Р Е
Ш Е Н
И Е
№. 39
. / 02.05.2012 гр. Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение
На двадесет и четвърти април през две хиляди и
дванадесета година
В
публично съдебно заседание, в следния състав :
Председател : Нели Батанова
Секретар:
Д.А.
Прокурор:
Емилия Янчева
като
разгледа докладваното от съдия Нели Батанова
НАХД
№ 187 по описа за 2012 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 375 и сл.
от НПК – глава двадесет и осма, част – пета – особени правила от НПК.
Постъпило е мотивирано Постановление от Окръжна
прокуратура гр. Шумен от 06.04.2012 година за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия Н.С.Я., ЕГН -
********** по чл. 78-а от НК за престъпление по чл. 255, ал.4 вр. чл. 255, ал.3, вр. чл. 255,
ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемия Н.Я., редовно призован се
явява. Излага доводи, че се признава за виновен. Заявява, че това което е
описано в постановлението е вярно. Така е както го е обяснил и не го оспорва.
Моли за минимално наказание.
Защитата на обвиняемия също не оспорва описаната фактическа
обстановка от Окръжна прокуратура в Постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Моли за
налагане на наказание към минимума на предвиденото.
Окръжна прокуратура гр. Шумен, редовно призовани изпраща
представител. Поддържа депозираното Постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Счита, че
фактическата обстановка е подкрепена от доказателства и е такава, каквато е
приета и в Постановлението. Предлага обвиняемия да бъде признат за виновен, но
да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание – глоба в подходящ размер при разпоредбата действуваща към настоящия
момент в актуалната редакция като по благоприятна за дееца.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият Н.Я. е регистриран като ЕТ „Строй
експрес – Н.С.”*** с решение по фирмено дело № 3 от 2002 на ШОС /том VІІІ, л.
22/. За нуждите на данъчното облагане едноличният търговец бил регистриран на
08.01.02г. в ТД на НАП – гр. Шумен. Той започнал за развива дейност в сферата
на строителството. На 18.12.03 година ЕТ „Строй експрес – Н.С.”*** бил
регистриран по ЗДДС.
С решение № 1 от 20.06.05
година на Министерство на икономиката, Агенция по обществени поръчки, била
открита процедура за възлагане на обществена поръчка с възложител Община
Каолиново с обект „Изграждане на физкултурен салон към СОУ „Г.С.Раковски”
- гр. Каолиново. За участие в процедурата подали оферти ЕТ „Строй експрес –
Н.С.”*** /том VІІІ от настоящото дело/, ЕТ „ПМД Кладенец – Павел Драганов” –
гр. Нови пазар /том ІХ/ и ООД „Маринов и син – ММ” - гр. Шумен /том VІ и том VІІ/. Комисията,
която била натоварена с разглеждането на офертите, провела заседание за тяхното
обсъждане на 29.08.05 година и предложила на Кмета на Община Каолиново да
сключи договор за изграждане на физкултурния салон с ЕТ „Строй експрес –
Н.С.”*** /том V, л. 181 - 184/. На
27.09.05 година в гр. Каолиново между община Каолиново и ЕТ „Строй експрес –
Н.С.”*** бил сключен договор № 08 - 00 – 809/27.09.05 година за изграждане на
физкултурен салон. Екземпляр от договора в оригинал е приложен по делото като
веществено доказателство.
Изпълнителят по
сключения договор – ЕТ „Строй експрес – Н.С.”***, представляван и управляван от
обвиняемият Н.Я. извършил строителството съобразно техническия проект. При извършването на строителните дейности
едноличният търговец не използвал подизпълнители. Обвиняемият наемал лица по
граждански договори и влагал в строежа материали, които лично доставял.
На 19.10.05 година
обвиняемият в качеството си на представител на ЕТ „Строй Експрес – Н.С.”***
попълнил и подписал фактура 88/19.10.05 година, в която отразил получено
авансово плащане по договор № 08 - 00 – 809/27.09.05 година от Община Каолиново
в размер на 150 000 лв. и ДДС – 30 000 лв. Първият екземпляр от тази
фактура във вид на заверено копие е приложен в том V, л. 199, а вторият
екземпляр - се намира в кочан с фактури, приобщен по делото като веществено
доказателство. На същата дата – 19.10.05 година Община Каолиново наредила с два
броя платежни нареждания плащането на отразените във фактура № 88/19.10.05
година суми на ЕТ „Строй Експрес – Н.С.”***. Превеждането на тези суми
едноличният търговец следвало да отрази в дневниците за продажби и в справката
– декларация за м. октомври 2005 година, която ЕТ трябвало да подаде в ТД на
НАП - гр. Шумен до 15.11.2005 година. Обвиняемият изпълнил това свое задължение
и предал съответните документи на счетоводителя си, за да бъдат отразени
получените суми от Община Каолиново в дневника за продажбите и в СД с вх.№
911519/14.11.05 година /том ХІІ, л. 64 - 65/. Едновременно с това в изпълнение
на задълженията си, произтичащи от ЗДДС обвиняемият следвало да опише в
дневника за покупките за периода 01.10.05 година – 31.10.05 година фактурите,
които отразявали направените от него разходи за периода, като посочи за кои от
описаните разходи има право да ползва данъчен кредит. При изпълнението на това задължение, обвиняемият съзнателно
представил на счетоводителя си Е. К., за да бъдат включени в дневника за покупки две
фактури с № 473/05.10.2005 година и № 477/11.10.05 година /том ХІІ, л. 66/.
Тези фактури отразявали неверни обстоятелства, а именно това, че през м.
октомври 2005 година ЕООД „Елеганс” гр. Велико
Търново в качеството си на подизпълнител на обекта „Изграждане на физкултурен
салон към СОУ „Г.С.Раковски” - гр. Каолиново” е
предоставило строителни услуги на ЕТ „Строй Експрес – Н. С.”*** по договор за
строителство /приложен като веществено доказателство по делото/, и това, че за
предоставените услуги е извършено плащане от ЕТ „Строй – Експрес – Н.С.”*** на
ЕООД „Елеганс” гр. Велико Търново на сумите
64 800 лв. и 49 813 лв. Включването на тези фактури в дневника за
покупки на едноличния търговец било отразено в изготвената за м. октомври 2005
година справка декларация. /том ХІІ, л. 64/. Обвиняемият съзнателно подписал и
подпечатал с печата на представлявания от него едноличен търговец Справка –
декларация за м. октомври 2005г., в която било посочено, че ЕТ има право да
ползва данъчен кредит в размер на
сумата, платена като ДДС по сделката от ЕТ „Строй – Експрес – Н.С.”*** на ЕООД
„Елеганс” гр. Велико Търново, а именно - 22 922.60
лв. В действителност сумите отразени във фактурите, както и дължимото за тях
ДДС, не били плащани от ЕТ на дружеството, а дружеството не било предоставяло
строителни услуги на ЕТ. На 14.10.2005 година справка декларация № 911519/14.11.05 година, подписана от
обвиняемия и подпечатана с печата на едноличния търговец, била отнесена и предадена
с протокол в ТД на НАП – гр. Шумен от счетоводителя Е. К.. /том
ХІІ, л. 63/. В следствие на неправомерно ползвания от ЕТ „Строй Експрес –
Н.С.”***, той избегнал установяването и плащането на данък в размер на
22 922.60 лв.
От разпита на свидетелката В. М. И..
/том ІІ, л. 10 -12/ се установява, че същата е
представлявала и управлявала „Елеганс” ЕООД -
гр. Велико Търново през м. октомври – м. ноември 2005 година /том Х/. От
показанията й се установява, че представляваното от нея дружество не е
предоставяло строителни услуги на ЕТ „Строй – Експрес – Н.С.”*** срещу
заплащане.
По
делото е извършена и съдебно счетоводна експертиза. От заключението й се
установява, че ЕТ „Строй – Експрес –
Н.С.”*** дължи за данъчния период 01.10.05г. – 31.10.05г. ДДС в размер на
22 922.60 лв. /том ІІ, л. 33/
След разкриване
на престъплението, обвиняемият е направил самопризнания за извършеното от него
деяние и внесъл в бюджета необявеното и неплатено данъчно задължение в размер на
22 922.60 лв. ведно с дължимите до датата на плащането /01.03.12г./ лихви, като
общо сумата е в размер на 41 009.54 лв. Платежното нареждане е приложено
по делото в том І, л. 63 - 64. Постъпването на съответните суми в бюджета е
потвърдено с писмо от НАП / том ІV, л. 117/. Лихвата на дължимото парично
задължение се установява и от представения в съдебно заседание подробен лихвен
лист издаден от ТД на НАП гр. Шумен.
Анализът на установената фактическа обстановка дава
основание за квалифициране деятелността на
обвиняемият Н.С.Я. в престъпление по чл. 255, ал.4 във вр. с чл. 255, ал.3 във вр. с чл. 255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК, а именно това, че
на 14.11.2005 година в гр. Шумен избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 22
922.60 лв. /двадесет и две хиляди и деветстотин двадесет и два лева и шестдесет
стотинки/ като в качеството си на представител на ЕТ „Строй Експрес – Н.С.”*** потвърдил неистина в представената месечна
справка – декларация за м. октомври 2005 година, приспаднал неследващ
се данъчен кредит в посочения размер и при представянето на информация пред
органите по приходите използвал два документа с невярно съдържание
-
фактура №
000473/05.10.05г., на която бил придаден вид, че отразява плащане на сумата
64800.00 лв. и ДДС 12960.00 лв. от ЕТ „ Строй Експрес – Н.С.”*** на ООД „Елеганс” – гр. В. Търново,
-
фактура №
000477/11.10.05г. на която бил придаден вид , че отразява плащане на сумата
49813.00 лв. и ДДС 9962.60 лв. от ЕТ „
Строй Експрес – Н.С.”*** на ООД „Елеганс” – гр. В.
Търново,
като описаните във всеки от двата документа сума и
съответното й ДДС в действителност не били платени от посочения във фактурата
платец ЕТ „Строй Експрес” гр. Шумен на ООД „Елеганс”
гр. В. Търново, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд необявеното и неплатено данъчно задължение в размер на 22 922.60 лв. ведно
с дължимите до датата на плащането /01.03.12г./
лихви, общо сумата от 41 009.54 лв., са внесени в бюджета.
От субективна страна:
Обвиняемият
Н.С.Я. е осъществил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им.
От правна страна:
От обективна страна обектът
на престъплението засяга обществените отношения свързани с нормалното
функциониране на паричната и данъчната система. Изпълнителното деяние е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери – ДДС в размер на 22 922.60 лв. /двадесет и две хиляди и деветстотин
двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ като потвърдил неистина в
представената месечна справка – декларация за м. октомври 2005 година,
приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения
размер и при представянето на информация пред органите по приходите използвал
два документа с невярно съдържание. Деянието е довършено. Видно от
представената в съдебно заседание справка за минималната работна заплата на
страната към датата на деянието не
внесеното данъчно задължение отговаря на дефиницията „особено големи размери”
регламентирано в чл. 93 от НК.
Понятието "данък"
не е изрично законодателно дефинирано, но е несъмнено, че данъкът представлява
публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност
и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда.
На това публично субективно право на държавата съответства задължението на
гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от
Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и
такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Несъмнено, от
друга страна, са различията между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни
вноски и такси. Затова следва да се приеме, че "укритите данъци",
предмет на настоящото производство като престъпления, са именно и само данъците
- данък върху добавената стойност. Една от основните характеристики на данъците
е тяхната законоустановеност по основание, размер и
субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е
конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда
фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи
с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното
данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен
дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване
съдействие на данъчните органи. Задължението за плащане на данъци обаче
възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без
значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация. У
нас към момента липсва кодифициращ материалните данъчни задължения закон, а
всеки вид данък е определен в отделен закон, който е източник на подробна
регламентация за неговото основание, за данъчното събитие, данъчния период,
данъчно задължените лица, задълженията за деклариране, плащане, сроковете за
това и пр. Следва да се отбележи, че кръгът на
данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат
субекти на обсъжданите данъчни престъпления. Данъчно задължени лица са и
юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, а
наказателното ни право не регламентира корпоративна наказателна отговорност.
Освен това, субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно
задълженото лице, т.е. с платеца и вносителя на данъка и това е особено
характерно при косвените данъци. Характерно за данъчното правоотношение е и
това, че прилагането на данъчноправната норма се
осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, напр. - чрез
подаване на данъчна декларация при облагането с корпоративен данък по ЗКПО (чл.
92 и сл.), с данък върху дохода по ЗДДФЛ (чл. 50 и сл.), чрез подаване на периодични справки- декларации при
облагане с данък върху добавената стойност по ЗДДС (чл. 125 и сл.) и пр. Това е дейност на
гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните
органи. Последните упражняват контрол върху правилното прилагане на данъчноправната норма. Данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с
настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж. Данъчната ревизия
може да се проведе и по инициатива на данъчен орган и без подадена данъчна
декларация, както е в настоящия случай.
Основният състав на чл.
255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на
изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата.
Отделните действия/бездействия могат да бъдат
осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се
изразяват в извършване на правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а
други - в пропускане да се извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във
всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен
престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни
задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с
изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък.
Само тогава би имало довършено престъпление по тази норма на закона. Предвидените в закона форми на изпълнително
деяние на основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на
усложнена престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични
двуактни (напр. по т. 1) или нетипични такива (напр. по т. 2). Характерно за
всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за извършване на
определени действия (подаване на данъчна декларация, при това с вярно
съдържание) или правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване,
укриване и пр. на счетоводни документи, водене на
счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и т.
н.), са дадени не в наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони
регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват
по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен
период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най -
общо казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически
състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация (справка-декларация по ЗДДС) с резултата за конкретния
период - ежемесечно (по ЗДДС), ежегодно (по ЗДДФЛ, ЗКПО) или при настъпване на
посочено в закона събитие (по Закона за акцизите и данъчните складове, по Закона
за местните данъци и такси. Този срок и този период е
различен за различните видове данъци, в случая по ЗДДС данъчния период е едномесечен.
Когато дееца укрие данъчни задължения за даден данъчен период, той извършва
едно престъпление, тъй като данъчните задължения са дължими и изискуеми за този
конкретен данъчен период. Данъчният период по ЗДДС предопределя по силата на закона периода, за който се
дължат всеки от конкретните данъци. В чл. 87, ал.1 от ЗДДС / в сила от
01.01.2007 год. / е дадено легално определение на
данъчен период по смисъла на този закон.: “периода от време след изтичането на
който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата на
този данъчен период”. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани по
ЗДДС лица и съвпада с календарния месец.
Изискуемият се от данъчно задълженото лице ДДС се отнася за конкретния данъчен период и
представлява фактически дължимото данъчно задължение. За всеки данъчен период
лицето е длъжно да декларира резултата, т.е. разликата от общата сума и данъка,
който е изискуем за него за този данъчен период и общата сума на данъчен
кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период.
Регистрираното лице определя резултата за всеки данъчен период – данък за
внасяне или данък за възстановяване. Съгласно чл. 125 ЗДДС за всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка декларация / въз основа на отчетните
регистри – Дневник на покупки, Дневник на продажби / и представя заедно с нея и
самите отчетни регистри. Същите се подават до 14-то число на месеца, следващ
данъчния период, когато е налице резултат за периода. Обстоятелството, че материалноправото
задължение на дееца за заплащане на данъка продължава да съществува и остава
изискуемо до изтичане на погасителната давност, не изключва съставомерността
и довършването на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК. В случая закона не
защитава въобще вземането на държавата по съответното данъчно задължение, а има
за цел само да гарантира заплащането на това задължение в предвидените в закона
срокове. Състава на престъплението по чл. 255, ал.1 от НК има за цел не да
гарантира въобще изпълнението на данъчното задължение, а да гарантира това
изпълнение в предвидените от закона
срокове.
Субектът на
престъплението е наказателно отговорно лице. Я. е пълнолетно лице. От събраните
доказателства не се събраха такива даващи основание на съда да се съмнява, че същият е невменяем и да неможе да носи наказателна отговорност или да се налага
изричното му освидетелствуване.
От
доказателствата по делото: Разпитана е свидетелката В. М. И.. /том ІІ, л. 10
-12/. Същата е представител и е
управлявала „Елеганс” ЕООД - гр. Велико Търново през
м. октомври – м. ноември 2005 година /том Х/. От разпита й се установява, че
представляваното от нея дружество никога не е предоставяло строителни услуги на
ЕТ „Строй – Експрес – Н.С.”*** срещу заплащане. Показанията на този свидетел не
се оспорват от обвиняемото лице.
Безспорни са и обстоятелствата /от
заключението на извършената съдебно – счетоводна експертиза/, че ЕТ „Строй – Експрес – Н.С.”*** дължи за
данъчния период 01.10.05г. – 31.10.05г. ДДС в размер на 22 922.60 лв. /том
ІІ, л. 33/. В подкрепа на тях са и приобщените писмени доказателства – данъчно
ревизионен акт, извършени насрещни данъчни
проверки, тръжна документация, договор за обществена поръчка и др.
Размера на дължимата лихва се установява от представения в съдебно заседание
подробен лихвен лист от ТД на НАП гр. Шумен, а квалификацията „особено големи
размери” от справката за минималната работна заплата за страна към дата на
извършване на деянието и изискването на чл. 93 от НК.
Не се
спори и за обстоятелството, че към момента на внасяне на делото в съда
дължимата сума и лихвата към момента на внасянето и е издължена в пълен размер
в полза на Държавата – държавния фиск.
При тази фактическа обстановка се налага извода за съставомерност
на деятелността на обвиняемия Н.С.Я. в престъпление по чл. 255, ал.4 във вр. с чл. 255, ал.3 във вр. с чл. 255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК.
Причините и мотивите за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане от страна на обвиняемия Я. на установения
ред, незачитане на основни норми гарантиращи нормалното функциониране на
финансовата, данъчната и осигурителната системи.
Към момента на извършване на деянието,
същото е осъществявало състава на престъплението по чл. 257, ал.1 /отм./ във вр. с чл. 255, ал.1 от
НК /отм./, а след внасянето в бюджета на необявеното
и неплатено данъчно задължение заедно с лихвата – престъпление по чл. 257, ал.3
от НК / отм. /. До приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение в размер на
22 922.60 лв. ведно с дължимите до датата на плащането /01.03.12г./ лихви, общо сумата от 41 009.54 лв., са
внесени в бюджета. След извършване на деянието са последвали различни закони по
смисъла на чл. 2, ал.2 от НК. Съобразно актуалната разпоредба на чл. 255 от НК
деянието след внасянето в бюджета на необявеното и неплатено данъчно задължение
заедно с лихвата, осъществява състава на престъплението по чл. 255, ал.4 от НК
във вр. с чл. 255, ал.3 от НК във вр.
с чл. 255, ал.1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК. При съпоставянето на санкциите,
предвидени за престъплението по чл. 257, ал.3 от НК /стар / и за престъплението
по чл. 255, ал. 4 от НК, се установява, че по-благоприятен по смисъла на чл. 2,
ал.2 от НК е законът в актуалната му редакция.
Съгласно чл. 78-а от НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и му се налага административно наказание глоба от 1000
до 5000 лева при следните условия:
1/ за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години или друго по леко наказание, ако е умишлено или лишаване от
свобода до 5 години или друго по леко наказание, ако е непредпазливо; 2/ ако дееца не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3/
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Налице са предвидените в чл. 78-а от НК предпоставки за
освобождаване на обвиняемия Н.С.Я. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно:
1. За престъплението по чл. 255, ал.4
във вр. с чл. 255, ал.3 от НК законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до 3 години и глоба. Разпоредбата на чл. 78-а
от НК към момента на деянието е била приложима по отношение на умишлени
престъпления, наказуеми с „Лишаване от свобода” до две години. След извършване
на деянието са последвали различни закони по смисъла на чл. 2, ал.2 от НК.
Съобразно актуалната разпоредба на чл. 78-а от НК освобождаването от
наказателна отговорност е допустимо за умишлени престъпления, наказуеми с
„Лишаване от свобода” до три години. При съпоставянето на нормата на чл. 78-а
от НК в редакцията й към момента на деянието и редакцията на същата норма,
действаща към настоящия момент по -
благоприятен по смисъла на чл. 2, ал.2 от НК е законът в актуалната му
редакция. Поради което същият следва да намери приложение по отношение на чл.
255, ал.4 във вр. с чл. 255, ал.3 във вр. с чл. 255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 от НК.
2. Обвиняемият е осъждан за престъпление от общ
характер с присъда по НОХД № 173/98г. на РС – гр. Айтос, влязла в сила на
17.08.1998г. Определеното с тази присъда наказание е 1 години “Лишаване от
свобода”. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието ЛОС е отложено
за срок от 4 години. По отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по
право на основание чл. 86, ал.1, т.1 от НК. Обвиняемият Я. не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.
VІІІ от общата част на НК към датата на извършване на престъплението. На Я. са
наложи две наказания по чл. 78-а от НК, но те са за деяния извършени след
настоящото.
3.Причинената с деянието имуществена щета е
изцяло възстановена ведно с лихвите.
Горното обосновава извода, че наказателното производство по
отношение на Н.С.Я. за престъплението по чл. 255, ал.4 във вр.
с чл. 255, ал.3 от НК следва да бъде
приключено с освобождаването на същия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието: Съдът отчете неговата
възраст. Взе предвид и неговите доходи. Прецени тежестта на извършеното, както
и изминатото време от извършване на деянието до съдебното производство. С оглед на това прецени, че следва да се
наложи наказание на минимума на предвиденото, а именно – глоба в размер 1000 -
хиляда лева. Прецени че минимума предвиден в чл. 78-а от НК в редакцията
на действуваща по към момента следва да
се приложи, като правна норма по благоприятна за дееца. Независимо, че
предвидената глоба е в по висок размер, то тя е правна норма която позволява
налагане на административно наказание, а не наказание като престъпление по НК.
Съдът счита, че една правна норма не може в една редакция да се счита по
благоприятна по отношение на
наказателната отговорност, а друга по отношение на предвиденото наказание. По
благоприятната правна норма следва да се преценява като общ смисъл – както по
отношение на криминализацията на наказанието, така и
по отношение на предвижданото наказание. В този смисъл по благоприятната правна
норма е в настоящата редакция, която позволява освобождаване от наказателна
отговорност с налагане /макар и на по високо/ на административно наказание.
При този изход на делото на
Я. следва да се възложат и разноските по делото в размер на 1164,69 – хиляда
сто шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки, както и 5 – пет лева д.т. за издаване на изпълнителен лист. Същите следва да
бъдат платени по бюджета ОД
на МВР гр. Шумен, тъй като са направени по досъдебното
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
Признава Н.С.Я.,
ЕГН ********** – роден на
1/фактура № 000473/05.10.05г., на която
бил придаден вид, че отразява плащане на сумата 64800.00 лв. и ДДС 12960.00 лв.
от ЕТ „Строй Експрес – Н.С.”*** на ООД „Елеганс” –
гр. В. Търново,
2/фактура № 000477/11.10.05г. на която
бил придаден вид, че отразява
плащане на сумата 49813.00 лв. и
ДДС 9962.60 лв. от ЕТ „Строй Експрес – Н.С.”*** на ООД „Елеганс”
– гр. В. Търново, като описаните във всеки от двата документа сума и
съответното й ДДС в действителност не били платени от посочения във фактурата
платец ЕТ „Строй Експрес” гр. Шумен на ООД „Елеганс”
гр. В. Търново, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд необявеното и неплатено данъчно задължение в размер на 22 922.60 лв. ведно
с дължимите до датата на плащането /01.03.12г./ лихви, общо сумата от
41 009.54 лв., са внесени в бюджета
- престъпление по чл. чл. 255, ал.4 във вр.
с чл. 255, ал.3 във вр. с чл. 255, ал.1, т. 2, т. 6 и
т. 7 от НК, като на основание чл.
78-а от НК го освобождава от наказателна отговорност като му налага
административно наказание – глоба в
размер на 1000 - хиляда лева.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Н.С.Я. да заплати на държавата по бюджета ОД на МВР гр. Шумен
направените по досъдебното прозводство
разноски в размер на 1164,69 лв. – хиляда сто
шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки, както и 5 – пет лева за служебното издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа в петнадесет дневен срок от съобщаването му пред АС – гр. Варна.
Председател: