Решение по Гражданско дело 342/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е № 84

гр. Шумен, 02.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменски окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МАРИНОВ

СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА

при секретаря Ю.А. като разгледа докладваното от мл. съдия Шипковенска в. гр. д. № 342 по описа за 2012 г. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 81 от 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1271/2011 г. Районен съд – гр. Нови пазар е отхвърлил предявените от Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан срещу “Бакхус-4” ООД, гр. София обективно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане ответника да предаде на ищеца владението на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдбно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв. м., построена в имот № 501.102 по сега действащия план на гр. Каспичан, при граници на целия имот: имоти с № 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ... по план на гр. Каспичан, обл. Варна, целият от 7420 кв. м., при граници: запад - улица, изток - парцел ІІ-РПК, север - парцел ІV-РПК, и юг - парцел V-РПК, и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 10800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на горния имот за периода от 11.11.2006 г. до 11.11.2011г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1020 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан с оплакване, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който се лигитимира като собственик на процесния имот, има обвързваща съда доказателствена сила, като същият не е бил оспорен от ответника. Сочи, че ползването върху сградата е предоставено на ответника за предвижданата съвместна стопанска дейност. Изразява несъгласие с извода на районният съд за придобиване собствеността върху процесната сграда от ответника по силата на приращението. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което се иска решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемия “Бакхус-4” ООД, гр. София е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан твърди, че на 09.03.1994г. е сключил с ответника предварителен договор, по силата на който кооперацията е предоставила за ползване на ответното дружество процесната сграда за нуждите на предвиждана съвместна стопанска дейност. Сочи, че съвместно производство не се е реализирало, а ответника от получаване ползването на сградата и до момента осъществява основната си производствена дейност в имота. Счита, че ответника ползва процесната сграда без основание, тъй като не се е осъществила първоначално предвижданата съвместна стопанска дейност. Въпреки многократните покани от страна на ищеца ответникът не е предал фактическата власт върху собствената му сграда. Ищеца се легитимира като собственик на спорния имот с нотариален акт № .... на НПРС. Поради упражняваната фактическа власт върху сградата от ответника се накърнявали собственическите интереси на ищеца. Твърди, че за осъщественото от ответника ползване на процесната сграда без основание същият му дължи обезщетение общо в размер на 10800 лв., за периода 11.11.2006г.- 11.11.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ето защо, ищецът счита, че посочената сграда се ползва от ответника без правно основание, поради което моли, след доказване основателността на исковете, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да отстъпи правото на собственост върху процесния имот и да предаде владението му, както и да му заплати посочената по-горе сума, ведно със законната лихва върху същата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Бакхус-4” ООД, гр. София оспорва предявените искове. Твърди, че е придобил собствеността върху процесната сграда по силата на приращението на собствеността върху сградата към собствеността върху земята, върху която тя е изградена /чл. 92 ЗС/. Същевременно релевира възражение за придобиване на сградата по давност чрез упражняване на владение в продължение на повече от 16 год. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Шуменски окръжен съд след като обсъди изложените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства, и в съответствие с правомощията си регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора.

С предварителен договор от 09.03.1994г. /чл. 9 от договора/ “Бакхус-4” ООД, гр. София се задължил до края на 1994г. да започне осъществяването на допълнителна стопанска дейност съвместно с ищеца, в предоставената от последния процесна сграда, находяща се в непосредствена близост до цех за безалкохолни напитки, с площ от 930 кв.м., разположен в парцел ІІ, кв. 113 по плана на гр. Каспичан, обл. Варна. Посочено е, че правилата по които ще бъде осъществена съвместната дейност следва да бъдат определени в договор за съвместна дейност, сключен между страните до 30.07.1994г.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № Г.. на нотариус в Новопазарския районен съд, съгласно който Обединена потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан е продала на “Бакхус-4” ООД, гр. София следния свой собствен недвижим имот: 3480/7420 ид.ч. от дворно място, цялото от 7420 кв.м, заедно с построената в него масивна постройка /цех/ от 930 кв. м., находящо се в гр. Каспичан, обл. Варна, представляващо по плана на същия град парцел ..., при граници: от запад-улица, изток парцел ІІ-ОКС, север - парцел ІV-ОКС, юг-парцел V-ОКС и “Зърнен храни”.

Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .... на нотариус Б. Р. при Новопазарския районен съд, съгласно който Обединена потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан е продала на “Бакхус-4” ООД, гр. София следния свой собствен недвижим имот: 3940/7420 ид.ч. от дворно място, цялото от 7420 кв.м, находящо се в гр. Каспичан, обл. Варна, представляващо по плана на същия град урегулиран парцел ..., при граници: парцел ІІ, парцел V, паркинг, парцел ІV, с което купувачът е станал изключителен собственик на цялото дворно място.

С решение от 21.05.1998 г. на Шуменски окръжен съд е вписана в регистъра на кооперациите промяна на наименованието на кооперацията - Обединена потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан се промяна на Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан.

Представен е констативен нотариален акт № .... на нотариус при Новопазарски районен съд, с който Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан е призната за собственик по давностно владение въз основа на обстоятелствена проверка на процесната едноетажна сграда, със застроена площ от 277.2 кв.м., подстроена в парцел ..., по плана гр. Каспичан, обл. Варна, целият от 7420 кв.м., при граници: от запад-улица, изток парцел ІІ-РПК, север - парцел ІV-РПК, юг-парцел V-РПК.

С покани от 15.07.2010г. и 16.09.2010г., връчени на ответника, ищецът е изложил фактическите обстоятелства, които са описани в исковата му молба, като е посочил срок от получаването на същите, ответникът да му предаде държането на горепосочената сграда или продължи ползването й въз основа на сключен между страните договор за наем.

В показанията си свидетелите М. А. и Г. сочат, че ищеца е предоставил ползването на процесната сграда на ответника на основание сключения между страните предварителен договор за съвместна дейност през 1994г. Впоследствие такава съвместна дейност между страните не се е осъществила.

От заключението по съдбно-техническата експертиза се установява, с оглед действащите по това време планове, както и от приложената към делото скица, издадена от Община Каспичан, отдел „ТСУ”, и от оглед на място, че процесната сграда е идентична с тази описана в Нотариален акт № 42/1998г. /с който ищецът се легитимира като собственик на имота/ и по посочената по-горе скица. През 1994г. е изменен регулационния план и парцел ІІ е разделен и са образувани нови парцели ІІ, ІІІ, ІV, V и VІ и паркинг пред лицето на парцели ІІІ и V. По сега действащия план на гр. Каспичан процесната сграда попада в ПИ 501.102. Установява се, че имота описан в нотариалните актове на ответника е идентичен с имота, в който попада процесната сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдбно-техническата експертиза. Вещото лице констатира, че след извършен ремонт и преустройство на основание разрешение за строеж № 03/15.01.2004г. и удостоверение № 8/17.09.2009г. за въвеждане в експлоатация, сградата е свързана функционално и технологично със сграда № 2 /лимонаден цех/, както с отвори, така и чрез инсталации и други съоръжения по винопроизводството. Размерът на пазарния наем за ползването на процесната сграда, за периода от 11.11.2006г. до 11.11.2011г, възлиза на 10424 лв.

При така приетите за установени фактически положения, съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че той е собственик на процесната сграда на соченото основание, както и че тя се владее или държи именно от ответника. От друга страна, в тежест на ответникът е да докаже, че това владение или държане се основава на наличието на правно основание.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно, че ищецът е собственик на процесната сграда на посоченото в исковата молба основание. Ищеца се легитимира като собственик по давностно владение на спорния имот, констатирано с нотариален акт № .... на НПРС. Този нотариален акт е издаден въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК и като вид нотариално удостоверяване съставлява официален документ, издаден от орган, изрично натоварен със закон да изпълнява тези функции, поради което има обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК. Той материализира изводите на нотариуса, а не негови удостоверителни изявления, поради което оспорването му не се извършва по реда на чл. 193 ГПК, а е достатъчно оспорването им. Доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса относно придобиването по давност пада върху страната, която ги оспорва. Не е необходимо ищецът да обосновава твърдението си за липсата на основание ответника да владее имота. Ответникът е този, който следва да докаже, че се намира в имота на правно основание. Следователно преценката на съда за липсата на основание за упражняване на фактическа власт върху имота от ответника, не е обвързана от твърдението в исковата молба, той е длъжен да я извърши след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на ответника /в този смисъл Решение № 397/27.05.2010г. по гр. д. № 711/2009г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Защитата на ответника се изразява в това да противопостави и докаже възражението, че е придобил собствеността върху процесната сграда по силата на приращението по чл. 92 ЗС или по давност. С нотариален акт № .... и нотариален акт № Г. ищецът е продал на ответника дворното място, върху което е изградена процесната сграда. Ответникът твърди, че с прехвърлянето на мястото е извършено и прехвърляне на процесната сградата, независимо, че мястото вече има обслужващо предназначение. Този извод е неправилен защото разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗС, разрешава отделянето на собствеността върху сградата от собствеността върху земята и защото с изграждането й земята придобива обслужващо предназначение, а сградата се ползва със самостоятелен статут. В ЗС е уредено отделни права на собственост върху земята и постройката, т.е. случая, когато в полза на лице, различно от собственика на земята, е учредено вещно право на строеж. Доколкото такова вещно право върху чужд участък земя съществува, действието на общото правило на чл. 92 ЗС се изключва. Съществуването на отделни права на собственост върху земята и върху постройката, е възможно при наличие на право на строеж. Основната юридическа функция на правото на строеж е да изключи приращението на собствеността върху постройката към собствеността върху земята, на която тя е изградена, да направи възможно придобиването и притежаването на право на собственост върху постройка от едно лице, въпреки това че земята принадлежи на друго лице, какъвто е настоящия случай.

Възражението на ответника за придобиване правото на собственост по давност е неоснователно. За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбите на закона - чл. 79, ал. 1 ЗС постановяват, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по - дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си. Този който се основава на придобивна давност трябва да докаже не само ползването на имота, но и промяната на намерението си и завладяване на имота. Тази промяна, както бе посочено, трябва да бъде демонстрирана в отношенията със собственика, а не спрямо трети лица, тъй като правнозначимо е именно това противопоставяне. Съобразно посоченото, от значение е поведението на този, който твърди, че има промяна на намерението му. Макар от показанията на свидетелите М. А. и Г., да се установи, че сградата е ползвана от самия ответник от 1994г. до предявяване на исковата молба, съдът приема, че упражняваната от него фактическа власт е на държател, а не на владелец. Този извод произтича от представения предварителен договор за съвместна стопанска дейност от 1994г. /т.9 от договора/, който в последствие е прекратен и кореспондира с показанията на свидетелите за ползването на процесната сграда от ответника. Ето защо, съдът приема, че е доказано упражнявано държане, а не владение върху процесния обект от страна на ответника. При липса на доказателства за упражнявано от ответника владение върху процесния обект, не може да се приеме, че той е придобит от него по давност. Стопанисването на имота, включително плащането на данъци, извършен ремонт и преустройство на сградата, фактът, че трети лица знаят имота като такъв на ответника, не са действия, които по смисъл и съдържание отричат собствеността на ищеца. Ответникът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи вещта за собственика и е започнал да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са доведени до знанието на собственика. Промяната по начало трябва да се манифестира пред него и осъществи чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което ответникът не е сторил в настоящия случай. С оглед гореизложеното правоизключващите възражения на ответника, чрез които същият противопоставя на ищеца свое право на собственост върху сградата, основано на първичен способ за придобиване на собствеността (чл. 92 ЗС и чл. 79, ал.1 ЗС) и на фактическия състав на сключени договори за продажба по нотариален акт № .... и нотариален акт № Г., съдът приема за неоснователни.

По делото не е спорно, че по силата на сключения предварителен договор за съвместна стопанска дейност от 1994г., който в последствие е прекратен, ответникът е получил фактическа власт върху процесната сграда. От събраните по делото гласни доказателства, се установява също, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесната сграда, считано от 1994г. Следователно по делото е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно ответника да владее или държи вещта.

Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че от ищеца по тази претенция бе доказано правото на собственост върху процесната сграда на заявеното основание – нотариален акт за собственост по давностно владение. От ответника, в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест не бяха ангажирани доказателства за наличието на правно основание, на което упражнява фактическа власт върху процесната сграда, с оглед изложените по-горе мотиви. Ето защо и с оглед приетото за установено, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху посочената сграда, държана от ответникът без основание, съдът намира, че иска, предявен с правно основание чл. 108 ЗС, е основателен и следва да бъде уважен за горепосочената вещ.

С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Предявеният иск по настоящото дело е с правно основание чл.59 ЗЗД, съгласно който всеки, обогатил се без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. По делото категорично е доказано, а не се оспорва и от ответника, че същият е ползвал процесна сграда през посоченият в исковата молба период 11.11.2006г. – 11.11.2011. Обстоятелството, че страната се е считала за собственик, не я прави такъв. Ответникът не е бил собственик на процесната сграда, за да е налице отпаднало основание, без значение дали се е считал за такъв. Именно поради това с исковата си молба ищеца, в качеството на собственик, е претендирал заплащане на обезщетение за ползване на процесната сграда от ответника, който не е негов собственик. Предмет на доказване е факта, че ищецът е собственик на процесната сграда, че ответникът я ползва фактически без наличие на правно основание за това и размера на вредата се изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота т.е. наемната цена на този имот. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен общо за сумата 10424 лева за процесният период, която собственика би получил като наемна цена за сградата, ако го е отдавал под наем. В този размер е изчислено обезщетението за сградата от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Водим от гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД – претенция за обезщетение за ползване, е основателен и доказан до размер на сумата 10424 лева, за периода 11.11.2006г.-11.11.2011г., която следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата част, за разликата над 10424 лв. до пълния предявен размер от 10800 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС за процесната сграда, и вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен. Следва да се отмени и решението, в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, до размер на сумата 10424 лева, и вместо това следва да бъде постановено друго, с което искът за посочената по-горе сума, следва да бъде уважен. Следва да се отмени и решението, в частта му за разноските, възложени в тежест на ищеца - над размера от 17.75 лв. до 1020 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1881.47 лв. – за първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.

В останалата обжалвана част, в която иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен, за разликата над 10424 лв. до пълния предявен размер от 10800 лева, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски, до размера от 17.75 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, обжалваното решението следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна “Бакхус-4” ООД, гр. София дължи да заплати на въззивника Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан разноски за разглеждане на делото от въззивната инстанция, в размер на 1483.62лв., на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въззивникът Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан дължи да заплати на въззиваемата страна “Бакхус-4” ООД, гр. София разноски за разглеждане на делото от въззивната инстанция, в размер на 17.76 лв., на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, Шуменски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 81 от 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1271/2011 г. на Районен съд – гр. Нови пазар, в частта, в която са отхвърлени предявените от Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан срещу “Бакхус-4” ООД, гр. София обективно съединени искове, с правно основание чл. 108 ЗС, за осъждане ответника да предаде на ищеца владението на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдбно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв. м., построена в имот № 501.102 по сега действащия плана на гр. Каспичан, при граници на целия имот: имоти с № 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ... по план на гр. Каспичан, обл. Варна, целият от 7420 кв. м., при граници: запад - улица, изток - парцел ІІ-РПК, север - парцел ІV-РПК, и юг - парцел V-РПК, и с правно основание чл. 59 ЗЗД, до размера на сумата 10424 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на горния имот, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 17.75 лв. до присъдения размер от 1020 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на “Бакхус-4” ООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „...” бл. 3, вх. Б, ап. 28, представлявано от управителя М.Х., че Районна потребителна кооперация “Съгласие”, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „...” № 50, представлявано от управителя М.Б., е собственик на основание нотариален акт № .... на НПРС, с който е призната за собственик по давностно владение, на следния недвижим имот: масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв. м., построена в имот № 501.102 по сега действащия плана на гр. Каспичан, при граници на целия имот: имоти с № 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ... по план на гр. Каспичан, обл. Варна, целият от 7420 кв. м., при граници: запад - улица, изток - парцел ІІ-РПК, север - парцел ІV-РПК, и юг - парцел V-РПК, като ОСЪЖДА “Бакхус-4” ООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „...” бл. 3, вх. Б, ап. 28, представлявано от управителя М.Х., на основание чл.108 ЗС, да предаде владението на описания по-горе недвижим имот на Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „...” № 50, представлявано от управителя М.Б.

ОСЪЖДА “Бакхус-4” ООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „...” бл. 3, вх. Б, ап. 28, представлявано от управителя М.Х., да заплати на Районна потребителна кооперация “Съгласие”, гр. Каспичан, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „...” № 50, представлявано от управителя М.Б., на основание чл.59 ЗЗД, сумата в размер на 10424лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствения й недвижим имот: масивна едноетажна сграда, очертана с оранжев цвят на приложената скица към съдбно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, със застроена площ от 277.20 кв. м., построена в имот № 501.102 по плана на гр. Каспичан, при граници на целия имот: имоти с № 501.1180, 501.125, 501.1145, 501.101 и 501.93, а по нотариален акт: парцел ... по план на гр. Каспичан, обл. Варна, целият от 7420 кв. м., при граници: запад - улица, изток - парцел ІІ-РПК, север - парцел ІV-РПК, и юг - парцел V-РПК., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 11.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решението № 81 от 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 1271/2011 г. на Районен съд – гр. Нови пазар, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация “Съгласие”, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „...” № 50, представлявано от управителя М.Б. да заплати на “Бакхус-4” ООД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „...” бл. 3, вх. Б, ап. 28, представлявано от управителя М.Х., сумата 17.76 лв. – разноски за въззивното производство, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.