гр. Шумен, 18.07.2012
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ш. окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА Д.
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МАРИНОВ
СТЕЛА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Н. И. като
разгледа докладваното от мл. съдия Шипковенска в. гр. д. № 45 по описа за 2012
г. на Ш. окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 907 от 05.12.2011 г. по
гр. д. № 2764/2011 г., Ш. районен съд е отхвърлил предявените от Т.Н.Т. срещу
М.Д.Д. и С.А.Д. искове по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на всеки един от ответниците на сума от 7000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2005 г. до
окончателното й изплащане, по издаден изпълнителен лист от 04.03.2010 г. по
НОХД № 235/2008 г. по описа на Ш. окръжен съд, по който е образувано
изпълнително дело № 2011767400119 на ЧСИ Г. Г., с район на действие ОС - гр.
С., поради изтекла погасителна давност.
Решението
се обжалва от ищеца Т.Н.Т. с оплакване за неправилност поради противоречието му
с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Навежда се довод за недължимост на сумите по изпълнителния лист, поради изтекла
погасителна давност. Същевременно се поддържа, че ответниците е следвало да
насочат претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач. Освен това се
навежда довод, че е изтекла погасителната давността за иска на делинквента
срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност” при
заплатено на пострадалия обезщетение за причинените вреди от произшествието,
поради което отпадала и отговорността на прекия причинител на вредата. Моли
въззивната инстанция да отмени обжалвания акт и по същество да постанови
решение, с което да се уважат предявените искове. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият
С.А.Д. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като не
претендира разноски. Въззиваемата М.Д.Д. не e подала
отговор на въззивната жалба.
Предявени
са отрицателни установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
439 ГПК.
В исковата си молба Т.Н.Т. твърди, че с
присъда № 36/17.09.2008
по НОХД № 235/2008 г. на Ш. окръжен съд, влязла в сила на 17.03.2009г., е
признат за виновен в това, че на 03.06.2005 г. при управление на товарен автомобил "Волво F 12"
с ДК № СС 0226
ЕК, с прикачено към него ремарке, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.21, ал.1 ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.С. Д.; осъден е на основание чл.
45 ЗЗД да заплати на М.Д.Д. и С.А.Д. – родители на починалия, сумата от по 7000
лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
смъртта на сина им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.06.2005 г. до окончателното й изплащане. На основание така постановената
присъда е издаден изпълнителен лист от 04.03.2010 г. и било образувано
изпълнително дело № 2011767400119 на ЧСИ Г. Г., с район на действие ОС - гр. С..
Моли съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата
14000 лв. или по 7000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.06.2005 г. до окончателното й изплащане, по издаден
изпълнителен лист от 04.03.2010 г. по НОХД № 235/2008 г. на Ш. окръжен съд, поради изтекла погасителна давност, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците
М.Д.Д. и С.А.Д. оспорват предявените искове. Считат, че вземанията по
изпълнителния лист от 04.03.2010 г. не са погасени по давност, поради което
предявените искове са неоснователни. Молят съдът да отхвърли исковете. Не
претендират разноски.
Ш. окръжен
съд след като обсъди изложените от страните доводи и прецени събраните по
делото доказателства, и в съответствие с правомощията си регламентирани в чл.
269 ГПК, намира следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение е изцяло
валидно и допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се
произнесе по съществото на спора.
Настоящият състав
споделя изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените искове, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Ш. районен съд изцяло - относно преценката на доказателства,
фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
Предявените отрицателни
установителни искове се основават на твърдението на ищеца, че процесните
вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С процесните отрицателни установителни искове се търси съдебна
защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Безспорно е по делото, че с влязла в сила присъда № 36/17.09.2008 по НОХД №
235/2008 г. по описа на Ш. окръжен съд, ищецът Т.Н.Т. е признат за виновен в
това, че на 03.06.2005 г. при управление на товарен автомобил, с прикачено към
него ремарке, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по
непредпазливост смъртта на А.С. Д., за което е ангажирана наказателната и
гражданската отговорност на извършителя, осъден е на основание чл. 45 ЗЗД да
заплати на всеки един от гражданските ищци М.Д. и С.Д., родители на починалия
А.С. Д., сума от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
престъпното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.06.2005 г. до окончателното й изплащане. Няма
съмнение с оглед ясната разпоредба на чл.114, ал. 3 ЗЗД, че вземането на
пострадалия за обезщетение от престъплението възниква от деня на откриване на
дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо. В случая извършването
на деянието и откриването на дееца съвпадат или давността започва да тече от
момента на извършване на деликта. Вземането на пострадалия се погасява с изтичането
на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Пътно-транспортното произшествие е
настъпило на 03.06.2005 г. С молба от 19.03.2008 г. М.Д. и С.Д., родители на
починалия А. Д., са предявили граждански искове в наказателното производство за
заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди в резултат на
престъплението и са поискали да бъдат конституирани в качеството на граждански
ищци и частни обвинители в наказателния процес, т. е. в рамките на петгодишната
давност. Когато гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, поради липсата на специални правила действат правилата на
ГПК, според които и във връзка с чл. 115 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иска и не тече докато трае процесът относно вземането. Следователно
петгодишната погасителна давност в случая е започнала да тече от датата на
увреждането 03.06.2005 г., но не е текла по време на наказателния процес, в
който исковете на ответниците са били приети за съвместно разглеждане в
процеса.
С подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на основание влязлата в сила присъда се прекъсва
давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД. В случая изпълнителният лист е
издаден на 04.03.2010 г., от която дата е започнала да тече нова петгодишна
давност за погасяване на вземанията по изпълнителния лист (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в ППВС № 3/1980
г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В настоящият случай,
погасителната давност е прекъсната с подаване на молба от взискателите от
20.04.2010 г. за образуване на изпълнителното дело № 20107670400418 на ЧСИ Г.
Г., с район на действие ОС - гр. С.. По молба на взискателите от 24.11.2010 г.
изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, като
последните са получили обратно
изпълнителния лист за предявяване на претенциите си за обезщетение срещу
застрахователя ЗПАД “ДЗИ - Общо застраховане”, гр. С.. Прекратяването на
изпълнителното производство не води до заличаване с обратна сила на ефекта на
прекъсването на давността, настъпило с подаването на молбата от 20.04.2010 г.,
нито на спирането й за времетраенето на висящия изпълнителен процес. Ето защо
от прекратяването на изпълнителното дело, т. е. считано от 24.11.2010 г., е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. По молба на взискателите
от 21.02.2011 г., въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано ново
изпълнително дело № 20117670400119 по
описа на ЧСИ Г. Г., с район на действие ОС - гр. С., като същото към настоящия
момент е висящо. Посочената молба е основание за
прекъсване и спиране на погасителната давност, докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
Следователно давността по чл. 110 ЗЗД за вземанията по изпълнителния лист, към
настоящия момент, не е изтекла, предвид че същата е спряна за
времетраенето на висящия изпълнителен процес. С оглед
изложеното съдът намира, че предявените искове за признаване за установено, че
вземанията по изпълнителния лист не се дължат като погасени по давност, са
неоснователни.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба, че ответниците е следвало да насочат
претенцията си за обезвреда пряко срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач. Пострадалият има
право на преценка срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда – срещу
прекия причинител на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка
“гражданска отговорност”. Плащането на обезщетението от единия от тях погасява
вземането на пострадалия и той не може да го претендира втори път и срещу
другия задължен субект. Същевременно ако застрахования причинител на вредата
заплати обезщетение на пострадалия, преди застрахователя си, той има право на
иск срещу застрахователя за изплащане в негова полза на застрахователно
обезщетение по силата на договорното правоотношение помежду им и настъпилия
застрахователен риск (чл. 229 КЗ, респ. чл. 409 ТЗ отм.). В чл. 197 КЗ, респ.
чл.392 ТЗ(отм.) изрично е предвидено, че правата по договора за застраховка
„гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от деня на
настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на
чл.114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния
срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. Предвид
изложеното, искът на делинквента срещу неговия застраховател за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение по сключения между тях договор за
застраховка „гражданска отговорност” се погасява с петгодишна давност, от деня
на настъпване на застрахователното събитие, след като е удовлетворил
пострадалия при пътно-транспортното произшествие (в този смисъл Решение № 144/26.01.2010 г. по търг. дело №
532/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Предвид изложеното дори и да бъде
възприет довода на ищеца, че погасителната давност за иска срещу застрахователя
е изтекла, това не е основание за отпадане на отговорността на прекия
причинител на вредата.
С оглед гореизложеното и
поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове, обжалваното решение на Ш. районен съд
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
Доколкото въззиваемите
не претендират разноски за въззивната инстанция, то такива с настоящото решение
не следва да им бъдат присъдени.
Водим от горното, Ш.
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 907 от 05.12.2011 г. по гр. д. № 2764/2011 г.
по описа на Ш. районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.