Р Е Ш Е Н И Е

№ .54./ гр. Шумен,04.06. 2012год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На седми май през две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. София Радославова

2. Стела Шипковенска

Секретар: Д.А.

Прокурор: Орлин Куздов

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 444 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 59 / 23.06.2011г. постановена по НОХД № 326/10г. Новопазарския районен съд е признал подсъдимия В.Д.К. за виновен в това, че на 28.11.2007г. и на 13.12.2007г. в с.Мировци, област Шуменска, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Кмет на Кметство – с.Мировци, обл.Шуменска, в кръга на службата си и в нарушение на задълженията си по чл.83 във вр. с чл.2 ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в нарушение на чл.485 ал.2 във вр. с чл.474 ал.4 и ал.5 и чл.486 от ГПК /отм./ е съставил официални документи : Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване с рег.№ 230/28.11.2007г.; Пълномощно с рег.№ 259/13.12.2007г.; Декларация №258/13.12.2007г. по чл.264 ал.1 от ДОПК; Декларация с рег.№ 257/13.12.2007г. за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.6 от ЗННД- всички документи по нотариалния регистър на кметство с.Мировци, обл.Шумен, в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписите положени срещу “упълномощител” и “декларатор” / за последните три документа/ са на П.С.П.,*** и на Ш. Е. М., с ЕГН ********** ***, като “осигурено лице” / в първия документ/, са положени лично пред него от тези лица и че тези подписи са положени на 28.11.2007г. и на 13.12.2007г. с цел тези документи да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, а именно, че П.С.П. е упълномощила Х. Е. Д. с ЕГН ********** *** да се разпорежда с нейни недвижими имоти и че същата е декларирала данни за гражданско и семейно състояние и липса на данъчни задължения, както и че Ш. Е. М. от гр.Нови пазар, обл.Шуменска е заявила промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната й партида от един фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в друг фонд, поради което и на основание чл.311 ал.1 от НК във вр. чл.26 ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК му наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл.311ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.37 ал.1 т.6 от НК лишил подсъдимия В.Д.К. от право да заема длъжността “Кмет” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл.189 а.3 от НПК осъдил подсъдимия В.Д.К. да заплати направените по делото разноски, от които по сметка на ОД на МВР гр.Шумен в размер на 395,00 лв. и да заплати направените по делото разноски по сметка на НПРС в размер на 818,31лв.

