Решение по Търговско дело 504/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е№201

гр. Ш.н, 20.12.2012 г.

Ш.нски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Ю. А., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.т.д. № 504 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “ П.и. б. “ АД, гр. С. чрез юрисконсулт Д. И. И. и въззивна жалба на И.Г.К., чрез пълномощника адв. Г. Г. от САК, срещу решение № 66/23.03.2012 г. по гр.д. № 367/2011 г. по описа на НпРС.

Жалбоподателят “ П.и. б. “ АД, гр. С. намира решението за нищожно, незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да уважи исковете, така, както са предявени, и му присъди извършените по делото разноски, включая юрисконсултско възнаграждение. Съображенията му са, че неправилно първоинстанционният съд е заключил, че липсва надлежно уведомяване на ответниците за наличието на условия за обявяване за предсрочно изискуем на предоставения на наследодателя им кредит и, че е налице валидно приемане под опис наследството на Г. И.К. от И.Г.К.. На следващо място, в противоречие със закона, е достигнал до извод, че Т.Д.К. не е приела наследството на наследодателя, с факта на попълване от нейна страна на декларация по чл.14 от ЗМДТ и, че след като не се е явила изрично да заяви дали приема или се отказва от наследството, в съответствие с чл.51, ал.2 от ЗН, губи правото за приемането му, което обосновава нищожност на решението в тази му част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Т.Д.К. и И.Г.К., действащи чрез пълномощника адв. Г. Г. от САК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и недоказана и молят за оставянето й без уважение, като им бъдат присъдени и направените деловодни разноски.

Жалбоподателката И.Г.К. обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца подробно посочените в него суми, по съображения, че е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, незаконосъобразно и неправилно, с оглед на които, моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и й присъди извършените по делото разноски. Възраженията й са, че районният съд се е произнесъл по непредявен срещу нея иск, тъй като исковите претенции са за солидарно осъждане на двете ответници, а съдът ги е разгледал и се е произнесъл като сам е определял задълженията им, съобразно притежаваните от тях наследствени дялове. Наред с това, е допуснал игнориране и необсъждане на наличните по делото доказателства, както и изопачаване на установените и приети за безспорни обстоятелства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата “ П.и. б. “ АД, гр. С. не депозира отговор.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, редовни и допустими.

Разгледани по същество, първата от тях се явява неоснователна, а втората – основателна, поради следното:

Гр.д. № 367/2011 г. по описа на НпРС е образувано по искова молба на “ П.и. б. “ АД, гр. С. срещу Т.Д.К. и И.Г.К., в която се твърди, че между банката и Г. И.К. – земеделски производител е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № .../14.11.2007 г., по силата на който на посоченото лице е предоставен банков кредит – овърдрафт, в размер на 5 000.00 лева. На 03.11.2010 г. кредитополучателят е починал, оставяйки за свои наследници ответниците по делото. Към 07.02.2011 г. е било налице просрочие по договора за кредит, което до датата на завеждане на исковата молба е надхвърлило 365 дни. С писма от 07.02.2011 г. банката е уведомила наследниците на починалия кредитополучател за допуснатата забава в плащанията, както и, че, при непогасяване на просрочените задължения в указания срок, считано от получаване на поканата, кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. По силата на т.13.1 от Общите условия на банката за издаване и ползуване на револвираща международна кредитна карта с чип, ползуваният овърдрафт се превръща в изцяло и предсрочно изискуем и кредитодателят следва да предприеме действия за принудително събиране на вземанията си, без да дава допълнителен срок за изпълнение, щом е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на титуляра към банката за срок по-дълъг от 150 дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и общите условия. В случая, просрочията надхвърляли посочения срок и не е било необходимо уведомление до длъжника. Към датата на предявяване на исковата молба, задължението на кредитополучателя по цитирания договор възлиза на 6 193.90 лева, от които 5 000.00 лева – главница, 745.80 лева - договорна лихва за периода 19.05.2010 г. – 13.01.2011 г. и 448.10 лева - наказателна лихва за същия период. Предвид изложеното и, доколкото ответниците се явяват наследници на починалия длъжник, ищецът моли, съдът да ги призове и им определи срок, в който да заявят приемат ли наследството от Г. И.К., или се отказват от него, на основание чл.51 от ЗН, с оглед на което, при приемане наследството от тяхна страна, да осъди същите да му заплатят сумите от 5 000.00 лева – главница, 745.80 лева - договорна лихва за периода 19.05.2010 г. – 13.01.2011 г. и 448.10 лева - наказателна лихва за посочения период.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за главницата и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за лихвите, като с решението си е осъдил ответницата И.Г.К. да заплати на “ П.и. б. “ АД, гр. С. сумите от 2 500.00 лева – главница и 269.68 лева – лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й плащане, съобразно приетото от нея под опис наследство от Г. И.К., отхвърлил е исковите претенции в останалата част, като неоснователни и недоказани, е осъдил ответницата И.Г.К. да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 446.81 лева, както и ищецът да заплати такива на ответниците, в размер на 4.29 лева – на И.Г.К. и 40.00 лева – на Т. Д. К., и довнесе по сметка бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса, в размер на 100.00 лева.

При извършена проверка по чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че, по силата на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № .../14.11.2007 г., “ П.и. б. “ АД е издала на Г. И.К. револвираща международна кредитна карта с чип M.C. S., с открита картова разплащателна сметка, по която на титуляра е предоставен банков кредит овърдрафт в размер от 5 000.00 лева, като е уговорено, че кредитът може да бъде усвояван с използуване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка. Страните са се съгласили, че срокът за ползуване на овърдрафта е до 30.11.2010 г., и се подновява автоматично, при условия и по ред, предвидени в Общите условия на банката. Съгласно договора, кредитополучателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по начини, предвидени в Общите условия, както и да заплаща лихви за забава при просрочие на погасителните вноски, съобразно правилата по чл.6, чл.7 и чл.8 от договора. С чл.13.2.1 от Общите условия, съставляващи неразделна част от договора, на банката е било предоставено право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, с писмено предизвестие до титуляра, за срок, предвиден от нея, в случай на неизвършване на кое да е плащане по договора и общите условия повече от 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо. В чл.13.2.2 от Общите условия е било предвидено, че ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и банката има право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо.

От удостоверение за наследници на Община – гр. Н. п. се доказва, че кредитополучателят Г. И.К. е починал на 03.11.2010 г. и е оставил като наследници по закон Т.Д.К. – съпруга и И.Г.К. – дъщеря. С писмо № 0049/07.02.2011 г., адресирано до ответниците, ищцовото дружество ги е уведомило, че към 07.02.2011 г. задължението по договора не се обслужва по ежемесечно дължимите лихва и главница, поради което ги е поканило да встъпят в дълга на наследодателя си или да го погасят в пълен размер, равняващ се на 6 010.92 лева към 07.02.2011 г., ведно с предупреждение, че, в случай на непогасяване на дълга в дадения срок, банката ще обяви задължението за изцяло и предсрочно изискуемо, с предприемане на всички законови действия до окончателното издължаване на целия дължим остатък по разрешения кредит. Писмото е изпратено до ответниците с известия с обратна разписка, като и двете не са го получили на посочените от подателя адреси. От представения по първоинстанционното дело заверен препис от решение № 241/17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 168/2011 г. на НпРС е видно, че ответницата И.К. е приела наследството, оставено от баща й Г. И.К. по опис. По искане на ищцовата страна, на основание чл.51 от ЗН, първоинстанционният съд е определил на ответниците срок, в който да заявят приемат ли наследството на Г. И.К. или се отказват от него. Впоследствие е констатирал приемането на наследството по опис от ответницата И.К., а в съдебното заседание, след установена липса на заявление за приемане или не на наследството от другата ответница - Т.Д.К., е заключил, че тя е загубила правото да приеме наследството, с оглед на което е достигнал до извод, че първата може да отговаря за 1/2 ид.ч. от задълженията на наследодателя си, до размера на приетото под опис наследство, а втората – не е пасивно материално правно легитимирана. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН, съдът, пред който делото е висящо, по искане на заинтересованата страна, дава срок на призованите по закон да заявят приели ли са наследството на починалия длъжник, или са направили отказ и ако да, да представят доказателства за това. Според чл.52 от ЗН, отказът от наследство става по реда, указан в чл.49, ал.1 от ЗН – с писмено изявление до районния съд, в района на който е открито наследството, и се вписва по същия ред – в особената за това книга, водена при компетентния съд. В случая, по делото не са представени доказателства за направен отказ от ответницата Т.К., по реда на чл.49, ал.1 от ЗН, поради което и липсата на отговор от нейна страна в дадения срок, не е равнозначна на наличие на отказ, а на отсъствие на такъв, с оглед на което, следва да се приеме че тя отговаря за задълженията на наследодателя си при условията на чл.60, ал.1, вр. чл.5 и чл.9 от ЗН. / Р № 438/15.12.2011 г. по гр.д. № 1338/2010 г., ІV г.о. на ВКС /. Поради приемане наследството на баща й по опис, ответницата И.К. отговаря за задълженията му по правилото на чл.60, ал.2, вр. чл.5 и чл.9 от ЗН. В тази насока, тезата на жалбоподателката, че съдът се е произнесъл по непредявена претенция се явява несъстоятелна, тъй като, дори и да е заявена при условията на солидарност / както твърди ищецът в молба вх. № 6255/01.11.2012 г. /, констатирайки основателност на иска, но при липса на солидарна отговорност на задължените лица, съдът е длъжен да съобрази това обстоятелство и присъди дължимите суми разделно, а не да отхвърля иска като неоснователен. / Р № 818/17.09.1993 г. по гр.д. № 210/1992 г. на V г.о. на ВС и др. /.

В срока за отговор ответниците оспорват, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, автентичността на подписа положен срещу титуляр върху процесния банков договор. Както правилно е указал НпРС, тежестта да докажат неистинността на документа е на оспорващите, тъй като той представлява частен диспозитивен документ и, макар да не е подписан от тях, а от наследодателя им, ги ползва, в качеството им на негови правоприемници. / Р № 991/12.01.2010 г. по гр.д. № 1987/2008 г., І. г.о., ГК на ВКС /. Предвид горното и, че ответниците не ангажират доказателства, от които би могъл да се направи извод, че подписът не е на наследодателя им, настоящата инстанция намира оспорването за недоказано, а договорът – за истински, както е приел в мотивите си и районен съд, въпреки, че не е постановил нарочен диспозитив във връзка с допуснатото оспорване. Визираната непълнота обаче подлежи на изправяне по реда на чл.250 от ГПК, и не е предмет на това производство.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, се установява, че в периода 09.04.2008 г. – 14.01.2011 г. по картовата сметка на наследодателя са отразени теглени суми, начислявани лихви и такси, както и правени погасителни вноски, последната от които е извършена на 08.02.2010 г.. Лихвените проценти, които са отразени счетоводно от банката за процесния период съответстват на указаните в договора.

От отправените до ответниците писма от 07.02.2011 г. се установява, че до посочената дата кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем от банката, както и, че тя е указала на наследниците, в 7-дневен срок от уведомлението, да встъпят в дълга или да го погасят изцяло, ведно с предупреждение, че, ако задължението не бъде изплатено в посочения срок, ще бъде обявено за изцяло и предсрочно изискуемо. Както се удостоверява от обратните разписки към известията, с които са изпратени писмата, те не са получени от адресатите, а възражението на ищеца, че следва да се считат за редовно връчени, понеже са пуснати до адресите посочени от наследодателя, е необосновано, тъй като, заявените от последния адреси не обвързват неговите наследници. Поради горното, заключава, че до завеждане не исковата молба кредитът не е станал предсрочно изискуем. От друга страна, счита, че от извлечението от счетоводните книги на банката и заключението на вещото лице по ССЕ, както и от останалите доказателства по делото не се доказва от кога и за какъв период е налице просрочие на погасителните вноски и техния размер, дали забавата на длъжника покрива фактическия състав, очертан в разпоредбите на чл.13.2.1 и чл.13.2.2 от ОУ и началната датата, от която са възникнали основания за предсрочна изискуемост на кредита.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи и разпределението на доказателствената тежест между страните, указано правилно в доклада на НпРС, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че между ищеца и наследодателя на ответниците е сключен валиден договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на овърдрафт за 5 000.00 лева, с № ...

.../14.11.2007 г., по който последните две встъпват в правата и задълженията на кредитополучателя, в качеството им на негови законни наследници, при условията на чл.60, ал.1, вр. чл.9, вр. чл.5 от ЗН – за Т.К. и при условията на чл.60, ал.2, вр. чл.9, вр. чл.5 от ЗН – за И.К., както и за недоказано обстоятелството, че след смъртта на титуляра кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание чл.13.2 от Общите условия към договора, респ. – падежа и размера на вземането на ищеца, вследствие настъпване предсрочната изискуемост на дълга. Ето защо, заключава, че предявените срещу двете ответници искове са изцяло неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.

Позовавайки се на изложеното, намира, че в частта, в която ответницата И.Г.К. е осъдена да заплати на “ П.и. б. “ АД, гр. С. сумите от 2 500.00 лева – главница и 269.68 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й плащане, както и 446.81 лева – деловодни разноски, първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, като, вместо него се постанови друго, по силата на което исковете срещу посочената ответница за визираните суми да бъдат отхвърлени, и ищецът да бъде осъден да й заплати деловодни разноски за първа инстанция в размер още на 40.71 лева. В останалата обжалвана част, решението следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, “ П.и. б. “ АД, гр. С. следва да бъде осъдена да заплати на И.Г.К. деловодни разноски за втора инстанция, в размер на 200.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 66/23.02.2012 г. по гр.д. № 367/2011 г. по описа на НпРС в частта, в която И.Г.К. е осъдена да заплати на “ П.и. б. “ АД, гр. С. сумите от 2 500.00 лева – главница и 269.68 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й плащане, както и 446.81 лева – деловодни разноски, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от “П.и. б. ” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С. бул. Д. Ц., № 37, представлявано от Й.В.С., Е. К.Л. и М. Л. Г., срещу И.Г.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр. С. ул. Ц. А., № 88, ет.2, ап.4, искове по чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумите от 2 500.00 лева – главница и 269.68 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2011 г. до окончателното й плащане, дължими на основание договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № .../14.11.2007 г., в качеството й на наследник, приел под опис наследството на титуляра по договора Г. И.К., б.ж. на гр. Н. п., област Ш.н, починал на 03.11.2010 г..

ОСЪЖДА “ П.и. б. ” АД, гр. С. да заплати на И.Г.К. деловодни разноски за първа инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 40.71 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/23.02.2012 г. по гр.д. № 367/2011 г. по о писа на НпРС в останалата част.

ОСЪЖДА “ П.и. б. ” АД, гр. С. да заплати на И.Г.К. деловодни разноски във въззивното производство в размер на 200.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.