Р Е Ш Е Н И Е

№ 131 / 27.12.2012 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателен състав

На трети декември през две хиляди и дванадесета година

В публично открито съдебно заседание, в състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Константин Моллов

2. Стела Шипковенска

Секретар: Ю.А.

Прокурор: Димитър Арнаудов

като разгледа докладваното от председателя Нели Батанова

ВНОХД № 373 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 81 от 4.7.2012г. по НОХД № 1477/11г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия С.М.Ш., ЕГН-**********, за ВИНОВЕН в това, че за времето от неустановена дата през м.декември 2002г. до средата на м.август 2008г. в гр.Шумен, кв.Макак и в гр.Лозница, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение лице, ненавършило 14-годишна възраст - С.С.Ш., като употребил за това сила и деянието е извършено чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата, поради което и на основание чл.149, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачел предварителното задържане на подсъдимия Ш., считано от 09.10.2008г. до 30.10.2008г. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, дължимите такси и направените разноски по делото.

Така постановената присъда е протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен. Присъдата се протестира само в частта на наложеното наказание. Изложени са доводи, че същото е занижено, поради което се явява и несправедливо. Предлага се въззивния съд да измени присъдата като увеличи наказанието и го определи в размер поискан пред първоинстанционния съд, а именно – около средата на предвиденото в закона.

Присъдата е обжалвана и от подсъдимия С.М.Ш. като постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, а също и като необоснована. Жалбата е бланкетна. Твърди се, че подробни съображения ще се изложат след изготвяне на мотивите към присъдата. Моли се подсъдимия да бъде оправдан.

В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа протестът и предлага да бъде уважен като наложеното наказание бъде увеличено от шест месеца на три години, което да се отложи за изтърпяване за срок от пет години. В останалата част намира присъдата за законосъобразна, обоснована и правилна. Поради което предлага да бъде потвърдена.

В съдебно заседание процесуалния представител на подсъдимия излага подробни доводи свързани с допуснати нарушения от първоинстанционния съд на материалния и процесуален закон. Излага доводи свързани с обосноваността на присъдата и доказаността на деянието. Моли се съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови изцяло оправдателна. Алтернативно – да върне делото за ново разглеждане на Шуменския районен съд.

Шуменският окръжен съд като взе предвид изложеното в жалбата и протестът, становищата на страните в съдебно заседание, както и служебно изцяло с оглед изискванията на чл. 313 – 314 от НПК прие, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения поради следното:

Първото нарушение, което е основание делото да се върне е изписания осъдителен диспозитив на присъдата. В обвинителния акт е посочена ориентировъчни крайна и начална дата, като този период е разбит на 10 отделни подпериода, които също започват на неустановена дата и също завършват на неустановена дата. По начина, по който е съставен обвинителния акт трудно може да се реализира правото на защита на обвиняемия, още повече че касае извършването на конкретни действия от негова страна. Независимо от това съдебната практика приема, извършване на определено престъпно деяние на неустановена дата, стига обаче то да е конкретно индивидуализирано от субективна и обективна страна, и да е описано и изпълнителното деяние. При постановяване на осъдителната присъдата Районният съд не се съобразил с това. В една обща клауза е приел, че подсъдимия е бил извършвал определени действия в периода от 2002 до 2008 година, като не е индивидуализирал извършваните деяния по време, място и начин. Съдът се е опитал да даде някакво обяснение защо така е решил, но с това също засяга правото на защита на подсъдимия. Шуменският районен съд е приел, че диспозитивът на настоящата присъда е съобразен с особеностите на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като са посочени само началния и крайния период на деянието. Макар и формално диспозитивът да съвпада по начина на изписване с този на обвинителния акт, като съдът е приел, че няма основания за частично оправдаване на подсъдимия или други подобни процесуални действия, доколкото приетият от съда период на извършване на престъплението и фактическата обстановка съвпадат. Но това не е така. Дори периода да съвпада като начален и краен период, то следва всяко деяние да бъде индивидуализирано и конкретизирано. Това е така тъй като посочения период е много голям, касае се за престъпни посегателства върху личността и без конкретизация само по елементарна сметка, така, както прието в диспозитива на присъдата, излиза, че за този период може да са извършени повече от 600 отделни посегателства върху личността на пострадалата, тъй като става въпрос за период от 6 години по 52 седмици, по 2 пъти седмично, както се твърди в обвинителния акт. Съдът е обединил нещата, без да ги разграничи нито като деяния, нито като период, нито като дата на извършване. Единственото нещо по делото, което като дата на извършване е посочено и то в мотивите е, че на Нова година, на 31.12.2006 г. се е случило нещо. Но и тук Районния съд е приел, че деянието се е случило в с. Макак, т.е. кв. Макак на гр. Шумен, а не, както на лист 1-ви от мотивите си съда е приел, че това е станало в дома на свидетелите Т.Т. и М.Т.. Освен това деянията трябва да са конкретизирани за да се направи преценка налице ли е продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Тук не е само достатъчно деянията да се извършвани в определен период от време. Закона изисква и “деянията, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, да са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.” Т.е. съдът е трябвало да направи анализ дали всяко от деянията осъществява състава на едно и също престъпление, да анализира вината и да прецени дали всяко от тях се явявя продължение на предшестващото. Това не е сторено. Дори не е направен опит в тази насока. Това освен, че е неправилно приложение на закона е и съществено процесуално нарушение, тъй като е липса на мотиви.

Ограничавайки се само с начален и краен период за извършване на деянията съдът е нарушил и правото на защита на подсъдимия. Касае се за 6 годишен период от време и непосочването на конкретика нарушава защитата му. Подсъдимият няма как да знае кога се твърди, че са извършени тези деяния, нито къде, за да може да обоснове някакво алиби или защитна теза. Затова не е достатъчно да се каже, че от 2002 до 2008 г. същият е извършвал няколко действия, без абсолютно никакво уточнение кога, къде и как са се случвали. Това е липса мотиви, защото такива няма както по отношение на самото деяние, така и по място и време на извършване. Не допустимо е в присъдата или в мотивите да се съдържат текстове, като: “от време на време” “по някога така се случвало”, а в настоящата присъда изобилства от такива фрази.

Наказателната норма и наказателно процесуална норма никога не се е тълкувала разширително. Това са нормите, които по теорията за тълкуването на правните норми не могат да бъдат тълкувани разширително. В мотивите си Районния съд си е позволил това, докато по отношение на фактическата обстановка има изложени около 30 реда в целия съдебен акт и то най-общо маркирани. Съдът е направил и непълен анализ на събраните по делото доказателства, като за някои от тях е изложил противоречиви мотиви.

Противоречиви мотиви съдът е изложил и при формиране на своето вътрешно убеждение при анализа на доказателствата. От една страна позовавайки се на показанията на майката на пострадалата – св. Т.Т., на М.Т. и на Т.Т. които са бабата и дядото от гр. Лозница съдът приема, че тези хора са били най-близките на пострадалата и те най-добре знаели какво и как се е случвало, и те най-много могат да дадат достоверни данни.” В същото време, друга група свидетели, в която влизат сина на подсъдимия, неговите майка и баща и приятели от най-близко семейно обкръжение, ние им се дава доверие, тъй като те са в много близки отношения. На практика се заемат две различни становища по отношение на две групи свидетели от една и съща категория – все най-близки роднини, баща и майка, брат, баба, дядо. На едните се вярва, а на другите – не, без да отчитат каквито и да е други обстоятелства или да се съпоставят с други доказателства. Освен това съда е изпаднал и във вътрешни противоречия. От една страна съдът е изложил подробни обстоятелства защо не следва да се дава вяра на показанията на частната обвинителка Т.Т.: че нейните показания са различни всеки път, че е налице сериозно съмнение относно естеството на мотивите, поради които същата, т.е. Т.Т. е взела решение да инициира настоящото наказателно производство, че тя има силно морално укоримо поведение, че си е оставила децата и е заминала в чужбина, но все пак съдът и е дал вяра без да сочи каквито и да е други основания. Тук се поставя въпроса и каква е било действителното вътрешно убеждение на съда, тъй като изложените съображения не коренспонтидат с направения от него извод. От една страна се приема, че показанията на цялото семейство Т. са съмнителни и се изразява съмнение в тяхната достоверност и, въпреки събраните отрицателни данни за личността на свидетелката и сериозното съмнение относно мотивите на Т., съдът приема че ще кредитира техните показания.

Съдът, обсъждайки състава на престъплението от гледна точка на субективния състав, умисъла и специалната цел също е изложил едни противоречиви мотиви. Описвайки блудствените действия, които подсъдимия е извършил – целуване по уста, опипване по тялото е направил извода, че същите, поради естеството си са “годни да предизвикат полово желание”. Този извод на съда не е обсъждан на фона на останалите доказателства по делото. Не е съпоставен с констатациите от комплексната експертиза, че се касае за физиологически и психиатрически здрав човек. Немотивиран е и извода на съда, че детето е станало обект на действията на освидетелствания, поради липса към момента на по-подходящ и адекватен сексуален партньор. Такова нещо не е установено по делото. Тоест, съдът е приел, че подсъдимия Ш. е изпаднал в хронична полова абстиненция, но не е мотивирал този свой извод.

По отношение на определяне на наказанието. Съдът разширително е тълкувал наказателно правни норми като е приел, че по чл.116 от НК, както и по чл.152 от НК законодателят е предвидил утежнена наказателна отговорност, в която посегателство е срещу низходяща сродница.” И това е приел, че е относимо и по чл.149 от НК. И това е взето предвид като отегчаващо неговата отговорност обстоятелство. Такова не е предвидено и не може по аналогия да се тълкуват наказателно правни норми. Освен това съдът не е коментирал и за колко отделни деяния се касае, за да се прецени тежестта на обществената опасност на подсъдимия и деянието.

Поради което така постановената присъда се явява постановена при нарушение на процесуалните правила. Допуснатите нарушения са отстраними при новото разглеждане на делото. Те са и от кръга на особено съществените, които не могат да бъдат отстранени при въззивното производство. Поради което са и абсолютно основание за отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане.

Водим от изложените съображения и констатираните съществени процесуални пропуски настоящия състав счита, че не следва да се обсъждат останалите доводи в депозираната жалба и протест, свързани с решаването на делото по същество.

Ето защо и на основание чл. 348, ал.3, т.2 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО присъда № 81 от 04.07.2012 година постановена по НОХД № 1477 описа за 2011 година на Районен съд гр. Шумен и връща делото за ново разглеждане Шуменски районен съд от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, съгласно чл. 346 от НПК.

Решението да се съобщи на страните.

Председател : Членове : 1.

2.