Решение по Наказателно дело 311/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е

№. 70 . / 05.07.2012 гр. Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На трети юли през две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав :

Председател : Нели Батанова

Секретар: Ю.А.

Прокурор: Румен Рачев

като разгледа докладваното от съдия Нели Батанова

НАХД № 311 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 375 и сл. от НПК – глава двадесет и осма, част – пета – особени правила от НПК.

Постъпило е мотивирано Постановление от Окръжна прокуратура гр. Шумен от 15.06.2012 година за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемата Р.Т.Х. с ЕГН-**********, по чл. 78-а от НК за престъпление по чл. чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание обвиняемата Р.Т., редовно призована се явява. Заявява, че е запозната с предложението на прокурора и съжалява за стореното.

Окръжна прокуратура гр. Шумен, редовно призовани изпращат представител. Поддържа депозираното Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Счита, че фактическата обстановка е подкрепена от доказателства и е такава, каквато е приета и в Постановлението. Предлага обвиняемата да бъде призната за виновна, но да бъде освободена от наказателна отговорност като й се наложи административно наказание – глоба към минималния размер при разпоредбата действуваща към момента на извършване на деянието, т.е. преди последната редакция на чл. 78-а от НК с ДВ бр. 26 от 2010 година като по благоприятна за дееца.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата Р.Т.Х. *** заедно със семейството си. Едно от помещенията в къщата, в която живеели, обвиняемата и нейния съпруг стопанисвали като магазин за хранителни стоки. Дейността се развивала от името на фирма ЕТ „Д. В. 37” собственост на съпруга на обвиняемата Х.. Като магазинер в магазина работила св. А. А. А.. В резултата на извършваната дейност търговеца достигнал до оборот в размер на 50 000 лв., който размер съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДДС задължавал всяко данъчно задължено лице да се регистрира по този закон. Тъй като собственика нямал намерение да се регистрира по ЗДДС решил да преустанови дейността на ЕТ „Д. В. 37”. С цел да не преустановят дейността си обвиняемата Х. предложила на св. А. да продължат, но вече с фирмата на последната и тя се съгласила.

Със съдебно Решение по ф. д. № 881/04 г. на Шуменския окръжен съд в регистъра на едноличните търговци била вписана фирма ЕТ „В. 2003 – А. А.”***, със собственик св. А. А. А.. Последната упълномощила обвиняемата Р.Т.Х. да представлява и ръководи работата на фирмата /т. 1, л. 61/. Основната дейност на фирмата била търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия от 16.02.2009 г. Тази дейност била развивана в магазин за хранителни и нехранителни стоки находящ се в гр. Шумен, ул. „В. Ж.” № . Свидетелката А. А. работила като продавач консултант в търговския обект.

Търговецът не бил регистриран по ЗДДС. С цел недостигане предвидения в чл. 94, ал. 1 от ЗДДС минимум за регистрация по този закон в счетоводството на ЕТ „В. – 2003 – А. А.” за периода м. Февруари 2009 г. – 28.07.2009 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗСч не били отчитани приходи от продажби, както и не били отчитани всички разходни документи за получени стоки. По указания на обвиняемата Х., за реализирания вътрешен оборот от извършени продажби на стоки за периода 21.07.2008 г. – 16.06.2009 г. била водена т. н. „черна тетрадка” от св. А..

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1001668/21.04.2010 г. издадена от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна била извършена данъчна ревизия на ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен обхващаща периода 15.05.2009 г. – 31.10.2009 г. по ЗДДС. Ревизията приключила с РД № 1003235/13.09.2010 г., въз основа на който бил съставен РА № 271003235 от 05.10.2010 година. В хода на ревизионното производство, в търговския обект на фирмата била намерена и иззета “черната тетрадка”. От съдържанието на тетрадката се установявали дневни обороти в размер на 93 886.27 лв. за периода 21.07.2008 г. – 16.06.2009 г. С акт за регистрация по ЗДДС № 27040900019130 от 27.07.2009 г. търговеца бил регистриран служебно, считано от 28.07.2010 г. Органите по приходите направили анализ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и приели, че данните от тетрадката от търговския обект на ревизираното лице, отразявали най-точно реализираните приходи от продажби в обекта, т. к. същата според направените записи може да се приеме, че представлява касова книга.

В хода на досъдебното производство е изготвена ССЕ /т. 2, л. 317 – 321/, която потвърждава фактическите констатации на РА. Съгласно същата се установява, че за периода 28.07.2009 г. – 31.10.2009 г. ЕТ „Венци 2003 – А. А.” гр. Шумен не е начислил ДДС в общ размер на 7 656.14 лв.

По делото е приложена справка от ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Шумен - с изх. № 4730/30.05.2012 г. /т. 2, л. 336/, от която се установява, че до приключване на досъдебното производство ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен е погасила данъчните задължения по РА включително и начислените лихви.

Анализът на установената фактическа обстановка дава основание за квалифициране деятелността на обвиняемата Р.Т.Х. в престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, т. к. в качеството си на редовно упълномощен представител на ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен умишлено е допуснала осъществяване на счетоводството на търговеца в нарушения на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗСч, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, необявеното и неплатеното данъчно задължение в размер на 7 656.14 лева ведно с лихвите са внесени в бюджета.

Деянието е осъществено в периода от 28.07.2009 г. до 31.10.2009 г. включително в гр. Шумен в условията на продължавано престъпление, като обвиняемата като представител на ЕТ „В. 2003 – А. А.” със седалище гр. Шумен допуснала осъществяването на счетоводството на търговеца в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – Закона за счетоводството, както следва:

«Чл. 4, ал. 1 - Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:

т. 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят; и

т. 4 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване»,

и по този начин избегнала установявяването и плащането на данъчни задъжления в големи размери - ДДС в общ размер на 7 656.14 лв. /седем хиляди шестотин петдесет и шест лв. и четиринадесет ст./, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение в размер на 7 656.14 лв. е внесено в бюджета ведно в дължимите лихви, престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна:

Обвиняемата Р.Т.Х. е осъществила деянието с пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им.

От правна страна:

От обективна страна обектът на престъплението засяга обществените отношения свързани с нормалното функциониране на паричната и данъчната система. Изпълнителното деяние е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – ДДС в размер на 7 656.14 лв. /седем хиляди шестстотин петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ като в качеството си на редовно упълномощен представител на ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен умишлено е допуснала осъществяване на счетоводството на търговеца в нарушения на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗСч.

Деянието е довършено. Видно дефиницията регламентирана в чл. 93, т.14 от НК “данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева”

Понятието "данък" не е изрично законодателно дефинирано, но е несъмнено, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Несъмнено, от друга страна, са различията между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни вноски и такси. Затова следва да се приеме, че "укритите данъци", предмет на настоящото производство като престъпления, са именно и само данъците - данък върху добавената стойност. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Задължението за плащане на данъци обаче възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация. У нас към момента липсва кодифициращ материалните данъчни задължения закон, а всеки вид данък е определен в отделен закон, който е източник на подробна регламентация за неговото основание, за данъчното събитие, данъчния период, данъчно задължените лица, задълженията за деклариране, плащане, сроковете за това и пр. Следва да се отбележи, че кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданите данъчни престъпления. Данъчно задължени лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, а наказателното ни право не регламентира корпоративна наказателна отговорност. Освен това, субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно задълженото лице, т.е. с платеца и вносителя на данъка и това е особено характерно при косвените данъци. Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, напр. - чрез подаване на данъчна декларация при облагането с корпоративен данък по ЗКПО (чл. 92 и сл.), с данък върху дохода по ЗДДФЛ (чл. 50 и сл.), чрез подаване на периодични справки-декларации при облагане с данък върху добавената стойност по ЗДДС (чл. 125 и сл.) и пр. Това е дейност на гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. Последните упражняват контрол върху правилното прилагане на данъчноправната норма. Данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж. Данъчната ревизия може да се проведе и по инициатива на данъчен орган и без подадена данъчна декларация.

Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата. Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в извършване на правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а други - в пропускане да се извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава би имало довършено престъпление по тази норма на закона. Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на усложнена престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични двуактни (напр. по т. 1) или нетипични такива (напр. по т. 2). Характерно за всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за извършване на определени действия (подаване на данъчна декларация, при това с вярно съдържание) или правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване, укриване и пр. на счетоводни документи, водене на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и т. н.), са дадени не в наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най - общо казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация (справка-декларация по ЗДДС) с резултата за конкретния период - ежемесечно (по ЗДДС), ежегодно (по ЗДДФЛ, ЗКПО) или при настъпване на посочено в закона събитие (по Закона за акцизите и данъчните складове, по Закона за местните данъци и такси. Този срок и този период е различен за различните видове данъци, в случая по ЗДДС данъчния период е едномесечен. Когато дееца укрие данъчни задължения за даден данъчен период, той извършва едно престъпление, тъй като данъчните задължения са дължими и изискуеми за този конкретен данъчен период. Данъчният период по ЗДДС предопределя по силата на закона периода, за който се дължат всеки от конкретните данъци. В чл. 87, ал.1 от ЗДДС / в сила от 01.01.2007 год. / е дадено легално определение на данъчен период по смисъла на този закон.: “периода от време след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата на този данъчен период”. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани по ЗДДС лица и съвпада с календарния месец.

Изискуемият се от данъчно задълженото лице ДДС се отнася за конкретния данъчен период и представлява фактически дължимото данъчно задължение. За всеки данъчен период лицето е длъжно да декларира резултата, т.е. разликата от общата сума и данъка, който е изискуем за него за този данъчен период и общата сума на данъчен кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Регистрираното лице определя резултата за всеки данъчен период – данък за внасяне или данък за възстановяване. Съгласно чл. 125 ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка декларация / въз основа на отчетните регистри – Дневник на покупки, Дневник на продажби / и представя заедно с нея и самите отчетни регистри. Същите се подават до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, когато е налице резултат за периода. Обстоятелството, че материалноправото задължение на дееца за заплащане на данъка продължава да съществува и остава изискуемо до изтичане на погасителната давност, не изключва съставомерността и довършването на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК. В случая закона не защитава въобще вземането на държавата по съответното данъчно задължение, а има за цел само да гарантира заплащането на това задължение в предвидените в закона срокове. Състава на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК има за цел не да гарантира въобще изпълнението на данъчното задължение, а да гарантира това изпълнение в предвидените от закона срокове.

Престъплението по чл. 255 от НК когато има за предмет данъчни задължения в големи / ал.1 / или особено големи размери – ал.3 /в частност данък върху добавена стойност по ЗДДС/, дължими през непродължителни периоди от време от един и същи деец е продължавано престъпление – Тълкувателно решение № 1 от 07 май 2009 година на ВКС - Общо събрание на наказателната колегия. За всеки конкретен данъчен период определен от данъчния закон е налице извършено престъпление по чл. 255 от НК тъй като деянието самостоятелно осъществява елементите от състава на престъплението. В разглеждания казус всяко от деянията /всеки данъчен период/ осъществява поотделно признаците на един състав на престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Всяко едно от тях се явява от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите. Поради което и деятелността на Х. следва да се квалифицира във вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Субектът на престъплението е наказателно отговорно лице. Х. е пълнолетно лице. От събраните доказателства не се събраха такива даващи основание на съда да се съмнява, че същата е невменяема и да не може да носи наказателна отговорност или да се налага изричното й освидетелствуване.

От доказателствата по делото: Разпитани са като свидетели М. Х. П., Х. И. А., Д. Я. А., З. Й. З., А. А. А., Д. Б. К., които установяват приетата и от съда фактическа обстановка. Показанията на тези свидетели не се оспорват от обвиняемото лице.

Безспорни са и следните обстоятелства: Съдебно Решение по ф. д. № 881/04 г. на Шуменския окръжен съд, с което се установява, че в регистъра на едноличните търговци е била вписана фирма ЕТ „В. 2003 – А. А.”***, със собственик св. А. А. А.. Не се оспорва и упълномощаването на обвиняемата Р.Х. да представлява и ръководи работата на фирмата /т. 1, л. 61/.

Не се спори, че търговецът не бил регистриран по ЗДДС. В подкрепа на установеното са и констатациите по извършената ревизия. Със Заповед за възлагане на ревизия № 1001668/21.04.2010 г. издадена от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна е била извършена данъчна ревизия на ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен. Ревизията е приключила с РД № 1003235 от 13.09.2010 г., въз основа на който бил съставен РА № 271003235 от 05.10.2010 година. С акт за регистрация по ЗДДС № 27040900019130 от 27.07.2009 г. търговеца е регистриран служебно, считано от 28.07.2010 г.

От заключението на извършената съдебно – счетоводна експертиза /т. 2, л. 317 – 321/ се потвърждават фактическите констатации на РА, че за периода 28.07.2009 г. – 31.10.2009 г. ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен не е начислил ДДС в общ размер на 7 656.14 лв. В подкрепа на тях са и приобщените писмени доказателства – данъчно ревизионен акт, документи от ТД на НАП, копия на ПИП, тетрадка и др. Т.е. всички събрани в досъдебното производство доказателства са без противоречиви и в логическа последователност и връзка. Доказателства в противна насока не са събрани.

При упражняване на дейността си като представител на ЕТ „В. 2003 – А. А.” със седалище гр. Шумен обвиняемата е допуснала осъществяването на счетоводството на търговеца в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – Закона за счетоводството и по конкретно на следните правни норми:

Не се спори и за обстоятелството, че към момента на внасяне на делото в съда дължимата сума и лихвата към момента на внасянето е издължена в пълен размер в полза на Държавата – държавния фиск. Видно от приложената по делото справка от ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Шумен с изх. № 4730/30.05.2012 г. /т. 2, л. 336/ се установява, че до приключване на ДП-во ЕТ „В. 2003 – А. А.” гр. Шумен е погасила данъчните задължения по РА, включително и по начислените лихви.

Към момента на извършване на деянието, същото е осъществявало състава на престъплението по чл. 255, ал.1, т.5 от НК, а след внасянето в бюджета на необявеното и неплатено данъчно задължение заедно с лихвата – престъпление по чл. 255, ал.4 от НК вр. ал.1, т.5 от НК.

При тази фактическа обстановка се налага извода за съставомерност на деятелността на обвиняемата Р.Т.Х. в престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

Причините и мотивите за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на обвиняемата Х. на установения ред, незачитане на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на финансовата, данъчната и осигурителната системи.

Съгласно чл. 78-а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева при следните условия:

1/ за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по леко наказание, ако е умишлено или лишаване от свобода до 5 години или друго по леко наказание, ако е непредпазливо; 2/ ако дееца не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3/ причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Налице са предвидените в чл. 78-а от НК предпоставки за освобождаване на обвиняемата Р.Т.Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно:

1. За престъплението по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 2 години и „Глоба” до 500 лв.

2. Р.Х. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от общата част на НК.

3.Причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени изцяло ведно с лихвите.

Горното обосновава извода, че наказателното производство по отношение на Р.Т. Х. за престъплението по чл. 255, ал.4 във вр. с ал., 1, т.5 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК следва да бъде приключено с освобождаването на същата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието: Съдът отчете нейната възраст. Взе предвид и доходите й. Прецени тежестта на извършеното, както и изминатото време от извършване на деянието до съдебното производство. Съобрази и процесуалното й поведение, както и упражняването на настоящата й професия – приемен родител. С оглед на това прецени, че следва да се наложи наказание на минимума на предвиденото.

Нормата на чл. 78-а от НК е претърпяла няколко редакции. Във вида й към момента на разглеждане на делото в редакцията и след изменението направено с ДВ бр. 26 от 2010 година се предвидени материалните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, но глобата е определена в рамките от хиляда до пет хиляди лева. Редакцията на посочената норма към момента на извършване на деянието / в редакцията на ДВ бр. 75 от 2006 год., в сила от 13.10.2006 година / при същите материално правни предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание са предвидени глоба със по нисък минимум – 500 лева, при запазения с промяната от ДВ бр. 26 /2010 година максимум – 5 000 лева. При това положение нормата на чл. 78-а от НК в редакцията й от ДВ бр. 75 / 2006 година се явява правна норма по благоприятна за дееца.

Поради което съдът счита, че с оглед на посочените по горе обстоятелства индивидуализиращи наказанието, същото следва да бъде определено към минимума на разпоредбата по чл. 78-а от НК действувала към момента на извършване на деянието, а именно в редакцията й приета с ДВ бр. 75/2006, като глобата се определи на 500 лева.

При този изход на делото на Х. следва да се възложат и разноските по делото в размер на 208 лв. – двеста и осем лева, както и 5 – пет лева д.т. за издаване на изпълнителен лист. Същите следва да бъдат платени по бюджета ОД на МВР гр. Шумен, тъй като са направени по досъдебното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Признава Р.Т.Х. с ЕГН-**********, български гражданин, омъжена, не осъждана, със средно образование, от гр. Шумен, ул. „.” № ., приемен родител към АСП гр. Шумен, за ВИНОВНА в това, че за периода 28.07.2009 г. до 31.10.2009 г. включително, в гр. Шумен в условията на продължавано престъпление, като представител на ЕТ „В. 2003 - А. А.” със седалище гр. Шумен допуснала осъществяването на счетоводството на търговеца в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – Закона за счетоводството, а именно:

и по този начин избегнала установявяването и плащането на данъчни задъжления в големи размери - ДДС в общ размер на 7 656.14 лв. /седем хиляди шестотин петдесет и шест лв. и четиринадесет стотинки/, като до приключване на съдебнот следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение в размер на 7 656.14 лв. е внесено в бюджета ведно с дължимите лихви - престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78-а от НК я освобождава от наказателна отговорност като й налага административно наказание – глоба в размер на 500 - петстотин лева.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Р.Т.Х. да заплати на държавата по бюджета ОД на МВР гр. Шумен направените по досъдебното производство разноски в размер на 208 лв., както и 5 – пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа в петнадесет дневен срок от съобщаването му пред АС – гр. Варна.

Председател: