Р Е Ш Е Н И Е № 92

гр. Шумен 5.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на пети март , две хиляди и тринадесета година , в състав:

Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян

при секретаря С.М. , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №623 по описа за 2012г. за да се произнесе , взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.13 ал.2 във вр.с чл.13 ал.1 т.3 б.б. от ЗЮЛСЦ.

Ищецът , прокурор от Шуменска окръжна прокуратура Д.Ш. в исковата си молба твърди ,че ответното дружество било вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел в ШОС с решение №1 от 17.08.2010г. по ф.д.№40 от 2010г. От устава на дружеството се установявало ,че същото не било заявявало , че ще осъществява религиозна дейност и ще организира религиозни мероприятия. От представените с исковата молба доказателства , било видно ,че сдружението осъществявало такава религиозна дейност и то по отношение на малолетни и непълнолетни лица. Това се правело без наличието на предварително съгласие по реда на чл.27 ал.1 от Закона за вероизповеданията от съответната религиозна институция за популяризиране на нейното вероизповедание. Освен това сдружението предоставяло социална услуга ,поддържало общежитие за социално слаби деца в гр.Ш. ,където им се предоставяли социални услуги , без да има издаден лиценз от Държавната агенция за закрила на детето гр.С.. Децата били включвани масово в организирани от служители на сдружението религиозни ритуали провеждани на територията на общежитието , което по същество представлявало “публично практикуване на вероизповедание” по смисъла на чл.27 ал.2 от ЗВ. Дейността на сдружението грубо нарушавала законите в Р.България –чл.7 ал.1 т.4 и ал.5 и чл.27 ал.1 и ал.2 от Закона за вероизповеданията , чл.45 ал.5 от ЗЗДет. ,във вр. с чл.43б ал.1 от ЗЗДет. ,във вр. с чл.18 ал.3 от Закона за социалното подпомагане и чл.34 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗдет. Била налице хипотезата на чл.13 ал.1 т.3 б.б от ЗЮЛСЦ , което давало основание да се упражни правото на ищеца по чл.13 ал.2 от ЗЮЛСЦ и да се поиска прекратяване на Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “НОВА НАДЕЖДА” гр.Шумен .

Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да прекрати Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “НОВА НАДЕЖДА” гр.Шумен .

