Р Е Ш Е Н И Е № 107

гр. Шумен, 30.04.2013 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав

СЪДИЯ: Т. Димитрова

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия гр.д. № 348 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на адв. З.Н.Д., в която твърди, че на 17.12.1998 г., между него и Окръжен кооперативен съюз – гр. Шумен бил сключен договор за правна защита, по силата на който се задължил да осъществи правна защита на ответника, относно връщане на отнетия му и одържавен през 1959 г. кооперативен имот, представляващ дворно място от 21 250 кв.м., ведно с построените в него сгради, съставляващ УПИ ХV от кв.367 по плана на гр. Шумен, като доверителят му се задължил да му заплати, след реституцията, 20% върху възстановеното имущество по пазарни цени, както и върху присъдените му обезщетения за неправомерно ползване от владеещото имота държавно търговско дружество “ Уником “ ООД, гр. Шумен. В изпълнение на договора, осъществил възложената му от ответника защита, като, с влязло в сила решение № 391/31.05.2007 г. и решение № 1434/19.12.2007 г. по гр.д. № 206/2006 г. на ВКС, въпросният имот бил присъден в полза на ОКС – Шумен и той бил въведен във владение на същия, след което, съгласно чл.3 от сключения помежду им договор, била извършена експертиза от независима експертна комисия на върнатото имущество, което било оценено на 2 476 300.00 лева. Видно от приложените към исковата молба решения на УС и ОС на ОКС – Шумен, посочените колективни органи на управление на ответника постановили да му се изплати дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно оценката на независимата експертна комисия. Въпреки това, председателят на ОКС – Шумен отказал да извърши плащане, поради което бил принуден да заведе гр.д. № 329/2011 г. по описа на ШОС, по което предявените от него частични искове били уважени. Съгласно изслушаната по това дело СИЕ и решението на съда, пазарната цена на върнатото на ответника недвижимо имущество е в размер на 2 256 023.00 лева, от което и, предвид договорения размер от 20% върху стойността на имуществото, следва, че адвокатското му възнаграждение е в размер на 451 204.60 лева, от които, след приспадане на изплатените му 9 316.50 лева и присъдените му по гр.д. № 329/2011 г. 26 000.00 лева, ответникът остава да му дължи 415 888.00 лева. Мораторната лихва върху главницата от 415 888.00 лева за периода от уведомяване на ответника – 30.01.2008 г. до 28.05.2012 г. е 214 784.43 лева, като, след приспадане на присъденото му по гр.д. № 329/2011 г. обезщетение за забава, в размер на 26 000.00 лева, се дължи разликата от 188 784.43 лева. Съгласно договора, осъществил пълна правна защита на ответника срещу “ Уником “ ООД, гр. Шумен по т.д. № 841/1997 г. по описа на ШОС, относно неоснователното обогатяване на дружеството, поради неправомерно ползване на процесния имот, като на ищеца по делото било присъдено обезщетение в размер на 23 922.63 лева. Съобразно договорения размер от 20%, адвокатското му възнаграждение във връзка с този спор е в размер на 4 784.53 лева, а мораторната лихва върху него за периода 30.01.2008 г. – 28.05.2012 г. – 2 470.99 лева. Осъществил правна защита на ответника срещу “ Уником “ ООД, гр. Шумен и по т.д. № 15/2008 г. по описа на ШОС, по което търговското дружество било осъдено да заплати на ОКС – Шумен обезщетение за неоснователно ползване на недвижимия имот в размер общо на 496 237.30 лева, от което следва, че съобразно договорения размер, дължимия му се адвокатски хонорар е в размер на 99 247.45 лева, а мораторната лихва върху него, за периода 30.01.2008 г. – 28.05.2012 г., в размер на 51 256.08 лева. Предвид изложеното и, че въпреки отправените му покани в доклад вх. № 08-29/30.01.2008 г. и писмо вх. № 12-126/17.05.2012 г., ответникът не е погасил задълженията си, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди Окръжен кооперативен съюз – гр. Шумен да му заплати сумите от 519 920.00 лева – адвокатско възнаграждение и 242 511.00 лева – лихва за забава върху него за периода 30.01.2008 г. – 28.05.2012 г., ведно с извършените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Окръжен кооперативен съюз – гр. Шумен, представляван от председателя С.С.А., депозира отговор на исковата молба, в който заема становище, че предявените искове са неоснователни и заявява, че оспорва твърденията на ищеца относно предмета на възложената му правна защита, тъй като, видно и от приложения договор, на адв. Д. е било възложено да осъществи пълна правна защита срещу заповед № РД 18-903 от 12.12.1997 г. на министъра на търговията и туризма, с която е отменена заповед № РД 16-163/16.07.1993 г., в административно производство, а не по исков ред, с което той не се е съобразил и е станал причина за завеждането на многобройни граждански дела. Поради горното, оспорва че осъществената правна защита по гр.д. № 206/2006 г. е в изпълнение на сключения между страните договор и, че договореното възнаграждение е дължимо във връзка с нея. Наред с това, възразява, че адв. Д. не е осъществил пълна правна защита срещу визирания административен акт, тъй като, след постановяване на решение № 487/02.02.2000 г. на 5 чл. състав на ВАС по адм.д. № 7676/1999 г. преустановил осъществяването на правна защита на Съюза и всички последващи процесуални действия по атакуване на заповедта са били извършени от други адвокати. Ето защо, счита, че договорът от 17.12.1998 г. е развален по право от 25.07.2003 г., когато административното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт и се е преклудирала възможността да си върне реституираното имущество по административен ред. На трето място, видно от приложените по гр.д. № 369/1994 г. и гр.д. № 841/1997 г. по описа на ШОС договори за правна защита и съдействие, дължимото възнаграждение е договорено в абсолютна сума и изплатено на адвоката изцяло и в брой. В случай, че съдът възприеме тезата на ищеца, относно предмета на сключения между страните договор, възразява, че претендираната искова сума от 519 920.00 лева не е била изискуема нито към 30.01.2008 г., когато е представен доклад от адв. Д., нито към датата на завеждане на исковата молба, тъй като отнетото от ОКС – Шумен имущество все още не му е възстановено реално по смисъла на т.2 от договора. На следващо място, присъдените по гр.д. № 841/1997 г. и т.д. № 15/2008 г. обезщетения за неправомерно ползване на имота от “ Уником “ ООД са общо 384 774.26 лева, а не 496 237.30 лева, от което следва, че евентуално дължимото се възнаграждение на ищеца е в размер на 76 954.85 лева, а не в размер на 99 247.45 лева. При условията на евентуалност, в случай, че претенцията по чл.36 от ЗА бъде приета за доказана, оспорва, че началната дата на забава, от която се дължи лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД е 30.01.2008 г., тъй като към тази дата не е било осъществено реално връщане на отнетото имущество, а съдебните решения за присъждане на обезщетения са постановени много по-късно, като първата покана за плащане, с конкретизирани суми от ищеца е отправена на 17.05.2012 г.. В тази връзка, оспорва и твърдението на ищеца, че чрез своите колективни органи е признал дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение.

При извършена проверка по реда на чл.140, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл.36, ал.4 от ЗА – за главницата от 519 920.00 лева и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за лихвите от 242 511.00 лева. Същите са допустими, подсъдни на ШОС като първа инстанция и подлежащи на разглеждане по общия исков ред.

По съществото на правния спор, от събраните в хода на процеса доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Съгласно приложения по делото договор от 17.12.1998 г., ответникът е възложил на ищеца да осъществи необходимата пълна правна защита срещу заповед № РД 18-903 от 12.12.1997 г. на министъра на търговията и туризма, с която е отменена заповед № РД 16-163/16.07.1993 г. за възстановяване отнетото и одържавено кооперативно имущество на ОКС - гр. Шумен, а именно: парцел VІІ от кв. 367 по плана на гр. Шумен, с обща площ 21 250 кв.м., ведно с постройките върху него. В т.2 е било уговорено, че за извършената работа, след реституиране на имуществото, пълномощникът се задължава да заплати на упълномощения 20% от стойността на възстановеното имущество по пазарни цени и присъденото обезщетение за неправомерното му ползване от “ Уником “ ЕООД, гр. Шумен. В т.3 е било посочено, че стойността на възстановеното имущество се установява чрез оценката му от независима експертна комисия към момента на възстановяване на собствеността. Страните са се договорили и, че разноските по издирването на доказателствата и по воденето на административни преписки и съдебни дела са за сметка на доверителя. От представеното удостоверение е видно, че ищецът е вписан в регистъра на адвокатите към АК - Шумен с постановление на АС № 15 от 09.11.1992 г.. След изчерпване на реда за обжалване на заповед № РД 18-903 от 12.12.1997 г. на министъра на търговията и туризма, ОКС - гр.Шумен е предявило срещу “ Уником “ ЕООД, гр. Шумен искове по чл.2, ал.3 и чл.4, ал.5 от ПМС № 192/91 г., за връщане на описания по-горе недвижим имот, във връзка с което е било образувано гр.д. № 369/1994 г. по описа на ШОС, по което, с решение от 05.06.1997 г. “ Уником “ ООД, гр. Шумен е осъдено да предаде на ОКС - гр. Шумен владението върху п. VІІ, кв. 367 по действащия ЗРП на гр. Шумен, с площ от 21 250 кв.м., ведно с построените в него три складови блока, строени през 1957 г. и му заплати обезщетение върху описаните имоти в размер на 276 969.00 лева, за периода 16.07.1993 г. – 24.03.1994 г., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Решението на ШОС е обжалвано, по повод на което са образувани гр.д. № 2076/1997 г. на ВКС, в.гр.д. № 538/1998 г. на ВАпС, гр.д. № 1014/2004 г. на ВКС, гр.д. № 246/2005 г. на ВКС и гр.д. № 206/2006 г. на ВКС, като с решение № 391/31.05.2007 г. по гр.д. № 206/2006 г. на ВКС, поправено с решение № 1434/19.12.2007 г. “ Уником “ ЕООД, гр. Шумен е осъдено да предаде на ОКС - Шумен владението върху УПИ ХV, кв. 367 по действащия ЗРП на гр. Шумен, одобрен със заповед № РД-25-860/1996 г., ведно с изградените в него три складови блока, строени през 1957 г., а именно №№ 1, 2 и 3. Освен посочените дела, от ОКС – Шумен са били заведени и т.д. № 841/1997 г. и т.д. № 15/2008 г. по описа на ШОС, по които на Съюза са присъдени обезщетения за ползването, без основание на процесния имот от “ Уником “ ЕООД, гр. Шумен, в общ размер на 384 774.26 лева, и мораторна лихва върху горната сума, в общ размер на 135 385.62 лева, както и деловодни разноски, в общ размер на 22 574.50 лева. Между страните не се спори, че по посочените дела адв. Д. е представлявал ответника и е осъществил в негова полза правна защита и съдействие. От представения протокол за въвод във владение по изп.д. № 200... на ЧСИ Я.Д. е видно, че на 19.03.2008 г. ответната кооперация е частично въведена във владение на процесния недвижим имот, като за останалата част, поради неудовлетворяване претенциите на трети лица върху него, не е осъществен въвод. Възраженията на третите лица срещу въвода са оставени без уважение с определения на ШОС по гр.д. №№ 40/2009 г. и 46/2009 г.. С писма вх. № 08-29/30.01.2008 г. и вх. № 09-42/09.02.2009 г., ищецът е уведомил ответника, че е изпълнил задълженията си по договора от 17.12.1998 г. и моли да бъде назначена експертна комисия, която да оцени стойността на възстановеното имущество и да му бъде изплатен договорения хонорар. С решение на УС на ОКС – Шумен по протокол № 97/25.03.2009 г. е взето решение за изпълнение задълженията на Съюза по договора от 17.12.1998 г., чрез замяна на дълг срещу собственост и на пропуснати ползи срещу натура. Впоследствие, това решение е отменено с решение на УС по протокол № 6/24.06.2011 г.. По делото е приложена експертна оценка от 16.12.2009 г., съгласно която стойността на възстановения на ответника недвижим имот възлиза на 2 476 300.00 лева, като между страните не се спори, че тя е изготвена във връзка с процесния договор. Приобщено е и писмо вх. № 10-291/23.11.2010 г., с което ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си по него, но, според изявленията на спорещите, плащане не е извършено. Ищецът е предявил частични искове срещу ОКС - гр. Шумен, за сумите от 26 000.00 лева – част от дължимо възнаграждение по договор от 17.12.1998 г. за осъществяване на правна защита и 26 000.00 лева – част от дължима мораторна лихва върху главницата за периода 31.01.2008 г. - 30.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й плащане, които са били уважени изцяло с решение № 13/21.01.2012 г. по гр.д. № 329/2011 г. по описа на ШОС, което е било обжалвано и оставено в сила с решение № 90/08.05.2012 г. по в.гр.д. № 149/2012 г. на ВАпС и определение № 107/25.01.2013 г. по гр.д. № 819/2012 г. на ВКС, ІV г.о.. С цитираните решения е прието за безспорно установено, че сключеният между страните договор от 17.12.1998 г. има за предмет осъществяване от ищеца на пълна правна защита по възстановяване на отнетото от ОКС – Шумен имущество, а не само такава, ограничена в рамките на административния процес по отмяна на заповед № РД 18-903 от 12.12.1997 г. на министъра на търговията и туризма, както и, че, в изпълнение на вменените му по силата на договора задължения, адв. Д. е осъществил пълно и адекватно процесуално представителство и правна защита на ответника по гр.д. № 369/1994 г., т.д. № 841/1997 г. и т.д. № 15/2008 г. по описа на ШОС, до приключването им във всички фази, с благоприятен за представлявания резултат. Тези факти са елемент от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебните решения и обвързват страните и съда. В съответствие с тях, съдът приема, че осъществената от адв. Д. защита по гр.д. № 369/1994 г., т.д. № 841/1997 г. и т.д. 15/2008 г. на ШОС е в изпълнение на възложената му от ответника поръчка по договор 17.12.1998 г., по който той е изпълнил добросъвестно задълженията си и е изправна страна, а ОКС – Шумен е в забава по отношение изпълнение задължението си за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, с оглед на което претенцията на ищеца по чл.36, ал.4 от ЗА е основателна по същество.

Що се касае до размера на дължимото се възнаграждение, според чл.2 от договора от 17.12.1998 г., уговореното между страните е 20% от стойността на възстановеното имущество по пазарни цени към момента на реституирането му и от присъденото обезщетение за неправомерно ползване, от които следва да се приспадне изплатения предварително адвокатски хонорар във връзка с производствата по гр.д. № 369/1994 г., т.д. № 841/1997 г. и т.д. № 15/2008 г. на ШОС, във всичките им фази, и по адм.д. № 164/1999 г. на ВАС, адм.д. № 7626/1999 г. на ВАС, адм.д. № 2095/2002 г. на ВАС и изп.д. № 13/2008 г. на ЧСИ Я.Д., в размер общо на 9 316.50 лева, както и този, който ответникът е осъден да заплати на ищеца с влязло в сила решение по гр.д. № 329/2011 г. по описа на ШОС, в размер на 26 000.00 лева, или общо 35 326.50 лева. Според заключението на вещите лица по тройната съдебно –техническа експертиза, възприето като обективно и компетентно дадено, пазарната стойност на възстановеното на ответника имущество към датата на постановяване на решението на ВКС по гр.д. № 206/2006 г. за реституирането му е в размер на 2 009 819.00 лева, включая за земя, сгради и подобрения. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на присъдените на ответника обезщетения за ползване на собствения му недвижим имот от “ Уником “ ООД, гр. Шумен възлиза на 384 774.26 лева. От изложеното следва, че дължимото се на ищеца възнаграждение по чл.2 от договора от 17.12.1998 г. е 20% от сумата от 2 394 593.20 лева / 2 009 819.00 лева + 384 774.26 лева /, или в размер на 478 918.64 лева, от които, след приспадане на сумата от 35 326.50 лева, остава разлика за заплащане в размер на 443 592.14 лева. Поради горното, съдът заключава, че искът по чл.36, ал.4 от ЗА се явява основателен и доказан за сумата от 443 592.14 лева, за която следва да се уважи. В останалата част, за разликата до 519 920.00 лева, същият е неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

Досежно иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, се установи, че ищецът е отправил покана до ответника за доброволно изпълнение на задълженията му по договора за поръчка, с уведомление вх. № 08-29/30.01.2008 г., от която дата ответникът следва да се счита във забава. Размерът на законната лихва за забава върху сумата от 443 592.14 лева за периода 30.01.2008 г. – 28.05.2012 г. се равнява на 206 908.71 лева, до която сума акцесорният иск е основателен и доказан и следва да се уважи. За разликата до 242 511.00 лева искът е неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 26 536.95 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 3 107.75 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Кооперация “ Окръжен Кооперативен Съюз “, гр. Шумен, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. Славянски № 24, представляван от С.С.А. да заплати на З.Н.Д., ЕГН **********,*** .... № 94, ап. 6, сумата от 443 592.14 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 17.12.1998 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.05.2012 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 206 908.71 лева – лихва за забава върху главницата от 443 592.14 лева, дължима за периода 30.01.2008 г. – 28.05.2012 г..

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.36, ал.4 от ЗА в останалата част, за разликата от 443 592.14 лева до 519 920.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата част, за разликата от 206 908.71 лева до 242 511.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Кооперация “ Окръжен Кооперативен Съюз “, гр. Шумен да заплати на З.Н.Д. деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, в размер на 26 536.95 лева.

ОСЪЖДА З.Н.Д. да заплати на Кооперация “ Окръжен Кооперативен Съюз “, гр. Шумен деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 3 107.75 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: