае само процесуалния ред за спиране на въвода по подадена молба от третото лице,респ.предпоставките и сроковете за завеждане на искове от третото лице при спиране на изпълнението от съда. Както в определението от 30.Х.2008г.,постановено по реда на чл.140 от ГПК,така и в доклада по делото по 146ал.Іот ГПК,изложен в открито съдебно заседание на 14.VІІ.2009г.,районният съд е квалифицирал исковете по чл.124ал.І от ГПК,разпределил е доказателствената тежест между страните и е указал фактите и обстоятелствата,които следва да докажат.

Посочването на чл.524 от ГПК от съда не е грешка и оплакването на жалбоподателките за неправилна квалификация на исковете от съда ,предявени по реда на чл.524 от ГПК,е неоснователно.

Оплакванията на жалбоподателките за допуснати от съда процесуални и материалноправни нарушения относно установяване симулативността на сделката между ответниците също са неоснователни и недоказани.Преди всичко,симулативността/привидността/ на договорите е основание за прогласяването им за нищожни по чл.26ал.2,изр.първо пр.последно от ЗЗД и установяването на симулативната сделка е предмет на отделен иск,какъвто ищците нямат предявен нито самостоятелно,нито при условията на съединяване по настоящото дело.Доколкото може да се допусне и възражение за симулативност на процесната сделка,то следва да се подчертае,че всички твърдения на ищците в тази връзка,в т.ч. за продажна цена на имота значително под пазарната,за неизвършено реално плащане на имота от ответника П.П. и пр. ,не са подкрепени с никакви доказателства.

Неоснователно и недоказано е и оплакването за необоснованост на преценката на съда за редовност на процесния нотариален акт № 71,т.ІV,рег.№ 10689,н.д.№618/2007г. на нотариус № 222,с район на действие Ш.ски районен съд,с който акт Н.Ц.А. и Р.Б.А. продават на П.И.П. процесния недвижим имот. В исковата молба няма твърдения за нищожност на нотариалния акт,нито искане за прогласяване на такава нищожност.Не са налице по делото никакви представени от ищците доказателства за наличието на някое от изчерпателно установените в чл.576ал.1 от ГПК основания за нищожност на акта. Няма и направено от ищците оспорване на акта по съответния ред и законови процесуални срокове,респ.открито производство за оспорване на акта.Всеки нотариален акт е официален свидетелстващ документ по см. на чл.179ал.1 от ГПК,който доказва с обвързваща съда доказателствена сила,че фактите,предмет на удостоверителното заявление на органа ,издал документа,са се осъществили така,както се твърди в него.В посочения нотариален акт е удостоверено,че цената на продадения имот е заплатена изцяло на продавачите от купувача в брой.Недоказани са и твърденията на ищците за неуредени регулационно отношения за процесния имот към момента на продажбата му.Видно от удостовереното в акта,при сделката е представена скица на имота № 2697/14.V.2007г. на СК гр.Ш.,който документ е проверен от нотариуса наред с останалите.

,въззивният съд намира,че напълно обосновано и законосъобразно е прието от районния съд,че не е доказана симулативност на сделката,обективирана в процесния нотариален акт ,както и че този акт е напълно валиден официален удостоверителен документ.Ето защо сделката,оформена с този конститутивен акт,поражда всички предвидени в закона последици,в т.ч. и съответния транслативен ефект по отношение собствеността върху процесния имот,предмет на същата сделка.

Въззивният съд намира за правилни-обосновани и законосъобразни фактическите и правни изводи на районния съд ,че твърденията на ищците за придобиване от тях на собствеността върху процесния имот по давностно владение,са недоказани.

Правилният анализ на фактите по делото,съдържащи се в събрания доказателствен материал,налага по несъмнен начин извода,че през 1992 година трети лица-Х. и Ж. Д.и са придобили процесния имот от ищците.Св.В. Д.,който е съпруг на ищцата М. К. ,сочи в показанията си,дадени в съдебно заседание на първоинстанционния съд ,проведено на 11.ІІ.2010 година,че съпругата му,майка й/втората ищца/ и племенникът през 1991 година били в затруднено финансово положение,поради което баща му Х.Д. се съгласил да им даде пари назаем,срещу което да му прехвърлят процесния имот.В началото на януари 1992 година бил сключен договор за покупко-продажба на имота и през същия месец и година Х. В. Д. и съпругата му Ж. Д.а придобили собствеността върху имота.По делото липсва представен нотариален акт за тази сделка,но самите ищци в исковата си молба твърдят,че на 27.ІІ.1996 година сключили предварителен договор с продавачите Х. и Ж. Д.и,по силата на който последните следвало да им прехвърлят същия имот. период.Оттук следва,че от 1992 година година ищците не са владеели процесния имот като свой.От представения по делото предварителен договор от 27.ІІ.1996 година за покупко-продажба на процесния имот е видно ,че към датата на този договор имотът е във владение на трети лица лица,които се легитимирали за негови собственици.Ищците са имали пълната фактическа и правна възможност да поискат от съда обявяването на така сключения предварителен договор за окончателен,но не са го сторили,което е още една индикация,че не са положили усилия да узаконят своя собственост върху имота поради липсата на намерение у тях да владеят имота като свой и на съзнание,че имат собственически права върху същия имот.По делото липсват надлежни доказателства и за твърденията на ищците,че са се грижили за имота като за свой собствен,плащайки данъците за него през процесния период,правили са подобрения в него , ремонти за поддържането му и такива в насока към увеличаване на стойността му.Ето защо напълно обоснован се явява фактическият извод на съда,че не е налице непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот от страна на ищците ,поради което те не са го придобили по давностно владение,продължило повече от 10 години.

Въпреки сключения на 27.ІІ.1996г.с ищците предварителен договор за продажба на процесния имот,на 20.ІІІ.1996 година Х. и Ж. Д.и сключили предварителен договор за продажба на същия процесен имот и с ответника Н.Ц.А. ***.С влязло в сила на 4.ІV.2000 г.решение по гр.д. № 318/1997 година на Ш.ския районен съд е бил обявен за окончателен предварителния договор за продажба на процесния имот,сключен между Х. и Ж. Д.и като продавачи и ответника по настоящото дело Н.Ц.А.,като купувач.Съдебното решение е вписано в Службата по вписванията на 27.ХІІ.2005г./л.53 от гр.д.1381/08г. на ШРС/ При това положение,по силата на чл.115ал.4 от ЗС,решението има действие спрямо всички лица,в т.ч. и спрямо ищците,от деня на вписването му.По силата на същото решение собственици на процесния имот се явяват не ищците,а Н.Ц.А. и съпругата му Р.Б.А.,която собственост е преминала у тях от продавачите на имота Х. и Ж. Г.

Пет години след завеждане на гр.д.318/1997г. на ШРС, ищците В.И.Д. и М.К.В. са завели пред Районен съд –Мо. иск против Х. и Ж. Д.и,с правно основание по чл.135 от ЗЗД,за обявяване на предварителен договор от 20.ІІІ.1996г.за продажба на процесния имот за недействителен спрямо ищците ,както и иск за обявяване недействителност на решение по гр.д. № 318/1997г. на Ш.ския районен съд,с което този предварителен договор е обявен за окончателен. С влязло в сила решение от 8.ІІІ.2004 г. по гр.д. № 1585/2002г. на Районен съд-Мо./л.8-9 на гр.д.№1381/2008г. на ШРС/ сключеният на 20.ІІІ.1996 г. между Х. и Ж. Д.и и Н.А.Ц. предварителен договор за продажба на процесния имот е обявен за недействителен спрямо двете ищци.С влязло в сила определение от 13.ІХ.2001г.,постановено по същото гр.дело,е прекратено производството по депозирания втори иск-за обявяване недействителността на решение по гр.д. № 318/1997г. на ШРС.

Във връзка с гореизложеното,въззивният съд споделя изцяло правните изводи на районния съд,че постановеното на 8.ІІІ.2004г.съдебно решение по гр.д. № 1585/2002г. на Районен съд-Мо. касае само предварителния договор ,който е обявен за недействителен спрямо ищците,както и действията,с които ищците се увреждат от трети лица лица със знание за увреждането,ако се касае за възмездни сделки,в т.ч. и такива след вписване на исковата молба с иск по чл.135ал.І от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.135ал.І,изр.второ от ЗЗД, прогласената недействителност не засяга правата,които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.В процесния случай това се отнася за сключения между Х. и Ж. Д.и като продавачи и Н.А.Ц. окончателен договор за продажба на процесния имот, по силата на съдебното решение по гр.д.318/1997г. на ШРС,което има конститутивен характер и замества окончателния договор.Тази окончателна продажба е станала няколко години преди завеждането, респ.вписването на исковата молба по гр.д. № 1585/2002г. на Районен съд-Мо. .Липсват по делото доказателства ,че купувачът Н.А. е знаел за увреждането,поради което той се явява трето добросъвестно лице по см. на чл.135ал.І,изр.второ от ЗЗД и неговите придобити собственически права права върху имота по силата на с.разпоредба не се засягат от обявената недействителност.Решението на районен съд-Мо.,прогласяващо нищожността на предварителния договор,обявен за окончателен с решението на ШРС по гр.д.318/1997г.,влязло в сила на 4.ІV.200г.,не води до недействителност на същото съдебно решение и то поражда своя конститутивен вещно-прехвърлителен ефект. Законосъобразно е изложеното от районния съд съображение,че въпреки решението по гр.д. № 1585/2002г.на Районен съд-Мо.,с което предварителният договор от 20.ІІІ.1996г. за продажба на процесния имот е обявен за недействителен,той се явява такъв само по отношение на ищците като увредени кредитори/,но същият предварителен договор е действителен и поражда последиците си между и за сключилите го страни,в ч. за купувача Н.Ц.А..Както вече беше изложено,по силата на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен,този купувачът е станал собственик на процесния имот.

С оглед на горното,като продавачи по нотариален акт № 71,т.ІV,рег.№ 10689,нот.дело № 618/2007г. на нотариус К.М.с район на действие ШРС,Н.Ц.А. и съпругата му Р.Б.А. са се легитимирали като собственици на продавания имот и не са прехвърлили на купувача по същата нотариална сделка П.И.П. повече права,отколкото са притежавали.Оттук напълно обоснован и законосъобразен е правният извод на районния съд,че ответникът П.И.П.,взискател по изп.д.№20078760400409 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на действие ШОС е собственик на процесния недвижим имот , придобит по силата на сделката оформена с Нотариален акт №71 , том IV , рег.№10689 , дело №618 /2007г. на Нотариус рег.№222 на НК с район на действие ШРС.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе въззивният съд намира,че така предявените искове са неоснователни и недоказани.Като е отхвърлил същите искове,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно. Не се констатираха от въззивния съд допуснати процесуални нарушения на районния съд при разглеждане и решаване на делото,с изключение на посоченото по-горе,което не засяга интересите на жалбоподателите .Поради това въззивната жалба против същото решение е неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено,а в частта досежно постановения отхвърлителен диспозитив спрямо ответниците Н.Ц. и Р.А. същото решение следва да бъде обезсилено.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 135 от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 1381/2008г. на Ш.ския районен съд,в частта,с която е отхвърлен предявения иск на основание чл.124ал.І от ГПК ,за признаване за установено спрямо Н.Ц.А. и Р.Б.А.,че М.К.В. и В.И.Д. са собственици на описания в решението недвижим имот.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното първоинстанционно решение в останалатаму част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.