Р Е Ш Е Н И Е № 100

гр.Шумен,8.VІ.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на осми май 2012г. в състав

Окръжен съдия:Лидия Томова

и секретар:Ю.А.,като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №509/2010г. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по препратена по подсъдност от Добричкия окръжен съд до Шуменския окръжен съд искова молба от 28.ІV.2010 година,с предявени от „Агросим” ЕАД-гр.Добрич,пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК № .... седалище и адрес на управление: гр.Добрич,кв.”Рилци”,Околовръстен път , против Едноличен търговец”....”,пререгистриран в ТР с ЕИК № ....седалище и адрес на управление:с.Каравелово,Община Никола Козлево,област Шумен,със собственик и представител И.С.Ф.,ЕГН **********, обективно съединени искове при условията на евентуалност,от които първият /главният/ иск е предявен като частичен,за реално предаване на агрокултури,придобити от ответника от земеделски земи,арендатор на които бил ищецът,както следва след направеното увеличение на основания иск: пшеница-265 тона/ на стойност 69348,25лв;слънчоглед-7,147 тона за 3644,97т/намаление от първоначалната претенция за 12,24 т, на стойност 6364,80лв/;ечемик-30,960 тона на стойност 7554,24 лева и царевица-101,584 тона за 26919,76 лева.Евентуалният иск е за заплащане стойностите на същите култури,общо на сума в размер на 107467,22 лева,представляваща част от размера на цялото задължение от 143366,80 лева,с която ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищеца.Моли да му бъдат присъдени и деловодните разноски.

Излага се в исковата молба и допълненията към нея,че през стопанската 2007-2008 година ищцовото дружество било арендатор/наемател/ на земеделска земя в с.Зърнево и с.Орляк,община Тервел,област Добрич,на земеделски имоти,подробно описани в исковата молба.През есенната кампания,около 15-16 октомври 2007г. ищецът установил,че описаните в исковата молба ползвани от него земеделски земи били обработени неправомерно и засети от ответника с продукция.По този начин ответникът бил лишил ищеца от възможността да засее арендованата от последния земя и да реализира ползите от произведената продукция от нея в резултат на реализация на плодовете от земята.В същото време ищецът заплатил на собствениците и арендодатели на същите земи дължимата рента за съответната стопанска година.

За да защити интересите си,ищецът потърсил начин за разрешаване на проблема по административен път,като през м.февруари 2008 г.се обърнал с тъжба до Районна прокуратура-Тервел,а през м.април 2008г.депозирал до Кмета на Община Тервел искане за отстраняване на ответниците, на основание чл.34 от ЗСПЗЗ .Поради продължителността на административно-съдебната процедура,Кметът на Община Тервел едва на 8.ІV.2009г.със Заповед № 121 наредил да се изземат от ответника описаните в исковата молба имоти,като ползвани неправомерно от последния,но към датата на издаване на заповедта процесната стопанска година била приключила и ответникът бил прибрал реколтата от неправомерно заетите и обработени от него процесни земеделски земи.

Вследствие неправомерните действия на ответника,ищецът се бил лишил от възможността да реализира продукцията от процесните земи,така,както е посочено по-горе.Количеството пшеница,за което претендира, било произведено от неправомерно засяти от ответника площи в землището на с.Орляк-145,988 дка и в с.Зърнево-429,186 декара,или общо 575,174 декара ,изчислено при среден добив на пшеница от 460 кг/дка.Претендираното количество ечемик било произведено от неправомерно засяти от ответника площи в землището на с.Зърнево-64,499дка,при изчислен среден добив от 480 кг/дка.Претендираното количество царевица било произведено от неправомерно засяти от ответника площи в землището на с.Зърнево-267,327 дка,при изчислен среден добив от 380 кг/дка.

Стойностите на претендираната продукция,посочени в исковата молба,били изчислени на база на средната пазарна цена на произведената и реализирана от ответника продукция,както следва: за пшеница -270 лв/т;за слънчоглед-520 лв/т; за ечемик-240лв/т и царевица-270 лв/т.

Ответникът с писмения си отговор и в хода на съдебното дирене оспорва исковете като недопустими,а по същество и по основание и размер,като излага и съответните съображения.

Не отрича,че през посочения в исковата молба период е обработил и засял описаните в исковата молба земеделски земи,като получил и реализирал добиви от тях.По основния иск възразява,че не е налице договорно или законово основание,по силата на което трябва да предаде на ищеца посочените в исковата молба количества произведена продукция .Нямал с ищеца договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция и ищецът не бил доказал,че претендираната продукция е добив,реализиран от процесните земи,по количества и стойности.Освен това за отглеждането и добива на земеделските култури от процесните земеделски земи,а също и за реализацията нва продукцията ,били направени разходи. Евентуалното уважаване на иска за реално изпълнение би довело до неоснователно обогатяване на ищеца,който не бил вложил разходи в производството.

Според ответника,описаните в исковата молба земеделски земи били ползвани от него на правно основание,а именно:

Имот № ... ,находящ се в землището на с.Зърнево,в местността Якън,с площ 10 дка ,ползвал на основание сключен на 6.ІХ.2006г. Договор за наем на земеделска земя със С.А.А.; имот № ... от 31 дка,в същото землище и с.местност,ползвал на основание сключен на 26.Х.2006г. договор за наем на земеделска земя с Ш.К.;имот № ... в с.землище,местността Алакенлик ,с площ 22,499 дка,ползувал въз основа на договор за наем на земеделска земя,сключен на 6.ІХ.2006г. със С.А.А.; имот № ...,в с.землище и с.местност,с площ 15,500 дка,ползвал на основание договор за наем на земеделска земя,сключен на 19.ІХ.2006г. с М.Х.М..

Останалите описани в исковата молба земеделски имоти ответникът бил ползвал на основание сключен на 1.Х.2006г.договор за наем на земеделска земя с кооперация”Орляк кооп” със седалище и адрес на управление с.Орляк,обл.Добрич,като срокът на договора бил от 1.Х.2006г. до 1.Х.2008г.

От друга страна ответникът възразява ,че ищецът през стопанската 2007-2008г. не бил легитимен арендатор на земеделските земи,описани в исковата молба.За част от описаните в исковата молба парцели не били сключени от ищеца договори за аренда към процесния прериод 15-16 октомври 2007г.,а много по-късно,когато стопанската година вече била започнала.Такива били десет от имотите,подробно описани в писмения отговор на ответника от 9.VІ.2010 година,за които ищецът бил сключил договори за аренда през месеците април и май 2008г,а за два от тях-през м. ноември 2007г.В чл.2.1 на договорите за аренда било записано,че те влизат в сила след реалното предоставяне от арендодателя на арендатора на земята за ползване съобразно договора.Според чл.16 от същите договори, както и според чл.6ал.4 от ЗАЗ ,предаването на арендния имот при сключването и прекратяването на договора се извършва по опис,подписан от страните по договора,при коетоположение ищецът следвало да търси отговорност от арендодателите си за неизпълнение на задължението им да осигурят предавнето на имотите и спокойното и безпрепятствено ползване на земите,предмет на договорите.

Прави се възражение от ответника ,че осем от посочените от ищеца договори за аренда,изброени в писмения отговор на ответника,били нищожни поради неспазване на изискванията по чл.3ал.1 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/за нотариална заверка на подписите на страните,вписването им в нотариалните книги и регистрацията им в Общинската служба по земеделие и гори.

Възразява се също от ответната страна,че за част от описаните в исковата молба земеделски земи,изброени в писмения отговор на ответника,не са представени договори за отдаването им под аренда.Липсвали и доказателства за твърдяното от ищеца заплащане на рента за процесните земи.Липсвали към представените от ищеца договори за аренда писмени анекси към тях ,изисквани с чл.17 на същите договори,с които да се определя начинът и размерът на плащане на арендните вноски.

Ответникът оспорва предявения при условията на евентуалност иск като недопустим,поради субсидиарния характер на претенцията на посоченото от ищеца основание,по силата на чл.59ал.2 от ЗЗД.Ищецът като арендатор разполагал с иск за обезщетение против арендодателя, както на договорно,така и на законово основание, тъй като съгл.чл.5 от раздел ІІ от договорите за аренда,а също и по силата на чл.6ал.1 от ЗАЗ арендодателят имал задължението да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на обекта по договора на арендатора, а съгласно чл.6 от договора за аренда бил длъжен да заплати на арендатора обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи.Ето защо ищецът,разполагайки с други искове за защита,нямал право на иск против ответника на основание чл.59 от ЗЗД.

Оспорва същия евентуален иск и по същество като неоснователен.Възразява срещу посочените в исковата молба размери на добивите и на пазарните цени на претендираната продукция.При условие на евентуалност ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата 72672,99 лева срещу исковата сума от 107467,22 лева,която сума за прихващане представлявала общия размер на разходите за отглеждане на посочените в исковата молба култури,изчислена за процесните площи и общия размер на сумите за заплатените ренти за ползването на имотите.Сумата включва 4720 лева –общия размер на платената рента,а разликата до 72672,99 лева се явявала като общ размер на разходите за отглеждането на отделните култури,на базата на среден разход на декар,подробно изложени в молбата на ответника за увеличение размера на възражението за прихващане,разгледана и уважена в съдебното заседание от 19.І.2012 година.

След дадени от предходния съдебен състав указания до ищеца да уточни основанията на исковите си претенции,последният квалифицира основният си иск като ревандикационен по чл.108 от ЗС,а евентуалният иск като такъв за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намери,че от изложените в исковата молба обстоятелства и петитума й не може да се даде квалификация на предявения главен иск по чл.108 от ЗС,каквато се сочи от ищеца и е възприета от предходния съдия-докладчик по делото,водещ производството преди отвеждането си.Настоящият съдебен състав намери,че очертаните предели на исковата претенция изключват квалификацията на иска по чл.108 от ЗС,поради следното:

Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е вещен иск на невладеещия собственик против владеещия без основание вещта несобственик .Той е насочен към връщане владението на неправомерно отнетата вещ от ответника-несобственик на вещта,на ищеца-неин собственик.

В процесния случай ищецът претендира да му бъдат предадени добивите от наети/арендовани/ от него земеделски земи и то реколта,която не е произведена от него,а от ответника.Ищецът се позовава на сключени от него арендни договори за процесните земи с трето лице-арендодател,а не на собственически права върху същите земи. Т.е.ищецът претендира за добивите от наетите от него земи в качеството му на техен арендатор и държател, а не като собственик и владелец на същите.Тъй като не е бил и не е собственик на процесните земи,добивите от тях не са дължими на последния приращения,а ползи,произтичащи от договорните му облигационни отношения с третото лице по повод сключените арендни договори.В случая твърдяното от ищеца ползването на процесните земеделски земи не е вещно право на ползване, принадлежащо на собственика или на лице,в чиято полза е учредено такова специално вещно право на ползване,а се явява облигационно право на ползване, принадлежащо на арендатора,който държи земите на договорно правно основание.

На следващо място,според изложените в исковата молба обстоятелства,претендираните от ищеца добиви от процесните земи,които според твърденията му са реализирани от ответника,никога не са принадлежали на ищеца , не са били в неговия патримониум и не са

излезли от този патримониум.Предмет на главната искова претенция не е връщане на вещи,които са били собственост на ищеца и са неправомерно завладяни от ответника,тъй като претендираните добиви не са произведени от ищеца.Такива твърдения в исковата молба няма.Според ищеца претендираните добиви са пропуснати ползи от неправомерно заетите и ползвани от ответника арендни земи.

Предмет на вещния иск по чл.108 от ЗС винаги е конкретна вещ/определена или заместима/,принадлежала на ищеца-неин собственик,която му е отнета,а в раглеждания случай ищецът не собственик нито на процесните земи,нито на добивите от тях,произведени от ответника.Получаването на добиви от недвижими имоти,предоставени под аренда другиму е юридически факт вън от съставните елементи на придобивното собственическо основание и когато едно лице не е имало придобита собственост върху дадена вещ,то не може да търси връщането й на това собственическо основание .

Следва да се има предвид и следното:

Ищецът предявява за общо разглеждане,при условията на евентуалност ,иск за предаване на получени от ответника добиви в натура,който определя с основание по чл.108 от ЗС и иск по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване,определено от него като стойност на същите добиви.Независимо ,че и в основата на иска по чл.108 от ЗС лежи принципът за недопускане на неоснователното обогатяване,ревандикационният иск по чл.108 от ЗС по своята правна природа изключва прилагането на иска за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД,тъй като при наличието на предпоставките за вещна ревандикация отсъства едно от условията/основанието/ на претенцията по чл.59 от ЗЗД,а именно: обогатяването на ответника.Преюдициална предпоставка за основателността на иска по чл.108 от ЗС е ищецът да е собственик на претендираната за връщане вещ.При този вещен ревандикационен иск ответникът не е станал собственик на индивидуално определената вещ/съхранена в натура и получена от него без основание/и неговият патримониум не се е увеличил с вещното благо,респ.ищецът-собственик на такава вещ и след неоснователното й получаване от друго лице не е загубил правото си на собственост върху нея.Това от друга страна означава,че ищецът,лишен от ползването на собствената си вещ, не се е обеднил/патримониумът му не е намален /,а е претърпял евентуално загуби само от лишените ползи.Т.е,при исковете по чл.108 от ЗС няма обедняване и обогатяване-основните предпоставки за предявяване на иск по чл.59 от ЗЗД.По тази причина исковете по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД не могат да се конкурират.

С оглед и във връзка с всичко изложено дотук,настоящият съдебен състав намира,че предявеният главен иск не може да се квалифицира като такъв по чл.108 от ЗС.

Безспорно твърдяното в исковата молба неправомерно лишаване на ищеца от ползването на процесните земи е юридически факт,от който той черпи претендираните си права върху добивите от тези земи.Исковата претенция произтича от твърдяното негово договорно основание да придобие тези добиви,но ответникът е трето лице и не е страна по сключените от ищеца арендни договори.Ето защо в разглеждания случай се касае за взаимоотношения между ищеца в твърдяното му качество на /държател/арендатор/на процесните земи и ответника като трето лице,лишило го от договорното му право на ползване на тези земи.Уреждането на тези взаимоотношения се извършва както вън от вещноправните правила,така и извън договорните основания за ползването на земите.Последните обаче имат значение като предпоставка за доказване на твърдяното от ищеца право на ползване на земите,в т.ч. и да получава добиви от тях,респ.на твърдяното от него обстоятелство,че ответникът неправомерно го е лищил от ползването на процесните арендувани земи и без основание е получил продукцията от тях.

С оглед на гореизложеното съдът намери,че при очертаните от исковата молба предели на взаимоотношенията между страните и претенциите по същата молба,те следва да се уредят на плоскостта на правния режим на неоснователното обогатяване или на непозволеното увреждане.Тъй като обаче между двата института,респ.основанията на исковете по чл.59 от ЗЗД и по чл.45 от ЗЗД има както сходство,така и разлики и действуващата правна уредба изключва конкуренцията на иск по чл.59 от ЗЗД с този за непозволено увлеждане по чл.45 от ЗЗД,с новия доклад по делото, изложен в съдебно заседание от 13.ІІІ.2012 година,на ищеца са дадени нови указания да уточни исковите си претенции,в следния смисъл:

Първо: Твърди ли ищецът,че ответникът е проявил виновно противоправно поведение при неправомерно завземане и ползване на процесните земи и ако да,в какво точно се изразява това поведение;

Второ:Претенцията на ищеца включва ли всички претърпяни от него реално претърпени вреди , загуби и пропуснати ползи вследствие неправомерни виновни действия на ответника,или се претендира само това,с което ищецът се е обеднил неоснователно за сметка на неоснователното обогатяване на ответника,до размера на по-малкото;

При това разграничение ищецът да посочи отделно стойността /размера/ на неоснователното си обедняване и отделно-твърдяния от него размер на неоснователното обогатяване на ответника.

Трето:Тъй като при иска по чл.59 от ЗЗД не са възможни изключения от правилото,че съдържанието на реституцията е само стойността на неоснователно получената имуществена облага,но не и връщане на вещ,/последното е възможно само при хипотезите на неоснователното обогатяване по чл.55-58 от ЗЗД/, поддържа ли ищецът главното си искане да му бъдат предадени в натура реализираните от ответника добиви от процесните земи през процесния период.

В изпълнение на дадените указания,ищецът представи молба от 21.ІІІ.2012 г.,с която преповтори всичките си претенции,доводи,съображения и аргументи,изложени вече в исковата молба и в последващи му изявления в хода на съдебното производство.

Изрично обаче конкретизира,че „предявената искова претенция в размер на 107467,22 лева по основния иск следва да се счита като сума на ОБЕДНЯВАНЕ на ищеца,която сума представлява стойността на произведената от процесните земи селскостопанска продукция,която при липса на посегателство от страна на ответника би реализирал. Обогатяването на ответника възлизало на исковата сума от 107467,22 лева,като стойност на реализираната от последния селскостопанска продукция от процесните земи и спестените от него средства за рента,”а в случай на невъзприемане на тази теза,стойността на печалбата от селскостопанската продукция от процесните земи,както и спестените от него средства за рента на земята”.Исковата претенция за реално предаване на получената от процесните земи селскостопанска продукция не се поддържа от ищеца нито в тази уточнавяща молба,нито в последващия ход на съдебното производство,в т.ч. и с писмената защита.

На практика ищецът не изпълни изцяло и точно дадените от съда указания за фактическо уточняване на исковата си претенция,тъй като в същата уточняваща молба,въпреки указанията на съда за взаимно изключване на едновременни претенции по чл.59 и 45 от ЗЗД за една и съща сума с един и същ произход, ищецът”в условия на евентуалност продължава да поддържа и иск по чл.45 от ЗЗД за същата искова сума в размер на вредата ,имаща характера на пропусната полза,равна на стойността на произведената от ответника продукция от процесните земи,а при липсата на възприемане на това твърдение реализираната от него печалба на продукцията”.

С оглед на всичко изложено в исковата молба и допълнения към нея ,съдът намира,че пределите на обстоятелствената част и петитума на същата молба очертават квалификация на исковата претенция по чл.59ал.І от ЗЗД.Претендира се от ищеца заплащане на сумата 107467,22,с която според него ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на неоснователното обедняване на ответника.

Окръжният съд ,след преценка на всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,съображенията изложени от ищеца,възраженията на ответната страна,всички доводи и аргументите на страните,прие за установено следното:

Исковата молба е редовна и допустима.

Относно възражението на ответника за недопустимост на иска по чл.59ал.І от ЗЗД поради субсидиарния му характер,съдът намира ,че то е неоснователно.Тази субсидиарност се отнася само във взаимоотношенията между страните,т.е. ако ищецът на иска по чл.59 от ЗЗД има възможност да се защити срещу ответника по същия иск с други искове.Възможността на ищеца да защити своето право с друг определен иск спрямо други лица,в случая-против арендодателя,не отнема възможността му да се защити с иска по чл.59ал.І против ответника,когато не разполага с друг иск против последния.Такова е значението на разпоредбата на чл.59ал.2 от ЗЗД и то се споделя изцяло и последователно от доктрината и съдебната практика.В този смисъл е и т.11 на ПВС на НРБ № 1/28.V.1979г.относно някои въпроси на неоснователното обогатяване.

Върху ищеца лежи доказателствената тежест да представи доказателства пооотделно за конкретния размер на неоснователното си обедняване,както и за конкретния размер на неоснователното обогатяване на ответника т.е.точно какви количества добиви е получил ответникът от процесните земи,на каква стойност на конкретните добиви,къде и кога и на каква стйност ги е реализирал ,както и да представи доказателства във връзка с твърдението си за неоснователност на получените от ответника добиви,респ. своето основание да ползва процесните земи през процесния период;

В тежест на ответната страна е да представи да представи доказателства за всички свои твърдения и възражения,че е ползвал процесните земи и е получавал добиви от тях през процесния период на законово или валидно договорно основание,както и възраженията си,че за същите процесни земи или част от тях сключените от ищеца арендни договори имат пороци,които ги правят невалидни.Следва да представи и доказателства по направеното от него възражение за прихващане.

Указания за разпределяне на доказателствената тежест между страните и за представяне на всички допустими,относими и необходими доказателства,са дадени на двете страни както с първоначалния доклад по делото,така и с новия съдебен доклад от 13.ІІІ.2012 г.,като им е предоставена съответната възможност за това.

При така събрания доказателствен материал се очертава следната фактическа обстановка,която съдът приема за установена:

Ответникът признава обстоятелството,че е обработил процесните земи и е получил добиви от тях през процесния период,което следва да се приеме за безспорно между страните,но не признава определените размери и стойности на тези добиви,както и че ползването на тези земи от него е било неправомерно и без основание.

Претенциите на ищеца се отнасят за стопанската 2007-2008г.,в ч. твърденията са,че ответникът заел процесните земеделски земи,описани в исковата молба,през есента на 2007г/около 15-16 октомври 2007г./.,когато ги засял,а след това прибрал и реколтата от тези земи.

Съдът намира,че от събраните по делото доказателства не може да се направят категорични фактически и правни изводи в подкрепа на твърдението на ищеца,че през процесния период същият се явявал легитимен ползвател на процесните земеделски земи,като техен арендатор.Доказателствената тежест за това твърдение,от което ищецът черпи претендираните си по иска за неоснователно обогатяване права,лежи изцяло върху него.Представеното от ищеца съдебно решение по адм.д.№ 314/2008г. на Административен съд-Добрич не е доказателство за негови договорни права върху процесните земи,тъй като в административното производство не се решават облигационни спорове.Наред с това следва да се подчертае,че издадената въз основа на административносъдебните решения Заповед № 121 на Кмета на Община Тервел е от 8.ІV.2009г.,т.е много след процесния период.

В подкрепа на твърдението си,че е бил арендатор на процесните земи през процесния период,ищецът представя с исковата си молба тридесет и един броя договори с нотариална заверка на подписите,както и Договор за аренда на земеделски земи,вп.с № ..... на Районен съд-Тервел,Договор за наем на земеделска земя от 1.Х.2006г., два Договора за наем на земеделска земя от 19.ІХ.2006г.,Договор за наем на земеделска земя от 26.Х.2006г.

Видно от представените от ответника писмени доказателства , неоспорени от ищеца,част от имотите , находящи се в землищата на с.Зърнево и с.Орляк,Добричка област ,за които са представените от ищеца договори, ,са ползвани от ответната страна по силата на сключени през същия период от него договори за наем,както следва: Договор за наем на земеделска земя,сключен на 1.Х.2006г. с Кооперация”Орляк-Кооп”,седалище и адрес на управление с.Орляк,обл.Добрич; Договори за наем на земеделска земя,сключени на 6.ІХ.2006г. със С.А.А.;Договор за наем на земеделска земя,сключен на 26.Х.2006г. с Ш.К.; Договор за наем на земеделска земя,сключен на 19.ІХ.2006г. с М.К..

Видно от представените арендни договори,за друга част от описаните в исковата молба имоти тези договори за аренда са сключени от ищеца през м.март/един договор/, м.април и м.май 2008 година-останалите ,т.е.много след като посочената от ищеца стопанска 2007-2008г. година е започнала и когато земите вече са били обработени и засяти.Не е изяснено по делото какви са били основанията на ищеца да сключи арендни договори за имоти,вече обработени и засяти от ответника,което обстоятелство същият ищец е знаел,както сам твърди в исковата си молба.Това се отнася до следните арендни договори:

Договор за аренда на имот № ... ,с площ 25,499 дка,в местността „Коджаанлък” –сключен на 16.V.2008г.;

Договор за аренда на имот № ...,с площ 41,004 дка,в местността „Якън”-сключен на 15.V.2008г.;

Договор за аренда на имоти с №№ ...,с площ 4,001 дка,... с площ 6,250 дка,... с площ 3,748 дка и ... с площ 3,748 дка,намиращи се в местността „Ескиекинлик”,е сключен на 17.ІІІ.2008г.;

Договор за имот № ... с площ 69,499 дка,в местността „Акпелит”-сключен на 22.V.2008г.;

Договор за имот № ...,с площ 61,502 дка,в местността „Акпелит”-сключен на 22.V.2008г.;

Договор за имот № ...,с площ 23 дка-сключен на 10.ІV.2008г.; Договор за имот № ...,с площ 40,002,в м.”Бейалан”-сключен на 22.V.2008г.;

Договор за имот № ...,с площ 103,503 дка,в м.”Акпелит”,в землището на с.Зърнево-сключен на 15.V.2008г.;

Договор за имот № ... ,с площ 57,999 дка ,в м.Мандра,землището на с.Зърнево,сключен на 22.V.2008г.

и Договор за имот № ...,с площ 70 дка,в м.”Ямките”,землището на с.Орляк-сключен на 10.ІV.2008г.

Общата площ на имотите по горните договори е 516,005 дка.

Видно от съдържанието на посочените по-горе договори,в чл.2.1 на същите е уредено,че те влизат в сила след реалното предоставяне на земята за ползване съобразно договора ,от арендодателя на арендополучателя.В чл.16 на същите договори/възпроизвеждащ разпоредбата на чл.6ал.4 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/,предаването на арендувания имот при сключването и прекратяването на договора се извършва по опис,подписан от страните по договора.По делото не са представени доказателства за предаване на имотите, предмет на посочените договори,от арендодателя на арендатора,при което положение следва да се приеме,че тези договори не са влезли в сила.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът приема за недоказано твърдението на ищеца,че е легитимен ползвател в качеството си на арендатор на имотите,предмет на изброените по-горе договори за аренда,представени с исковата молба.

Други осем от представените от ищеца арендни договори не са с нотариална заверка на подписите и не са вписани в нотариалните книги,каквито са изискванията в разпоредбата на чл.3ал.1 от ЗАЗ.Писмената форма с нотариална заверка на подписите ,както и вписването на договорите за аренда в нотариалните книги,са условия за тяхната действителност и съществени елементи от фактическия им състав.Неспазването/липсата/ на тази предписана установена от закона форма за сключването на договорите за аренда води до тяхната нищожност по чл.26 ал.2,пр.трето от ЗЗД.В процесния случай съдът намира,че такива недействителни договори за аренда ,по които ищецът е посочен като страна арендатор и които са представени с исковата молба ,са следните:

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на 1.Х.2006г.с А.А.А. ,за имот с № ...,находящ се в землището на с.Зърнево;

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на 26.ІХ.2006г. с Х.З.,относно имот с №... ,находящ се в землището на с.Зърнево;

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на през м.октомври 2006г. с Д.М. Й.,Й.С.,Д.С. и Я.С.,за имот с №...находящ се в землището на с.Зърнево;

Договор за аренда на земеделска земя,сключен м.септември 2006г. с Е.Б.М.,за имот с № ... ,находящ се в землището на с.Зърнево;

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на 27.ІХ.2006г. ,с М.А.М.,за имот № ...,находящ се в землището на с.Зърнево;

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на 09.2006г. с И.А.М. ,за имот № ...,находящ се в землището на с.Зърнево;

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на 09.2006г. с В.С.В.,И.Ч.,Г.Г.С. и С.Н.Б.за имот № ... в землището на с. Зърнево и

Договор за аренда на земеделска земя,сключен на 1.Х.2006г. с М.А.Ф.,за имот № ...,в землището на с.Зърнево.

Не са представени по делото писмени доказателства за сключени от ищеца договори за аренда относно изброените в исковата молба имоти,намиращи се в землището на с.Зърнево: № ... с площ 12 дка ,в м.”Коджаанлък”; № ... с площ 46,998,в м.”Мандра”; № ... с площ 40 дка в м.”Коджаанлък” и № ... с площ 41,500 дка ,в м.”Коджаанлък”.

Общата площ на имотите,предмет на договорите за аренда,които съдът намира за недействителни по посочените по-горе съображения,както и на имотите ,включени от ищеца в исковата му претенция,за които последният не представя никакви арендни договори, възлиза на 285,048 дка. И за тези процесни земеделски земи съдът приема за недоказано ,че ищецът през посочения в исковата молба период е бил техен легитимен ползвател в качеството си на арендатор.

За установяване размерите на твърдяното по исковата молба неоснователно обогатяване на ответника и неоснователно обедняване на ищеца,които така и не бяха отделени от ищеца и конкретизирани всяко поотделно въпреки дадените му в тази връзка указания,освен представените договори за аренда,са събрани и други писмени доказателства, предмет на изследване от назначените и изслушани от съда комплексна аграро-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.Съдът намира,че от заключенията по тези експертизи не се установява,че описаните в исковата молба земеделски земи са засети,респ.от тях е събрана реколта от посочените от ищеца земеделски култури по вид, количества и стойност.По никакъв начин от тези заключения не може да се направи категоричен фактически извод кога и какви точно по вид , количество и стойност земеделски култури е получил ответникът като добиви конкретно от процесните земи,както и каква добита от процесните земи,или част от тях земеделска продукция е реализирал на пазара,получавайки печалба от тази реализация.

Съдът приема за основателен доводът на ответната страна,че за евентуален приход на ответника би следвало да се вземе само размерът на чистата му печалба от реализацията на продукция,добита от процесните земи,като се приспаднат всички разходи за добиването и реализацията същата продукция-средства за труд и материали за обработка на земята,за аграрозащитни мероприятия,за добиване/събиране и опазване/ на продукцията,съхранението й,транспортни и други разходи за реализацията й,данъци,такси и пр.,в т.ч. и заплатените от ответника арендни вноски за същите земи.

Тежестта за доказване на всички изброени по-горе факти и обстоятелства ,в т.ч.и тяхното остойностяване лежи изцяло върху ищеца. Само фактът,че ответникът през процесния период е ползвал процесните земи и получил добиви от тях,което обстоятелство се признава от самия него,не е достатъчен,за да се приеме за установено,че последният неправомерно се е облагодетелствал от тези земи за сметка на ищеца и то на посочената от ищеца стойност. Липсват по делото доказателства за конкретното обедняване на ищеца,в ч. за твърдяните реално претърпени от него загуби и пропуснати ползи . Още веднъж следва да се подчертае ,че размерът на обедняването на ищеца и на обогатяването на ответника не могат да свеждат до стойността на произведената от процесните земи продукция,тъй като за нейното добиване се правят разходи,които следва да се приспаднат. Ищецът не представи доказателства за направени от него разходи по процесните земи.Заплатените за част от тях арендни вноски се отнасят за период след посочената стопанска година.Няма доказателства за разходвани от ищеца средства ,свързани с усвояването на процесните земи,нито с очакваните от тях ползи-напр.закупени суровини, торове,семена,наета работна ръка, машини,преговори или сключени договори за реализация на бъдеща продукция и пр.Само по изчислени усреднени добиви от процесните земи и усреднени пазарни цени по култури за региона не могат да се правят доказателствени изводи за обедняване на ищеца,при положение,че последният не е доказал наличието на никакви направени от него разходи,които могат да се определят като реално претърпени загуби или пропуснати ползи.Още повече,че както вече беше изложено по-горе,изчислените по експертизите усреднени добиви по количества и стойности се отнасят за региона и касаят добитата от ответника продукция от всички обработвани от него земи през процесния период,а не само от процесните земи.

Съдът намира за неоснователно изложеното от ищеца в писмената му защита съображение,че ответникът не е водел редовно счетоводството си,поради което „не би следвало да черпи благоприятни последици от собственото си неизрядно поведение”.В съдебните експертизи не се съдържат твърдения,че ответникът е водил неправилно счетоводството си. Изложено е в заключенията,че в счетоводството на ответника прибирането на селскостопанската продукция за стопанската 2007/2008г. е отразено общо за всички обработваеми земи,като през посочената стопанска година тези земи са възлизали общо на 36215,032 дка.Произведената продукция и разходите за нея не са се отчитали по землища и няма записване относно реколтата и разходите отделно само за процесните земи,които са част от всички обработвани от ответника земи.Счетоводно заприхождаването на добитата от ответника селскостопанска продукция се извършвала по видове култури,а не по отделни имоти.В кантарните бележки за добитата продукция са записвани землищата,но не са описвани номерата на имотите.По никакъв начин не се твърди от вещите лица,че този ред за отчитане и осчетоводяване на произведената продукция в счетоводството на ищеца е в нарушение на счетоводните норми.Ищецът също не сочи кои точно счетоводни изисквания е нарушил ответникът както при заприхождаването на добивите от процесните земеделски земи,така и при осчетоводяването на разходите за производство и на печалбата от прибраната от тези земи продукция.Според приетото на 8.V.2012 г. заключение по ССЕ на в.л.Р.В.,ответникът е осчетоводил печалбата,реализирана от всички наети и обработвани от него земи през процесния период,като няма отделно отразяване и отделяне на печалбата само от процесните земи.Съдът счита,че това следва да се приеме за нормална практика,която не е в нарушение на съответните счетоводни изисквания.

С оглед и във връзка с гореизложеното съдът намира,че ищецът не доказа с убедителни и категорични доказателства конкретния размер на твърдяното свое обедняване за сметка обогатяването на ответника,както и наличието на неоснователно разместване на блага на страните при и по повод ползването на процесните земеделски земи,т.е.че през процесния период ищецът е бил лишен без основание от ползването на процесните земеделски земи,които ответникът в същото време ползвал без правно основание,реализирайки доходи от тези земи за сметка на ищеца.Исковата претенция на сума 107467,22 лева,предмет на предявения по чл.59 от ЗЗД иск за неоснователно обогатяване ,не се доказа нито в пълния й размер ,нито за някаква част от нея.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

За доказване основателността на иска за неоснователно обогатяване извън трите хипотези на чл.55 ал.1 от ЗЗД, са необходими няколко кумулативно дадени в закона предпоставки,включени в сложния фактически състав на необнователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД:обедняване на ищеца;обогатяване на ответника,връзка между обедняването и обогатяването;неоснователност на разместването на благата и субсидиарност на иска.При установяване наличието на всички тези предпоставки,този който се е обогатил неоснователно за сметка на другиго,му дължи връщане на онова ,с което се е обогатил,до размера на обедняването,т.е. дължи се по-малката от двете стойности/обратното би означавало ищецът да се обогати неоснователно за сметка на ответника/.Липсата/неустановяването/ само на една от всички кумулативно дадени в закона предпоставки е достатъчно,за да обоснове извода за неоснователност и недоказаност на иска по чл.59ал.І от ЗЗД.В разглеждания случай ищецът не доказа нито един от елементите на сложния фактически състав по чл.59ал.І отЗЗД, при което следва да се приеме,че предявеният на това основание иск за сумата 107467,22 лева е изцяло неоснователен и недоказан,поради което следва да бъде отхвърлен.

При това положение не е необходимо да се обсъжда основателността на ответното възражение за прихващане в размер на 72672,99 лева,тъй като не са налице законовите предпоставки за такова обсъждане.

Въпреки,че вече е изложил съображения ,че е недопустимо съединяването на иск по чл.45 от ЗЗД с иска по чл.59ал.І от ЗЗД,за една и съща сума ,с един и същ произход,съдът намира за необходимо да изложи,че сам по себе си иска по чл.45 от ЗЗД също е неоснователен и недоказан .Не са налице по делото установени и доказани фактическите и правни предпоставки за уважаването на този иск: виновно и противоправно поведение на ответника,което е в причинна връзка с причинени на ищеца вреди от такова поведение,изразяващо се в действие или бездействие.

Що се касае до претенцията на ищеца да му бъдат предадени в натура съответните посочени в исковата молба количества селскостопански продукти-добиви на ответника от процесните земи за процесния период,тази претенция не се поддържа от ищеца както в направените от него последващите уточнения на исковата молба ,така и в хода на съдебното производство.

Относно тази претенция следва да се имат предвид вече изложените от съда съображения,свързани с квалификацията на исковата претенция,както и с посоченото вече по-горе ,че връщането на вещ в натура може да е предмет само на исковете за неоснователно обогатяване при хипотезите на чл.55ал.І ЗЗД ,но не и на иска по чл.59 ал.І от ЗЗД. Отделен е въпросът ,че ищецът не доказа каква точно продукция по вид,количество и стойност е добита и реализирана от ответника от процесните земи през процесния период,както и че същият ответник е получил добивите от процесните земи по неправомерен начин,за сметка на неправомерното лишаване на ищеца от ползването на същите земи.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира,че исковите претенции като неоснователни и недоказатни следва да бъдат изцяло отхвърлени.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния деловодни разноски,възлизащи общо на 5880/пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева,съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 17.І.2012г.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователни и недоказани предявените от „Агросим” ЕАД-гр.Добрич,пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК № .... седалище и адрес на управление: гр.Добрич,кв.”Рилци”,Околовръстен път , против Едноличен търговец”....”,пререгистриран в ТР с ЕИК № ....седалище и адрес на управление:с.Каравелово,Община Никола Козлево,област Шумен,със собственик и представител И.С.Ф.,ЕГН **********, обективно съединени искове при условията на евентуалност,от които първият /главният/ иск , предявен като частичен,за реално предаване на агрокултури,придобити от ответника от земеделски земи,арендатор на които бил ищецът,които земи са подробно описани в исковата молаб,както следва след направеното увеличение на основния иск: пшеница-265 тона/ на стойност 69348,25лв;слънчоглед-7,147 тона за 3644,97т/намаление от първоначалната претенция за 12,24 т, на стойност 6364,80лв/;ечемик-30,960 тона на стойност 7554,24 лева и царевица-101,584 тона за 26919,76 лева,а евентуалният иск по чл.59 ал.І от ЗЗД- за заплащане стойностите на същите култури,общо на сума в размер на 107467,22 лева,представляваща част от размера на цялото задължение от 143366,80 лева,с която ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Осъжда същия ищец да заплати на същия ответник направените от последния деловодни разноски,общо възлизащи на 5880/пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на апелативно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: