Р Е Ш Е Н И Е№241

гр.Ш.,16.ХІ.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тридесети октомври 2012 г.,в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Мирослав Маринов

2.Стела Шипковенска

при секретаря Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 428 /2012г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „К. 20014”ЕООД,ЕИК 130330072,седалище и адрес на управление гр.С.,кв.”Л.”,ул.”С. З.”№ 11,ет.1,ап.1 против Решение № 329 от 19.ІV.2012г. по гр.д. № 414/2011г.на Ш.ския районен съд,с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Р.Р.И.,ЕГН **********,Г.В.И.,ЕГН **********,Я.В.И.,ЕГН ********** и Г.Г.К.,ЕГН **********,с правно основание на иска по чл.109 от ЗС-след като съдът признае за установено,че ищецът е собственик на процесния имот,представляващ част от дворно място от 1790 кв.м., равностойна на 115 кв.м., находящи се в южната част на УПИ XVIII-292, граничеща със северната част на УПИ XIII, в кв. 32, по плана на с. П. Община Н.П., да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия,с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост,като съборят построените в процесния имот постройки.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по съображения,подробно изложени в жалбата..Основният довод,наведен от жалбоподателя е,че районният съд неправилно е приел,че процедурата по предаването по регулация на процесната част от имота следва да се подчини на разпоредбите на ЗТСУ,а не на ЗУТ,който е приложим според жалбоподателя.Според последния неспазването на разпоредбите на приложимия в процесния случай ЗУТ,в ч.липсата на определени предвидени в ЗУТ предпоставки за прехвърляне собствеността върху придаваемото по регулация спорно място били пречка за прехвърлянето на този собственост,поради което процесният нотариален акт за собственост на ответниците върху придаваемото спорно място бил нищожен,а също и заповедта за промяна на регулацията чрез придаване на процесното място към съседния имот-собственост на ответниците.Ето защо не ответниците,а ищецът се явявал собственик на процесния имот .Построяването в този имот от ответниците на сграда и ограда било в нарушение на чл.15ал.3 от ЗУТ и представлявало неоснователни действия,с които ответниците пречели на ищеца да осъществява собственическите си права върхху същия имот.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което негаторният иск по чл.109 от ЗС да бъде уважен изцяло.

Постъпил е писмен отговор от ответниците по реда и в срока по ГПК,който има бланкетно съдържание.Оспорва се въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение,като не са изложени доводи,аргументи и съображения.

Н. доказтелствени искания страните не правят.

Въззивният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,всички доводи и съображения на страните,изложени в хода на производството, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и заключението по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна и недоказана поради следното:

Квалификацията на предявения иск правилно е определена от районния съд като негаторен иск с основание по чл.109 от ЗС,с оглед обстоятелствената част на исковата молба и петитума й.Ищецът не твърди,че ответниците владеят спорния имот,а само,че последните са изградили в собственото му място постройки и ограда,с които му пречат да осъществява пълноценно правото си на собственост върху същия имот.

Законосъобразно е разпределена доказателствената тежест между страните,като им са дадени съответните указания и възможност да представят всички допустими,относими и необходими доказателства в подкрепа на претенциите и възраженията си.

При изясняване на действителната фактическа обстановка по делото правилно е отделено спорното от безспорното,като е направен подробен,задълбочен и точен анализ на всички събрани по делото доказателства ,имащи значение за изясняване и установяване на обстоятелствата,свързани със спорните взаимоотношения между страните.

Не се спори по делото ,като се установява и от писмените доказателства по делото,че ищецът е собственик на имот,представляващ дворно място от 1790 кв.м., за който е отреден УПИ XIII, в кв. 32, по плана на с. П. Община Н. П., ведно с построените в него масивна двуетажна търговска сграда “Ресторант и магазин”, при граници на парцела : от изток и югоизток – улици, от югозапад – УПИ XIV-290 и от север УПИ XVIII-292. Безспорно е също,че ответниците са собственици на посочения съседен имот УПИ XVIII-292 от кв.32.по плана на с.П.ведно с изградените с същия имот двуетажна масивна сграда,два броя гаражи/с последващо преустройство на единия в Млекопункт/ и навес.

