Р Е Ш Е Н И Е № 341

гр. Шумен, 05.12.2013 г

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

при секретар Ю.А., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов г д. № 423 описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид след- ното:

Производството е образувано по депозирана искова молба на Р.Ж.Р., ЕГН **********,*** срещу “Б.” ЕООД, Булстат ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “...”, № ..., представлявано от Е.И.Б., ЕГН **********, П.Х.Д., ЕГН ********** и Я.Д.С., ЕГН ********** ***. В иско- вата молба ищецът твърди, че е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място от 1 225 кв. м., намиращо се в индустриалната зона на гр. Ш., местността “С.”, при граници: шосе за с. Д., място собстве- ност на Х.П.Х. и от двете страни место на Б.М.Т. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № .., т.ІV, н.д. № 1277/1996 г. За изповядване на сделката е била издадена скица от Поземлена комисия гр. Шумен с дата 20.03.1996 г. Преди сключване на сделката ищецът е проверил правата на праводателя си Б.М.Т., основаващи се на нотариален акт № 172, т.ІІІ, н.д. № 1254/23.04.1996 г. и договор за доброволна делба с останалите наследници от 23.04.1996 г. Впоследствие ищецът е провел процедура за промяна предназначението на земеделската земя. Във връзка с нея поземлената комисия му е издала удостоверение за идентичност от 07.ХІ.1998 г., от което е видно, че комисията е запозната с процедурата за промяна на предназначението. Независимо от това с решение от 30.03.1999 г. на Поземлената комисия гр. Ш., имотът на ищеца е включен във възстановена земеделска земя на наследниците на С.Б.Т. – нива от 2.831 кв. м. в местност “...”. Наследницата на С.Б.Т. продава на дъщеря си П.Х.Д. имота на 06.11.2001 г., която от своя страна го продава на Е.И.Б.. Последният го прехвърля на притежаваното от него дружество. Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да му върнат собствения му недвижим имот, представляващ дворно място от 1 225 кв. м., намиращо се в индустриалната зона на гр. Ш., местността “С.”, при граници: шосе за с. Д., место собственост на Х.П.Х. и от двете страни место на Б.М.Т..

С влязло в сила Определение № 595 от 05.11.2012 г. е прекратено производството по отношение на ответницата Я.Д.С., предвид об- стоятелството, че тя е починала през 2009 г., т.е. три години преди предявяване на иска – 28.06.2012 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори на исковата молба.

В отговора си П.Х.Д. посочва, че искът е допустим но неоснователен. Праводателят на ищеца не е бил собственик на недвижимия имот. Същият основава правата си на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот том І, № 144, рег. № 1028, дело №231/1928 г. Имотът описан в него е различен от този описан в нотариален акт № 172, т. ІІІ, дело № 1254/1996 г. Представените от ищеца скици са отпреди изготвянето и влизането в сила на проекто-плана за земеразделяне и отразените в тях имоти в местността “...”, не съществуват. Ищецът нито неговата праводателка не са обжалвали пред поземлената комисия проекто-плана за земеразделяне, обн. в ДВ бр.138/24.11.1998 г., както и впоследствие не са обжалвали пред ШОС коригирания план за земеразделяне, който е влязъл в сила (обн. ДВ бр.3/12.01.1999 г.). Праводателят на ищеца, както и другите наследници на А. Р.Д. не са провеждали никога задължителната процедура по ЗСПЗЗ, чрез подаване на заявление за възстановяване правото на собственост на земите на наследодателя им. Въз основа на нотариални актове от 1943 г. и 1951 г. и съществуващ стар кадастрален план от 1964 г. с разписен лист към него с Решение № 10 А от 10.09.1992 г. е възстановено правото на собственост на земи в землището на гр. Шумен на наследниците на С.Б.Т., която е баба на П.Х.Д.. Впоследствие след влизането в сила на коригиратния план за земеразделяне на землището на гр. Шумен е издадено Реше- ние № 10 от 30.03.1999 г. с което е допълнено предходното решение и с него е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Б.Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 2.831 дка. и нива от 3.675 дка. в местността “...”. На 06.11.2001 г. майката на П.Х.Д. е прехвърлила собствеността върху имотите, а впоследствие на 25.08.2005 г. П.Х.Д. и съпругът й са продали имотите на Е.И.Б..

