МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 692/2011 г. на ШОС.

Подсъдимите Й.Ж.Й. и А.С.Д. са предадени на съд с обвинителен акт с обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 3, във връзка чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 08.12.2010 г. около 9.45 часа в град Шумен в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи 1142.86 грама златни накити на обща стойност 44 597.04 лева и сумата от 1064 лева от владението на М.П.М. с намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това сила и заплашване, отнетите вещи са в особено големи размери и дейците били въоръжени, за подсъдимият Й. Д. е извършено при условията на опасен рецидив, поради което е и във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 29 буква “а” от НК.

Разпитани на досъденото и съдебното следствие подсъдимите не се признават за виновни. Пред съда дават обяснения, като подсъдимият Й. заявява, че няма никакво участие в извършеното престъпление и че на инкриминираната дата не е напускал град Русе. Подсъдимият Д. също отрича участие в престъплението. Обяснява присъствието си в град Шумен с това, че докарал в града свои приятел, който закупил наркотични вещества.

Съдът служебно насрочи първото съдебно заседание за предварително изслушване на страните. Подсъдимите и техните защитници изразиха желание делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК като не се повежда разпит на част от свидетелите и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Изразиха желание да бъдат разпитани свидетелите: И.Р.Г., М.П.М., С.Х.Т. и Ж.Д.Д., както и личен разпит само на експерта изготвил експертизата по метода на ДНК профилиране. Прокурорът и повереника на гражданският ищец се съгласиха с направеното искане, поради което съдът с определение одобри изразеното съгласие, тъй като съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда предвидени в НПК.

От събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимите Й.Ж.Й. и А.С.Д. през 2010 г. живеели в гр. Русе и се познавали. Двамата поддържали приятелски отношения със св. Д.К., който притежавал л. а. ******. На 07.12.2010 г. подсъдимият Д. помолил свидетелят К. да му даде за ползване автомобила си и той се съгласил. На 08.12.2010 г. рано сутринта двамата подсъдими се уговорили по мобилните си телефони и около 6 часа потеглили с автомобила за град Шумен. В града се насочили към заложна къща намираща се на ул. “Генерал Тошев” № 1. Заложната къща била собственост на ЕООД “Кредит”, управлявано и представлявано от свидетеля Б.Б.. Заложната къща се намирала в апартамент на първият етаж на жилищен блок, като апартамента бил преустроен така, че в помещенията на заложната къща се влизало по външна стълба, като по този начин се осигурявал пряк достъп на клиентите и не се използвал входа на блока. Свидетелят М.М. бил служител на ЕООД и работел в заложната къща, като работното му време започвало в 9 часа. Същият ден той отворил и започнал да се подготвя за работа с клиенти. Около 9.45 часа освен него в помещенията на заложната къща нямало други посетители. В този момент влязъл подсъдимият А.Д., и се приближил към свидетеля М., който стоял за бюрото си. Няколко секунди след него в помещението влязъл и подсъдимият Й., който имал поставена на главата си тъмна плътна плетена маска, която скривала лицето му. В този момент подсъдимият Д. извадил и насочил към свидетеля пистолет и му заповядал да предаде златото от заложната къща. Наредил му да стане и постави ръцете си зад гърба. Свидетелят М. бил силно изплашен от насоченото срещу него оръжие и се подчинил. Изправяйки се успял да натисне паник бутона, който се намирал под плота на бюрото му. В този момент подсъдимият Й. извадил белезници, подал ги на подсъдимият Д., който завързал ръцете на свидетеля зад гърба. Подсъдимите накарали свидетеля да застане на колене и подсъдимият Д. завързал краката му със силиконови връзки. После свидетеля бил поставен да легне на пода с лице надолу. Докато се случвало всичко това подсъдимият Й. държал насочен към свидетелят пистолет. След като оставили свидетеля М. да лежи на пода двамата подсъдими започнали да отварят чекмеджетата и вратите на бюрото и да вадят оттам златни накити оставени от клиенти на заложната къща, като обезпечения по договори за заем. Взели накити с общо тегло 1142.86 грама, на стойност 44 597.04 лева и оборотни пари в размер на 1064 лева, след което бързо напуснали помещението. Отправили се към мястото където били паркирали лекият автомобил, качили се в него и потеглили по булевард Мадара към изхода на града. Около 10.15 часа автомобила се движел с висока скорост и преминавайки покрай бетонов възел, в близост до бензиностанция “Конфорт” в края на града се завъртял около оста си и се ударил с дясната си част в мантинела разделяща двете пътни платна. При удара се счупили десния преден фар, бронята под фара и дясното огледало на автомобила. По предния капак, предните ляв и десен калник се получила деформация. Парчета от счупените части паднали под мантинелата, а следи от боята на автомобила останали по нея. Автомобилът спрял и от него излязъл подсъдимият Д., който го управлявал в този момент. Взел от задната седалка найлоново чувалче и се отправил пеша към изхода на града. Другият подсъдим заел шофьорското място, успял да приведе автомобила в движение, обърнал го и продължил, застигнал подсъдимия Д. и той се качил в колата. Пътното произшествие било видяно от свидетелите С.Т. и Ж.Д.. Подсъдимият Д. ***. Управлявал бързо, рязко и това направило впечатление на свидетеля И.Г., който по същото време управлявал лек автомобил “Шкода Фабия” по булеварда. Свидетелят отклонил автомобила си, за да пропусне лекият автомобил “Форд Ескорт” и продължил да следи движението му. Автомобила в който пътували подсъдимите рязко се насочил към разклона за град Велики Преслав, но преди да завърши предприетата маневра променил посоката си на движение и излязъл извън пътното платно върху тревна площ, където от него паднали части от счупения фар. Фордът дал на заден и отново се включил в главния път. В един момент от него подсъдимите изхвърлили найлонов плик в който имало гривна от кожа и жълт метал и листче с изписан на него номер, както и чифт плетени ръкавици. Автомобила продължил да се движи към град Русе. Свидетелят Г. като наблюдавал рискованото поведение на водача на Форда преценил, че той е може да е пиян или дрогиран и за това се обадил на телефон 166 и уведомил дежурния офицер за случващото се, като посочил и данни за автомобила. Управляваният от подсъдимия Д. автомобил се движел посока град Русе с висока скорост и бил засечен и заснет от мобилна камера за контрол на пътното движение в близост до село Осенец, Разградска област. След пристигането си в град Русе подсъдимият А.Д. се свързал по телефона със свидетеля Д.К. и го уведомил, че е направил катастрофа с автомобила му и че ще го остави в сервиз за ремонт, след което закарал колата в имот на улица “Гоце Делчев” № 182.

След като подсъдимите напуснали заложната къща свидетеля М.М. опитал да се предвижи към вратата и да потърси помощ. Със зъби натиснал мобилния паник - бутон, след което успял да извади мобилния телефон от панталона си, позвънил и уведомил собственика на дружеството за случилото се. Предвижил се до вратата и извикал на разхождаща кучето си жена да позвъни на телефон 112 и да повика полиция. Пръв на място пристигнал свидетелят Б., а след него пристигнали и автомобилите на СОТ и полицията. Били уведомен органите на ДП и след тяхното пристигане, експерти освободили ръцете на М. от белезниците.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели и от тези, чиито разпити са прочетени по реда на чл. 283 от НПК, тъй като е дадено съгласие от страните да не се провежда личен разпит, от протоколите за оглед на местопроизшествие, заключенията на изготвените експертизи, разпечатки от мобилни оператори за проведени телефонни разговори, записи от охранителна камера и камера за контрол на пътното движение, разпознаване.

