Р Е Ш Е Н И Е№45

гр. Шумен, 09.03.2012 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на че- тиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: К. Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов в. г. д. № 18 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и посл. от ГПК.

С Решение № 245 от 21.10.2011 г., постановено по г. д. № 706/2009 г. по описа на Н. районен съд, първоинстанционния правораздавателен орган е уважил предявения иск с правно основание чл.42, б. “б” във вр. с чл.25, ал.1 от закона за наследството, предявен от С.П.Й.,***, Н.П.Й.,***, Й.П. Й., ЕГН **********,*** и Н. П.Й., ЕГН ********** *** против Р.Т.Р., ЕГН ********** *** и И.Т.С., ЕГН ********** ***, като обявява за нищожно саморъчно завещание, съставено от С. Й. С., бивш жител ***, починал на 13.03.1979 г., с което същия е завещал на Т.Д. Т. от с. Ж. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в самото с. Ж. и землището му, а именно: 1) половината от цялата къща, две стаи в горния етаж и една стая в долния етаж и половината двор, при съседи: път, И. С., И.Н.; 2) американско лозе от един декар в местността “Ч. б.” в същото село и землище, при граници: В. С., Т.И. и С. И.; 3) нива от 22 декара, които са внесени в ТКЗС в селото, които след смъртта му Т. Д. ще ги наследи и става пълен собственик е ще взема доходите им и ако са останали икономисани пари от С. С. в банка или в пощата, то да ги получи Т. или неговите наследници. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 209.32 лв. и е отхвърлил искането на ищците да им бъдат присъдени разноски в размер на 100.33 лв.

Недоволни от така постановения съдебен акт, ответниците в първоинстан- ционното производство го обжалват, като считат, че решението е недопустимо и неправилно. Районният съд е направил грешен извод, че представеното саморъчно завещание е нищожно, поради липса на дата съгл. чл.25, ал.1 от ЗН. В самото завещание завещателят изрично е написал, че е на 65 години и предвид рождената му дата – 09.10.1893 г., то завещанието е съставено и подписано през 1958 г. На второ място районният съд не е съобразил систематичното място на чл.42 от ЗН в глава трета, раздел 6 “Недействителност на завещанието”, в който са включени двете разН.дности на недействителността – нищожност и унищожаемост. В случая следва да намери приложение чл.44 от ЗН, който определял давностните срокове не само за унищожаемите, но и за нищожните завещания. Максималния срок е десет години от откриване на наследството през 1979 г.. С оглед на това правото да се предяви иск за установяване нищожността на завещанието е погасено по давност. Районният съд неправилно е приел, че няма произнасяне по валидността на завещанието с решението на НПРС по г. д. № 427/2004 г. и е постаН.л недопустимо ре- шение.

Въззиваемите - С.П.Й., Н.П.Й., Й. П.Й. и Н.П.Й., в отговора на въззивните жалби на Р.Т.Р. и И.Т.С. изразяват стаН.ще, че решението на НПРС е правилно и законосъобразно, поради което молят съда да го остави в сила.

Жалбите са депозирани в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явяват процесуално допустими.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

Шуменският окръжен съд след като обсъди оплакванията изложени в жалба- та, доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от приложеното г. д. № 706/2009 г., същото е било образувано, въз основа на искова молба депозирана от С.П.Й., Н.П.Й., Й.П.Й. и Н.П.Й.. Ищците, в качеството на наследници на С. Й. С. твърдят, че наследодателят им е оставил саморъчно завещание в полза на Т. Д. Т. наследодател на ответниците Р.Т.Р. и И.Т.С.. С него завещателят е завещал на Т. Т. свои недвижими имоти в с. Ж. и в землището му. Завещанието е нищожно, тъй като няма дата, с оглед на което молят съда да прогласи нищожността му.

Ответниците в отговора си считат искът за недопустим, тъй като с иска си ищците се стремят да пререшат спор, решен с влязло в сила решение №351 от 02.12.2005 г. на НПРС по г.д. № 427/2004 г., потвърдено от ШОС и от ВКС. Завещанието е редовно. Същото не било оспорено в хода на делото. На следващо място посочват, че са изтекли давностните срокове за оспорване на завещанието и че ищците не са от кръга на наследниците по чл.28 от ЗН.

От приложените по делото Удостоверения за наследници № 17 от 14.11.1991 г. и № 46 от 06.03.1992 г. от кметство с. Ж., общ. Н. п. се установява, че ищците С.П.Й., Н.П.Й., Й.П. Й. и Н.П.Й. са наследници на С. Й. С. бивш жител на с. Ж., починал на 13.03.1979 г. Същият е оставил саморъчно завеща- ние, чието авторство не се оспорва от страните, с което е завещал на Т. Д. Т. от с. Ж., притежавани от него имоти, описани в завещанието, а именно: 1) половината от цялата къща, две стаи в горния етаж и една стая в долния етаж и половината двор, при съседи: път, И. С., И.Н.; 2) американско лозе от един декар в местността “Ч. б.” в същото село и землище, при граници: В. С., Т.И. и С. И.; 3) нива от 22 декара, които са внесени в ТКЗС в селото, които след смъртта му Т. Д. ще ги наследи и става пълен собственик и ще взема доходите им и ако са останали икономисани пари от С. С. в банка или в пощата, то да ги получи Т. или неговите наследници. Завещанието е отворено на 29.04.1979 г. – протокол от същата дата, съставен от съдия при НПРС (л.129 от делото).

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявения от ищците иск е с правно основание чл. 42, б.”б” във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

Относно допустимостта на предявения иск, ответниците твърдят че с влязлото в сила решение № 351 от 02.12.2005 г. на НПРС по г. д. № 427/2004 г., потвърдено от ШОС и ВКС правния спор предмет на настоящото дело е разрешен с влязло в сила решение. От приложеното към делото г. д. № 427/2004 г. се установява, че същото е образувано по искова молба депозирана от наследниците на Т. Д. Т. против наследниците на С. Й. С.. Искът е бил с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСППЗЗ. Предметът на делото не е включвал правен спор между страните относно недействителността на саморъчното завещание на С. Й. С.. С решението № 351 от 02.12.2005 г., НПРС е признал за установено, че собственици на земеделските земи са Р.Т. Р. и И.Т.С. - наследници на Т. Й.Т. и Т. Д. Т.. Решението на НПРС е потвърдено с решение № 190 от 20.05.2008 г. по в.г.д. № 255/2006 г. на ШОС, а с определение № 452 от 26.05. 2009 г. по г.д. № 506/2009 г. на ВКС, І г.о., решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. В нито един от трите съдебни акта, съдът не се е произнесъл по валидността на саморъчното завещание на С. Й. С.. С оглед на това не е налице влязло в сила решение по този въпрос, поради което направеното от ответниците възражение е неоснователно, а предявения иск е допустим.

Разгледан по същество искът е основателен поради следните съображения:

Законът (чл.25, ал.1 от ЗН) изисква саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от завещателя. Датата следва да бъде пълна, т.е. значение на деня, месеца и годината. В този смисъл Решение № 116 от 12.II.1993 г. по гр. д. № 755/92 г. на ВС, I г. о. и Решение № 4384 от 14.ХІ.1980 г. по г. д. № 2083/1980 г. на ВС, I г. о. В конкретния случай завещанието е написано ръкописно от завещателя, който го е подписал, но няма означение на датата. Завещанието е строго формален акт, обективиращ едностранна сделка и именно с оглед изискванията за действителност на тази сделка, законът изисква формата да бъде спазена, т.е. да са налице всички формални условия на закона за действителност на едностранната сделка, материализирана в изявлението на завещателя. С оглед на това тезата на ответниците, че чрез малко аритметика може да се датира завещанието е неоснователна и не кореспондира с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН. Предвид обстоятелството, че не е спазена предвидената в чл.25, ал.1 от ЗН форма, саморъчното завещание на С. Й. С. е нищожно съгл. чл.42, б.”б” от ЗН.

Нищожността настъпва по право. От момента на извършване на нищожната сделка тя няма правно действие и всеки може да се позовава на нищожността. Именно поради това правото на иск не е ограничено с давностен срок. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл.44 от ЗН, в която изрично е уредена погасителната давност на искове за унищожаване на завещанието. Следователно възражението на ответниците за неоснователност на иска, поради из- текъл давностен срок е неоснователна.

Следва да се отбележи, че изложените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на районния съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства.. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона.

С оглед гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В предвид липсата на искане от страна на въззиваемата страна и поради не представянето на доказателства за направени от нея деловодни разноски, пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 245 от 21.10.2011 г., постановено по г. д. № 706/2009 г. по описа на Н. районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Председател: Членове: 1.

2.