Р Е Ш Е Н И Е № 181

гр. Шумен, 27.11.2012 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар С.М., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 593 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 657 от 20.07.2012 г., постановено по г. д. № 553 по описа на Шуменския районен съд за 2012 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено, че М.А.П., ЕГН **********,*** А не дължи на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Ш., ул. „...”, № ..., представлявано от изп. директор Д.И.З. сумата от 1 273.53 лева, от която 958.45 лв. – главница и 315.08 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 26.12.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 27.47 лв. – деловодни разноски, за които има издаден изпълнителен лист по ч.г.д. № 3164/2006 г. на ШРС и образувано из.д.№ 20118770402768 на ЧСИ с рег. № 877 на КЧСИ с район на действие ШОС и е осъдил ответника да заплати направените от ищеца разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоинстанционното производство, който го обжалва, считайки, че неправилно районният съд е приел, че вземането на дружеството е погасено, поради изтичане на тригодишния давностен срок за вземането. В жалбата се посочва, че давностния срок за вземането по чл.111, б.”в” от ЗЗД не е изтекъл. и дружеството може да търси принудително вземанията си. Предвид на това моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд като неправлно и да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна – М.А.П., чрез пълномощника си ад. С. Т. ***, в съдебно заседание изразява мнението, че жалба- та е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, съдът, съгл. чл. 269 от ГПК, следва да се ограничи само до посоченото във въззивната жалба. Предвид на това, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от М.А.П., в която твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.12.2006 г. срещу наследодателя на ищеца – А.П.С. на 29.05.2008 г. е образувано изпълнително дело, по което не са извършвани изпълнителни действия. и то е прекратено на 27.09.2011 г. впоследствие на 15.12.2011 г. е образувано ново изпълнително дело Ищецът смята, че не дължи тази сума, тъй като вземането на дружеството е погасено по давност, а наследодателят му е починал преди образуване на изпълнителното дело. С отглед на това моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на “Топлофикация – Шумен" ЕАД главница в размер на 836.69 лв., представляваща остатък от дължимата стойност на консумираната топлоенер- гия през периода м. март 2002 г. до м. септември 2006 г. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 3164/2006 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва за забава за периода от 03.04.2007 г. до 25.01.2012 г., в размер на 501.72 лв., ведно с 430.00 лв. направени от ответника разноски по изп. д. № 2768/2011 г. по описа на ЧСИ с рег. № 877 на КЧСИ и сумата 457.96 лв., платена от ответника такса по тарифата към ЗЧСИ.

Търговското дружество е депозирало отговор в който развива тезата, че искът е неоснователен. Дружеството се позовава на обстоятелството, че към момента на образуване на второто изпълнително дело – 15.12.2011 г., тригодишния давностен срок не е изтекъл.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по искане на ответника, на 20.12.2006 г. по ч.г.д. № 3164/2006 г., ШРС е издал изпълнителен лист, с който А.П.С. е осъдена да заплати на “Топлофикация – Шумен” ЕАД сума в размер на 958.45, представляваща стойност- та на консумираната през периода от м. март 2002 г. до месец септември 2006 г., лихва за забава в размер на 315.08 лв. за периода от 03.05.2002 г. до 28.11.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски по делото в размер на 27.47 лв. От приложените по делото 3 бр. приходни справки № 1 от 10. 01.2007, № 2 от 12.02.2007 г. и № 3 от 02.04.2007 г. (л.20-л.22 ) се установява, че длъжникът е признал задължението си и е погасил част от него като е направил три вноски в общ размер на 500.00 лв. След преустановяване на плащанията, въз основа на изпълнителния лист и подадена от ответното дружество молба на 29.05.2008 г. е образувано из. д.№ 20088760400510 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 на КЧСИ и район на действие ШОС. г. Не се спори между страните и съда приема за безспорно установено, че след неговото образуване не са били извършвани никакви изпълнителни действия и делото е прекратено на 27.09.2011 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнителният лист от 20.12.2006 г. е върнат на взискателя. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист и молба от 15.12.2011 г., на същата дата е образувано из. д. № 20118770402768 по описа на ЧСИ А. Т., с рег. № 877 на КЧСИ и район на действие ШОС. Междувременно още преди образуване на първото изпълнително дело длъжникът е починал на 16.04.2008 г. – Удостоверение за наследници № 001699 от 21.04.2008 г. и поканата за доброволно изпълнение е получена от ищеца, в качеството му на негов наследник, на 14.01. 2012 г. на същата дата покана за доброволно изпълнение е получил и другия наследник Р.Т.С. – съпруга на длъжника. Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено, че топлоенергията е изразходвана за отоплението на жилище, находящо се в гр. Ш., ул. “...”, № .., вх..., ап..., който е бил собственост на А.П.С. и съпруга- та му Р.Т.С..

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от М.А.П. отрицателен установителен иск, с правно основание чл. чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен, поради следните съображения:

Цената на доставената топлинна енергия се заплаща периодично, като изискуемостта, забавата и давността настъпват поотделно за всяка престация. Налице са самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт, поради което за този вид плащания следва да се приложи специалната тригодишна давност за погасяване на периодични плащания, предвидена в чл.111, б. “в” от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Следователно към момента на подаване на молбата за образуване на изп. дело –19.12.2006 г., е изтекъл тригодишния давностен срок за дължимата стойност на консумираната топлоенергия за периода от март 2002 г. до м. ноември 2003 г., включително. Но това не е достатъчно за да настъпи погасителното действие. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Необходимо е още не- що и това е волеизявлението на длъжника, който се позовава на давността. В кон- кретния случай, длъжникът А.П.С., чийто наследник е ищецът, не само че не е направил това изявление, а напротив със заплащане на част от задължението всъщност се е отказал от правото да се позове на погасителната давност. Законът не предвижда изискване за форма на отказа и в конкретния случай той е направен тацитно, т.е. негласно, по подразбиране. Отказът е действи- телен, тъй като е направен след изтичане на тригодишния давностен срок по отношение на вноските за периода от м. март 2002 г. до м. ноември 2003 г. Не е налице споразумение, което да предвиди кое от няколкото еднородни задължения ще бъде погасено първо, поради което, съгл. чл.76, ал.1 изр.3 и ал.2 от ЗЗД са погасени най-старите задължения, за които към момента на плащането тригодишния давностен срок е изтекъл. Първо са погасени разноските, лихвите и накрая главницата.

По отношение на дължимите суми за топлоенергия след м. ноември 2003 г., давността е прекъсната, съгл. чл.116, б.”в” от ЗЗД, с подаването на молбата за из- даване на изпълнителен лист. Предвид датата на самия изпълнителен лист и датата на определението, въз основа на който е издаден, съдът приема, че молбата е била депозирана най-късно на 19.12.2006 г. С подаване на молбата на 29.05.2008 г., за образуване на изпълнителното дело.№ 20088760400510 по описа на ЧСИ Д. З., давността отново е прекъсната. Това е и последното действие по това изпълнително производство. След подаването й други изпълнителни действия не са предприемани до 27.09.2011 г., когато съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Предвид обстоятелството, че последното изпълнително действие е осъществено на 29.05.2008 г., то визирания в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 двегодишен срок е изтекъл на 29.05.2010 г. При наличието на перемция изпълнителното производство се прекратява автоматично, по силата на закона. В конкретния случай прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 29.05.2010 г. Съгласно чл.115, б.”ж” от ЗЗД давност не тече докато трае изпълнителния процес, относно принудителното осъществяване на вземането - Постановление №3 от 18.ХІ.1980 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай не е текла давност в периода от 29.05.2008 г. до 29.05.2010 г. След прекратяване на изпълнителното производство на 29.05.2010 е започнал да тече нов давностен срок. Той отново е тригодишен, както по отношение на лихвата, така и за главницата. В случая не намира продължение разпоредба- та на чл.117, ал.2 от ЗЗД. Срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от ЗЗД също е тригодишен. Процесното вземане не е било установено със съдебно решение, а е било постановено определение за издаване на изпълнителен лист, въз основа на изпълнителното основание по чл.237, б.”к” от ГПК (отм.). Липсата на възражение по чл.250 от ГПК (отм.) не води до трансформиране на тригодишната давност в обща петгодишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД, поради това, че то няма установително действие за съществуване на вземането. В този смисъл Решение № 94 от 27.07.2010 г. по т.д.№ 943/2009 г., на ВКС, І т.о. С това решение ВКС е обявил за неправилна практиката по Решение № 1546/14.09.1967 г. по г.д. № 1009/1967 г. на ВС, І г.о., която е била в обратния смисъл. Следователно давностния срок изтича на 29.05.2013 г., т.е. след датата, на която кредиторът е депозирал молбата за образуване на ново изпълнително производство - на 15.12.2011 г. Следователно задължението по издадения на 20.12.2006 г. изпълнителен лист не е погасено по давност и за него отговарят наследниците на длъжника, съобразно дяловете които получават, съгл. чл.60, ал.1 от ЗН. От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че наследници на длъжника са ищецът и неговата майка Р.Т.С.. С оглед на това и предвид разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН ищецът отговаря за 418.35 лв., представляваща ½ от сумата в размер на 836.69 лв., представляваща остатък от дължимата стойност на консумираната топлоенергия през периода м. март 2002 г. до м. септември 2006 г. по изпълнителен лист от 20.12.2006 г.. и за сумата от 250.86 лв., представляваща ½ от лихвата за забава от 03.04.2007 г. до 25.01.2012 г., в размер на 501.72 лв. С оглед на това предявения отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да се уважи, както следва: по отношение на главницата в размер до 418.35 лв., а за разликата до 836.69 лв. следва да бъде отхвърлен, а по отношение на лихвата за забава в периода от 03. 04.2007 г. до 25.01.2012 г. в размер до 250.86 лв., а за разликата до 501.72 лв., следва да бъде отхвърлен.

При произнасянето си по иска Шуменския районен съд разглеждайки предявения пред него иск е достигнал до извода, че същият е основателен и доказан по отношение на главницата в размер 958.45 лв. В исковата си молба ищецът изрично е посочил по отношение на главницата, че претендира да се установи че не дължи сумата от 836.69 лв. Т.е. първоинстанционният съд произнасяйки се за разликата от 121.76 лв., за която няма искане и която не е предмет на иска, се е произнесъл свръхпетитум и е постановил едно недопустимо в тази му част решение, което следва да бъде обезсилено.

Шуменския районен съд се е произнесъл свръхпетитум и за сумата от 27.47 лв. деловодни разноски по изпълнителния лист от 20.12.2006 г., за които също няма искане от страна на ищеца и те не са предмет на иска. С оглед на това решението на районния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено и в тази му част.

Стигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде частично обезсилено и прекратено, частично отменено по отношение на претенцията за главницата за разликата от 418.35 лв. до 836.69 лв. и лихвата за забава от 03.04.2007 г. до 25.01.2012 г. за разликата от 250.86 лв. до 501.72 лв. и за разликата над 50.00 лв. до 100.00 лв. – деловодни разноски по делото, като вместо това бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, а в останалата му част следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да се присъдят направените разноски във въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 25.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва Решение № 57 от 20.07.2012 г., постановено по г. д. № 553 по описа на Шуменския районен съд за 2012 г. в частта, с която е признал за установено, че М.А.П., ЕГН **********,*** А не дължи на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Ш., ул. „...”, № .., представлявано от изп. директор Д.И.З. сумата в размер на 121.76 лева - главница и сумата от 27.47 лева разноски по изп. лист от 20.12.2006 г. и прекратява производството по делото в тази му част.

Отменя Решение № 57 от 20.07.2012 г., постановено по г. д. № 553 по описа на Шуменския районен съд за 2012 г. в частта, с която е уважил предявения от М.А.П., ЕГН **********,*** А против “Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Шумен, ул. „...”, № 62А, представлявано от изп. директор Д.И.З. отрицателен установителен иск по отношение на претенцията за главницата за разликата над 418.35 лв. до 836.69 лв. и лихвата за забава от 03.04.2007 г. до 25.01.2012 г. за разликата над 250.86 лв. до 501.72 лв., както и за присъдените разноски за разликата над 50.00 лв. до 100.00 лв. – деловодни разноски по делото като вместо това постановява:

Отхвърля предявения от М.А.П., ЕГН **********,*** А против “Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Ш., ул. „...”, № .., представлявано от изп. директор Д.И.З. отрицателен установителен иск за разликата по отношение на претенцията за главницата за разликата над 418.35 лв. до 836.69 лв. и лихвата за забава от 03.04.2007 г. до 25.01.2012 г. за разликата над 250.86 лв. до 501.72 лв.

Потвърждава Решение № 57 от 20.07.2012 г., постановено по г. д. № 553 по описа на Шуменския районен съд за 2012 г, в останалата му част.

Осъжда М.А.П., ЕГН **********,*** А да заплати на “Топлофикация – Шумен” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град Ш., ул. „...”, № .., представлявано от изп. директор Д.И.З. направените по делото разноски във въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от претенциите на ищеца, в общ размер на 25.0 (двадесет и пет) лева.

Решението, предвид чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2