Съдът кредитира всички свидетелски показания, тъй като те са последователни логични и без противоречия. Свидетелите, с изключение на св. М., не са очевидци на извършеното престъпление, свидетелстват за факти и обстоятелства предхождащи и последващи извършването му. От показанията на свидетелите Д. Д. К. и Д. Д. К. се установява, че подсъдимият Д. на 07.12.2010 г. е взел лекият автомобил, под предлог, че трябва да пътува до селото си. От показанията им се установява и времето, когато Д. *** и им съобщил за катастрофата и къде е оставил автомобила. За тези обстоятелства свидетелстват и свидетелите В. Н.Д., Н.Й. Д. и Д.Т.Д.. С.Х.Т. и Ж.Д.Д. са очевидци на станалото ПТП на 08.12.2010 г. на бул. “Мадара”, в близост до бетонов възел. И двамата посочват в показанията си, че в автомобила имало двама мъже – по – висок и по- нисък и описват подробно действията им. Св. Д. уточнява, че колата е марка “Форд Ескорт”, тъмен на цвят с ДК № Р 81 91. Свидетелят И.Р.Г. наблюдавал движението на автомобила при излизането му от град Шумен, рискованите изпреварвания, предприети от водача, извършените маневри, изхвърлянето на предмети от него. От неговите показания се установява времето, когото това се е случило, данните за автомобила, повредите по него и това, че в него са пътували две лица от мъжки пол, като водачът бил на около 30 години с къса тъмна коса. По искане на прокурора, по време на съдебното следствие, беше разпитан и свидетеля Л.Д.Х., който изготвил докладна записка приложена на л. 2 от том V на ДП. От показанията му се установява, че към м. декември 2010 г. бил директор на ОД на МВР – Шумен и присъствал на мероприятията извършвани от полицаите за разкриване извършителите на грабеж на заложна къща. Бил установен автомобилът, с които вероятните извършители са се изтеглили и от КАТ – Разград била изпратена снимка на автомобила. След установяване на собственикът му, в гр. Русе св. Х. разговарял със св. Д. К., представен му като Д.Л., който след като видял снимката, заявил че лицата на пътуващите в него са на С. и Й.. Св. К. обяснил, че ги познава добре, защото всеки ден бил с тях, Й. познавал от затвора, където правел много хубави татуировки и сега дори живеел в дома на майка му.

Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетеля М.П.М., единственият свидетел очевидец, от чието владение са отнети инкриминираните вещи. Свидетелят подробно и последователно разказва пред съда за случилото се сутринта на 08.12.2010 г. и показанията му в голяма степен съвпадат с тези дадени в разпит пред съдия, непосредствено след Д.. Свидетелят описва точно действията на подсъдимите, отправените към него реплики, упражненото насилие при поставянето на белезниците и връзването на краката, заплахата от насочения към него пистолет. Предвид изминалото време, свидетелят не можа да си спомни за някои подробности, поради което по искане на страните, съдът прочете и включи в доказателствата по делото показанията му дадени на ДП и свидетелят заяви, че поддържа показанията си. Според защитата съществували съществени противоречия в показанията на свидетеля дадени в разпита му пред съдия и тези непосредствено преди извършеното разпознаване, по отношение на описанието на извършителите на престъплението. От съпоставката на тези показания не се установяват такива противоречия. Свидетелят и в двата си разпита заявява, че мъжът без маска е по- висок от маскирания, който бил по – широкоплещест и ръката над китката му била обезкосмена. Показанията му не се различават и относно възрастта на мъжът без маска, дължината и цвета на косата му, облеклото, телосложението. Разликата в ръста - 188 см. и 180 см. свидетелят обяснява с това, че бил в седнало положение и не могъл точно да определи височината на лицето. Свидетелят посочил различен цвят на очите на този мъж в разпитите си, но винаги описва студен поглед и студено изражение на лицето. Няма противоречия и в заявеното от М. при първия му разпит - “100 % процента не бих бил сигурен, че ще ги разпозная” и казаното при втория разпит – “ако видя отново това лице бих могъл да го разпозная”. Първото му изявление се отнася за разпознаване и на двамата извършители и не означава, че не би могъл да ги разпознае, а само че няма абсолютна сигурност за това. Второто се отнася само за възможността да разпознае лицето което е видял и в него също няма категоричност. Свидетелят не заявява, че ще разпознае лицето, което първо влязло в заложната къща, а че от това, което е възприел за него би могъл да го разпознае. При извършеното разпознаване, свидетелят посочил подсъдимият А.Д. и характерните белези – по изражението на лицето, погледа, който бяга настрани, устните и облеклото, което е същото, с което бил облечен подсъдимия и предишния ден. За тези характерни белези, свидетелят дал описание при разпитите си. По делото няма доказателства преди извършеното разпознаване в средствата за масово осведомяване да са публикувани снимки на евентуалните извършители на грабежа.

Фактическата обстановка приета от съда се подкрепя и от протоколите за оглед на местопроизшествие и изготвените фото – албуми. При огледа на местопроизшествие в заложна къща на ул. “Генерал Тошев “ № 1 в гр. Шумен на 08.12.2010 г. били иззети като веществени доказателства множество предмети, сред които е белезниците, с които ръцете на пострадалия М. били завързани, както и силиконовите връзки, които били на краката му. При огледа извършен на същата дата, на бул. “Мадара”, където автомобилът марка “Форд Ескорт” претърпял ПТП, били иззети парчета пластмаса, стъкло и люспи от боя, а при този на отбивката за гр. В. Преслав – балон от крушка, части от рефлектор, пластмасови и стъклени парчета с неправилна форма. При огледа извършен и на пътен възел на пътища ІІ – 73 и І – 7 били иззети плетени ръкавици и гривна от кожа и жълт метал. На 8 и 9 декември били извършени два огледа на лек автомобил ***** като били иззети угарки от цигари, вестник “168 часа”, нишковиден обект, документи, дактилоскопни следи.

От изготвените на ДП съдебно – технически експертизи се установява, че иззетите при огледите на местопроизшествие стъклени и пластмасови парчета и люспи от боя са от л. а. ***** и са били едно цяло с предния десен фар на автомобила и детайл монтиран в предната част на предния ляв подкалник. От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че иззетите следи при огледа на автомобила са оставени от пръстите на ръцете и дланта на подсъдимия А.Д.. Обекти на изследване на ДНК експертизата са били веществени доказателства иззети при извършените огледи – белезници, 2 бр. черни пластмасови ленти ( свински опашки), 2 бр. черни плетени ръкавици, угарки от цигари и клетъчен материал иззет от подсъдимите и свидетелите М.М. и Д.К.. Заключението на експерта е, че клетъчният материал по белезниците има ДНК профил, който показва пълно съвпадение с този на сравнителния материал от подсъдимия Й.Ж.Й., а по пет от изследваните угарки от цигари клетъчният материал има ДНК профил идентичен с този на подсъдимия А.Д..

От страна на подсъдимите и техните защитници беше направено искане да се проведе личен разпит единствено на експерта, изготвил ДНК експертизата на веществени доказателства. Тъй като вещото лице е починало съдът възложи изготвянето на нова ДНК експертиза по писмени данни. От страна на защитата се правят възражения, че е невъзможно по вещественото доказателство – белезници да е установен само ДНК профил на единия от подсъдимите, а да няма биологичен материал от пострадалия М., защото белезниците са престояли на ръцете му около 15 минути и видно от освидетелстването му са причинили наранявания по китките. Това възражение е неоснователно, тъй като от експертизата се установява, че предмет на изследване са били отделни части на веществените доказателства и това са частите, за които експертът е преценил, че е най-възможно да остане клетъчен материал. Например, предмет на експертното изследване са били зъбците на белезниците, а на пластмасовите ленти, с които са вързани краката на пострадалия, са изследвани предните входни краища. От отговорите на конкретно поставените въпроси към експерта се установява, че е възможно по белезниците да е останал клетъчен материал и от пострадалия, но по зъбците им е открит само и единствено биологичен материал, чийто ДНК профил напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия Й.. Експертът сочи, че е практика при изготвянето на подобен род експертизи да се търсят места по веществените доказателства, които не са “замърсени” с генетичен материал на пострадалото лице.

От защитата се прави възражение и по отношение на изземването и съхранението на белезниците като вещественото доказателство. Според защитата не е спазена процедурата при изземването на това веществено доказателство, защото това не се е случило в присъствието на поемни лица. Съдът призова за разпит двете поемни лица, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие от 08.12.2010 г., извършен в заложна къща на ул. “Ген. Тошев” № 1. От показанията на поемното лице К.И.Б. се установява, че той е присъствал по време на огледа, видял следователи, които правели разследване, снемали отпечатъци, описвали пари и злато. Заявява, че не бил виждал белезници в това помещение, а по-късно казва, че може и така да е било и че е възможно да е забравил. При предявяване на книжния плик, в който са се съхранявали белезниците, Б. заявява, че не вижда свой подпис на поставения върху плика етикет. Съдът назначи съдебно-графологична експертиза, която с категоричност установи, че подписите върху протокол за оглед на местопроизшествие, хартиен плик и иззетия сравнителен материал принадлежат на К.И.Б.. Второто поемно лице М.Ц.Д. разпознава своите подписи на представените му документи, но заявява, че в заложната къща не е имало лице с поставени белезници. Щял да види и забележи, ако е имало такова лице. На въпрос дали в съдебната зала има лице с белезници, Д. отговори, че няма такова, а впоследствие забеляза, че и двамата подсъдими, седящи на първата пейка, са с белезници на ръцете. Следващото възражение на защитата по отношение съхранението на това веществено доказателство е, че то е поставено в хартиен плик, а не в самозалепваща се найлонова торбичка. И това възражение както и предишното съдът прие за неоснователно, тъй като съгласно Правила за подготовка и възлагане на експертизи по веществени доказателства и доказателствени средства в лабораториите на ЦЕКИИ при НИКК на МВР, издадени 2008 г., в т. 3, стр. 5 “Опаковане на обектите за изследване” е посочено, че: “изсушените обекти и такива, зацапани с изсъхнали телесни течности, се опаковат в хартиени пликове.”

От изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на отнетите златни накити възлиза на 44 597,04 лв. Експертното заключение е направено без оглед на вещите като експертът е разполагал с приложените към ДП договори за заем и заложни билети.

От представените разпечатки за проведени телефонни разговори се установява, че подсъдимите на 08.12.2010 г. са разговаряли помежду си пет пъти в интервала от 04,37 ч. до 05,28 ч. Безспорно е установено също, че с ползваните от тях сим-карти са провеждани разговори и са изпращани текстови съобщения в близост и от гр. Шумен.

В хода на ДП са изискани и приложени по делото записи от охранителна камера, разположена в Промишлената зона на гр. Шумен на бул. “Мадара”. На записа е заснето ПТП, при което тъмен на цвят лек автомобил се удря в мантинелата, разделяща пътните платна на булеварда. Изискани и приложени са и снимки на хартиен носител и видеоклип от мобилна камера за контрол на пътното движение, монтирана на служебен лек автомобил “Опел Астра” с ДК № РР 74-85 АМ в близост до с. Осенец, общ. Разград, на които е фиксиран и заснет лек автомобил ***** при превишаване на определената за пътния участък скорост. Видеоклиповете бяха възпроизведени в съдебно заседание. На първия се вижда произшествието на автомобила в близост до бетонов възел на бул. “Мадара” в гр. Шумен, както и слизащ от автомобила човек, но нито той, нито автомобила могат да бъдат разпознати. На втория видеоклип от камерата на КАТ ясно се вижда автомобила и пътуващите в него две лица от мъжки пол, като на мястото на водача е подсъдимия А.Д., а до него подсъдимия Й..

Съдът не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими, дадени в съдебно заседание относно участието им в извършеното престъпление и ги приема изцяло като тяхна защитна теза. И двамата подсъдими са се възползвали от правото си и на ДП не са давали обяснения. Пред съда подсъдимият Й. заявява, че на 08.12.2010 г. е бил в гр. Русе провел е обичайната си тренировка, разхождал се е, пил кафе. Обяснява, че не се познавал с другия подсъдим, просто го виждал и бил с него на здравей – здрасти, чак след задържането научил имената му. Впоследствие обаче на въпроси относно проведени между двамата телефонни разговори обяснява, че се налагало А. да звъни на него, когато иска да се свърже и предаде нещо на св. Д.К., защото К. имал малко дете и не било удобно да го безпокоят по телефона. Сутринта на посочената дата подсъдимият Д. му се обадил с молба да предаде на Д., че имало някакъв проблем на автомобила, чувало се някакво хлопане или чукане. Безспорно е установено по делото, че подсъдимите са провели не един, а пет разговори помежду си, в ранните часове на денонощието. Съдът не приема, че в 04.37 часа двамата подсъдими са разговаряли точно по изтъкнатия от подс. Й. проблем, още повече, че са последвали и други разговори.

В обясненията си подсъдимият Й. съобщава две обстоятелства, които имат значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Това е обстоятелството, че е метросексуален и обезкосмява цялото си тяло. Още при първия си разпит св. М.М., давайки описание на лицето, което е носело маска, освен ръста и телосложението посочва, че му е направило впечатление, когато този човек подавал белезниците на подсъдимия Д., че кожата над китката на ръката му е обезкосмена. Второто обстоятелство е, че подсъдимият Й. не е правоспособен водач на МПС и явно по тази причина автомобилът е управляван от подсъдимия Д..

Подсъдимият Д. разказва пред съда, че помолил св. Д.К. да му преотстъпи автомобила си, за да отиде с него до автокъщите във Варна, да търси да закупи автомобил, който по-късно да препродаде. Свидетелят се съгласил и предоставил автомобила си. На сутринта на 08.12.2010 г. подсъдимият тръгнал за Варна заедно с един свой приятел, който имал работа в гр. Шумен. След пристигането си в града подсъдимият седнал на едно барче, купил си вестник и изпил 2-3 бири, а приятелят му отишъл да си върши работата. По-късно като се върнал му съобщил, че е закупил 300 г. марихуана и е готов да си тръгват. След като се качили в автомобила и потеглили зад тях се чули полицейски сирени. Подсъдимият виждал за първи път трева и наркотици, помислил си, че са проследили приятеля му и че сега ги преследват полицаите. Тъй като бил употребил алкохол и управлявал колата с висока скорост направил катастрофа на изхода на гр. Шумен, хлъзнал се и се ударил в мантинелата. Слязъл, наместил бронята, запалил колата и тръгнал. Казал на приятеля си, че няма да ходят до никаква Варна, а директно ще се прибират в Русе. След като се прибрал се обадил на Д., че е направил катастрофа и оставил колата в сервиза. Приятелят, с който предприел това пътуване, се казвал П. и в гр. Русе всички го знаели като “П.- А.”. Подсъдимият Д., лансирайки тази версия, обяснява присъствието си в гр. Шумен и управлението на лекия автомобил, обстоятелства, за които по делото са събрани безспорни доказателства. От автомобила, отвън и от купето са иззети негови дактилоскопни отпечатъци и угарки от цигари. Засечени са и телефонни разговори, проведени от гр. Шумен. Ясно се вижда лицето му на видеоклипа от камерата на КАТ. По искане на защитата съдът издири, с цел призоваването му, лицето, известно като “А.”. При извършена проверка действително беше установено, че в гр. Русе е известно едно лице с прякор “А.” и това е П. С.П., ЕГН **********, което е починало на 27.06.2011 г. при ПТП. Извършена е и проверка в ЦИС “Полиция – КОС”, от която се установява, че П. С.П. е регистриран с прякор “А.”. Съдът изиска и приложи и издадения смъртен акт на лицето с № 1156/28.06.2011 г. По искане на защитата от АИС “Български документи за самоличност” бе изискана и карта за лицето с негова снимка, но впоследствие не направиха никакви доводи въз основа на нея. Подсъдимият и неговият защитник оспорват направеното от св. М. разпознаване като освен възраженията, посочени по-горе, твърдят, че би следвало св. М., ако наистина е видял него в заложната къща, да посочи и че на челото на подсъдимия има бенка, която е по рождение. Според подсъдимия следвало в описанието, което свидетелят направил, да посочи тази бенка, която е характерен белег. Съдът намира това възражение за неоснователно не само защото в случая не се касае за необичаен, ярък и натрапващ се белег, но и защото е въпрос на субективно възприятие белезите, по които едно лице запомня и описва друг субект. Това възражение е и в противоречие със защитната теза, че на св. М. е била показана снимка на подсъдимия преди извършеното от него разпознаване. Ако действително такава снимка му е била показана и тази бенка е толкова отчетлива и видима, то свидетелят задължително би я включил в направеното описание.

Съдът приема обясненията на подсъдимите като защитна теза и защото дадени към настоящия момент те не биха могли да бъдат проверени. Логично е обясненията да са дадени още в хода на ДП, веднага след задържането на подсъдимите тогава, когато биха могли да бъдат изискани видеозаписи от охранителните камери на магазините, които подсъдимият Й. твърди, че е посещавал и желае да бъдат изискани от съда, когато е изминало много време и записите са унищожени. Недостоверно звучат и обясненията на подсъдимия Д., че не е споменал до настоящия момент за причината за присъствието си на инкриминираната дата в гр. Шумен, защото трябвало да каже, че е свързано със закупуване на наркотици и да уличи свой приятел. След като подсъдимият е уличен в извършване на тежко престъпление, нормално е да се защити и да посочи обстоятелствата, които твърди пред съда, които тогава биха могли да бъдат проверени, за да бъде оневинен.

Предвид всичко изложено, съдът намира за безспорно доказано участието на двамата подсъдими в извършеното престъпление. С Д. подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпление по чл. 199, ал. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Д. на подсъдимия Й. е извършено при условията на опасен рецидив, поради което се квалифицира и по т. 4 на чл. 199, ал. 1 от НК. Д. се квалифицира като грабеж, защото двамата подсъдими са отнели чужди движими вещи – златни накити и пари от владението на М.М., като са използвали принуда, изразяваща се в заплаха и употреба на сила. Заплахата е осъществена като към пострадалия е бил насочен пистолет и той е имал усещане, че са застрашени здравето и животът му. Със заповеден и застрашителен тон са били отправени към него и исканията на подсъдимите да предаде златото и да извърши определени действия. Спрямо него е употребена сила при поставянето му на пода в легнало положение, при слагането на белезниците и връзването на краката. Д. е извършено от подсъдимите в съучастие като извършители, защото всеки един от тях е взел участие в изпълнителното Д.ие – отнемането на вещите и упражняването на принудата. Първоначалното обвинение спрямо подсъдимите е по чл. 199, ал. 2, т. 3 от НК – отнетото имущество е в особено големи размери и деецът бил въоръжен. За да е осъществен от обективна страна състава на това Д.ие следва субектът на престъплението да е бил въоръжен с оръжие – хладно, пневматично, газово, малокалибрено, което да е годно средство за засягане на физическата личност на пострадалия. В настоящия случай не е установено дали всеки един от подсъдимите е бил въоръжен с пистолет, или са си предали едно оръжие. В показанията си св. М. твърди, че във всеки един момент срещу него е било насочено оръжие, като първоначално той е видял такова в ръцете на подсъдимия Д., а впоследствие докато той му е слагал белезниците пистолет срещу него бил насочен от подсъдимия Й.. По делото не са намерени нито предметът на престъплението, нито оръжието, поради което не е доказано по безспорен начин, че при извършване на грабежа подсъдимите са използвали пистолет, който е истински и е годно средство за физическо въздействие върху човек. По отношение на отнетите вещи са налице документи – заложни билети и договори за заем, от които по безспорен начин се установява техния вид и грамаж и се установява стойността им, а тя е в големи размери и значително надвишава тази стойност. Д. е извършено с предварително сформиран пряк умисъл. Подсъдимите са осъществили престъплението след като предварително са се подготвили за него, като са набавили автомобил, средство за заплаха и са се осведомили за обстановката в заложната къща, работното време и наличието на охрана и охранителна техника. По делото е установено, че към момента на извършване на грабежа не са работели камерите в помещението на заложната къща.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите съдът счете, че Д. е с висока степен на обществена опасност. Касае се за грабеж, при който подсъдимите са проявили дързост, защото е извършен в светлата част на денонощието, в жилищен блок, намиращ се в оживена част на града. Съдът счете, че и на двамата подсъдими следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия Й. не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, а като такива за подсъдимия Д. отчете чистото съдебно минало и младата възраст. На подсъдимия Й. беше наложено наказание лишаване от свобода в средния размер, предвиден в закона – 10 години, като беше отчетено, че извършеното от него Д.ие представлява опасен рецидив. На подсъдимия Д. съдът определи наказанието под средния размер, а именно – лишаване от свобода в размер на 7 години. Наказанията следва да се изтърпят в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Така определените наказания ще изпълнят целите по чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимите, така и за генералната превенция.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен солидарно срещу двамата подсъдими от Б.А.Б. – управител и представител на “Кредит” ЕООД – Шумен. Искът е в размер на 45 661.04 лв., от които златни накити на стойност 44 597.04 лв. и парична сума в размер на 1 064.00 лв. Съдът уважи исковата претенция само за отнетата парична сума, намираща се в заложната къща, които пари са били оборотни средства на дружеството. Отхвърли иска в останалата му част по отношение на отнетите златни накити, защото това са вещи, оставени като обезпечение от различни лица за взетите от тях заеми и не са собственост на заложната къща. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 и 5 от Наредбата за дейността на заложните къщи заложната къща не може да придобива собственост върху вещи, оставени в залог. След изтичането на срока за връщане на взетата сума, ако задължението на залогодателя не бъде изпълнено заложната къща задържа заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този срок съхранява вещта и не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този седмодневен срок заложната къща може да продаде заложената вещ ако цената й е под 5 000 лв. и да се удовлетвори от получената цена, но не може да придобива собственост върху тези вещи. От момента на продажбата на заложената вещ се погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако общият им размер е по-голям от получената цена. От този момент правото на собственост върху заложената вещ преминава върху купувача. Ако получената за вещта цена при продажбата е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение и направените разходи за продажбата заложната къща следва да уведоми заемателя и в срок до 30 дни да изплати разликата на притежателя на заложния билет. Съгласно разпоредбите на ЗЗД и Наредбата, заложния кредитор не може да придобие собственост върху заложените вещи, поради което съдът отхвърли като неоснователен гражданския иск по отношение на тях.

Съдът постанови веществените доказателства по делото да бъдат пазени до приключване на наказателното производство, след което лек автомобил ***** да бъде върнат на собственика му Д. Д. К., а останалите да бъдат унищожени. Съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДИЯ: