Р Е Ш Е Н И Е№109

гр. Шумен, 30.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МАРИНОВ

СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от мл. съдия Шипковенска в. гр. д. № 453 по описа за 2012 г. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 435 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 969/2011 г. по описа на Шуменски районен съд, Ю.П.Х. е осъден да заплати на П.В.К., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сумата 3800 лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем от 12.03.2009 г., за периода от 12.03.2009г. до 05.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2011г до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 709.19 лв., представляваща дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3800 лв., за периода от забавата на всяка наемна вноска - всеки понеделник на съответната седмица до 14.03.2011 г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, сумата 6600 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за връщане на отдаден под наем лек автомобил „О. К.”, тип „такси”, рег. № Н 55 68 АМ, при прекратен договор за наем от 12.03.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2011г до окончателното й изплащане; отхвърлени са предявените от П.В.К. срещу Ю.П.Х. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 12375 лв., представляваща пропуснати ползи от невръщане на отдаден под наем лек автомобил „О. К.”, тип „такси”, рег. № Н 55 68 АМ, по прекратен договор за наем от 12.03.2009 г., за периода от 06.09.2009 г. до 14.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2011 г. до окончателното й изплащане, и за заплащане на сумата 600 лв., представляваща задължение по договор за заем от м. април 2009 г. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер 1423.66 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението, в отхвърлителната му част, се обжалва от ищеца П.В.К. с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите на съда за недоказаност размера на пропуснатите ползи от невръщането на отдадения под наем лек автомобил. Поддържа, че автомобила е специализиран и може да се ползва единствено за таксиметров превоз. Поради изложеното моли решението да бъде отменено, в обжалваната част, и да бъде постановено друго, с което да се уважат предявените искове. Твърди, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив досежно иска с правно основание чл. 86, ал 1 , вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Налице била изразена в мотивите на обжалваното решение категорична воля на съда за уважаване на иска за заплащане на дължимо обезщетение за забава върху главницата от 3800 лв., а първоинстанционният съд погрешно формулирал отхвърлителен диспозитив на решението по този иск. Претендира разноски.

Въззиваемият Ю.П.Х., чрез особения му представител адв. С.Е. от ШАК, е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Не претендира разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предмет на разглеждане пред въззивната инстанция.

В исковата си молба ищецът П.В.К. твърди, че сключил с ответника Ю.П.Х. договор за наем на 12.03.2009г., с който му предоставил за временно и възмездно ползване собствения си лек автомобил „О. К.”, тип „такси”, рег. № Н 55 68 АМ, за срок от седем години, срещу наемна цена в размер на 25 лв. на ден, определена на седмични вноски, съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора. На същия ден ищецът предал автомобила с документите за него и пълномощно. Наемателят не заплатил нито първата, нито следващите наемни вноски. Предвид горното, на 05.09.2009г. му била връчена нотариална покана за прекратяване на договора. След тази дата за ответника възникнало задължение да върне автомобила, предмет на договора за наем, което последния не изпълнил. Съобразно изложеното, ищецът счита, че ответникът му дължи обезщетение в размер на законната лихва, върху неизплатения наем, в размер на 709.19 лв., за периода от датата на забавата на всяка наемна вноска до датата на подаване на исковата молба. Счита, че ответникът му дължи и обезщетение за лишаване от ползването на автомобила след прекратяване на договора за наем, в размер на 12375 лв., за периода от датата на прекратяване на договора за наем до датата на подаване на исковата молба. Допълва, че е предал на ответника в заем парична сума от 600 лв., която не му била върната. Предвид това моли, след доказване основателността на исковете, съдът да осъди ответникът да му заплати посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху същите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът Ю.П.Х., чрез особения му представител адв. С.Е. от ШАК, е оспорил исковете. Моли да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Шуменски окръжен съд след като обсъди изложените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства, и в съответствие с правомощията си регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

Настоящият състав споделя изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, обосноваващи окончателен извод за недължимост на вземанията, предявени с исковете, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Шуменски районен съд изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи. Въззивният съд намира, че следва в допълнение да изложи следното:

В конкретния случай ищeцът претендира пропуснати ползи, като пряка и непосредствена последица от невръщане на отдаден под наем лек автомобил по прекратен договор за наем от 12.03.2009г., за посочен период в исковата молба от 06.09.2009г. до 14.03.2011г., и е мотивирал, че вредите под формата на пропуснатите ползи се изразяват в пазарния наем, който би получил, ако отдава автомобила под наем. Ищецът следва да установи релевантните факти, доказвайки не само невръщане на отдадения под наем лек автомобил по прекратен договор за наем от страна на ответника, но и пропускането да се реализират доходи. Твърденията за неполучен евентуален наем, ако автомобилът би бил отдаван под наем, подлежат на доказване. Печалбите биха имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД само в случай , че получаването им е сигурно, предвид установяване на други правоотношения, в случая на сочени в исковата молба наемни правоотношения. Именно ищецът е този, който е следвало да установи фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би настъпило, след като е поддържал, че е пропуснал да реализира доходи от наемно правоотношение за лекия автомобил и съответно по този начин да увеличи имуществото си.
Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, както беше вече посочено, трябва да имат качеството на реалност и сигурност, те не са хипотетични вреди. Реалността им се разкрива само в доказаната възможност да бъде увеличено имуществото, а не чрез логически предположения за закономерното настъпване на това евентуално увеличение. В случая, по делото не е установено наличието на връзка между неизпълнението на задължението на ответника за връщане на лекия автомобил и несключването на други облигационни договори, осигуряващи граждански плодове от вещта. И след като по делото не са ангажирани надлежни доказателства, от които да се направи категоричен извод, че предявения от ищеца иск за заплащане на претендирани пропуснати ползи /под формата на нереализиран доход от наемни правоотношения/ е доказан, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на иска с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за връщане на заем в размер на 600 лв. и с оглед доказателствената тежест върху ищеца в производството да установи, че е дал заемните средства и претендиращ връщането им, съдът намира, че липсват категорични доказателства установяващи обвързаност на страните по договор за изплащане на процесната сума, поради което предявения иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е неоснователен.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайния правен извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено, в обжалваната част.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в решението. Налице е изразена в мотивите на обжалваното решение категорична воля на съда за уважаване на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за сумата от 709.19 лв., представляваща дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3800 лв., за периода от забавата на всяка наемна вноска - всеки понеделник на съответната седмица до 14.03.2011 г., а в осъдителния диспозитив на решението, ШРС е изписал погрешно „отхвърля” вместо „осъжда”. При това положение съдът намира, че поради несъответствие между формираната воля и нейното обективиране в писмен вид съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в изписването на осъдителния диспозитив по посочения иск. Явно е, че се касае за фактическа грешка при изписване на посочения диспозитив на решението на ШРС по гр. дело № 969/2011г., която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.

С оглед изхода на делото, разноски в полза на въззивника не следва да се присъдят.

Водим от горното, Шуменски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 435 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 969/2011 г. по описа на Шуменски районен съд, в обжалваната част.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решението № 435 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 969/2011 г. по описа на Шуменски районен съд, по реда на чл. 247 ГПК, като вместо погрешно изписания диспозитив на решението по претенцията с правно основание чл. 86, ал.1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3800 лв., на стр. 4, на ред осми: „ОТХВЪРЛЯ Ю.П.Х., ЕГН: ********** да заплати на П.В.К., ЕГН: **********, ***,19 лева, обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва, върху главницата от 3800 лева, за периода от падежа на всяка наемна вноска – всеки понеделник на съответната седмица до 14.03.2011г.” да се чете „ОСЪЖДА Ю.П.Х., ЕГН: ********** да заплати на П.В.К., ЕГН: **********, ***,19 лева, обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва, върху главницата от 3800 лева, за периода от падежа на всяка наемна вноска – всеки понеделник на съответната седмица до 14.03.2011г.”.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.