Р Е Ш Е Н И Е

№ 9 15.02.2012г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На шести февруари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар Д.А.

Прокурор Димитър Димов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 29 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №53 от 05.10.2011г. по НОХД № 11/2011 г. Великопреславският районен съд е признал подсъдимия П.Р.П. за невиновен, за това, че на 25.06.2010г., край язовир “Тича”, обл.Шуменска, се заканил с убийство на Ш.С.Д. и това е предизвикало основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал. Със същата присъда признал подсъдимия за невиновен и в това, че на 25.06.2010г., край язовир “Тича”, обл.Шуменска, се заканил с убийство на Д. А.Ш. и това е предизвикало основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал. С присъдата освен това признал подсъдимия П. за невиновен, за това, че на 25.06.2010г. край язовир “Тича”, обл.Шуменска, противозаконно пречил на органи на властта – Ш.С.Д. и Д.А.Ш., служители при “Напоителни системи” ЕАД – Шумен, да изпълнят задълженията си – да извършват проверки за недопускане на риболов, както и извършването на дейности забранени за извършване в санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване – престъпление по чл.270 ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал. Отхвърлил изцяло предявените граждански искове и постановил на основание чл.190 ал.1 от НПК разноските да останат за сметка на държавата.

Така постановеният съдебен акт е протестиран от прокурор от Районна прокуратура – гр.Велики Преслав. С протеста се счита, че присъдата е неправилна. Сочи, че ще изложи допълнителни писмени съображения след запознаване с мотивите към присъдата. Впоследствие, след образуване на въззивното производство е постъпило оттегляне на протест от прокурора, който го е депозирал, мотивиран от обстоятелството, че след запознаване с мотивите към оправдателната присъда, той вече ги споделя.

В съдебно заседание обаче представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа така депозирания протест от Районна прокуратура – гр.Шумен по отношение на престъпленията по чл.144 ал.3 от НК, и не го оттегля в съответствие с промененото становище на представителя на ВПРП. Счита присъдата по отношение на тези две престъпления за неправилна, необоснована и незаконосъобразна и излага аргументи в подкрепа на това становище. Смята, че изложената фактическа обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните доказателства. Моли да бъде отменена присъдата на ВПРС и да бъде постановена нова като бъде осъден подсъдимия П. за възведените с обвинителния акт обвинения по чл.144 ал.3 от НК като му бъде наложено наказание пробация по двете задължителни мерки – в рамките на една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на двеста часа за 1 година, а след това да бъде определено едно общо наказание до размера на по-тежкото от тях.

Гражданския ищец Д. сочи, че постъпката на подсъдимия спрямо него била доста заплашителна и счита, че следвало да си понесе наказанието. Поддържа гражданския иск за сумата от 1500 лв..

Гражданския ищец Ш. поддържа гражданския иск в размера, в размера, който го е предявил.

Подсъдимия пледира, че реално погледнато е изненадан от мотивите на прокурора пред въззивния съд. Смята, че присъдата е достатъчно добре мотивирана и няма какво повече да добави. В последната си дума желае от съда обективност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на протестираната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия П., показанията на свидетелите – свид.Ш.Д., свид.Д.Ш., свид.Д.С., свид.А.А., свид.З.И., дадени в хода на съдебното производство, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и писмените доказателства по делото приобщени в хода на досъдебното и съдебното производство и др., които е обсъдил внимателно и задълбочено. След обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:

На 25.06.2010г. работниците от “Напоителни системи” ЕАД: Ш.Д. и Д.Ш. извършвали обход с моторна лодка на язовир “Тича” в община Върбица. Двамата били назначени на длъжност “Риболовен надзирател”, а Ш.Д. съвместявал и длъжността “Пазач невъоръжена охрана”. Двамата имали изготвени длъжностни характеристики, в които незаконосъобразно им било вменено да отговарят за контрола и спазването на правилата при извършване на риболов в района на язовира. Двамата надзиратели забелязали познатия им подс.П.П. в района на местността “Жълтата локва”. Същият бил на брега на язовира, като в близост до него била лодка тип “кану”. П. извършвал любителски риболов, с т.нар. “спининг”. Ш.Д. отправил забележка към П., че извършвал риболов на място, на което имало забрана за такъв, в т.нар. санитарно-охранителна зона. П. знаел, че не се намирал в санитарно-охранителна зона, както и това, че действията на Д. и Ш. спрямо него са незаконосъобразни. Между тримата възникнал словесен конфликт, който бил предизвикан от действията на Д. и Ш.. По-късно на място дошли свид.Д.С. и служителите на полицията А. и И.. Същите извършили проверка на П., като не установили извършени нарушения от негова страна.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че не е безспорно и установено и доказано, че на посочената в обвинителния акт дата подсъдимият П.П. е осъществил посочените престъпления по чл.144 ал.3 от НК и по чл.270 ал.1 от НК. ШОС в рамките на своите правомощия и като инстанция по същество прецени следното: Фактическата обстановка изложена от районния съд е установена правилно. Съответен на събраните по делото доказателства е извода на съда, че в района на язовир “Тича” не е обособена санитарно-охранителна зона. Правилен е извода на съда, че след като държавата чрез своите органи в случая не е изпълнила задължението си по отношение на имоти публична държавна собственост, то няма как юридически съобразно императивните правни норми на Закона за водите, да се приеме, че има обособена санитарно-охранителна зона в язовир “Тича”, още повече да се определят поясите І, ІІ и т.н.. Аналитично и в съответствие със закона Великопреславският районен съд е обсъдил длъжностните качества на посочените като пострадали Д. и Ш., които били назначени на длъжност “Риболовен надзирател” в “Напоителни системи” ЕАД, което като търговско дружество поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд за улавяне, съхранение, разпределение и реализация на вода за напояване на земеделски култури, като с част от стопанисваните съоръжения доставя вода за промишлени нужди в т.ч. условно чисти води за ВиК оператори. Правилно РС е заключил, че служителите в това търговско дружество няма как да имат задължения по отношение на риболова, контрола на който държавата е поверила на ИА “Рибарство и аквакултури” и нейните служители. Незаконосъобразното вменяване на задължения на Д. и Ш. по длъжностна характеристика в търговското дружество не може да ползва обвинението, в който смисъл правилно е направил изводите си и първоинстанционният съд. Освен, че нямат правото да надзирават риболова тези двама свидетели бидейки назначени на работа в ЕАД не са и орган на власт по смисъла на чл.93 от НК, тъй като не покриват изискванията на закона за това. Поради това според ШОС категорично не е налице извършено престъпление от подсъдимия по чл.270 ал.1 от НК, по отношение на което в обстоятелствената част на обвинителния акт пестеливо е обърнато внимание. ВПРС е направил цялостен анализ на събраните гласни доказателства относно станалия конфликт между подсъдимия и двамата пострадали и е установил, че не се установява по несъмнен и категоричен начин отправените закани към пострадалия да са възбудили основателен страх или да са могли да възбудят такъв страх, с което да се приеме за осъществен от обективна и субективна страна състава на чл.144 ал.3 от НК. Правилно РС е съобразил, че не е достатъчно обстоятелството, че пострадалите били уплашени, а е необходимо заплахата въобще да е годна да възбуди основателен страх за осъществяването й. Според ШОС довод в тази насока е и обстоятелството, че при част от конфликта, пострадалите са били в скутера, а подсъдимият на сушата. Освен това безспорно установения словесен конфликт действително е предизвикан от действията на пострадалите, които са осъществявали сами несъобразени със закона действия. Този извод се налага както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните свидетели. Логично ВПРС е обсъдил двете групи свидетели и не е кредитирал показанията на свидетелите Д. и Ш., които като пострадали депозират показанията си през призмата на своите субективни възприятия и следва да се разглеждат във връзка с всички останали доказателства. Установено е по делото, че подсъдимия е бил наясно с обстоятелството, че двамата пострадали нямат правомощието да извършват проверката, която са се опитали да осъществят, а съдебно-психиатричната експертиза категорично установява, че подсъдимия е упорит и прям в отстояването на собствената си позиция и има годност да отстоява открито позицията си, дори когато не е приемливо за околните или може да има негативни последици за него. Доводите на първоинстанционния съд по отношение на това защо кредитира обясненията на подсъдимия в съдебно заседание се споделят изцяло от настоящата инстанция и поради това не се преповтарят. Районният съд подробно и аналитично е обсъдил в кои части ги кредитира и защо, както и кои от свидетелските показания ги подкрепят. По тези аргументи извода на първоинстанционния съд, че деянието на подсъдимия е несъставомерно и по чл.144 ал.3 от НК по отношение на който и да било от двамата пострадали, както от обективна, така и от субективна страна е правилен, законосъобразен и единствено възможен при събраните доказателства. Както правилно е посочил ВПРС извършеното от подсъдимия деяние описано във фактическата обстановка не представлява престъпление по квалификацията посочена в обвинителния акт. За разкриване на настоящото деяние са събрани всички възможни доказателства и събраните не дават основание да се приеме, че са налице противоправните деяния описани в обвинителния акт.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за липсата на съставомерност на деянието на подс.П. е намерил своето правилно разрешение в протестираната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че подсъдимият не е извършител на престъпленията по чл.144 ал.3 от НК и по чл.270 ал.1 от НК. В тази насока са преди всичко кредитираните обяснения на подсъдимия, а в синхрон с тях са и обсъдените показания на свидетелите. С оглед изложеното, съдът възприема за логични и обосновани доводите в мотивите на районния съд, с които се солидаризира представителя на ВПРП за оттеглянето на протеста и намира, че са неоснователни доводите на прокурора от ШОП за доказаност на обвинението по чл.144 ал.3 от НК в съдебното заседание пред въззивния съд. ШОС намира, че при правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил и законосъобразни правни изводи.

Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата и като преценява всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че с горните деяния подсъдимият П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.144 ал.3 от НК и по чл.270 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд според ШОС не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, които да повлекат основания за отмяна на присъдата му. ШОС приема, че действително в това наказателно производство са изчерпани всички способи за събиране на доказателства, а събраните не доказват обвиненията срещу П.Р.П.. Поради това именно и въззивният съд споделя начина на оценка на неговите обяснения от страна на ВПРС.

Именно поради това и на основание чл.304 от НПК ШОС намира, че подсъдимият П. правилно е признат за невиновен и оправдан по възведените с обвинителния акт обвинения. Респективно законосъобразно като последица от оправдателната присъда е отхвърлил и предявените граждански искове.

С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон или необоснованост на съдебния акт, въззивният съд намира, че няма основания за отмяна на протестираната присъда и тя следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 53 от 05.10.2011г. по НОХД № 11/2011г. по описа на Великопреславския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.