Ответникът “Б.” ЕООД гр. Шумен, с отговора на исковата молба ос- порва предявения иск. Не отрича обстоятелството, че от 25.08.2005 г. владее про- цесния имот, който впоследствие е включен в ПИ с идентификатор 83510.10547 с обща площ 8 129 кв. м. Владението му е добросъвестно, тъй като е придобил имота на правно основание и продължава необезпокоявано повече от пет години. В периода през който е упражнявал фактическата власт върху имота никой не е предявявал претенции към него и не е смущавал владението му, поради което е станал негов собственик по давностно владение, съгл. чл.79, ал.2 от ЗС.

От събраните по делото доказателства и приетото заключение за извършена съдебно-техническа експертиза, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие- ма за установено следното:

На 24.04.1996 г. ищецът е закупил от Б.М.Т. недвижим имот, представляващ празно дворно от 1 225 кв. м., находящо се в индустриалната зона на гр. Ш. в местността “С.” при граници: шосе за с. Д., Х.П.Х. и от две страни Б.М.Т.. Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, т.ІV, дело № 1277/1996 г. на ШРС (л.9). От нотариалния акт е видно, че продавача се е легитимирал като собственик на имота въз основа на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 172, т.ІІІ, дело № 1254/1996 г. от 23. 04.1996 г. на ШРС (л.46) и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 23.04.1996 г., вписан в СВ при ШРС под вх. № 847/23.04.1996 г., акт № 87, т.І, парт. № 23363 (л.47). Нотариалният акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство е съставен въз основа на представения от Б.М.Т. и другите наследници на А. Р.Д. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот том І, № 144, регистър 1028, дело № 231/19 28 г. от 20.03.1928 г. (л.135).

В констативно съобразителната част от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза (стр.2) е посочено, че описаните в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 172, т.ІІІ, дело № 1254/1996 г. от 23. 04.1996 г. на ШРС имоти не съответстват по местност, площ, съседи и вид на имота описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот том І, № 144, регистър 1 028, дело № 231/1928 г. от 20.03.1928 г. тези два имота също така не са идентифицирани по плана за земеустрояване на землището на гр. Ш. от 1964 г.

В хода на процеса не са представени доказателства, от които да се установи, че наследниците на А. Р.Д. са подали документи до Поземлената комисия гр. Ш. и собствеността върху двата имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.

След осъществяване на сделката ищецът е предприел действия за промяна предназначението на земеделската земя, като комисия с протокол от 20.05.1998 г. (л.38) определя площадка в размер на 1.225 дка. представляваща нива – имот № 01 041 в местността “С.” (“...”) извън регулацията на гр. Ш., собственост на Р.Ж.Р., съгл. нотариален акт № ... г. за смя- на предназначението на земята. С Решение № КЗЗ-6 от 06.10.1999 г. (л.21) на МЗГАР, Комисия за земеделските земи променя предназначението на 1.225 дка. земеделска земя , VІ категория – имот № 01041 в местността “...”, землище на гр. Ш., собственост на Р.Ж.Р. за изграждане на ремонтна ра- ботилница на съединителни дискове за селскостопанска техника.

От приложения по делото Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 95, т.V, регистър 38 28, дело № 743/1943 г. от 04.11.1943 г. (л.136) Д.Ж.П. е признат за собственикна нива от 6 дка. в землището на гр. Ш., местността “...”, при граници: Д.Ж., наследници на Г.Д., С.К., път, Н.Г. и Р.И.. На 15.06.1951 г. С.Д.Ж. продава на дъщеря си Я.Д. Ж. ½ ид. част от недвижимите имоти, останали й в наследство от покойния й съпруг Д.Ж. П., включващи и нива от 6 дка. в местността “...”. Сделката е обективирана в нотариален акт за про- дажба № 193, т. І, дело № 268/1951 г. от 15.06.1951 г. (л.137-л.138). В констативно съобразителната част от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза (стр.2) е посочено, че по плана за земеустрояване землището на гр. Ш. през 1964 г. имота от 6 дка. в местността “...” е отразен като два имота с № 3251 от 4 350 кв. м. и № 3252 от 2 730 кв. м., записани по парцелния списък на Я.Д. Ж. на основание нотариален акт № 193/1951 г.

Въз основа на подаденото от Я.Д.С. заявление с вх. № 3355 от 30.12.1991 г. (л.170) и приложените към него документи, включително и нотариалните актове от 04.11.1943 г. и от 15.06.1951 г., съдържащи се в преписката с вх.№ 3355А от 30.12.1991 г. на ОбСЗ гр. Ш. (л.168-л.192) с Решение № 10А от 10.09.1992 г. на Поземлената комисия гр. Шумен (л.191) е възстановено правото на собственост на наследници на С.Б.Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 8 дка. в землището на гр. Ш., местността “...” имот № 3251 – 52 по план от 1964 г. С Решение № 10-1 от 30.03.1999 г. на ПК гр. Ш. (л.186), първоначалното решение е кориги- рано като е възстановено правото на собственост на наследници на С.Б.Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на: 1) нива от 2.831 дка., м. “...” – имот № 010016 по КК на землището и 2) нива от 3.675 дка., м. “...” – имот № 010177 по КК на землището. По делото не са представени доказателства от които да се установи, че ищецът или неговия праводател са обжалвали пред поземлената комисия проекто-плана за земеразделяне, обн. в ДВ бр.138/24.11.1998 г., както и впоследствие не са обжалвали пред ШОС коригирания план за земеразделяне, който е влязъл в сила (обн. ДВ бр.3/12.01.1999 г.).

На 06.11.2001 г. Я.Д.С., продава двата имота на П.Х.Д. –нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /земеделска земя/ № 162, т.ІV, рег. № 8580, дело № 676/2011 г. на нотариус К. М. (л.54-55). Впоследст- вие на 25. 08.2005 г. П.Х.Д. и съпругът й Д.И.Д. продават Е.И.Б. имот № 010293 с площ от 7.543 дка., включващ нива от 6.505 дка., представляваща бивши имоти 010016 и 010177 (констативно съобразителна част от заключението на вещото лица – стр.4). Сделката е обективи- рана в нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим имот № 127, т.ІІІ, рег. № 12189, дело № 343/2005 г. на нотариус Валентин Въков (л.59-л.60).

На 28.11.2007 г. Е.И.Б. продава имота на “Б.” ЕООД, гр. Ш., Булстат ... – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, т.ХІІІ, рег. № 9649, дело № 2006/2007 г. на нотариус А.А. (л.56 -л.58).

Видно от заключението по назначената от съда съдебно-техническа експертиза), както и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че описаният имот в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот том І, № 144, регистър 1 028, дело № 231/1928 г. от 20.03.1928 г. не съответства по местност площ и съседи на имота, описан в Решение № 10-1 т.1 от 30.03.1999 г. на Поземлена комисия гр. Шумен, т.е. те не са идентични. Извода на вещото лице се основава на детайлно изследване статута на двата имота от 1928 г. до настоящия момент, с оглед на което съда приема заключението на вещото лице за обективно и компетентно дадено. Следва да се посочи че сравнението на нотариалните актове от 1928 г. и 1943 г. потвърждават извода на вещото лице.

В хода на процеса са разпитани четирима свидетели, от които един на ищеца – М.Н.И. и трима на ответника “Б.” ООД – Д.Г.Я., С.Й.А. и М.Й.С..

Свидетелят М.Н.И. знае, че ищецът е имал место на ришкото шосе срещу ПУЦ-а на ДАП-а и заедно с него го е оглеждал. Между двамата имало договор за СМР. Договорът бил сключен с търговско дружество. Свидетелят твърди, че ищецът имал някакви проблеми с местото, но не знае точно какви. Веднъж по молба на ищеца го е закарал до местото, където имало някакви хора, с кои- то ищеца е разговарял, но свидетелят стоял на страна, не е участвал в разговора и не знае за какво точно са си говорили. Свидетелят не може да си спомни кога точно се е случило това, тъй като е минало много време. Свидетелят уточнява, че ищецът е живял в гр. Ш. някъде до 1996 г. – 1997 г., след което живее в гр. С..

Свидетелят Д.Г.Я. е приятел на Е.И.Б. и е в течение на осъщественото от последния сделка за закупуване на имота, намиращ се на шосето за Д., срещу ДАП-а. Впоследствие свидетелят, който е собственик на строителна фирма, извършил необходимите СМР за да може имота да се използва за автокъща. Първоначално, са започнали с оградите. Имотът бил ограден в края на 2005 г. След това се е извършило подравняване и трасиране на местото, поставя- не на водопровод и др. Свидетелят не знае и не е присъствал на спор за местото. Сега е научил че има такива спорове.

Свидетелите С.Й.А. и М.Й.С. са търговци на коли и заедно с Е. Б. и няколко други търговци използвали един терен за продажба на коли. Теренът е бил малък и създавал неудобства за използва- нето му. През 2005 г. Б. закупил процесния имот до ришкото шосе и двамата свидетели му помогнали за по-бързото благоустрояване на имота, тъй като имали интерес да се преместят. В имота били обособени няколко парцела, предоставяни под наем за използване като автокъщи и от 2005 г. до сега се използва за продажба на леки автомобили. Всяка една от автокъщите си е направила павилиони, в които съхранява документите си. През 2006 г. всеки един от свидетелите наел парцел, който използвали за продажба на леки автомобили.

Свидетелят С.Й.А. е бил наемател в продължение на около пет години от 2006 г. докъм 2011 г., след което си построил собствена къща и се обособил самостоятелно. Свидетелят заявява, че пред него не е имало спорове за имота за времето докато е бил наемател.

Свидетелят М.Й.С. от 2006 г. до настоящия момент продължава да е наемател в имота и продава леки автомобили. През всичките тези години докато е наемател никой не е идвал да спори за имота. Наемателите си знаят, че Б. е собственик. Свидетелят не е виждал друг да е идвал.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно собствеността върху недвижим имот. Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл.108 от ЗС.

По допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна, поради следните съображения:

За бъде уважен искът за предаване собствеността и владението на един не- движим имот, с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице по- сочените в разпоредбата предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът се намира във владение или държане на същия, без да има основание за това.

Ищецът основава ревандикационната си претенция върху процесния имот, с факта, че е негов собственик по силата на сключен договор за покупко-продажба. Но от събраните в хода на процеса писмени доказателства и заключението на вещо- то лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че имота придобит от ищеца въз основа на сключената на 24.04.1996 г. сделка е различен от имот № 010016 с площ от 2.831 дка., възстановен на наследниците на С.Б.Т. с Решение № 10-1 от 30.03.1999 на ПК гр. Ш., който понастоящем е собственост и се владее от “Б.” ЕООД, в резултат на поредица от сделки.

По отношение на ответника П.Х.Д., следва да се посочи и обстоятелството, че към момента на депозирането на ревандикационния иск тя не владее процесния имот.

Следователно не са налице комулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, по чл.108 от ЗС. Ищецът не е активно материалноправно легитимиран да предявят ревандикация, тъй като не е собственик на вещта, ответника П.Х. Д. не упражнява фактическата власт върху вещта към момента на депозирането на исковата молба а ответникът “Б.” ЕООД владее вещта на основание придобиване правото на собственост върху нея въз основа на договор за покупко-продажба от 28.11.2007 г., сключен в изискуемата от закона форма (чл.18 от ЗЗД).С оглед на това предявените от ищеца субективно съединени искове, с правно основание чл. 108 от ЗС, са неоснователни и следва да бъдат от- хвърлени.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за направени разноски пои делото на ответниците ще следва да се присъдят направените от тях разноски по делото, съответно на “Б.” ЕООД сума в размер на 1 172.40 лв. и на П.Х.Д. сума в размер на 1 005.60 лв..

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля като неоснователни предявените от Р.Ж.Р., ЕГН ** *** субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу “Б.” ЕООД, Булстат ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “...”, № ..., представлявано от Е.И.Б., ЕГН ********** и П. Х. Д., ЕГН ********** *** да му предадат владението върху недвижим имот, представляващ дворно място от 1 225 кв. м., намиращо се в индустриалната зона на гр. Ш., местността “С.”, при граници: шосе за с. Д., место собственост на Х.П.Х. и от двете страни место на Б.М.Т..

Осъжда Р.Ж.Р., ЕГН ** *** да заплати на “Б.” ЕООД, Булстат ... със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “...”, № ..., представлявано от Е.И.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 1 172.40 (хиляда сто седемдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща направените от ответника деловодни разноски.

Осъжда Р.Ж.Р., ЕГН ** *** да заплати на П.Х.Д., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 005.60 (хиляда и пет лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща направените от ответника деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: