Р Е Ш Е Н И Е

№ ....23... 20.03.2012г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесети февруари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:1.Светлин Стефанов

2. Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Димитър Димов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВНОХД № 698 по описа за 2011г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №1534 от 29.11.2011г. по НОХД № 898/2011г. Шуменския районен съд е признал подсъдимия К.Р.Х. за виновен в това, че на 13.04.2011 г. в гр. Шумен, отнел чужди движими вещи – дамски портфейл с прегради от мека материя и парична сума в размер на 101.00 лева, на обща стойност 111.00 лава, от владението на С.А.А. от гр. Шумен, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 41, ал. 6 от НК, определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Осъдил подсъдимия К.Р.Х. да заплати по сметка на ОД на МВР – Шумен, направените в досъдебното производство деловодни разноски в размер на 40 лева, както и да заплати по сметка на ШРС, направените деловодни разноски в размер на 35.00 лева.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим. В жалбите на подсъдимия и неговия служебен защитник се излага, че подсъдимият е осъден неправомерно без никакви доказателства, като има несъответствие между показанията на свидетелите, а единственото доказателство за невинността на подсъдимия – записа от охранителните видеокамери, не бил възпроизведен. В жалбата на защитата се излага подробен анализ на доказателствата, съобразно който счита постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена изцяло и да бъде признат подсъдимия за невинен, тъй като деянието не е извършено от него.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбите са допустими, а по същество и частично основателни, но на друго основание. Смята, че в хода на досъдебното производство – при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че с постановлението за привличане подсъдимия е привлечен като обвиняем по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, а обвинителния акт е за престъпление по чл.194 ал.1 от НК и по този начин нито подсъдимия, нито защитника могат да разберат в какво точно е обвинен Х.. Моли съда на основание чл.335 ал.1 т.1 от НПК да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд и да бъде върнато делото за ново разглеждане на прокурора, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на сочените в нея основания. Смята, че не е изпълнена разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК и обвинението така както е формулирано, не е доказано по несъмнен начин. Смята, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна по подробно изложените мотиви във въззивната жалба, като моли да бъде отменена присъдата и да бъде признат подсъдимия за невинен. Пред въззивната инстанция подс.Х. поддържа изложеното от защитника му и моли за оправдателна присъда понеже не е извършител на деянието. В последната си дума подсъдимият Х. желае от съда да му бъде отменена присъдата и заявява, че е невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: За да се произнесе районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства, след което е постановил осъдителна присъда. Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че в хода на досъдебното производство във фазата на действия на прокурора след приключване на разследването и при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните основания за отмяна на постановената първоинстанционна присъда, по следните правни съображения:

В хода на досъдебното производство жалбоподателя бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2011г. приложено в два екземпляра на л.13 и л.15 от ДП за престъпление по чл.194 ал.3 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до една година или с пробация. В кориците на ДП няма друго привличане като обвиняем от друга дата, нито преди, нито след 13.06.2011г.. С обвинителен акт от 20.06.2011г. приложен на л.2 и л.3 от съдебното дело Шуменската районна прокуратура повдигнала обвинение срещу К.Р.Х. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода до осем години, т.е. за по-тежко наказуемо престъпление. Изменение на обвинението може да се направи в обвинителния акт, но само във фактическите и правни рамки на обвинението, в което вече е бил привлечен обвиняемият в хода на досъдебното производство и за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление от НК. Това е така, защото само така би било гарантирано в пълен обем правото на защита на обвиняемия и на неговия защитник. В настоящия случай с обвинителния акт е повдигнато обвинение за по-тежко наказуемо престъпление от това, за което е бил привлечен в хода на досъдебното производство и затова е нарушено правото на защита на обвиняемия и неговия защитник. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните отменителни основания за обжалваната присъда.

Във фазата на подготвителните действия за внасяне на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик с разпореждане предал на съд К.Р.Х. отново за престъпление по чл.194 ал.1 от НК. В тази фаза съдът е следвало да върне делото на прокурора, тъй като обвинителният акт не отговаря на условията на чл.246 ал.1 и 2 от НПК. Съдията-докладчик е предал подсъдимия на съд по внесения обвинителен акт, който не е отговарял дори на условията на чл.246 ал.1 от НК. Липсата на ясно формулирано обвинение в обвинителния акт е категорична пречка за упражняване на правото на защита на подсъдимия и защитата му. Като не са налице отговори на тези въпроси в обвинителния акт, той следва да се счете за необоснован и неотговарящ на изискванията и на чл.246 ал.2 от НПК. Като не е сторил това съдът е имал възможност да санира пропуска на съдия-докладчика, като с присъдата оправдае подсъдимия по незаконосъобразно измененото по-тежко обвинение по ал.1 на чл.194 от НК и се произнесе по обвинението по чл.194 ал.3 от НК. ШРС обаче в присъдата е признал подсъдимия за виновен по обвинението повдигнато с обвинителния акт по чл.194 ал.1 от НК. В мотивите на съда липсват правни съображения по отношение на обстоятелството по каква причина е било сторено това, с което пък е налице порока липса на мотиви към присъдата. В синхрон с този извод на ШОС е и обстоятелството, че съдът е изложил версията която кредитира, но не е обсъдил защо и въз основа на кои доказателства, при положение че са налице противоречиви такива. С посоченото съдът е допуснал както нарушение на материалния закон, така и съществено нарушение на процесуалните правила, които са от категорията на абсолютните отменителни основания за постановената присъда.

Също във фазата на съдия-докладчика в разпореждането за предаване на съд е пропуснато да бъдат разяснени правата на пострадалата С.А.А. и тя не е била уведомявана за правото си да встъпи в съдебното производство като граждански ищец и като частен обвинител и за правото си да предяви граждански иск за невъзстановените и имуществени вреди. Същата е била призована като свидетел и е била редовно призована, като видно от призовката за нея на л.12 от съдебното дело тези права не са и били разяснени дори и там. Видно от списъка на лицата за призоваване съобщение по чл.255 от НПК за пострадалата не е изпращано на свидетелката А.. В първото по делото съдебно заседание тя не се явила и съдът е дал хода на делото и на съдебното следствие, като е отложил делото и е постановил за новата дата, на която е било насрочено да се призове свидетелката А.. В последното по делото съдебно заседание А. призована като свидетел отново не се е явила и по искане на защитата, при непротивопоставянето на представителя на обвинението, съдът я заличил в качеството и на свидетел и е приключил съдебното следствие. Според ШОС обстоятелството, че А. е била призована като свидетел и не се е явила не включва имплицитно в себе си разясняването на правата и на пострадал и уведомяването и за възможностите и да встъпи като страна в съдебното производство и то на две различни процесуални основания. Последващото и неявяване в съдебно заседание за което е призована като свидетел, също не може да се приеме като евентуален отказ от тези и права, след като те не са и разяснявани. Да се лиши страна от възможност да встъпи и да участва в процес съобразно правилата на НПК е нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените и е абсолютно отменително основание за постановения първоинстанционен акт.

Въззивният съд констатира също така, че още в хода на досъдебното производство не е уточнено обстоятелството от чие владение е отнета вещта – след като по данни от делото тя била оставена да стои на тезгяха на магазина приблизително около половин час. Установено е чия собственост е и кой е пострадал от деянието – това е свид.А., но в диспозитива на обвинението не е посочено от чие владение е отнета. И двете обстоятелства следва да намерят отражение в диспозитива на обвинението, в случай че прокурора възприеме този времеви отрязък.

Допуснатите нарушения от първоинстанционния съд и от прокуратурата са съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 3 НПК и са отменителни основания по чл. 335 ал.1 т.1 от НПК, което налага отменяването на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на прокуратурата. Посочените са абсолютни нарушения на процесуалните правила, и постановяването на въззивно решение за разглеждане спора по същество би опорочило и въззивното решение и това е така защото установяването на абсолютните процесуални нарушения винаги води до отмяна по реда на възобновяването по чл.422 ал.1 т.5 от НПК във вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК, дори и в случаите, когато няма изрично позоваване от страна на жалбоподателя, както нееднократно се е произнасял и ВКС на РБ.

С оглед изложеното, въззивният съд като констатира наличието на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила допуснати още в хода на досъдебното производство – във фазата на действия на прокурора след завършване на разследването, счита че делото следва да се върне за ново разглеждане на прокурора – Районна прокуратура – гр.Шумен, без да се разглежда протеста по същество. При връщането на делото органите на досъдебното производство следва да съобразят и обстоятелството, че за процесното деяние в хода на съдебно производство по инстанциите не е бил депозиран протест, поради което и не може да бъде утежнявано впоследствие положението на обвиняемия.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал.1 т.1 от НПК, вр. чл. 334, т.1 от НПК, Шуменският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 1534 от 29.11.2011г. по НОХД № 898/2011г. по описа на Шуменския районен съд И

ВРЪЩА делото на Шуменска районна прокуратура за ново разглеждане.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

Председател: Членове: 1.

2.