Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр. Шумен 05.06.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлин Стефанов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Румяна Райкова

2. Стела Шипковенска

при секретаря Н. И. и с участието на прокурора Димитър Димов, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНОХД №128/2012 година по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и следващите от НПК.

С присъда № 6 от 26.01.2012 година постановена по НОХД №455/12 година Районен съд град Велики Преслав е признал подсъдимият Д.Х.С. за виновен по чл.206 ал.1 от НК и го осъдил на една година „ лишаване от свобода” като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изтътърпяването на така наложеното наказание за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият бил осъден да заплати на Община Върбица сумата от 3049.19, като уважена част от предявения граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2009 година, както и деловодни разноски в размер на 136 лева и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди в размер на 121.96 лева и такса от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така постановената присъда е обжалвана в предвидения от закона срок и форма от подсъдимия С.. С въззивната жалба се иска отмяна на присъдата, и постановяването на нова такава с която същият да бъде оправдан. В жалбата се излагат подборно доводи в подкрепа на искането.

В открито съдебно заседание подсъдимия и неговият защитник поддържат така депозираната жалба в едно с направеното в нея искане за отмяна.

Представителя на прокуртурата намира постановената присъда за правилна и законосъобразна и като такава счита ,че същата следва да бъде потвърдена изцяло, като излага подробно доводите си в открито съдебно заседание.

ШОС след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тях ната съвокупност и след извършената служебна проверка изцяло на присъдата установи единствено наличието на обстоятелствата по чл.335 ал.2 във вр. с чл.334 т.1 от НПК.

ШОС не приема фактическата обстановка такава каквато е установена от първоинстанционния съд, счита ,че същата не е изяснена пълно обективно и всестранно.

Въззивния съд намира ,че в процесния случай се касае за съществено нарушение на процесуалните правила ирзазяващо се в липса на мотиви.

Първоинстанционния съд декларативно посочва гласни доказателства, писменни такива, заключения на експерти, като анализа на същите се изчерпва единствено с тяхното изброяване и нищо повече.

На „тази аналитична база” първоинстанционния съд гради своя извод, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство, като водели до едиствено възможния извод, непораждащ според ВПРС никакво съмнение във вътрешното убеждение и обосновават решението на съда.

Видно от гореизложеното е ,че първоинстанционния съд не е обсъждал доказателствата защото само ги е изброил без да ги е анализирал. От тук се поставя и резонния въпрос как тогава се прави извод за безпротиворечивост и взаимно допълване. Нещо повече съдът се позовава на показания на свидетели които е кредитира. .По никакъв начин обаче не е изложената същността на тези показания, поради какви съображения ги кредитира, с кои други доказателства ги протипоставя и защо в край сметка приема едните а отхвърля другите. Декларативно само са изброени имената на тези свидетели стр. 192 и стр. 193 от делото.

По същият начин е постъпил съдът и с писмените доказателства, като е приел ,че кредитира всички писмени доказателства по делото отнасящи се до процесните вещи. В мотивите липсва анализ касателно индивидуализацията на тези вещи и идентифицирането им с предмета на престъпно посегателство.

Съдът е коментирал в известна степен представеното в последното съдебно заседание писменно доказателство ,а именно протокол с дата 31.07.01 година, като е стигнал до извода ,че не го кредитира, тъй като бил израз на форма на защитно поведение. Този документ е приет като доказателство по делото но съдът не е посочил кои от доводите приема тези на защитата на подсъдимия или на представителя на Община Върбица и по този начин не е обосновал извода си. Липсва аналитичен коментар и съпоставяне на тези за да се стигне до обоснован извод.В тази връзка съдът прави некоректен извод позовавайки се на общоизвестен факт отностно предназначението на оборудването и обитателите на детското заведение, извод който въззивният съд не приема.

Очевидно е ,че при липса на данни съпътстващи подписването на процесния протокл а именно време, място въззивния съд не може да направи категоричен извод за безпорно удостоверителния характер на този документ а от там и за сътавомерност надеянието.

Въззивния съд намира , че не следва да бъде коментиран казуса по същество, поради обстоятелството ,че прави извод за липса на мотиви по първоинстанционния съдебен акт, което от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила и то от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за отмяна на постановения първоинстанционен акт и връщане на делото на съда. В тази връзка въззивния съд счита ,че присъдата следва да бъде отменена изцяло и делото да бъде врънато на пръвоинстанцинния съд.

Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 от НПК във вр. с чл.334 т.1 от НПК ШОС,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда №6/26.01.2012 година постановена по НОХД №455/2010 година и връща делото на първата инстанция.

Решението е кончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.