Срещу така постановената присъда на Новопазарския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия В.К.. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като неправилно е приложен материалния закон. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която да го признае за невиновен. В срока и по реда на чл.320 ал.3 от НПК от адв. П.У.- защитник на подсъдимия е депозирано писмено изложение към въззивната жалба. В същото се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство и в хода на производството пред първоинстанционния съд, както и доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Поради това с изложението се моли съда да отмени присъдата и да върне делото във фазата на досъдебното производство. Подадените жалба и писмено изложение се поддържат в съдебно заседание от подсъдимия и неговите процесуални представители. Доразвиват се доводите, изложени в тях. Молят съда да постанови оправдателна присъда. При условията на алтернативност се правят искания да се приеме, че се касае за маловажен случай и деянието да бъде квалифицирано по чл.311 ал.2 от НК, а наказателното производството да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност или ако съдът приеме, че подсъдимият е осъществил деянието, за което е предаден на съд да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да измени присъдата като приложи разпоредбата на чл.55 ал.2 б.”б” от НК, като наложи на подсъдимия наказание “Пробация” и приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на ШОП излага становище, че подадената жалба е неоснователна. Намира присъдата за неправилна в частта, в която на подсъдимия е наложено наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК в по-малък размер от наложеното наказание “Лишаване от свобода”. Намира, че присъдата следва да бъде изменена, като бъде намален размера на наказанието “Лишаване от свобода”. Намира, че са налице условията и за приложение на чл.55 от НК.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337 ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т. 3 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Д.К. от края на м. октомври 2007г. и до настоящият момент изпълнява длъжността “Кмет” на с.Мировци обл.Шуменска. На 13.12.2007г. той в качеството си на Кмет на с.Мировци извършил нотариално удостоверяване по смисъла на чл.83 /отм./ от ЗННД, като удостоверил подписите на свидетелката П.С.П. върху представени по пълномощно и 2 бр. декларации – по чл.264 ал. от ДОПК и по чл.25 ал.7 от ЗННД. След заверката на пълномощното е поставен рег.№ 259/13.12.2007г.; на декларацията по чл.264 ал.1 от ДОПК – рег.№258/ 13.12.2007г. и на декларацията по чл.25 ал.7 от ЗННД – рег.№ 257/ 13.12.2007г. Заверката на подписите на свидетелката П. в тези документи подсъдимият В.К. извършил в кметството на с.Мировци, но не в присъствието на самата П.. Документите му били занесени от свидетеля Х. Е. Д. и придружаващото го лице, като свидетелката П. по време на удостоверяване на подписите й не се явила пред Кмета, за да потвърди тези подписи или да ги положи пред него. Подписите не били изпълнени от нея. Към датата на заверката на П. не било известно съдържанието на тези документи, тя не била предоставяла на Д. правата, описани в пълномощното и не била попълвала данните в декларациите. В деня на заверката на подписите – 13.12.2007г. П. ***, където работела като продавач – консултант в търговски обект на “Илко РН 75- Комерсиал” ЕООД гр.София. На подсъдимия К. тези три документа били предоставени за заверка по обед на 13.12.2007г. Тогава, преди да извърши удостоверяването, той се обадил на свидетелката М. Г. Д.- технически сътрудник в кметството по това време. Казал й, че има “две момчета”, които искали от него да извърши удостоверяване на подписи. Свидетелката Д. отговорила на подсъдимия, че точно в този момент ползва обедната си почивка и в кметството ще отиде в 13,00 часа. Казала му също той да извърши удостоверяването, а тя като пристигне в посочения час, ще впише документите в съответния регистър. Пристигайки в кметството на същия ден, свидетелката Д. намерила на бюрото си горепосочените пълномощно и декларации, както и сумата от 10,00 лв. за необходимите такси. Свидетелката съставила квитанции за таксите и вписала в регистъра на кметството номера на пълномощното, без да вписва декларациите. След два дни при нея дошъл свидетелят Х. Е. Д. и поискал да се снабди с удостоверение за наследници на дядото на свид. П., но Д. му отказала, тъй като изискала преди това от него удостоверения за наследници на починалите родители на П.. Свидетелят Д. се снабдил с въпросните удостоверения, след което и свид. Д. му издала удостоверение за наследници. В един от следващите дни свид. Х.Д. посетил Общинска служба “Земеделие” в гр. Нови пазар и там от работещия в службата свидетел М. М. Д. поискал да се снабди с характеристика на земеделските земи на П., необходима му за издаване на удостоверение за данъчна оценка на земите, както и да се снабди със скици, като за целта представил горепосоченото пълномощно, заверено от подсъдимия. Тъй като в пълномощното не се съдържала пълна индивидуализация на земеделските земи, свидетелят М. Д. изискал от Х. Е. Да представи решенията за възстановяването на земите, но след като последния заявил, че жилището на П. е изгоряло, а с него и документите й, М. Д. поискал да се свържат по телефона с П.. Тогава Х. Е. излязъл от сградата на службата, за да търси телефон на П. и повече не се върнал обратно.

На 18.12.2007г. свид.Х. Е. Д. преупълномощил свидетеля И. И.Д. с пълномощно рег.№ 11534/18.12.2007г. на нотариус В.П., с район на действие РС – гр.Варна с правата, отразени в пълномощното на П.С.П.. На 19.12.2007г. свидетелят И. Д. действащ като пълномощник на П.П., по преупълномощаване, продал на себе си недвижимия имот на П., представляващ апартамент в гр.Варна на ул.”Ген.Колев” № вх. ет. за сумата от 68 846,60лв., за което бил съставен нотариален акт №136 т.ІV, рег.№ 11588, дело № 803/2007г. на нотариус В.П, с район на действие РС – гр.Варна. При изповядването на тази сделка пред нотариуса били представени горепосочените пълномощни и декларации, съставени от името на П., като в оригинал била представена само декларацията по чл.25 ал.7 от ЗННД, а другата декларация и пълномощното били представени в нотариално заверени преписи. На 25.01.2008г. свид. И. Д. сключил договор за банков кредит с “Райфайзенбанк България” – ЕАД гр.София на стойност 80000лв. За обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит свид. И. И. и съпругата му Н. С. Д. учредили в полза на банката договорна ипотека върху имота в гр.Варна, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имот №49 том І рег. № 1204, дело №49/2008г. на нотариус Б.В. с район на действие РС гр.Варна.

След сключването на горепосочените договори, на 18.12.2007г., вечерта, подсъдимият В.К. и свид.Р.Д. М. посетили свидетелката П., като успели да открият жилището й в гр.Варна. При срещата им подсъдимият показал на свидетелката пълномощното и двете декларации /всички в копия/, съставени от нейно име и прочитайки съдържанието им П. се слисала, тъй като за първи път ги виждала, а съдържанието на пълномощното, че свид.Х.Д. може да се разпорежда с имотите й, сериозно я притеснило. Тогава тя позвънила на съпруга си – свидетеля И. И. П., който веднага пристигнал в жилището им, а след това направил копия на документите. Подсъдимият обяснил на двамата свидетели Попови, че е станала грешка и виждайки притеснението им, предложил на П. да направи отказ от пълномощното, който отказ да бъде заверен в с.Мировци на следващия ден, като още същата вечер съставили текста на отказа. На следващия ден свид.П. тръгнала за с.Мировци, като на ж.п. гарата в гр.Каспичан била посрещната от подсъдимия и от свид.М.. С лек автомобил те я откарали до селото, но я оставили встрани от кметството, тъй като подсъдимият не желаел случаят да се разчува. В кметството свидетелката П. представила отказ от пълномощното. Подписът й бил заверен от подсъдимия и след това този отказ бил размножен в 43 екземпляра, с цел да бъдат изпратени до всички нотариални кантори в гр.Варна, което и било сторено, но се оказало късно, тъй като вече горепосочените сделки с имота на свидетелката в гр.Варна, били извършени.

На 28.11.2007г. подсъдимия В.Д.К. също в качеството си на кмет на с.Мировци извършил нотариално удостоверяване по смисъла на чл.83 /отм./ от ЗННД, удостоверявайки подписа на свидетелката Ш. Е. М. върху представеното му заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Заявлението било адресирано до Пенсионно – осигурителна компания “Доверие” – АД с вх.№ 94025/ 18.12.2007г. като след заверката на заявлението от страна на подсъдимия, на документа бил поставен рег.№ 230/ 28.11.2007г. Удостоверяването на подписа на свидетелката М. също било извършено без тя да се явява пред Кмета, за да потвърди този свой подпис или да го положи пред него. Подписът не бил и изпълнен от нея. Същата била допълнително задължително пенсионно осигурена в ПОД “Алианц – България” АД гр.София, но през м.ноември 2007г. тя била извикана от агенти на ПОК “Доверие” АД в клуб в гр.Нови пазар, където й било предложено да се регистрира към ПОК ”Доверие” АД. Свидетелката М. посетила въпросния клуб, като по това време в него се намирали служители на дружеството, между които и свидетелите Е, А,а И, и Б, Д, А,. На направеното й предложение, свидетелката М. отвърнала, че тя вече е регистрирана в ПОД “Алианц – България” АД, но оставайки с впечатлението, че й се предлага за допълнително пенсионно осигуряване, извън тази извършена в ПОД “Алианц – България”, свидетелката Ш, М, предоставила данните си по лична карта на присъстващите, които били вписани в тефтер и си заминала. След това образецът на заявлението бил попълнен от свид.А. и подписан, но от неустановено лице, а на 28.11.2007г. този подпис бил заверен от подсъдимия. Когато в ПОД “Алианц – България” АД се получила информация за прехвърлянето в друга осигурителна компания, до свидетелката М. било отправено запитване и по този повод до ПОД “Алианц – България” АД тя подала жалба, в която заявила, че не е попълвала и подписвала, нито упълномощавала друго лице да попълни и подпише от нейно име заявление за прехвърляне на натрупани суми по партида в друг пенсионен фонд. После свид.М. била повикана в Община – гр.Нови пазар, където се срещнала с жена на име Моазем, която заедно с други присъстващи там лица, упрекнали свидетелката, затова, че подала жалба и накарали свидетелката да напише заявление, че оттегля жалбата си, тъй като подписът в заявлението до ПОК “Доверие”- АД е неин. Свидетелката М. написала заявление в този смисъл, което и било нотариално заверено – рег.№ 5455/20.05.2008г. на нотариус П.А., с район на действие НПРС, но тези нейни изявления не отговаряли на истината.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събрания доказателствен материал, като в мотивите си е анализирал и изложил доводи кои гласни и писмени доказателства кредитира и кои не и поради какви съображения.

При така установената фактическа обстановка НПРС е приел, че от обективна и от субективна страна подсъдимия е осъществил състава на престъпление по чл. 311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са допуснати и назначени две повторни съдебно- графологически експертизи.

Видно от заключението на тройната съдебно – графологическа експертиза /намиращо се на стр.65-69 от настоящото производство/ 1.Подписът от името на П.С.П. срещу “С уважение” в декларацията за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.7 от ЗННД № 257/13.12.2007г., находяща се в материалите по ВНОХД №444/2011г. по описа на ШОС е положен от П.С.П.. 2.П.С.П. има три варианта на изпълнение на подписа си. 3.Налице е съвпадение на почерка, с който е положен подписа в декларацията по чл.25 ал.7 от ЗННД от 13.12.2007г. с вариантите на П.С.П..

От заключението на втората повторна тройна съдебно- графологическа експертиза се установява, че: 1. Подписите от името на П.С.П. за “упълномощител” в пълномощно от 13.12.2007г. и за “декларатор” в декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от 13.12.2007г. /л.117/ са изпълнени от П.С.П.. 2.Подписа на П.С.П. има три варианта на изпълнение, посочени в изследователската част на протокола. 3.В изследователската част на протокола са посочени съвпадащи признаци и с кои от вариантите на подписа на П. са съвпаденията. 4.Ръкописния текст в декларация по чл.25 от ЗННД от 13.12.2007г., декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК от 13.12.2007г., писмо от М-Тел до И, П, /без дата/, декларации от името на П.П. от 08.12.2007г. – л.101,102 е изпълнен от едно и също лице, но не е изпълнен от П.С.П.. 5.Подписа за “кмет” на гърба на заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване до пенсионно- осигурителна компания “Доверие” АД вх.№ У 94025 от 18.12.2007г. е изпълнен от В.Д.К.. 6.Подписите за “кмет” на гърба на пълномощно от 13.12.2007г., на декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК и на декларация по чл.25 ал.7 от ЗННД от 13.12.2007г. са изпълнени от В.Д.К..

Така изготвените заключения не са оспорени от страните и са приети от съда и приобщени към доказателствата по делото. От заключенията на тези експертизи могат да се направят няколко извода. На първо място съдът намира, че действително свидетелката П.С.П. е положила подписа си върху пълномощното и двете декларации, посочени по-горе. Полагането на тези подписи би могло да е станало по време на посещението в дома й на 08.12.2007г. от тъй наречените “представители” на М-Тел – момиче и момче, които не са установени по делото и съответно разпитани. Видно от събраните гласни доказателства, присъстващото там неустановено момиче е настоявало и е попълвало бланките, като ги е предоставяла на свид.П. и съпруга й за подпис. Не следва да се изключва и втората хипотеза, при която свид. П.П. да е подписала тази документи и да ги е предала на свид. Х.Д., но в последствие да е променила намерението си, поради което и да не се е явила, за да потвърди, че подписа върху тези документи е положен от нея. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че свид. П.П. на 13.12.2007г. не е посещавала кметството в с.Мировци, на тази дата не е полагала подписа си пред кмета на с.Мировци и не е потвърждавала пред него, че този подпис е положен от нея. Предвид на гореизложеното съдът изцяло кредитира мотивите на първоинстанционния съд, защо приема, че свид.П. на 13.12.2007г. не е била в кметство с.Мировци. От събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че на 13.12.2007г. свид.П. ***. Времето, през което е направена заверката на посочените по-горе документи от подсъдимия е в обедната почивка между 12.00 и 13.00 часа. Дори и да се приеме, че свид.П. е успяла да отиде до с.Мировци с лек автомобил то предвид разстоянието, на което се намира това село от гр.Варна , свидетелката е следвало да потегли около 11.00 часа или малко след това, за да е в 12.00 часа пред кметството на с.Мировци. Като се вземе предвид, че същото време й е необходимо, за да се прибере обратно до гр.Варна, то следва извода, че в рамките на работното си време – до 14.00 часа същата трудно би могла да се върне, както и е невъзможно да остави търговския обект без продавач за времето от около три часа. Липсват доказателства по делото, през този часови интервал същата да е била замествана от свид. Д, С,- продавачка по същото време в този търговски обект или от управителя на обекта. Обстоятелството, че подписите на едно лице са положени върху дадени частни документи не обуславя извода, че тези документи могат да бъдат занесени за нотариална заверка и съответно заверени, без това лице лично да присъства на тази заверка, за да потвърди, че тези подписи са негови. Извършената нотариална заверка от подсъдимия К. по реда на чл.485 ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл. 83 от ЗННД върху частни документи, каквито в конкретния случай са пълномощното, двете декларации и заявлението за прехвърляне на натрупани суми в друг пенсионен фонд е “официален документ”, съставляващ писмени изявления на определено лице. По своя характер той е удостоверителен, защото с него се установява съществуването на определени факти, които са възпроизведени в документа – личното явяване пред него на издателите на съответните документи и заявлението им за поставянето на техните подписи върху документа пред кмета. Ето защо съдът намира, че подсъдимият е осъществил състава на чл.311 ал.1 от НК. В извършените нотариални заверки лъжливо са удостоверени неверни обстоятелства, а именно че на 28.11.2007г. и на 13.12.2007г. пред него в качеството му на длъжностно лице – кмет на с.Мировци са положени подписи на първата дата от свид.Ш, М, и на втората дата от свид. П.П. или че на тези дати посочени лица са потвърдили, че тези подписи са техни. В такъв смисъл е и съдебната практика - Решение №405 / 2008г. на ВКС по н.д.№380/08г. І н.о.; Решение № 24/ 2009г. на ВКС по н.д.№ 590/2008г. І н.о.; Решение № 116/2010г. на ВКС по н.д.№22/2010г. ІІ н.о.

По отношение доводите изложени от защитата: В депозираната жалба и допълнителни писмени изложения се излагат доводи, че са допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно производство.

На първо място от защитата се сочи, че на подсъдимия е нарушено правото на защита, а именно да разбере като обвиняем в какво е обвинен, като се посочва, че в диспозитива на обвинението, което му е повдигнато в хода на досъдебното производство и в обвинителния акт не е посочено точно кои задължения на чл.486 от ГПК /отм./ му се вменява, че е нарушил. Така изложеният довод е частично основателен по следните съображения: разпоредбата на чл.486 от ГПК /отм./ указва процедурата по удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частните документи. В конкретния казус подсъдимият е извършил удостоверявания на подписи върху частни документи, като не е изпълнил предвидената в закона процедура. Лицата, чиито подписи е удостоверил не са се явили лично пред него, той не е проверил самоличността им. Разпоредбата на чл.486 ал.2 от ГПК /отм./ вменява задължение направеното удостоверяване на подписите да се отбележи в нарочен регистър за тези удостоверявания. Видно от писмените доказателства по делото, пълномощното, от името на П.П. е заведено в регистъра с рег.№259/13.12.2007г., а двете декларации от нейно име въобще не са отбелязани в този регистър. Независимо, че регистъра не се води лично от подсъдимия, а от служител в кметството- свид. М. Д., то е следвало след като кмета е бил сам в кметството при извършването на удостоверяването на подписите върху тези документи да отбележи тези удостоверявания в регистъра. Единствено последната алинея от горепосочения текст не е нарушена от подсъдимия, поради което съдът намира, че следва да измени присъдата като изрично се посочи, че е допуснато нарушение на чл.486 ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./.

На второ място се сочи, че са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които се свеждат до следното:

-нарушение на съдопроизводствените правила по чл.283 от НПК, за което нарушение в допълнителното писмено изложение се сочи, че от защитника са изложени доводи в съдебно заседание на 23.06.2011г. ШОС. Съдът след като се запозна подробно със съдебния протокол по НОХД № 326/10г. по описа на НПРС от тази дата, намира така изложения довод за неоснователен. В изложението се твърди, че е допуснато нарушение на чл.283 от НПК, но видно от протокола такова не е извършено от първоинстанционния съд. По реда на чл.283 от НПК съдът е прочел и приобщил към доказателствата по делото писмените доказателства и протоколите, събрани в хода на досъдебното производство, както и писмените доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство. От защитника на подсъдимия в този протокол са изложени доводи за допуснато нарушение, като според защитата заключенията по трите тройни експертизи, назначени на досъдебното производство не са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.282 ал.1 от НПК. От страна на защитата се излага твърдение, че след като съдът не е спазил разпоредбата на чл.282 ал.1 от НПК – да прочете заключението на вещите лица, то следва да се направи извода, че същото заключение не е приобщено по надлежния ред към доказателствата по делото. Действително закона вменява като задължение на съда да прочете заключението, дадено от вещото лице и след това да се пристъпи към неговия разпит. Видно от протоколите от съдебни заседания съдът не е прочел на страните тези заключения. Със съдържанието на тези заключения подсъдимият и неговият защитник са били запознати още при предявяването на материалите от досъдебното производство. В съдебно заседание вещите лица са заявили, че поддържат изготвените от тях заключения, а на страните е била предоставена възможност да им задават въпроси. Поради това въззивната инстанция намира, че макар и да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, то същото не е съществено, което да обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда;

-съдът не е взел мерки за разкриване на обективната истина, не е подложил на задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства. Така изложеният довод е неоснователен. В изготвените мотиви към първоинстанционната присъда съдът е направил анализ на всички гласни и писмени доказателства, обосновал се е кои от тях кредитира и кои не и поради какви съображения. Обсъдил е и съдебно- графологическите експертизи, заключенията на част от които са противоречиви и е изложил доводи в тази насока;

-съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите Х.Д. и И. Д., не е отчел, че свидетелите П.П. и И, П, са заинтересовани от изхода на делото, което се явява преюдициален въпрос по отношение на гражданското дело във ВОС. Така изложеният довод е неоснователен по следните съображения: свидетелите П.П. и И, П, са разпитани в хода на съдебното производство пред НПРС, а също така и във въззивното производство. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви, както по между им, така и с по-голямата част от събрания доказателствен материал по делото. Ето защо съдът намира, че показанията им следва да се кредитират напълно. По отношение на показанията на свид. Х.Д. и И. Д. първоинстанционния съд е изложил доводи, защо не ги кредитира. Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция. Именно тези свидетели са заинтересовани от изхода на настоящото дело, което е решаващо за спряното гражданско производство, а и същото би обусловило възбуждане на наказателно преследване спрямо тях от страна на прокуратурата;

-съдът не е обсъдил показанията на свид. Р.М.. В мотивите си първоинстанционния съд е кредитирал показанията на този свидетел, като е приел, че същият заедно с подсъдимият на 18.12.2007г. е посетил дома на свид. П. *** и е присъствал на разговора между последните по отношение на пълномощното. На следващия ден същият е посрещнал свидетелката на жп- гарата в гр.Каспичан и я е закарал до с.Мировци, а след това нея и кмета придружил до гр.Нови пазар във връзка с оттеглянето на пълномощното. Този свидетел е разпитан и пред въззивната инстанция. Поради съществени противоречия съдът на основание чл.281 ал.4 във вр.с ал.1 т.1 от НПК прочете показанията му дадени пред орган на досъдебното производство. При анализа на неговите свидетелски показания следва да се отчете обстоятелството, че дадените показания на досъдебното производство са логически свързани с останалия доказателствен материал. Докато показанията дадени пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция са не кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. Промяната в показанията може да се обясни с обстоятелството, че този свидетел съжителства на семейни начала със сестрата на свид. Х.Д.. От показанията на този свидетел може да се направи извод, че подсъдимия е поискал да се срещне със свид. П.П., тъй като не е бил убеден дали това е същата жена, която се е явила пред него за заверка на пълномощното и декларациите. На въпрос на адв.У. дали кмета се е уверил, че това е същата жена свидетелят отговори в съдебно заседание, че не е коментирал с кмета и същият не му е казвал, че това е същата жена. От свидетелските му показания се установява, че П.П. не е била съгласна със заверените от кмета документи и затова на следващия ден същата е отишла до кметството в с.Мировци и е направила отказ от пълномощното. Ако свид. П. се е явила лично пред подсъдимия и същият е проверил личните й документи, за да се увери, че това е лицето, което се представя за автор на тези документи, то според съда е абсолютно безпредметно на 18.12.2007г. подсъдимият и свид. М. да я търсят в гр.Варна и да й съдействат на следващия ден, за да направи отказ от пълномощното;

- съдът не е обсъдил достатъчно показанията на свид. М. Д.. Показанията на тази свидетелка според настоящия съдебен състав са обективни и напълно съответстващи на събраните по делото доказателства. Същите са непротиворечиви както на досъдебното производство, така и в съдебното производство. От тях безспорно се установява, че по време на обедната почивка подсъдимият е бил сам в кметството на с.Мировци и е извършил удостоверяването на горепосочените документи. Изложеният довод от защитата, че ако свидетелката е имала съмнение във верността на удостоверяването, не би следвало да завежда оспорваното пълномощно в нарочния регистър и да го предаде на свид. Х.Д., не се споделя от съда поради следното: завеждането или не на удостовереното пълномощно в регистъра не поражда и съответно не преустановява действието му. Свидетелката не е присъствала на самото удостоверяване, не е попълвала данните на лицата в нотариалната заверка, поради което не следва и да й се вменява наказателна отговорност за помагачество в настоящия казус. Като служител в кметството в тази ситуация тя не е имала обективната възможност да види и да прецени дали от подсъдимият са допуснати някакви нарушения при извършеното удостоверяване. Обстоятелството, че в регистъра е заведено само пълномощното, а не и декларациите води до единствения извод, че отбелязването в регистъра е направено не същия ден, а в началото на следващата 2008г. Същото се потвърждава и от начина, по който е направено отбелязването - над цифрите отразяващи 2008г.;

-съдът не е обсъдил съдържанието и доказателствената стойност на приетите в наказателното производство касови бонове, от които може да се направи извод кога свид. П. е била на работа на 13.12.2007г. В мотивите си първоинстанционния съд е обсъдил подробно тези писмени доказателства. Същите изцяло подкрепят показанията на свид. П.П. и свид. Д, С,, работещи по същото време като продавачи на един и същи търговски обект. Тези изводи на съда напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Видно от приложените заверени касови бонове в изисканите от РП гр.Варна писмени доказателства се установява, че в интервала между 11.00 и 14.31ч. свидетелката П. е била на работа в търговския обект, същата е издавала касови бонове и е направила междинния касов отчет, като в 14.31 ч. е предала касата на свид. Д, С,. Твърдението на защитата, че има възможност продавачите да сменят кодовете си е несъстоятелно, защото при една проверка от органите на НАП, същото би довело до търсене на административно-наказателна отговорност от тях, а от друга страна при рекламация от страна на клиент това е начина да се търси имуществена отговорност от конкретния продавач ако е продал негодна или с изтекъл срок на годност стока;

-от съда не били обсъдени действията по оттеглянето на пълномощното на 19.12.2007г. и защо е било необходимо свид. П. да съставя такъв документ. Така изложеният довод е неоснователен. Първоинстанционния съд не е длъжен да обсъжда защо даден свидетел е постъпил по конкретен начин и да прави преценка на правната валидност на извършените от него действия;

-съдът не е обсъдил задълбочено защо приема, че подсъдимият е извършил престъпление при удостоверяване на обстоятелството, че на 28.11.2007г. свид. Ш.М. е подписала заявление за прехвърляне в ПОК “Доверие”. И този довод на защитата следва да се остави без уважение като неоснователен. В мотивите си първоинстанционния е изложил доводи, защо кредитира показанията на свид. Ш, М,, анализирал ги е с останалия събран доказателствен материал. Видно от заключението на повторната тройна съдебно- графологическа експертиза, подписа върху нотариалната заверка на Заявлението за прехвърляне в ПОК “Доверие” от името на св.Ш, М, е положен от подсъдимият. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че подс. К. е осъществил състава на престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Настоящият случай не следва да се квалифицира като маловажен, каквото искане се прави от защитата в съдебно заседание по следните съображения: с деянието си подсъдимият не само е нарушил установените правила за нотариално удостоверяване на подписи, но със същото се засяга суверенното право на лична преценка на всеки човек сам да вземе решение как и къде да управлява паричните потоци, създадени с негово лично участие. С нотариалното удостоверяване на това заявление, последното е включено в документооборота, сключен е нов договор без знанието и съгласието на засегнатото лице, в резултат на което за него настъпват определени затруднения – едва в резултат на писмено уведомление то разбира, че някой е положил подпис вместо него пред длъжностно лице, което не е виждало. Обстоятелството, каква е била доходността на даден УПФ към 2007г.-2008г. е ирелевантна за деянието, тъй като целта на тези задължителни допълнителни пенсионни осигурявания не е лицето да получи за кратък период по-големи средства, а за един по-дълъг период неговите лични средства да бъдат управлявани по най-добрия начин, така че те да му донесат след продължителен период от време по-големи дивиденти. Поради тези съображения съдът намира, че деянието осъществено по отношение на свид.Ш, М, не е маловажен случай и не следва деянието да се преквалифицира като такова по чл.311 ал.2 от НК. В тази връзка е и решение №116/2010г. на ВКС по н.д.№22/2010г. ІІ н.о.

На последно място от защитата се сочат допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в следното:

-посочените в диспозитива на постановлението за привличане като обвиняем и в обвинителния акт документи: заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми в ПОК “Доверие”, пълномощното и двата броя декларации, са частни документи и като такива не са съставени от подсъдимия, поради което липсва удостоверяване на неверни обстоятелства, които да изхождат от името на подсъдимия. Според съда посочените в диспозитива на постановлението за привличане като обвиняем, на обвинителния акт и на присъдата документи действително са частни документи и същите не изхождат от подсъдимия, който да е техен автор. Поради това неправилно в диспозитива на обвинителния акт и на присъдата е изписано, че подсъдимия е съставил официални документи, като са посочени по-горе цитираните документи. Официални документи в конкретния случай е нотариалната заверка на всеки един от тези частни документи. Именно в тази им част, в частта на нотариалната заверка тези документи са официални, същите са удостоверителни съгласно практиката на ВКС и като такива могат да бъдат предмет на лъжливо документиране по чл.311 ал.1 от НК. Извършвайки нотариална заверка на тези документи, подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.311 ал.1 от НК, тъй като е отразил в тази заверка неверни обстоятелства, а именно, че на посочените в диспозитива на обвинителния акт и на присъдата дати пред него са се явили свид. Ш, М, и свид. П.П. и са положи подписи върху тези документи или са потвърдили, че тези подписи са положени от тях. Поради тези съображения съдът намира, че присъдата на НПРС следва да бъде изменена, като се посочи, че официални документи са нотариалните заверки на подписи върху посочените в диспозитива документи;

-липсва пряк умисъл и преследвана специална цел при осъществяване на деянието от страна на подсъдимия. Така изложеният довод е неоснователен по следните съображения: деянието, осъществено от подсъдимия е осъществено с пряка цел. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, както и че тези документи могат да бъдат използвани. Подс.К. е осъзнавал, че удостоверяването на подписите върху посочените по-горе документи ще даде възможност същите да породят действие в гражданско- правния мир. Осъзнавайки това, и знаейки, че е направил удостоверяване без лицето да присъства пред него или да се е уверил, дали лицето което се явява е същото за което се представя, подтиква подс.К. няколко дни след заверката на документите от името на свид. П.П. ***, за да я предупреди, че заверените от него документи могат да бъдат използвани в нейна вреда. Последващите действия на подсъдимия разкриват представите му за обществената опасност на деянието, както и за неблагоприятните последици, които могат да настъпят по отношение на заинтересованите лица.

В условията на алтернативност от защитниците на подсъдимия се прави искане за приложение на чл.55 ал.2 б.”б” и ал.3 от НК. Според защитата са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са отчетени от първоинстанционния съд. Поради това молят на подсъдимия да бъде наложено наказание “Пробация”, а второто му наложено наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК да бъде отменено. Представителят на ШОП също намира, че са налице условията за приложение на чл.55 от НК. Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства, намира, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Съдът счита, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при определяне на наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи. Като такива обстоятелства съдът приема наличието на добри характеристични данни, дадени по отношение на подсъдимия, във връзка с осъществяване на функциите му на кмет на с.Мировци; обстоятелството, че същият не е осъждан и спрямо него по делото липсват данни да се водят други наказателни производства; изминалият продължителен период от време от датата на извършване на деянията и настоящият момент на разглеждане на делото във въззивната инстанция, което не е по вина на подсъдимия; с действията си същият не е възпрепятствал воденото спрямо него наказателно производство. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и обуславят приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК. Предвид на изложеното, съдът намира, че присъдата на НПРС следва да бъде изменена в частта на определеното и наложено на подсъдимия наказание. Разпоредбата на чл.311 ал.1 от НК предвижда за осъщественото от подсъдимия деяние да се наложи наказание “Лишаване от свобода” до пет години. В закона липсва посочен минимален размер на това наказание, поради което при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.б.от НК същото следва да бъде заменено с наказание “Пробация”. С оглед на генералната и индивидуалната превенция на наказанието съдът намира, че на подсъдимия В. К. следва да се наложат следните пробационни мерки: 1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години, с периодичност два пъти седмично; 2. “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2/две/ години; 3. “Поправителен труд” чрез удръжки в размер на 10 % върху възнаграждението му за срок от 1/една/ година. Така замененото наказание и в определения от съда срок ще окаже своето поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и останалите членове на обществото. Съдът като съобрази изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до настоящият момент, както и добрите характеристични данни за личността на подсъдимия и за изпълняваното от него длъжностно качество, намира, че на основание чл.55 ал.3 от НК следва да не налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието “Лишаване от свобода”, а именно “лишаване от права” по чл.37 ал.1 т.6 от НК. Ето защо съдът намира, че присъдата в частта й, в която на подсъдимия на основание чл.37 ал.1 т.6 от НК е наложено наказание “Лишаване от право да заема длъжността “Кмет” за срок от една година, следва да бъде отменена.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, както от прокурора, така и от първоинстанционния съд, които са отстраними от въззивната инстанция. Същите не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора или от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба на подсъдимия следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС гр. Шумен направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 59 / 23.06.2011г. постановена по НОХД № 326/10г. на Новопазарския районен съд в наказателно- осъдителната й част, като признава подсъдимия В.Д.К. за виновен в това, че на 28.11.2007г. и на 13.12.2007г. в с.Мировци, област Шуменска , при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Кмет на Кметство – с.Мировци, обл.Шуменска, в кръга на службата си и в нарушение на задълженията си по чл.83 във вр. с чл.2 ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в нарушение на чл.485 ал.2 във вр. с чл.474 ал.4 и ал.5 и чл.486 ал.1 и ал.2 от ГПК /отм./ е съставил официални документи - нотариални заверки на подписи върху: Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в друг съответен фонд за допълнително пенсионно осигуряване с рег.№ 230/28.11.2007г.; Пълномощно с рег.№ 259/13.12.2007г.; Декларация №258/13.12.2007г. по чл.264 ал.1 от ДОПК; Декларация с рег.№ 257/13.12.2007г. за гражданство и гражданско състояние по чл.25 ал.6 от ЗННД- всички документи по нотариалния регистър на кметство с.Мировци, обл.Шумен, в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че подписите положени срещу “упълномощител” и “декларатор” / за последните три документа/ на П.С.П.,*** и на Ш. Е. М., с ЕГН ********** ***, като “осигурено лице” / в първия документ/, са положени лично пред него от тези лица и че тези подписи са положени на 28.11.2007г. и на 13.12.2007г., с цел тези документи да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства, а именно, че П.С.П. е упълномощила Х. Е. Д. с ЕГН ********** *** да се разпорежда с нейни недвижими имоти и че същата е декларирала данни за гражданско и семейно състояние и липса на данъчни задължения, както и че Ш. Е. М. от гр.Нови пазар, обл.Шуменска е заявила промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми по индивидуалната й партида от един фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в друг фонд.

ИЗМЕНЯ присъдата и в частта на наложеното наказание, като на основание чл.311 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.2 б.б. от НК заменя наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца с наказание “Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: 1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 /две/ години, с периодичност два пъти седмично; 2. “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2/две/ години; 3. “Поправителен труд” чрез удръжки в размер на 10 % върху възнаграждението му за срок от 1/една/ година.

ОТМЕНЯ присъдата в частта й, в която на основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание “Лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл.55 ал.3 от НК не налага по-лекото наказание, което законът предвижда, като ОТМЕНЯ присъдата в частта й, в която на основание чл.311ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.37 ал.1 т.6 от НК подсъдимия В.Д.К. е лишен от право да заема длъжността “Кмет” за срок от 1 /една/ година.

ОСЪЖДА подсъдимия В.Д.К. да заплати по сметка бюджета на съдебната власт направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1862,48 лв.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.