Ответникът по делото Сдружение с нестопанска цел “НОВА НАДЕЖДА” гр.Шумен ,действащо , чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Г.С. оспорва искът като неоснователен и недоказан. Всички твърдения в исковата молба относно грубото нарушаване на законодателството на Р.България посочени от ищеца не отговаряли на истината. Никъде в доказателствата по делото нямало категорични данни за извършване на незаконна дейност насочена срещу националната сигурност ,общественият ред ,народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. Не било допустимо служители от ДАЗД да изземват функциите на Дирекция по вероизповеданията към МС ,която била компетентният орган на осн.чл.39 от ЗВ да прави проверки относно спазването на този закон. Ответникът придобил недвижим имот в гр.Ш. ул.... № .. ,който бил въведен в експлоатация по надлежният ред със статут “Общежитие за ученици”. На 19.09.2011г. ответникът подал заявление за лицензиране до ДАЗД за социална услуга резидентен тип “приют” за деца от 7 до 18 годишна възраст , по чл.36 ал.2 т.7 б.ж от ППЗСП. , но със заповед № РД-01-2/8.02.2012г. от ДАЗД им било отказано издаването на такъв лиценз. След като получили този отказ решили да предоставят подслон и храна на децата срещу заплащане ,което било по силата на ЗЗД. Сключили договори с родителите за предоставяне на квартири на децата срещу ,което родителите си заплащали определена цена. Ответникът се отказал от предоставянето на други услуги предписани в устава им. Ответникът не предоставял към настоящият момент социална услуга предписана в ЗСП. За настаняването на учениците в общежитието имало приет правилник. Децата ,които пребивавали в общежитието били между 14 и 18г. ,както и навършили пълнолетие , но все още продължаващи образованието си. Децата била настанени по собствено желание и със съгласието на родителите им и нито едно от тези деца не било поставено в риск. Тази дейност била по-скоро “пансион –хотел” по смисъла на закона за туризма , а не социална услуга резидентен тип. В нито един от представените от ищеца документи не било посочено, каква е била литературата открита от инспектиращите служители , дали тя е била укрита , как са установили ,че е религиозна и дали е забранена или не от българското законодателство. Сдружението не било създадено за да осъществява дейност по чл.27 от ЗВ и не осъществявало такава.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “НОВА НАДЕЖДА” гр.Ш. е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел към ШОС с решение от 17.08.2010г. по ф.д.№40 по описа за 2010г. на ШОС. , със следният предмет на дейност : Да работи за подпомагане на ученици и студенти в затруднено материално положение , като посреща необходимите разходи за пансион , храна , дрехи , пособия , отопление , лечение и лекарства при заболяване , осигуряване на учебни пособия и учебници , и др. посочени в решението дейности. Съгласно писмо изх.№01-1-1/401 от 13.12.2011г. на Главно мюфтийство на Р.България адресирано до директора на Дирекция “Вероизповедания” към МС относно запитване за дейността на сдружение “Нова надежда” гр.Ш. се заявява ,че в администрацията на Главно мюфтийство и в местните поделения на Районните мюфтийства не е постъпвала информация за това ,че на адреса на сдружението се осъществява религиозно-просветна дейност от какъвто и да е характер и ГМ не е уведомявано по надлежният ред , не е искано съдействие за изготвяне и одобряване на регистрации , програми и други разрешителни съгласно българските закони. Със заповед № РД-01-82/1.09.2011г. на ДАЗД към МС на Р.България е отменена заповед № РД-01-359/1.06.2011г. за издаване на лиценз за социални услуги за деца на фондация за осъществяване на дейност в обществена полза “Нова надежда” гр.Ш. за предоставяне на социалната услуга за деца “Общежитие за ученици-Приют” ,поради това ,че в изискуемият срок по чл.38 ал.5 от ППЗЗД двумесечен срок от издаването на заповед № РД-01-59/1.06.2011г. заявителят не е представил платежен документ , удостоверяващ плащането на дължимата такса за издаване на лиценз . Със заповед 0 РД-01-1/8.02.2012г. на осн.чл.7 т.4 от УП на ДАЗД ,чл.43г ал.1 във вр. с чл.43в т.5 от ЗЗД и чл.38 ал.1 от ППЗЗД издадена от ДАЗД към МС на Р.България се отказва издаването на лиценз на ответника за предоставяне на социални услуги за деца “Приют” . Видно от приложеният по делото доклад №00-06-478 от 2.07.2012г. , изготвен от Л.М. *** ГД”КПД” и С.К. *** ГД “КПД” , одобрен от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето гр.С. , на основание заповед № РД-11-178/5.06.2012г. на 11 и 12.06.2012г. била извършена проверка по сигнал в Сдружение “Нова надежда” гр.Ш. относно спазване на правото на детето , регламентирано в чл.3 ал.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл.11 ал.1 и ал.4 и чл.10 от Закона за закрила на детето , за да се установи , дали сдружението предоставяло социални услуги за деца без да има издаден лиценз от ДАЗД за това. В доклада е констатирано ,че общежитието се намирало в централната част на града на ул.... №.. , като в удостоверение № 97/13.08.2010г. издадено от Община Ш. за въвеждане в експлоатация на строеж е посочен административен адрес ул.... №.. .Сградата на общежитието е на 4 етажа. В приземният етаж била разположена кухнята и столовата , която към момента на проверката функционирала. На първият и вторият етаж били спалните помещения на момчетата , като имало и занималня оборудвана с чинове ,където се извършвала самоподготовката на децата за училище . По думите на персонала общежитието функционирало от началото на 2010-2011г. При проверката в общежитието били г-н З. и А.Х. на 18г. Г-н З. бил назначен с трудов договор от началото на 2011г. на длъжност готвач. По думите на г-н З. персоналът към общежитието се състоял от 1 възпитател , 1 чистач , 1 готвач ,които са мъже При огледа на помещението комисията констатирала ,че на първият етаж в шкафовете за обувки има около 20 чифта обувки ,които се ползват , а 5 от шкафовете за дрехи на третият етаж са пълни с принадлежности на младежи. На вторият етаж в дясно имало гардероб ,който бил пълен с религиозна литература на турски език, която по думите на А.Х., била на възпитателя г-н М. , като някои от книгите били “Въведение в Коран Керим”. На третият етаж в занималнята имало тетрадки за самоподготовка на деца –А.К. ХІІ клас и А.С. VІІ клас. Комисията провела и разговори с Е.Е. на 17г. , който бил през 2011г. в общежитието. Детето заявило ,че в общежитието са изучавали по 2 часа религия на ден , като са спазвали религиозните ритуали , но това не било задължително. Религиозното обучение се извършвало на първият етаж на общежитието и го провеждал г-н М. , като са изучавали коран и арабски език ,разполагали са с учебници от Турция. Проведен бил разговор и с Х.Н.Х. на 15г. ,който живеел в общежитието от учебната 2011-2012г. , както и с Х.Р.К. на 17г. Той заявил ,че възпитателят М. по някога ги занимавал с религиозна дейност. В изводите на доклада е посочено ,че комисията установила ,че в общежитието има лица под 18г. , като към момента на проверката там пребивават 2 непълнолетни момчета ,самоопределящи се от турски етнос. На тях се предоставя подслон, храна ,условия за самоподготовка , вещи от първа необходимост и др. по думи на някои от децата там се извършва обучение в религия. В общежитието липсва документация за настаняването на момчетата , както и относно персонала ,който полага грижи за тях. Въпреки заповед № РД-01-1 от 8.02.2012г. на председателя на ДАЗД с която на сдружението е отказано издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга за деца “Приют” в общежитието живеят непълнолетни лица ,като им се предоставя услуга в общността аналогична на регламентираната в чл.36 ал.2 т.7а от ППЗДП , като с това е осъществен състава на чл.45 ал.5 от ЗЗД. Комисията счита ,че е нарушено правото на детето , регламентирано в чл.3 т.1 от Конвенцията на ООД , чл.11 ал.1 и ал.4 от Закона за закрила на детето. С наказателно постановление № РД-17-12/25.09.2012г. , което не е било обжалвано и е влязло в сила на 24.11.2012г. на Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Нова надежда” гр.Ш. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 7 000лв. за първо нарушение на чл.43б ал.1 от ЗЗДет. във вр. с чл.18 ал.3 от ЗСП и чл.34 от ППЗЗдет. ,осъществяващо състава на чл.45 ал.5 от ЗЗдет. В НП е посочено и нарушението за което то е издадено - за периода от 11.06.2012г. до 12.06.2012г. в гр.Ш. ответникът предоставя социална услуга –резидентен тип в общността, на деца ,които живеят в общежитието в населеното място гр.Ш. ,където им се предоставят дейности за задоволяване на ежедневните им потребности и възможност за живеене в близка до семейната среда , без издаден лиценз от ДАЗД. Нарушението е установено по време на извършена проверка от експерти на ДАЗД в периода 11-12.06.2012г. От показанията на разпитаният по делото свидетел Е.Е. Абти се установява ,че той е живял в общежитието на Сдружение “Нова надежда” в гр.Ш. , в пансиона на ул.... №.. , когато бил в 9-ти клас от началото на учебната година на 15.09., преди две години , като сега бил 11 клас. Условията в пансиона били добри ,като по един час на ден се провеждали уроци по ислямска религия ,които се водели от г-н М., който бил възпитател и отговарял за децата. По време на тези уроци те учели Корана , арабската азбука и четели на арабски ислямски молитви от Корана . Г-н М. им обяснявал всичко за ислямската религия, като обучението по религия било по желание . Освен свидетеля имало още 8-9 ученика ,които се обучавали по религия. Понякога имали уроци през ден. В общежитието им осигурявали три пъти на ден храна . Свителят Х.Р.К. твърди ,че е ученик и пребивавал в общежитието на Сдружение “Нова надежда” през миналата 2012г. , за около 4-5 месеца , като се хранел в общежитието. През време на престоя му в общежитието нямали занимания по религия ,като освен него в общежитието имало още 2-3 деца . От показанията на свидетелката Л.Р.М.,*** ГД”КПД” се установява ,че изготвеният от нея доклад е за втората извършена проверка от ДАЗД в сдружението , тъй като му било отказано издаването на лиценз да предоставя социални услуги на деца. На 11 и 12.06.2012г. тя и нейната колежка С.К. посетили общежитието на сдружение “Нова надежда” , като там ги посрещнал г-н З. , който бил назначен с трудов договор като готвач . При проверката констатирали , дрехи и вещи на младежи в спалните помещения на третият етаж , тетрадки и учебници на различни деца . В стаята на г-н М. имало литература и пособия на арабски и турски език, книга с наименование “Коран керим” В общежитието имало и предходна проверка на 8 и 9 .03.2011г. по повод жалба от майката на Е. , за упражнявани заплахи към момчето от възпитателя М.. Е. споделил с тях ,че вече не е в общежитието и че в общежитието е имало обучение по религия и са извършвали различни ритуали. Още при първоначалната проверка инспекторите констатирали ,че режимът в общежитието е изключително строг и откъснат от средствата за информация и комуникация в обществото и това нарушавало правата на децата до достъп до информация и осведомяване. По време на първата проверка на която присъствал и г-н М. той не отрекъл обучението по религия , но заявил ,че се провежда само с тези деца ,които желаят това. На децата се предоставял подслон ,храна , учебни пособия , подпомагали се в образователният процес и това било близка услуга до “приют” ,която била определена в Закона за социалното подпомагане. Общежитието се заключвало още в 7 часа ,провеждали се занимания по религия , без да има телевизор , компютри , литература ,книги ,приказки. На първата проверка в общежитието имало доста повече деца, около 20 . Срещнали се и с още едно дете Х. ,което също живеело в общежитието. За децата имало осигурена храна. В гореизложеният смисъл са и показанията на свидетелката С. К. К., също участвала при извършване на проверката. При проверките не установили никаква документация за децата ,които пребивавали в общежитието. От показанията на свидетеля М. М. М. се установява ,че той работел в Сдружение “Нова надежда” като възпитател по трудов договор сключен със сдружението. Бил завършил Висш ислямски институт в Р.Турция. От близо три месеца вече не работел в сдружението ,като бил назначен на длъжност имам в Тумбул джамия в гр.Ш. с договор от Главното мюфтийство. Задълженията му били да се грижи за децата като възпитател , нямал педагогическо образование или друго , освен религиозното. Не бил провеждал с децата религиозни занимания , но ако те го питали нещо в тази връзка им обяснявал. Религиозната литература в неговата стая било лично негова. От показанията на свидетеля А.Х.а се установява ,че той пребивавал в общежитието две години , като му била осигурявана безплатна храна. По време на престоя му там не били провеждани занимания по религия.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил иск по чл.13 ал.2 от ЗЮЛСЦ във вр. с чл.13 ал.1 т.3 б.б от ЗЮЛСЦ, съдът да прекрати Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Нова надежда” гр.Ш. . Сдружение с нестопанска цел “Нова надежда ” гр.Ш. е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел към ШОС с решение от 17.08.2010г. по ф.д.№40 по описа за 2010г. на ШОС. , със следният предмет на дейност : Да работи за подпомагане на ученици и студенти в затруднено материално положение , като посреща необходимите разходи за пансион , храна , дрехи , пособия , отопление , лечение и лекарства при заболяване , осигуряване на учебни пособия и учебници , и др. посочени в решението дейности. От приложеното по делото наказателно постановление № РД-17-12/25.09.2012г. , което не е било обжалвано и е влязло в сила на 24.11.2012г. на Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Нова надежда” гр.Ш. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 7 000лв. за първо нарушение на чл.43б ал.1 от ЗЗДет. във вр. с чл.18 ал.3 от ЗСП и чл.34 от ППЗЗдет. ,осъществяващо състава на чл.45 ал.5 от ЗЗдет. В НП е посочено и нарушението за което то е издадено - за периода от 11.06.2012г. до 12.06.2012г. в гр.Ш. ответникът предоставя социална услуга –резидентен тип в общността на деца ,които живеят в общежитието в населеното място гр.Ш. ,където им се предоставят дейности за задоволяване на ежедневните им потребности и възможност за живеене в близка до семейната среда , без издаден лиценз от ДАЗД. Нарушението е установено по време на извършена проверка от експерти на ДАЗД в периода 11-12.06.2012г. От показанията на свидетелите по делото също се потвърждава гореизложеното , като безспорно е установено ,че в така нареченото “общежитие” на сдружението в гр.Ш. живеят деца до 18г. възраст на които им се предоставя подслон ,храна ,отопление , вещи от първа необходимост ,учебни пособия за само подготовка, като това е социална дейност ,която може да се характеризира като “приют” по смисъла на пар.1 т.35 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане и чл.36 ал.2 т.7 б.ж от Закона за социалното подпомагане. На осн.чл.18 ал.3 от Закона за социалното подпомагане лицата по ал.1 т.3 и т.4 могат да предоставят социални услуги за деца до 18г. ,след издаването на лиценз и вписване в регистъра по ал.2 от ЗСП. На осн.чл.43б ал.1 от Закона за закрила на детето Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лиценз за предоставяне на социални услуги за деца , като в чл.34 от ППЗЗД също е посочено ,че лицата по чл.18 ал.1 т.3 и т.4 от ЗСП могат да предоставят социални услуги за деца след получаването на лиценз и вписването им в регистъра по реда на ЗСП. Въпреки ,че на ответника е отказано издаването на такъв лиценз от ДАЗЗ с две заповеди , той е предоставял социални услуги за деца ,с което е нарушил разпоредбите на чл.18 ал.3 от ЗСП , чл.43б от ЗЗД и чл.34 ал.1 от ППЗЗД . Ответникът в отговора си твърди ,че не е предоставял социални услуги на деца , като предоставяли подслон и храна на децата срещу заплащане ,което било по силата на ЗЗД. Сключили договори с родителите за предоставяне на квартири на децата срещу ,което родителите си заплащали определена цена. Това възражение не е доказано по делото от ответника ,като същото се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Ответникът е представил един договор за наем в полза на трето лице , който е само за едно дете , а за останалите пребиваващи в общежитието деца е констатирано от комисията извършила две проверки ,че в общежитието липсват документация за настаняването на децата и относно персонала който се грижи за тях.

Съгласно писмо изх.№01-1-1/401 от 13.12.2011г. на Главно мюфтийство на Р.България адресирано до директора на Дирекция “Вероизповедания” към МС относно запитване за дейността на сдружение “Нова надежда” гр.Шумен се заявява ,че в администрацията на Главно мюфтийство и в местните поделения на Районните мюфтийства не е постъпвала информация за това ,че на адреса на сдружението се осъществява религиозно-просветна дейност от какъвто и да е характер и ГМ не е уведомявано по надлежният ред , не е искано съдействие за изготвяне и одобряване на регистрации , програми и други разрешителни съгласно българските закони. Следователно не е налице предварително съгласие на тази религиозна институция по смисъла на чл.27 ал.1 от Закона за вероизповеданията за създаването на ответното сдружение. . В предмета на дейност на сдружението също не е посочено ,че то е учредено съобразно разпоредбата на чл.27 ал.1 от Закона за вероизповеданията за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание . На осн.чл.27 ал.2 от ЗВ юридическите лица с нестопанска цел , по ал.1 нямат правото да осъществяват дейност ,която представлява публично практикуване на вероизповедание. От събраните по делото доказателства , се установява ,че Сдружение с нестопанска цел “Нова надежда” гр.Шумен в притежаваната от него сграда в гр.Ш. на ул. “...” №.. , настанява деца до 18г. , на които се предоставя социална услуга , и на които по време на престоят им се проповядва ислямска религия. Това се извършва от назначеният от сдружението по трудов договор като възпитател М. М. М.,който всекидневно е провеждал такова обучение ,като децата са участвали в религиозни ритуали-молитви ,чели са религиозна ислямска литература –“Коран” и на които е проповядвана тази религия. При извършената проверка от социалните работници не е установена документация изразяваща съгласие на родителите на децата за това по чл.14 ал.1 от Закона за закрила на детето . Съдът на осн.чл.172 от ГПК не кредитира твърденията на свидетеля М. М. М., че не е проповядвал ислямска религия като възпитател на децата тъй като същият е бил в трудово-правни отношения с ответника и поради това е заинтересован в негова полза. Той няма педагогическо образование или някакво образование в област изучавана от децата в училище , а има само религиозно образование,поради което не е ясно той по какъв начин може да възпитава децата и как може да им е в помощ в тяхната подготовка за училище. Извод ,който може да се направи , е че това лице е назначено на тази длъжност тъй като има съответното религиозно образование и познания в тази област с цел то да проповядва сред децата тази религия . Свидетелят Х.К. твърди ,че по време на престоя му в общежитието на сдружението не били провеждани обучения по религия , но тези негови твърдения се опровергават от показанията на останалите по делото свидетели , като периодът, когато той е живял там е различен от времето през което в общежитието е живеел свидетелят Е. . Ответникът е представил договор за заем за послужване от 11.02.2013г. ,като твърди ,че религиозната дейност била извършвана не от сдружението , а от Главно мюфтийство , чрез съответното му поделение в гр.Ш.. Възражението на ответника , че религиозната дейност в помещенията на сдружението се извършвала от ГМ ,чрез поделението му в гр.Ш. е ново и не е направено своевременно с отговора на исковата молба, поради което същото е недопустимо ,като преклудирано. Поради това е недопустимо и представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство –договор за заем за послужване . Също така представеният договор е с дата от 11.02.2013г. и не касае исковият период до датата на завеждане на исковата молба , за който период ищецът твърди ,че дружеството е извършвало религиозна дейност в нарушение на Закона за вероизповеданията.

Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответникът без да е регистриран при спазване на чл.27 ал.1 от Закона за вероизповеданията и без да има право е осъществявал публично практикуване на вероизповедание ,като с това е нарушил и чл.27 ал.2 от Закона за вероизповеданията.

Предвид гореизложеното ,съдът счита , че по делото се установи ,че Сдружение с нестопанска цел “Нова надежда” , осъществява дейност ,която противоречи на законите и е в нарушение на чл.18 ал.3 от ЗСП , чл.43б от ЗЗД и чл.34 ал.1 от ППЗЗД и чл.27 от Закона за вероизповеданията, поради което са налице предпоставките на чл.13 ал.1 т.3 б.б от ЗЮЛСЦ ,съдът да прекрати сдружението .

На осн.чл.13 ал.4 от ЗЮЛСЦ съдът следва да назначи за ликвидатор на сдружението управителя му Н.А.П. с ЕГН ********** .

На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати държавната такса по делото в размер на 80лв.

Водим от гореизложеното , съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА на осн.чл.13 ал.2 от ЗЮЛСЦ във вр. с чл.13 ал.1 т.3 б.б. от ЗЮЛСЦ Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Нова надежда” , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление гр.Ш. ул.... №.. , вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел в ШОС с решение №1 от 17.08.2010г. по ф.д.№40 от 2010г.

Назначава за ликвидатор на Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Нова надежда” управителят му Н.А.П. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност “Нова надежда” , БУЛСТАТ ... ,седалище и адрес на управление гр.Ш. ул.... №.., вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел в ШОС с решение №1 от 17.08.2010г. по ф.д.№40 от 2010г. да заплати държавна такса по делото в размер на 80лв. по сметка на ШОС.

След влизане на решението в сила , препис от него да се изпрати за вписване на прекратяването на сдружението в регистъра на сдруженията с нестопанска цел в Шуменският окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: