Мотиви по Наказателно дело 266/2012г.

Мотиви към присъда по НОХД № 266 по описа за 2012г. на ШОС

На 21.05.2012г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №10/2012г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Х.К.С. за извършено от него престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.2-ро и т.6 пр.3-то от НК вр. чл.115 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 04.09.2011г. в гр. Шумен, в сграда на груб строеж на ул. „Х. Ботев“ умишлено умъртвил малолетния П.И. И., с ЕГН **********, като нанесъл седемнадесет удара с нож на пострадалия и деянието е извършено с особена жестокост – престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 2-ро и т.6, пр. 3-то от НК във вр. с чл. 115 от НК.

По искания направени в писмен вид преди съдебното заседание, преди началото на съдебното следствие родителите на пострадалия П.И. И. – майка му С.В.С. и баща му И.П.И. са конституирани като граждански ищци и като частни обвинители и са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от всеки от тях граждански искове за причинените им неимуществени вреди в размер на по 100 000лв. за всеки от тях срещу подсъдимия С., в резултат на процесното деяние, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.09.2011г.. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.

В съдебното заседание по делото, по искане на подсъдимия и неговия защитник. е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 и т.2 от НПК. Подсъдимият С. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 01.08.2012г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия по чл.116 ал.1 т.4 пр.2-ро и т.6 пр.3-то от НК, излага подробно аргументите си по събраните доказателства и моли съда на основание чл.58а ал.2 от НК да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 30 години, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. По отношение на гражданския иск предявен от майката, смята същия за доказан по основание и по размер, а по отношение на гражданския иск на бащата смята същия за доказан по основание, но не и по размер.

Процесуалният представител на частният обвинител и граждански ищец С.В. поддържа по същество изложеното от страна на представителя на ШОП, както по отношение на фактическата обстановка, така и относно наказателната отговорност. Счита, че следва подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото с обвинителния акт обвинение и наказанието да е в максималния размер съобразно чл.58а ал.2 от НК, а именно – тридесет години. По отношение на гражданския иск на майката счита, че същият е доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва считано от датата на деянието, като претендира и разноските.

Гражданският ищец и частен обвинител С.В.С. моли съда да направи поне това, което закона позволява и иска максималното възможно наказание.

Гражданският ищец и частен обвинител И.П.И., редовно призован, не се явява и не се възползва от правата си да вземе участие лично в процеса пред първоинстанционния съд.

Защитникът на подсъдимия Х.С. в хода на съдебните прения моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като ако съдът приеме, че подсъдимият страда от шизофрения да преквалифицира деянието на чл.118 от НК, с оглед начина и умисъла за извършване на деянието. Излага подробно аргументите си. Моли за определяне на наказание в размер на минималното за престъплението в съответствие с нормите на НК и НПК. В гражданската част, смята, че исковете на двамата родители са доказани по основание, но не и по размер и моли да не бъдат уважавани в пълен размер, като излага аргументи според които иска на бащата следва да е уважен в по-нисък размер.

В хода на съдебното следствие подсъдимият С. заявява, че разбира в какво е обвинен, че се признава за виновен, дава и допълнителни обяснения, извън фактите по обвинителния акт, като заявява, че неколкократно е ставал жертва на сексуални посегателства при израстването си – веднъж от баща си на 6-7 години, в училището на Висока поляна, във Варна - училището в което майка му го била пратила, а също и един циганин го бил изнасилил. Сочи също и че е правил опит за самоубийство в ученическа възраст. В хода на досъдебното производство е дал подробни обяснения, включително и пред съдия, като се признава за виновен да е извършил описаното деяние и дава обяснения за обстоятелствата при които е реализирал процесното деяние, мотива за извършването му и последващите действия предприети от него за прикриване на следите от престъпните му действия. В защитната си реч изразява съгласие с изложеното от неговия адвокат. Изказва съжаление за извършеното от него и сочи, че не е искал така да стане, че му е причерняло изведнъж и всичко станало в мъгла, че му станало лошо и не помислил какво извършва. В последната си дума подсъдимият сочи, че като бил в психиатрията, санитарите го тормозили, но иска там да лежи, защото го е страх да отиде в затвора. Заявява, че няма да издържи и ще се самоубие, ако отиде там, че иска в болница да стои.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият Х.К.С. *** с баба си по майчина линия – свидетелката С. В. К., на квартира, при лоши социално-битови условия. Майка му – В, Х. Б. често работела извън града и от години не полагала ежедневните майчински грижи към своето дете. Бащата на Х.С. в продължение на много години нямал сериозен ангажимент към издръжката на своя син и рядко го посещавал. В периода от месец март 2001год. до месец февруари 2008год. С. бил настаняван неколкократно в психиатрични заведения. При първото стационарно лечение, извършено в Детска психиатрична клиника - Варна през месец март 2001 била констатирана от лекуващите психиатри тревожно-страхова напрегнатост, налудни фантазии и сексуална разтормозеност. Преценено било от лекуващите психиатри, че подс. С. страда от параноидна шизофрения и било проведено и съответното лечение. През месец септември на 2001 год. последвала и втора хоспитализация на подсъдимия, при която последният споделял че е „обладан от злото което го командва и управлява“. Последната хоспитализация на подсъдимия била през 2008год. в ДПБ - Царев брод, за период от две седмици.

Въпреки неколкократното му настаняване в различни психиатрични заведения и предписаните от психиатрите медикаменти, подсъдимият С. не приемал редовно полагащите му се лекарствени продукти.

Времето си Х.С. прекарвал в разходки из града, установявал различни контакти, като общувал предимно с деца - на възраст значително по-ниска от неговата. Привличали го хладните оръжия, като винаги в себе си носел ножове с различна големина на острието и метални звездички - т.нар. шурикени.

През месец август 2011год. подсъдимият С. се запознал с пострадалия - единадесетгодишния П.И. И. на намиращата се в съседство до сградата на новата поликлиника в гр. Шумен детска площадка. Поводът за тяхното запознанство било колелото, което карал малолетния П,. Подсъдимият С. нямал велосипед и помолил пострадалия да му даде да покара колелото му. П.И. се съгласил и дал на подсъдимия велосипеда си. От тогава двамата започнали често да общуват и играят заедно.

На 04.09.2011год. до обяд подсъдимият С. и пострадалият П.И. отново били заедно на детската площадка, намираща се до сградата на новата поликлиника в гр.Шумен. Преди да се разделят те си уговорили среща на същото място – в района на детската площадка по-късно на същия ден в 16 часа. По обяд С. се прибрал за да се нахрани в дома си на ул.”Владайско въстание“ №141, обядвал и легнал да спи. След 16.00 часа той станал и излязъл от дома си, като се отправил към уговореното място за срещата с П,.

След като С. се срещнал с П.И., двамата се отправили към недостроената деветнадесететажна сграда на търговския дом в Шумен, намираща се на ул.“Х. Ботев“, известна сред децата като „Легала“, за да разглеждат изрисуваните по стените графити. П, носел преметната през рамото чантичка, в която държал мобилния си телефон и дезодорант.

До там се придвижили като П, управлявал своето колело, а подсъдимият го придружавал пеша. Пострадалият П, подпрял колелото на стената на едно от помещенията, намиращи се до входа на първия етаж на недостроената сграда. Там те разгледали изрисуваните графити, след което се отправили към подземния етаж, за да уринират. В едно от помещенията на подземния етаж, докато С. уринирал, пострадалият П, отправил реплика за малкия размер на половия член на обвиняемия. Това разгневило С. и той се нахвърлил върху пострадалия, като го съборил на земята, извадил ножа - тип пеперуда, който носел в десния джоб на дънките си и държейки с лявата си ръка дясната ръка на П,, със силен замах с дясната ръка нанесъл с ножа силен удар в задната дясна шийна област, довел до прерязване на гръбначния стълб и прекъсване на гръбначния мозък. Подсъдимият продължил настървено и яростно да нанася поредица от удари с ножа - общо шестнадесет в главата и шията на пострадалото дете. Нанесъл и един удар с нож в областта на гърба на П.И.. Вследствие на множеството травматични наранявания причинени в жизненоважна част от човешкото тяло, П.И. починал на място. След като преустановил нанасянето на ударите с нож по тялото на пострадалото дете, подсъдимият С. напуснал подземния етаж на недостроената сграда и се отправил към дома си. По пътя С. хвърлил ножа в един контейнер за боклук. След като се прибрал, подсъдимият се преоблякъл, като свалил окървавените си дрехи и ги изхвърлил също в контейнер за боклук.

На следващия ден - 05.09.2011год. в ранните сутрешни часове, подсъдимият С. се отправил към мястото, на което убил П.И., за да се опита да заличи следите от убийството. Носел в себе си вестници и кибрит. След като влязъл в подземния етаж на недостроената сграда, подсъдимият се отправил към помещението в което оставил трупа на пострадалото дете. Доближил се до трупа и възприел намиращата се до ръката на пострадалия чанта, с поставен в нея мобилен телефон и дезодорант. С кибрита който носел запалил чантата. Запалил и вестниците, които носел и ги оставил в близост до трупа на детето. Вследствие на тези действия на подсъдимия С. блузата на част от гърба на детето и кожата в същата област обгорели. Обгорели и част от космите и кожата в тилно-слепоочната област на убитото дете, дясната ръка на детето и дясната половина на корема и гръдния кош.

Същевременно, късно вечерта на 04.09.2011год., след като сина й не се прибрал в обичайното време след игра, майката на пострадалия П, свидетелката С.В.С. започнала да се безпокои и да го търси. Първоначално тя се отправила към детската площадка където обичайно играел сина й, но след като не го открила там, С. обиколила района около Младежкия дом, театъра и площад Кристал. Звъняла многократно на мобилния телефон ползван от сина й. Малко след полунощ на 04/05.09.2011год. майката на пострадалия П, се обадила на дежурните полицейски служители и съобщила за изчезването на сина си.

На 05.09.2011год. в резултат на проведени поредица от оперативно-издирвателни действия, полицейски служители открили трупа на П.И. в незавършената сграда на търговския дом в Шумен.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта на пострадалия П.И. И. се дължи на прободно-порезното нараняване в задната дясна шийна област с прекъсване на гръбначния стълб и пълно прерязване на гръбначния мозък в шийния отдел. При огледа и аутопсията на трупа са констатирани общо 17 прободно-прорезни наранявания, от които 16 по главата и шията и едно - в областта на гърба. Установените травматични увреждания са в резултат от нанесени множество удари с предмет с остър връх и режещ ръб. Становището на вещите лица е, че установените травматични увреждания са в резултат от нанесени множество удари с предмет с остър връх и режещ ръб и биха могли да се получат при удари с нож. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от около две денонощия. Всички констатирани механични увреждания са причинени прижизнено. Няма белези на прежизненост само около установените обгаряния по дясната половина на гръден кош и корема, дясното коляно и лявата длан.

Видно от заключението на назначената комплексна тройна съдебно-психиатрична и съдебно психологична експертиза “подс. Х.С. страда от: СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО. /код по МКБ-10:F 61.0/ Диагностицираното при подс.С. психично заболяване представлява психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. Личностовото разстройство като граничен, екстремен вариант на това, което се приема за нормално личностово развитие е трайно и сравнително резистентно на корекции състояние и само по себе си не налага медикаментозно третиране или прилагане на принудителни медицински мерки, освен при наличието на коморбидност.” Според експертите при освидетелствания С. се касае за СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО, включващо белези на няколко специфични разстройства. Експертите, запознати с всички материали по ДП /видно от отбелязването им на л.17 от експертизата /т.ІІ, л.229/, съобразявайки данните от медицинската документация с резултатите от психиатричното и психологичното изследване след стационарния му престой са направили извод, че “при освидетелствения С. не се установяват нарушения на интелекта или на психичните качества, които да представляват или покриват критериите „умствена недоразвитост“ и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на НК, т.е. към момента на извършване на деликта, (05.09.2011г.) С. е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране.”. Според експертите психиатри и експерта психолог от Психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора – гр.Ловеч, “към момента на деликта при осв.С. не са били налице белезите на психоза (ендогенна, психогенна или органична по произход), остра или хронична (по протичане). Разказа на подекспертния за събитията обект на експертна преценка е последователен и логично свързан, като същият демонстрира ясен и подреден спомен за случилото се. Експертизата смята, че след като при освидетелствания С. не е било налице болестно разстройство покриващо критериите за “краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на НК, то той е бил в състояние правилно и точно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата случили се към момента на деянието и свързани с него, и е в състояние да ги възпроизведе в обясненията си относно случилото се, ако има желание.” Според тези вещи лица Х.С. “е със запазена годност да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство, като правилно осмисля важните по делото обстоятелства и дава достоверни обяснения по тях, ако има желание за това.”

Видно от заключението на СМЕ на веществени доказателства № 41/2011г. (том II, стр. 161), по иззетото с протокол за оглед на местопроизшествие от 06.09.2011г., парче от острие на нож, посочен от подсъдимия като оръжието на убийството, е установено наличие на кръв.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С. в хода на предварителното изслушване на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите лица по проведените по ДП експертизи. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели: свид.С.В.С., свид.В. Д. В., свид.С. В. К., свид.П. Г. С., свид.Й. Д. Й., свид.Р. Д. Д., свид.Н, И. А,, свид.С. Л. Л., свид.И. С. Х., свид.Д. М. Ц., свид.В. Р. Г., свид.Ю. И. Х., свид.Х. П. К., свид.М. М.М., свид.К. С. С., свид.К. Н. К., свид.И.Ц. Ч., свид.Д. Б., от заключенията на: съдебно-медицинска експертиза за оглед на труп; съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на живо лице; съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства; ДНК-експертизата на веществени доказателства; психологическата експертиза на Института по психология на МВР; комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза за лицето Х.К.С. на в.л.С.Н. и в.л.Е.Д.; комплексната тройна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза за лицето Х.К.С. на вещите лица от Психиатричното отделение към СБАЛЛС при Затвора – Ловеч; и от приобщените писмени и веществени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приложените по делото. От събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се установява, че на 04.09.2011 г. между 17 и 19 часа подсъдимият Х.С. и пострадалия П.И. са били в недостроената сграда, намираща се на ул. “Х. Ботев” в подземния етаж и именно там заради невинна реплика на11-годишния П.И. към подсъдимия Х.С., свързана с размера на половия му член, подсъдимият неочаквано за пострадалия, се нахвърлил върху него, събаряйки го на земята, нанасяйки му с нож, който винаги е носил в себе си, 17 прободно-порезни наранявания в областта на шията и главата, от които 16 в областта на шията и главата и едно прободно-порезно нараняване по гърба му. От Протокола за оглед на местопроизшествие и заключението на съдебно медицинската експертиза за оглед и аутопсия на трупа, безспорно се установява, че пострадалото дете в момента, в който са му били нанесени всички 17 на брой прободно-порезни наранявания, едно от които с изключителна сила и довело до прерязване на гръдния кош и гръбначния мозък, е било заело ембрионална поза – т.е. защитна позиция, очевидно за да се предпази от ударите на подсъдимия, който е бил зад него, изправен. Самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК направено в съдебно заседание се подкрепя от обясненията му дадени в хода на досъдебното производство, включително и пред съдия от ШОС. При първия разпит на обвиняемият Х.С. на 06.09.2011 г. пред съдия, той прави частични признания за извършеното от него деяние, признавайки нанасянето на един удар с нож в областта на шията на П,. Във втория му разпит, няколко дни по-късно, дава още по-пълни признания, признавайки и факта за силата, с която е нанесъл най-тежкия удар, причинил най-тежки травматични увреждания на пострадалото дете и за мотива, поради който е извършил деянието. Признава и факта, че е съборил пострадалия, преди да нанесе удара и държейки с лявата си ръка неговата дясната ръка, е нанесъл най-тежкия и силен удар в задната част на врата, с който е прерязал и прекъснал шиен прешлен от гръбнака и гръбначния мозък. В следващ разпит подс. С., дава още по-пълни и подробни признания, относно броя на ударите, които е нанесъл на пострадалото дете и позата, в която е било в момента, в който той е нанасял тези удари. Във всички негови обяснения подс. С. признава факта, че на следващия ден - на 05.09.2011 г. в ранните сутрешни часове е отишъл до местопрестъплението, за да изгори чантичката, с която е бил пострадалия по време на деянието, в която е бил телефона му и в резултат на тези му действия са изгорели чантичката на П, И., телефона, както и е обгоряла част от трупа на детето. Обясненията на подсъдимия, се подкрепят от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред и заключенията на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп. Обясненията на подсъдимия за обстоятелствата, при които е извършил деянието, за ножа, с който е нанасял ударите, с описаните от него параметри и размери, за предприетите от него действия след това по укриване на следите - запалването на чантичката, съответстват на фактите, извличащи се в двата протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на СМЕ за броя на прободно-порезните наранявания, за положението на пострадалия в момента на нанасянето им и средството /описано и от страна н вещите лица като възможно/, с което са причинени въпросните констатирани прободно порезни наранявания. Обясненията на подсъдимия Х.С. съответстват изцяло на показанията на свидетелката С. К. – баба на подсъдимия С., която го е възприела непосредствено след извършване на деянието - че на 04.09.2011 г. подсъдимият се е прибрал около 19:30 часа, като дрехите му са били в кръв и прах, че е видяла и вързала на вързоп тези окървавени дрехи на Х.С., след като той ги е съблякъл и че ги е хвърлила в контейнера, че внукът и на 04.09.2011 г. е споделил, че преди да се прибере се е скарал с едно момче, че когато се е прибрал е бил необичайно притеснен и не се е държал като всеки ден, че на следващия ден – 05.09.2011 г. внукът й Х.С. необичайно рано за него е напуснал дома. Тези факти се подкрепят и от показанията на свид.Х. К. - възпитател в дневния център за деца с увреждания, пред който подсъдимият Х.С. е споделил и е разказал за извършеното от него убийство и за мотива, поради който е извършил това деяние и от показанията на свидетелите Ю. К. и И. Ц., свидетелстващи за споделеното от подс.Х.С. с тях. Обстоятелството, че през последните седмици от своя живот П, И. е общувал ежедневно с подс.Х.С., се установява от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите малолетни лица, които твърдят, че ежедневно са виждали П, да общува с Х., да му предоставя своето колело да го кара, виждали са ги по детските площадки, включително и на 04.09.2011 г. в интервала между 16 и 17 часа. От показанията на свид. Р. Д., свид.Н. А., свид.И. Х. и свид.С. Л., се установява, че след обяд на 04.09.2011г. П, и Х. са били заедно в района на ДСК - Шумен, на намиращата се там детска площадка. Безспорно от разпечатката от мобилния оператор на мобилния телефон, ползван от П,, се установява, че след 17 часа на 04.09.2011г. П, е пребивавал в района на недостроената сграда на ул.”Х. ***, където е извършено деянието и данните от мобилния оператор са до сутринта – когато е била запалена чантичката на пострадалия. Приобщените по делото доказателства, събрани по силата на експлоатирани СРС, отразени в протоколите за ВДС, потвърждават категорично събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелите, обясненията на подсъдимия, протоколите за оглед на местопроизшествие и заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп. От съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп категорично се установяват прободно –порезните наранявания – 17 на брой, от които 16 в областта на главата и врата и 1 в областта на гърба, като едно от прободно-порезните наранявания е нанесено с изключителна сила и тежест и е довело до прерязване на шиен прешлен на гръбначния мозък и до прекъсване на гръбначния стълб, което именно е и причината за смъртта на пострадалия П.И. И.. Подсъдимият и неговата защита приеха в съдебно заседание и двете назначени по делото комплексни съдебно-психиатрични и съдебно-психологически експертизи. От проведената комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на в.л. Н. и Д. са установени две възможни хипотези при подс.С. – или недиференцирана шизофрения, или личностово разстройство от смесен тип с преобладаване на импулсивни и хистрионни личностови характеристики. Затова тези вещи лица са предложили провеждането на амбулаторна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която да е стационарна и тройна и да даде заключение след наблюдение в условията на психиатрична болница. Видно от заключението на назначената комплексна тройна съдебно-психиатрична и съдебно психологична експертиза на вещите лица от Психиатричното отделение към СБАЛЛС към Затвора - Ловеч след обстойното изследване на С. в двете възможни очертани хипотези за наличие на евентуално заболяване: подс. Х.С. страда от: СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО. /код по МКБ-10: F 61.0/, като диагностицираното при него психично заболяване представлява психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. Според вещите лица по тази експертиза, чиято компетентност не е оспорвана нито в хода на ДП, нито в хода на съдебното производство, личностовото разстройство при подсъдимия С. като граничен, екстремен вариант на това, което се приема за нормално личностово развитие е трайно и сравнително резистентно на корекции състояние и само по себе си не налага медикаментозно третиране или прилагане на принудителни медицински мерки, освен при наличието на коморбидност – т.е. при наличието на още заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване/разстройство. Коморбидността в психиатрията и психологията се отнася до диагностицирането на две или повече психични разстройства при едно и също лице. Експертите в заключението не сочат друго освен смесено личностово разстройство, включващо белези на няколко специфични разстройства. В обстоятелствената част на тройната експертиза експертите сочат, че са запознати с всички материали по ДП /видно от отбелязването им на л.17 от експертизата /т.ІІ, л.229/ и след изследванията на психиатрите и психолога при стационарния му престой в ПО към СБАЛЛС при Затвора – Ловеч, са направили извод, че при освидетелствения С. не се установяват нарушения на интелекта или на психичните качества, които да представляват или покриват критериите „умствена недоразвитост“ и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на НК, т.е. към момента на извършване на деликта, (05.09.2011г.) С. е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране и при него към момента на деликта не са били налице белезите на психоза (ендогенна, психогенна или органична по произход), остра или хронична (по протичане). Според експертите при освидетелствания С. не е било налице болестно разстройство покриващо критериите за “краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на НК и той е бил в състояние правилно и точно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата случили се към момента на деянието и свързани с него, и е в състояние да ги възпроизведе в обясненията си относно случилото се, ако има желание. Според тези вещи лица Х.С. “е със запазена годност да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство, като правилно осмисля важните по делото обстоятелства и дава достоверни обяснения по тях, ако има желание за това. При обсъждането си експертите сочат, че у С. налице неблагоприятното съчетаване на два фактора – предразположеност към импулсивност в решенията и действията, в съчетание със склонност към крайни, необмислени постъпки, бързо кумулиране на афекта и съответно отреагиране и затова една невинна забележка от страна на пострадалото дете е приета по хиперсензитивен начин от подсъдимия. Сочат също така, че подсъдимият е особено чувствителен към критика и тази невинна забележка, която детето абсолютно неподозиращо за това, което ще се случи по-късно е отправило към подсъдимия е отключило агресията на подсъдимия Х.С., който е възприел един модел на агресивно отреагирване. Тази тройна експертиза се кредитира изцяло от ШОС, като заключението и се приема за пълно, компетентно и обективно дадено. Затова ШОС приема, че подсъдимият не страда от умствена недоразвитост или от краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното да ръководи постъпките си. Съдът, намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Х.К.С. умишлено и с особена жестокост е умъртвил малолетния П.И. И. на 04.09.2011г., с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.116 ал.1 т.4 пр.2 и т.6 пр.3 от НК вр. чл.115 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия умишлено е умъртвил пострадалия П.И. И.: От назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, че смъртта на пострадалия П.И. И. се дължи на прободно-порезното нараняване в задната дясна шийна област с прекъсване на гръбначния стълб и пълно прерязване на гръбначния мозък в шийния отдел. При огледа и аутопсията на трупа са констатирани общо 17 прободно-прорезни наранявания, от които 16 по главата и шията и едно - в областта на гърба. Установените травматични увреждания са в резултат от нанесени множество удари с предмет с остър връх и режещ ръб и биха могли да се получат при удари с нож. Всички констатирани механични увреждания са причинени прижизнено. Няма белези на прежизненост само около установените обгаряния по дясната половина на гръден кош и корема, дясното коляно и лявата длан.

- посочените прободно-прорезни наранявания са получени в резултат на замахванията с ножа на подсъдимия Х.С. насочени към тялото на П, И.;

- пострадалия П.И. И. е роден на ***г., т.е. към датата на деянието е имал навършени единадесет години и е бил малолетен съобразно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Закона за лицата и семействата – поради това е налице квалификацията по т.4 предл.2-ро на чл.116 ал.1 от НК.

- квалификацията по т.6 предл.3-то от ал.1 на чл.116 от НК е налице, тъй като подс.С. е нанесъл множество удари със значителна сила с оръжие, което е било обективно годно да причини смъртта на пострадалия. Подсъдимия е проявил изключителна ярост и ожесточеност към пострадалия, като се има предвид броя на нанесените удари по отношение на жертвата – шестнадесет удара с острата част на ножа по главата и шията, от които един с изключителна сила и поразяващо действие и един удар с нож в областта на гърба. Съобразно съдебната практика особена жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца. Този квалифициращ признак е налице в случая, защото по интензитет изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смърт и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност. Броят на нанесените удари и тяхната сила, поведението на дееца по време на убийството и след него - с опитите да запали трупа на детето на следващия ден, продължителността и начина на извършване, липсата на какъвто и да е последващ опит от страна на подсъдимия да помогне на или предотврати смъртта на пострадалия, след като е видял че вече пострадалия не се движи и не мърда, според съда формират категорично наличието на признака с особена жестокост. Смъртта е настъпила в резултат на прободно-порезното нараняване в задната част на врата, което е довело до прекъсване на гръбначния стълб и пълно прерязване на гръбначния мозък в шийния отдел – касае се за нанесен силен удар със силно поразяващо действие н жизнено важен орган.

- т.е. чрез своите действия подсъдимият противоправно е лишил от живот малолетния пострадал П.И. И.; подсъдимият е въздействал пряко и непосредствено върху пострадалия, по начин да причини увреждания, които водят до летален изход; с действията си на 04.09.2011г. подсъдимият е причинил биологичната смърт на П.И. И.; между нанесените от подсъдимия прободно-прорезни наранявания и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на тези наранявания е настъпила смъртта на пострадалия на 04.09.2011г.;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; Видно от заключението на назначената в хода на ДП тройна комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза подс. Х.С. страда от смесено личностово разстройство, което е психично заболяване в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. При подсъдимия С. не се установяват нарушения на интелекта или на психичните качества, които да представляват или покриват критериите „умствена недоразвитост“ и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по см. на НК, т.е. към момента на извършване на деликта, подсъдимия С. е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране. Подс.Х.С. е бил в състояние точно и правилно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата случили се към момента на деянието и свързани с него, и е в състояние да ги възпроизведе в обясненията си относно случилото се, при желание от негова страна. Поради това съдът приема, че не възникват основания за обсъждане на някакъв тип особено емоционално състояние, кореспондиращо с понятието физиологичен афект. Поради това съдът приема, че към момента на извършване на деянието, подс.С. е бил способен да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от заобикалящата го действителност, имащи значение по делото - т.е. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

* от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с внезапно сформиран, но пряк умисъл – подс.С. е предвиждал конкретните увреждания на телесната неприкосновеност в областта на главата и шията, съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, като е искал настъпването на съставомерния резултат – смъртта на пострадалия; подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Обстоятелството, че използваното оръжие е остър нож и той е бил насочен шестнадесет пъти към главата на пострадалия – жизненоважен орган сам по себе си и то на изключително близко разстояние обуславя извода, че подсъдимият е искал настъпването точно на постигнатия от деянието му резултат. Не е без значение и обстоятелството, че веднъж ножа е бил насочен към гърба. Освен това, съдът приема за безспорно, че подсъдимият е бил наясно, че острите ножове и шурикени са хладно оръжие, което може да причини порезно нараняване и респективно смърт, като се има предвид, че той често е боравил с тях и е говорил за това. Щом той е бил наясно как да борави с ножове, то той е действал съзнателно с него и с насочването му към главата и врата на пострадалия е бил абсолютно наясно, че при силен удар – ще го лиши от живот; Умисълът на дееца е включвал именно лишаване от живот, тъй като той е действал с такова оръжие върху жизнено-важна част от тялото на пострадалия и така, че целеният резултат да бъде постигнат, т.е. да бъде умъртвена жертвата. В този смисъл е Решение №687/92г. по н.д.№702/92г. на ІІн.о.. В този смисъл е и константната практика на ВС и ВКС, съобразно която, за умисъла се съди от средствата с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването – жизнено важни центрове и органи на тялото, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, от поведението на дееца и от други обстоятелства - ППВС №2/57г., Р №417/2002г. на ІІн.о., Р.№116/13.05.1999г. на Ін.о., Р №168/96г. на ВК на ВС, Р №40/96г. на Ін.о., Р.№413/69г. на ІІн.о., Р.№73/94г. на І.н.о., Р.№2/88г. на Ін.о. Дори да се приемеше, че подсъдимия, наред с целения резултат е предвиждал, че може да настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнасял безразлично към това, като го е допускал, то тогава деянието пак би било умишлено, но при евентуален умисъл. В настоящият случай обаче, съдът приема, че насочвайки седемнадесет пъти ножа към главата, врата и гърба на 11-годишния П, И. е знаел, че ще му нанесе прободно-порезни наранявания и насочвайки ги в главата и врата му е искал именно това – да го лиши от живот;

- по развитите по-горе съображения съдът приема, че подсъдимият не е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия 11 годишния П, И. с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, тъй като от една страна отправената реплика за по-големия размер на половия член на брата на пострадалия не може да се квалифицира като тежка обида, а от друга репликата изхожда от единадесетгодишно дете – факт с който подсъдимият е бил наясно.

- по развитите по-горе съображения съдът приема, че подсъдимият С. не е извършил деянието по непредпазливост като форма на вина; за да се обсъжда такава форма на вина е необходимо не само декларативно несъгласие с резултата, а обоснована от гледище на дееца увереност, че този резултат няма да настъпи, поради действието на някакви годни неутрализиращи фактори; напротив в настоящият случай подсъдимият е действал с упоритост – нанасяйки общо 17 удара с ножа. При насочването на многобройни удари в главата, врата и гърба на пострадалия със сила и агресия, до такава степен, че единия удар да пререже шиен гръбначен прешлен и да прекъсне гръбначния мозък на пострадалия, то няма как да се приеме, че подс.С. е могъл да разчита на някакви годни неутрализиращи фактори, освен на обикновената случайност, че смъртта на 11-годишния П, И. няма да настъпи.

Като причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимия, следва да се отбележи преди всичко незачитането на чуждата телесна неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и подценяване на правно защитени интереси на човешката личност.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:

- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се касае за посегателство срещу телесната неприкосновеност на човека, здравето и живота му, и то на малолетно лице. Принципно децата са нискорискови жертви и не предизвикват реакции свързани с насилие у пълнолетни лица. Ниската възраст на такова лице го прави особено уязвимо и беззащитно. Видно от психологическата експертиза на Института по психология – МВР пострадалия 11-годишния П.И. И. е определен също като ниско рискова жертва; Самият факт, че престъплението е насочено срещу дете дава основание за извод за висока степен на обществена опасност. В този смисъл е константната съдебна практика - Р 557-81-ІІ, Р151-83-І и Р 46-83-ІІІ и правната доктрина /“Жертвата на престъплението“ А. С., София, 1993г./ Обстоятелството, че жертвата е млад човек, се приема от ВС и от правната доктрина като факт, който има съществено значение за оценката на обществената опасност на престъпленията и това обстоятелство „се отчита като отегчаващо при умишлени посегателства срещу личността /например убийство или тежка телесна повреда/…“. Обстоятелството, че са нанесени общо 17 прободно-порезни рани, някои от които с изключителна сила, както и това че подсъдимият е правил опит да запали трупа на следващия ден дават основание на съда да направи извод, че процесното деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.

- степента на обществена опасност на подсъдимият: от данните за личността му: Х.К.С. е роден на ***г***. Български гражданин е и има завършено основно образование. Не е женен, не е осъждан и е пенсионер по болест. Подсъдимият е второ дете и когато е бил на 5 години родителите му са се развели, като той е останал да живее с майка си и нейните родители, а по-големият му брат бил присъден на бащата и бил отглеждан от него и неговите родители. Подс.С. преимуществено е живял с баба си, която основно се е грижила за него. В ранна училищна възраст освидетелствания често е боледувал от астматичен бронхит, по повод на които е настаняван в оздравителни училища и след изпращането му там на около 10-годишна възраст започнали поведенчески отклонения. Във връзка с лечението си като малък е прекарал значително време в заведения за лечение на деца с увреждания. Учил и в оздравително училище в гр.Варна, където от постъпването си бил обект на обект на физическо и сексуално насилие. При последвалите консулти и хоспитализации в психиатрични клиники в гр.Варна и в гр.София са констатирани редица поведенчески отклонения, от тези които се приемат за нормални в развитието на индивид в съответната възраст. Поведението на подс.С. се „смекчило“ и добило конформен тип едва при трайното му установяване в гр.Шумен, под грижите на семейството и включването му в заниманията на Дневния център за деца и възрастни с увреждания. След напускането на дневния център през лятото на 2011г. демонстрирал разнообразни интереси – към фитнес, екстремни спортове, екшън-филми. В последните години демонстрирал сериозен интерес към хладни оръжия – ножове, шурикени и др., които се самообучавал да забива в цел, имитирайки герои от филми. От медицинската документация се установява, че е бил диагностициран с параноидна шизофрения от ранна детска възраст. Диагнозата е претърпяла редица корекции при различните хоспитализации. От проведената комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза на в.л. Н. и Д. са установени две възможни хипотези при подс.С. – или недиференцирана шизофрения, или личностово разстройство от смесен тип с преобладаване на импулсивни и хистрионни личностови характеристики. Затова тези вещи лица са предложили провеждането на амбулаторна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, която да е стационарна и тройна и да даде заключение след наблюдение в условията на психиатрична болница. Видно от заключението на назначената комплексна тройна съдебно-психиатрична и съдебно психологична експертиза на вещите лица от Психиатричното отделение към СБАЛЛС към Затвора - Ловеч след обстойното изследване на С. в двете възможни очертани хипотези за наличие на евентуално заболяване “подс. Х.С. страда от: СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО. /код по МКБ-10: F 61.0/ Диагностицираното при подс.С. психично заболяване представлява психично страдание в широкия смисъл на това понятие и се манифестира с поведенчески отклонения, в чиято основа е дисхармоничното развитие на характера. Личностовото разстройство като граничен, екстремен вариант на това, което се приема за нормално личностово развитие е трайно и сравнително резистентно на корекции състояние и само по себе си не налага медикаментозно третиране или прилагане на принудителни медицински мерки, освен при наличието на коморбидност.” Според експертите при освидетелствания С. се касае за СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО, включващо белези на няколко специфични разстройства. Експертите, запознати с всички материали по ДП /видно от отбелязването им на л.17 от експертизата /т.ІІ, л.229/, съобразявайки данните от медицинската документация с резултатите от психиатричното и психологичното изследване след стационарния му престой са направили извод, че “при освидетелствения С. не се установяват нарушения на интелекта или на психичните качества, които да представляват или покриват критериите „умствена недоразвитост“ и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на НК, т.е. към момента на извършване на деликта, (05.09.2011г.) С. е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие на това разбиране.”. Според експертите психиатри и експерта психолог от Психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора – гр.Ловеч, “към момента на деликта при осв.С. не са били налице белезите на психоза (ендогенна, психогенна или органична по произход), остра или хронична (по протичане). Разказа на подекспертния за събитията обект на експертна преценка е последователен и логично свързан, като същият демонстрира ясен и подреден спомен за случилото се. Експертизата смята, че след като при освидетелствания С. не е било налице болестно разстройство покриващо критериите за “краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на НК, то той е бил в състояние правилно и точно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата случили се към момента на деянието и свързани с него, и е в състояние да ги възпроизведе в обясненията си относно случилото се, ако има желание.” Според тези вещи лица Х.С. “е със запазена годност да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство, като правилно осмисля важните по делото обстоятелства и дава достоверни обяснения по тях, ако има желание за това.” Тази експертиза е приета от подсъдимия и защитата му в хода на предварителното изслушване при съгласието да не се събират други факти за обстоятелствата от обвинителния акт, след направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, да не се разпитват свидетели и вещи лица. Тази експертиза не дава на съда варианти от които да избира възможно заболяване, а дава изключително мотивиран и обоснован на 49 страници отговор на поставените и въпроси с конкретно и ясно заключение, че Х.С. страда от психично заболяване, но не в тесен, а в широк смисъл на думата, че не става въпрос за някоя от проявните форми на шизофренията, а е СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО, което се проявява чрез отклонения в поведението, от това което се приема за нормално и чиято основа се корени в дисхармоничното развитие на характера. При подс.С. личностовото разстройство е в граничен, екстремен вариант и такова личностово развитие е ТРАЙНО и сравнително РЕЗИСТЕНТНО на корекции. Затова ШОС приема, че след като вещите лица, които се назначават защото съответните органи на досъдебното и съдебното производство не разполагат със специални знания в областта на психиатрията и психологията, са дали конкретен и ясен отговор относно наличието на смесено личностово разстройство и това заключение не е оспорено от страните по никакъв начин, то именно това заключение следва да се приеме от съда. По тези причини съдът не приема искането на защитата на подсъдимия да обсъди и евентуалното наличие на именно това психично заболяване в тесен смисъл на думата - шизофрения, тъй като такъв извод би противоречал на заключението на компетентните вещи лица. Действително подс.Х.С. няма вина затова, че в ранна възраст е бил лишен от постоянна родителска грижа, пълно семейство и обкръжение на семейна среда пълна с обич и топлина и именно престоя му извън семейството в оздравителните училища и психиатрични заведения впоследствие е белязал дисхармоничното развитие на характера му, но е факт, че в резултат на това се е стигнало до развитието на личност, която страда от посоченото заболяване. Веднъж развило се състоянието на личността по начина, който не се приема за нормална личност, а носеща белезите на смесено личностово разстройство, то е вече трайно, както сочат експертите и сравнително резистентно на корекции. Факт е, че настоящото деяние е инцидентен случай в неговия съзнателен живот, но видно и от правната доктрина „Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека“ Ал.С., 1997г., София, стр.44“, ниската възраст на малолетната жертва го прави особено уязвимо и беззащитно и „същевременно такова убийство характеризира дееца като особено коравосърдечен“. Деецът е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на процесното деяние, но е факт, че той е давал редица обяснения, като неколкократно е сменял версиите за това къде е ножа, с който е било извършено процесното посегателство и дрехите от процесната вечер, с които е бил облечен. Установен факт по делото е, че органите на досъдебното производство е следвало да водят разследване не в една посока, именно по причина на различните обяснения на подс.С.. При това положение ШОС приема, че действително е налице съдействие, но то е декларативно, до степен която ползва подсъдимия да черпи права от това, включително и при упражняване на правото си на защита. Същото се отнася и за самопризнанията на подсъдимия – по същество той не е отричал извършеното от него – но в досъдебното производство са приложени няколко обяснения с подробности около укриването на оръжието и действията си след деянието, но те не винаги са кореспондиращи едно с друго в детайлите около ножа и дрехите, с които е бил облечен той в процесната вечер; Поради всички тези обстоятелства ШОС приема, че обществената опасност на подсъдимия е изключително висока. Състоянието на личността му не може да се разглежда като смекчаващо отговорността обстоятелство в конкретния случай за този конкретен деец. Именно това гранично и екстремно състояние на личността е една от причините да се осъществи процесното престъпление и посоченото от експертите състояние на трайност дава на съда основание да приеме обществената му опасност като изключително висока. Чистото съдебно минало и младежката възраст на подсъдимия според ШОС в този конкретен случай не се отразяват за състоянието на Х.К.С. като личност с посочените от тройната експертиза параметри и поради това не се отразяват и на констатираната изключително висока степен на обществена опасност на дееца и не разколебават и в най-малка степен извода на съда за това. Именно посоченото от експертите смесено личностово разстройство в граничен екстремен вариант с трайност и неподатливост на корекции прави подсъдимия личност с изключително висока степен на обществена опасност.

- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност и здравето на хората.

Предвид обсъдените данни за личността на подс.С., съдът преценява, че за него са налице следните смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, младежката възраст и наличието на психично страдание в широк смисъл на думата. Самопризнанията не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на закона те се вземат предвид на основание чл.373 ал.2 от НК, като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. Проявената критичност също е изключително формална и също не се възприема като смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна по отношение на него съдът констатира като отегчаващи отговорността обстоятелства изключително високата степен на обществена опасност на дееца и изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Като такова следва да се отбележи и лошите характеристични данни изводими от обстойните изследвания на експертите и данните за личностовите му характеристики.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.С., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК и при превес на констатираните отегчаващи вината обстоятелства, някои от които изключителни по своята характеристика, а именно: За престъплението по чл.116 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, не са многобройни, а няма сред тях и изключително по своята същност, за да бъде приложен чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия. В съответствие с чл.57 ал.1 от НК съдът следва първо да определи най-подходящото по вид и размер наказание, ръководейки се от общите правила на НК. Тъй като делото е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, в съответствие с чл.373 ал.2 от НК следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а ал.2 от НК, според която в случаите на чл.57 ал.1 от НК, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства и най-вече изключително високата степен на обществена опасност на деянието и изключително високата степен на обществена опасност на дееца, както и обстоятелството, че смесеното личноство разстройство от което страда подсъдимия е трайно и сравнително резистентно на корекции, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание “доживотен затвор” като приема че предвид личностовия профил на дееца, наказанието лишаване от свобода, дори и наложено в максималния предвиден от закона размер в чл.116 ал.1 от НК от двадесет години, няма да окаже нито поправително, нито превъзпитателно въздействие върху него. Съобразно чл.36 ал.1 от НК наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Предвид заключението на вещите лица по тройната комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, че смесеното личностово разстройство от което страда подсъдимия е трайно и сравнително резистентно на корекции, съдът намира, че първото предвидено наказание лишаване от свобода в чл.116 ал.1 от НК в параметрите от петнадесет до двадесет години, не би изпълнило нито една от трите цели посочени в чл.36 от НК. В този смисъл Шуменският окръжен съд, счита, че целите на наказателната репресия в случая могат да бъдат постигнати само ако подсъдимият С. бъде поставен в изолация от обществото за възможно най-дълъг период, тъй като е налице предпоставящото условие по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК - престъплението да е изключително тежко. Налице са два съставомерни квалифициращи елемента – по т.4 пр.2-ро и по т.6 пр.3-то на чл.116 ал.1 от НК, характеризиращи деянието като изключително жестоко, респективно сочещи на много сериозно и значимо засягане на правно защитените блага, конкретно човешкия живот. Предвид редукцията на чл.58а ал.2 от НК наказанието доживотен затвор следва да бъде заменено с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на деянието и дееца и изпълняващо целите на чл.36 от НК ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на максималния предвиден в чл.58а ал.2 от НК, а именно 30 /тридесет/ години. ШОС намира, че в конкретният случай смекчаващите отговорността обстоятелства чисто съдебно минало, младежка възраст и наличието на психично страдание в широк смисъл на думата, не могат да натежат и да повлияят на начина на определяне на наказанието, тъй като са налице отегчаващите отговорността обстоятелства изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимия и изключително висока степен на обществена опасност на деянието, които мотивираха съда да наложи на конкретния деец за конкретното деяние възможно най-дълъг период на изолация от обществото, за да бъдат изпълнени и целите на генералната и целите на специалната превенция. Предвид размера на постановеното с настоящата присъда наказание, съдът на основание чл.60 ал.1 и чл. 61 т.2 от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП. Предвид факта, че Х.С. е задържан под стража по настоящото дело по мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 05.09.2011г., то следва да се зачете на основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното наказание предварителното му задържане по тази мярка по настоящото дело, считано от 05.09.2011г. до влизане в законна сила на настоящата присъда. Искането на подсъдимия отправено в последната му дума да бъде в болница, а не в затвор, не може да бъде уважено тъй като единствения вариант съдът с присъда да постанови настаняване в болнично заведение е постановяването на принудителни медицински мерки. Такива обаче се налагат само тогава, когато се касае за невменяемо лице, а в конкретния случай подсъдимият С. е вменяем и наказателно-отговорен. Поради това не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.89 и сл. от НК. В този смисъл е и правната доктрина и и трайната съдебна практика. /Р 316-90-І/. Принудителните мерки от медицински характер, предвидени в НК, се прилагат не към психично болни лица въобще, а само към тези от тях, които по установения от закона ред са признати за невменяеми. /“Принудителни медицински мерки“ д.ю.н. И. П., Варна, 1997г. и „Наказателно право на РБ. Обща част. Книга І“, Ал.Стойнов1 1982г., София, 194с./ Освен това експертите от тройната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза сочат, че само по себе си състоянието на смесено личностово разстройство не налага медикаментозно третиране или прилагане на принудителни медицински мерки. Следва да се отбележи, че според чл.40 ал.4 от НК по отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи. Приложението на този текст става от страна на съответните органи по изпълнението на наказанието по силата на закона и при приложение на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС във всеки един момент, в който осъдено лице има нужда от медицинска грижа и не се предпоставя от постановяването й от съда с присъдата.

Така определеният размер и това наказание съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че именно така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените от гражданските ищци С.В.С. и И.П.И. граждански искове за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди в резултат на деянието извършено от подсъдимия, съдът съобрази следното: Предявените от майката и бащата на починалия П.И. И. граждански искове са допустими, тъй като приживе те са били неговите най-близки – майка и баща. В този смисъл са т.2 от ППВС № 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о.. Наследници на починалия П.И. И. са майка му С.В.С. и баща му И.П.И. и поради това така предявеният от всеки от тях срещу подсъдимия Х.К.С. граждански иск е допустим. Също така съдът възприема за основателни гражданските искове по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Правото на живот на хората е гарантирано от конституцията и никой няма право да го отнема. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Смъртта на родният 11-годишен син на гражданските ищци, не може да бъде овъзмездена с парична равностойност. Всеки от родителите е преживял депресия във връзка със смъртта на сина си поради факта, че е бил в невръстна 11-годишна възраст и за всеки от тях той е бил олицетворение на бъдеще и за поколение и затова и двамата родители са били непосредствено увредени от този факт. Загубата им като родители е неизмерима, те завинаги са лишени от синовната обич, ласка и подкрепа, от надеждата за бъдеще и продължение на рода им. Безспорен е и ужасът който са изпитали родителите на 11-годишния си син, научавайки за смъртта му (особено по този травмиращ начин) и погребвайки го. Безспорно се установява и от материалите по ДП и от гласните доказателства събрани в хода на съдебното следствие, че майката основно се е грижила за сина си, че е преживяла тежко смъртта му и дори се е разболяла, че е имало силно изградена връзка между тях. По отношение на бащата И.И. не се установи последният да е полагал трайна родителска грижа за него и е дошъл еднократно – за погребението на сина си и после за помените не е идвал. От гласните доказателства е видно, че И.И. е поддържал отношения със своя син по телефона и са се обичали, но малкият П, през целия свой съзнателен живот е разчитал основно на подкрепата на своята майка. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Следва да се овъзмездят техните страдания и загубата на моралната опора и подкрепа вследствие на увреждането. /Пост. №4/61г. на Пленума на ВС/. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено деянието, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск от майката С.С. срещу подсъдимия Х.С. да бъде уважен в размер от 60 000лв., а на бащата И.И. срещу подсъдимия Х.С. в размер на 20 000лв., като се вземат предвид претърпените лично от всеки от тях болки и страдания като негови най-близки роднини. Деецът дължи пълна обезвреда за вредите причинени на пострадалите. Не е от значение и обстоятелството, дали задължението за обезвреда ще се отрази неблагоприятно върху бита на ответника и дали ще ограничи неговия обичаен начин на живот. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от причинената вреда /Р.№2524-59-І-ВС/. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият граждански иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху всяка присъдена сума, считано от датата на увреждането, а именно – 04.09.2011г. – когато е настъпила смъртта на пострадалия П, И.. Съдът не взема предвид дължимата законна лихва и не я включва в размера на обезщетенията за причинените от престъплението неимуществени вреди. /В този смисъл Р №185/98г. по н.д.№148/97г. на V-членен състав и Р.№545/2004г. по н.д.№72/2004г. на ІІІн.о. на ВКС./.

Съдът присъди на С.В.С. и направените от нея разноски по делото в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да и бъдат заплатени от подсъдимия С., като направени разноски по делото.

Съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 6297,58лв. – по сметка на ОД на МВР - Шумен, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер общо на 3200,00 лева по сметка на държавата.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Председател: Окръжен съдия:

/М.Георгиева – особено мнение/ /Р.Райкова/

Съдебни заседатели: 1. 2. 3.

/Г.Г./ /Д.К./ /Р.Л./