Р          Е         Ш         Е         Н         И         Е    №107

                                                   гр.Шумен,2.VІ­І.2012

                   В                    ИМЕТО                НА                НАРОДА

           Шуменският окръжен  съд,в открито съдебно заседание  на  двадесети шести юни    2012   г.в  състав:

                                                                    Председател:Лидия Томова

                                                                    Членове:1.Теодора Димитрова

                                                                                     2.Мирослав Маринов

при  секретаря Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№ 344 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

        Производство  по делото е образувано по въззивна жалба на „Доверие-Обединен Холдинг”АД,ЕИК ...,седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.”...” № ..,съд.адрес:гр.Ш., ул.”...” № ...,адв.К.В.С.- ШАК,против Решение №291 от 4.ІV.2012г. по гр.д. № 1461 за 2011г. на ШРС,с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани   предявените от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство,против ответника”Съгласие”АД,ЕИК...,седалище и адрес на управление:гр.Ш.,ул.”...” № ..,ет...,искове с правно основание по чл.74 и чл.86 от ЗЗД,за заплащане на сумата 4970лв/четири хиляди деветстотин и седемдесет/ лева,представляваща възнаграждение по договор за одит № 28/2009г.,сключен между същия ответник и „Ажур ТДМ”ООД-С.,което ищецът твърди,че е заплатил,както и за сумата 501,69лв/петстотин и един лева и 69 стотинки/-мораторно обезщетение върху главницата от 4970лв,считано от 21.ІV.2010г. до датата на завеждане на исковата молба,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до  окончателното изплащане на задължението,като ищецът е осъден да заплати на ответника и 320/триста и двадесет/лева деловодни разноски.

         Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения, подробно изложени във въззивната жалба.Моли съдът да отмени решението на районния съд и вместо него да постановено друго,с което предявените искове да бъдат уважени изцяло така,както са предявени.

        Постъпил е писмен отговор от другата страна по реда и в срока на чл.263 от ГПК,с който се оспорва жалбата и се моли съдът да  поствърди първоинстанционното решение.

        Няма направени нови доказателствени искания от страните.

        Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,становището на другата страна,изложените съображения и наведените доводи на страните,както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,прие за установено следното:

            Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259ал.І от ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

         Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна  и недоказана, поради следното:

         Производството по делото е образувано по депозирана пред първата съдебна инстанция-ШРС, искова молба на жалбоподателя „Доверие-Обединен Холдинг”АД-грС.,против ответника”Съгласие”АД-Ш.,съъдржаща обективно съединени искове по чл.74 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 4970лв/четири хиляди деветстотин и седемдесет/ лева,представляваща възнаграждение по договор за одит № 28/2009г.,сключен между същия ответник и „Ажур ТДМ”ООД-С.,което ищецът твърди,че е заплатил вместо ответника,както и за сумата 501,69лв/петстотин и един лева и 69 стотинки/-мораторно обезщетение върху главницата от 4970лв,считано от 21.ІV.2010г. до датата на завеждане на исковата молба,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до  окончателното изплащане на задължението.

          Правната квалификация на исковете се определя от съда в пределите на обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум.В разглеждания случай районният съд правилно е квалифицирал обективно съединените искове по чл.74 от ЗЗД и чл.86 от с.з.,като се съобразил с изложените от ищеца факти и обстоятелства,от които последният извежда исковите си претенции,както и от формулирания в същата искова молба петитум. Въззивният съд намира за неоснователно и незаконосъобразно изложеното в жалбата оплакване на процесуалния представител на жалбоподателя,а именно: „ако съдът е приел,че доверителят ми няма правен интерес,то е следвало да квалифицира иска по чл.55 или чл.59 от ЗЗД ,както и че „съдът следва да направи правната квалификация въз основа на фактите и доказателствата,приложени и събрани по делото.” Действително,дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда,но той  определя правното основание на исковете в очертаните в исковата молба рамки на спора и е недопустимо да се произнася по непредявен от ищеца спор,респ.по предмет на непредявен иск.Решаващо за определяне правната квалификация на исковете  не са „приложените и събрани по делото факти и доказателства”,а изложените в самата искова молба твърдения и искания.Има съществена разлика в сложните фактически състави на неоснователното обогатяване по различните хипотези на чл.55 от ЗЗД , от една страна  и в състава на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД ,от друга. Разграничаването на тези различни хипотези и състави няма място в настоящото изложение,но все пак следва да се  подчертае,че в процесния случай фактическото изложение по исковата молба и петитума й не дават основание  за квалификация на исковите претенции като такива по чл.55 от ЗЗД- за връщане на нещо,дадено от ищеца на ответника без основание или на отпаднало основание,или за настъпило неоснователно обогатяване на ответника за сметка на неоснователното обедняване на ищеца по чл.59 от ЗЗД,който иск е субсидиарен и се предявява само при липса на възможност за друга искова защита.

           При правилно дадената от районния съд квалификация на исковете , правилно е разпределена от съда и доказателственатата тежест между страните.Районният съд е направил фактическите си констатации на базата на правилната ,задълбочена и всестранна преценка на всички събрани по делото  относими,допустими и необходими доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка.Фактическата обстановка е напълно изяснена с оглед на представения от страните доказателствен материал .Въззивният съд споделя изцяло направените от районния съд фактически изводи,поради което  и на основание чл.272 от ГПК препраща  към изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази връзка.

          При напълно и правилно изяснената фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния  закон.Изложените в решението правни съображения за съдържанието на чл.74 от ЗЗД и предпоставките за уважаването на предявен на това основание иск,в ч. за липсата на такива предпоставки в разглеждания случай ,са напълно съобразени със закона,доктрината и трайната съдебна практика,поради което мотивите на районния съд и  правните му  изводи се споделят изцяло от въззивния съд,поради което  на основание чл.272от ГПК въззивният съд препраща към тях.

         С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе въззивният съд намира,че  обжалваното първоинстанционно  решение е правилно-обосновано и законосъобразно.Не са налице допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане и решаване на делото.Ето защо няма основания за отмяна на обжалваното решение,поради което въззивната жалба против същото е неоснователна и недоказана.Поради това първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

        Водим от горното,Шуменският окръжен съд

        

                              Р                 Е                 Ш                  И :

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291 от 4.ІV.2012 г. по гр.д. № 1461 за 2011г. на Шуменския районен съд.

     Решението  не подлежи на обжалване.

                                                           Председател:

                                                           Членове : 1.                         2.