Установено е по делото,че със заповед № 94/12.03.02г. на кмета на Община Н. П. е одобрена промяна на регулационните граници между двата имота –УПИ ХVІІІ-292,който е собствен на ответниците и съседния парцел УПИ ХІІІ-собственост на ищеца, като към парцела на ответниците са придадени 115 кв.м. от този на ищците. Тази заповед е оспореана от ищеца като нищожна и по негова жалба е образувано Административно дело № 11/2007г. на Административен съд-Ш..С решение № 75 от 13.VІІ.2007г. по същото административно дело жалбата е отхвърлена като неоснователна.Посоченото решение на Административен съд-Ш. е влязло в сила на 13.VІІ.2007г. По почин на ищеца е издадена от Кмета на Община Н. П. заповед № 729/04.09.2008г.,с която е отменена посочената по горе Заповед № 94/12.03.02г., за одобряване промяна в регулационният план, за парцели УПИ XIII и УПИ XVIII-292, в кв. 32, по плана на с. П.Община Н. П..По молба на ответниците ,депозирана пред Административен съд-Ш.,е образувано административно дело № 266/08г.,като с влязло в сила решение по същото дело e отменена заповед № 729/04.09.2008г. на Кмета на Община Н. П.. По този начин и ред Заповед № 94/12.03.02г., за одобряване промяна в регулационният план, за парцели УПИ XIII и УПИ XVIII-292, в кв. 32, по плана на с. П.Община Н. П., е влязла в сила.По силата на същата заповед ответниците получили придаваемото място от 115 кв.м.от собствения на ищеца имот УПИ ХІІІ,което придаваемо място е включено към собственото им дворно място,представляващо УПИ ХVІІІ-32 по плана за с.П.. Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ,след приемане на регулационният план за с.П. промяна в регулационните граници на двата имота е правена само веднъж-с процесната заповед № 94/12.03.02г.Регулацията между двата имота е приложена съобразно заповедта , като кадастралната и регулационната линия съвпадат и върху нея се намира масивна ограда, материализираща границата на място. След включването й в УПИ XVIII-292, придаваемата площ от 115 кв.м., от УПИ XIII, се явява идеална част от него, като представлява 23/283 ид.ч.

След окончателното приключване на процедурата по промяна на регулацията, е издаден констативен нотариален акт № 50,т.ІV,н.д.526 от 11.VІ.2002г. на нотариус П.А.,рег.№ 346 в Нот.к.,с район на действие НПРС,с който акт ответниците са признати за собственици на придаваемото дворно място.В същия нотариален акт е отразено,че стойносттта на придаваемото място ,възлизаща на 287,50 лева са заплатени на Община Н. П..Последната към момента се е явявала съсобственик с ищеца на имот УПИ ХІІІ от кв.32 по плана с.П.като съгласно приложените АДС и АОС е притежавала 1/5 и.ч. от имота.

Безспорно е установено от писмените и гласни доказателства по делото,че след влизане в сила на заповед 94/12.03.02г., за одобряване промяна в регулационният план, за парцели УПИ XIII и УПИ XVIII-292, в кв. 32, по плана на с. П.Община Н. П.,ответниците устаН.ли свое владение над придаваемото дворно място.Изградили са масивна ограда на границата между двата имота УПИ XIII и УПИ XVIII-292, в кв. 32 по плана на с.П..Отглеждали са трайни насаждения в в имот УПИ XVIII-292, в кв. 32.С Акт №1/6.ІІ.2003г. на Община Н. П.,издаден по реда на чл.226 от ЗУТ,са узаконени построените от ответниците постройки в имота:Двуетажна постройка-вилна сграда;2 бр.гаражи и навес.С разрешение№ 55 от 4.ІХ.2003г. на Община Н. П.,единият от двата гаража,построени в имота ,явяващ се и единствената постройка на ответниците,попадаща в придаваемото място,е преустроен в млекопункт.За това преустройство ищецът е дал изричното си съгласие с нотариално заверена декларация № 2042/2002г.на нотариус В. М.,район на действие СРС.

Всички фактически изводи на районния съд са напълно обосновани-съответни на събрания доказателствен материал и правилния му анализ,поради което се споделят и от въззивния съд.

При тази изцяло и правилно установена фактическа обстановка районният съд правилно е приложил и материалния закон,като се е съобразил и с трайно установената съдебна практика по приложението му.

Както вече беше посочено по-горе,квалификацията на предявения иск правилно е определена от районния съд като негаторен иск с основание по чл.109ал.І от ЗС.Този иск е за защита на собствеността срещу всяко лице,което,без да владее-според твърденията по исковата молба собствения на ищеца имот, осъществява действия,смущаващи упражняването на правото на собственост над същия имот.Оттук ,за да се признае негаторния иск по чл.109ал.1 от ЗС за основателен, ищецът следва да докаже в кумулативна даденост наличието на двете предпоставки за уважаването на иска,а именно/1/ че е собственик на процесния имот и 2/ че ответникът смущава неоснователно упражняването на правото му на собственост върху имота.

В процесния случай ответниците оспорват правото на собственост на ищеца върху процесния имот и му противопоставят своите собственически права над същия имот ,като претендират да са го придобили по давностно владение.Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че Заповед № 94 от 12.ІІІ.2002г. на Община Н. П.,явяваща се по своята правна същност административен акт ,няма вещноправни последици.Тази заповед няма транслативен ефект по отношение правото на собственост на ищеца ,но се явява правно основание по см. на чл.70ал.І от ЗС за осъществяване на добросъвестно владение,при което владелецът владее имота на основание,годно да го направи собственик,без да знае ,че праводателят му не е собственик.В процесния случай владелците/ответниците/ не са знаели,че праводателят на процесното придаваемо място-Община Ш.,не е единствен собственик на същото място.Ето защо с влизането в сила на Заповед № 94 от 12.ІІІ.2002г. на Община Н. П., заплащането на придаваемото място от ответниците и с последващите им реални действия в имота,с които са манифестирали намерението си да държат същия имот за себе си,те са поставили началото на свое добросъвестно владение над същия имот по см. на чл.70 ал.1 от ЗС.Съгласно разпоредбата на чл.70ал.1,изр.последно от ЗС ,достатъчно за добросъвестното владение е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.Установено е по делото,че процесните 115 кв.м. придаваемо място,представляват 23/283 и.ч. от целия имот на ответниците и че те го владеят от 2002г. Презумпцията за добросъвестност на владението,залегнала в разпоредбата на чл.70ал.2 от ЗС не е оборена.Владението на ответниците върху спорния имот е продължило трайно,непрекъснато и необезпокоявано повече от 5-годишния срок по чл.79ал.2 от ЗС,с изтичането на който добросъвестния владелец става собственик по давностно владение на владяната от него вещ .Няма данни по делото владението на ответниците на процесния имот да е изгубвано в продължение на повече от 6 месеца,което би прекъснало давността,съгласно нормата на чл.81 от ЗС. Въззивният съд споделя правните изводи и съображения на районния съд за неоснователност на възраженията на ищеца,че е прекъснал придобивната давност върху процесния имот с предявеното от него оспорване на административния акт-процесната заповед за промяна на регулацията.последователна и трайна е съдебната практика по приложението на чл.116б”б” ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС,че за да се приеме,че придобивната давност е прекъсната,претендиращият ,че е собственик на имота следва да е предявил устаН.телен или ревандикационен иск срещу владелеца на имота или негаторен иск.Такива предявени от ищеца искове против ответниците ,в рамките на 5-годишния давностен срок,считано от фактическото завладяване на имота от последните , няма.С предявената от ищеца искова молба,по която е образувано настоящото производство,ищецът и не твърди,че ответниците владеят имота.Такова твърдение има от страна на ответниците,които под формата на възражение противопоставят на ищеца своите собственически права над спорния имот.Освен това,предявеният настоящ иск по чл.109 от ЗС не прекъсва изтеклата в полза на ответниците 5-годишна придобивна давност,тъй като този 5-годишен срок е изтекъл на 12.ІІІ.2007г.

С влизане в сила на решението по адм.дело № 266/08г. на Административен съд-Ш.,с което e отменена заповед № 729/04.09.2008г. на Кмета на Община Н. П.,е влязла в сила и порцесната Заповед № 94/12.03.02г., за одобряване промяна в регулационният план, за парцели УПИ XIII и УПИ XVIII-292, в кв. 32, по плана на с. П.Община Н. П..Съгласно разпоредбата на чл.302 от ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за това,че районният съд неправилно е приел като приложими за процесната процедура по придаване по регулация нормите на ЗТСУ/отм./ вместо тези по ЗУТ,респ.че процесната заповед № 94 от 12.ІІІ.2002г. на Община Н. П.,с която е изменена регулацията между двата съседни имоти на страните ,е издадена в противоречие с разпоредбите на чл.15 ал.3 от ЗУТ.Районният съд е изложил законосъобразни мотиви в тази връзка и въззивният съд споделя изложените от него правни съображения,че за тази процедура следва да намерят приложение разпоредбите на ЗТСУ/отм./Видно от Обяснителна записка от 29.V.2002г. на Община –Н. П.,административното производство по промяна на регулационната граница между двата имота е започнало на 31.І.2001г.по инициатива на ответниците,които на тази дата са подали молба за промяната.Към 31.І.2001г. в сила е ЗТСУ/отм./ Според ал. 3 от § 6 на ПР на ЗУТ “Проекти за териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31 май 2001 г., се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред, В тези случаи актовете за одобряване се издават до 31 декември 2001 г.” С Решение от 20.12.2001г. на заседание на експертен съвет по устройство на територията изменението на регулацията между двата имота е прието за възможно.Със Заповед № 563/21.12.2001г. на Кмета на Община Н. П. е допуснато изработването на проект за промяна на действащият план, за двата имота. Съгласно § 6, т.4 от ПЗР на ЗУТ одобрените по стария ред до 31.12.2001 г. Н. дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането им сила ,или това е не по-късно от 31.06.2002 г. Въззивният съд възприема като правилни и споделя изводите на първоинстанционния съд,че процедурата за промяната в регулацията е следвало да се проведе по правилата на ЗТСУ, но в сроковете определени от § 6 на ЗУТ. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК препраща към изложените в тази връзка мотиви на районния съд.Законосъобразно е прието от районния съд,че ответниците са станали собственици на придаваемото място не по силата на изменената регулация,а на основание изтеклия в тяхна полза 5-годишен срок на придобивната давност при добросъвестно владение по чл.79ал.2 от ЗС.

Горният правен извод води до заключението,че ищецът по делото не е доказал собствеността си върху спорния имот,т.е.не е установена една от двете главни кумулативно дадени в закона предпоставки за основателността на иска по чл.109 от ЗС.Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил искът по чл.109 от ЗС като неоснователен и недоказан,районният съд е постаН.л правилно решение,съобразено със закона и трайно установената съдебна практика по приложението му.

При това положение не следва да се обсъждат и изследват твърденията на ищеца във връзка с втората предпоставка за основателността на исковата претенция по чл.109 от ЗС,а именно-наличието на неоснователни и противоправни действия на ответниците,смущаващи спосойното и пълно упражняване на собственическите права на ищеца върху имота.Така или иначе,районният съд е обсъдил и тези претенции и твърдения на ищеца,както и възраженията на ответниците по тях.Въззивният съд намира изложените фактическите и правни изводи на районния съд в тази връзка за обосновани и законосъобразни.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,районният съд е постаН.л правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба против същото е неоснователна и недоказана. Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 329 от 19.ІV.2012г. по гр.д. №

414/2011г. на Ш.ския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.