Р Е Ш Е Н И Е№30

гр. Шумен, 15.02.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

2. Христина Колева

при секретаря Д. А. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно гражданско дело № 723 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗПК ”С.”-с. С., ул. Свобода №1, Шуменска област, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ЕИК:837076669, представлявана от Председателя Д. Д. Д., чрез адв. Н. Д. от ШАК срещу Решение № 826 от 07.11.2011г., постановено по гр.д. № 5385/2010 г. по описа на РС – Шумен. Решението се обжалва в частите, с които съдът е отхвърлил предявените искове от кооперацията срещу Г. С.Г. с ЕГН:********** от с. Т. с правно основание чл.55, ал.1 предложение първо от ЗЗД – 1. за сумата от 3784.57лв./три хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/- главница, представляваща направени разходи от ищеца за агротехнически мероприятия по засаждане на шарен слънчоглед в имот №022028 с площ 24.298дка. в местност “Черненски блок” в землището на с.С. и дължима с оглед на прибрана от ответника без основание реколта през стопанската 2009-2010г.; 2. за сумата от 2240лв./две хиляди и четиридесет лева/ главница представляваща направени разходи от ищеца за агротехнически мероприятия по засаждане на 20 дка. от имот №027012 в местността “Хитрински блок” с хлебна пшеница и дължима с оглед на прибрана без основание от ответника реколта през стопанската 2009-2010г. и 3. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1242. 75лв./хиляда двеста четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ главница, за имот №032031 от 19.996дка. в местността “Малък кьоклюк”, по отношение на който били направени разходи от ищеца през стопанската 2009-2010г. за агротехнически мероприятия по засаждане на кориандър, но реколтата погинала поради действия на ответника, както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, като неоснователни и недоказани. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателят счита съдебния акт в атакуваните части за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага съображения за това във въззивната жалба. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от кооперацията искове. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата Г. С.Г. с ЕГН:********** от с.Т., чрез адв. Г. Г. от ШАК е депозирала такъв. Счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд в атакуваните части правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Релевирани са доводи по същество. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция, страните поддържат заявените от тях становища във въззивната жалба и отговора по нея.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –частично допустимо.

Решението в частта, с която се отхвърлят като неоснователни искове от кооперацията срещу Г. С.Г. с ЕГН:********** от с. Т. с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД– 1. за сумата от 3784.57лв./три хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/- главница, представляваща направени разходи от ищеца за агротехнически мероприятия по засаждане на шарен слънчоглед в имот №022028 с площ 24.298дка. в местност “Черненски блок” в землището на с.С. и дължима с оглед на прибрана от ответника без основание реколта през стопанската 2009-2010г.; 2. за сумата от 2240лв./две хиляди и четиридесет лева/ главница представляваща направени разходи от ищеца за агротехнически мероприятия по засаждане на 20 дка. от имот №027012 в местността “Хитрински блок” с хлебна пшеница и дължима с оглед на прибрана без основание от ответника реколта през стопанската 2009-2010г. е недопустимо и подлежи на обезсилване в тези части поради следното:

При постановяване на обжалваното решение районния съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и се е произнесъл по такива искове.

В исковата молба се твърди, че за стопанската 2009/10 год. кооперацията обработвала земеделската земя, описана по-горе, като всички агротехнически мероприятия били извършени от нея. За тази земя тя имала сключени договори за аренда със собствениците. Земята засяла с шарен слънчоглед и хлебна пшеница. С ответника имали спор относно правото на прибиране на реколтата, тъй като той също имал сключен договор за аренда на тези земеделски земи от 07.2010г. При започване стопанската кампания по прибиране на реколтата, в периода 08.2010 год. до 10.2010 год., ответникът навлязъл с техника в описаните в молбата земеделски имоти и ожънал и прибрал селскостопанската реколта. С тези действия ответникът се обогатил с исковата сума, представляваща стойността на прибраната продукция, намалена с направените разходи от ищцовата кооперация за засаждане и отглеждане на културите слънчоглед и пшеница.

Изложените в исковата молба факти и твърдения, поддържани и в съдебните заседания от пълномощника на ищеца, и отправеното до съда искане за осъждане на ответника да заплати стойността на прибраната неоснователно реколта, не предпоставят квалифицирането на иска по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, тъй като при този състав обедняването и обогатяването са в пряка причинност помежду си и основанието предпоставя реституция на даденото, каквато в случая е невъзможна.

ШОС намира, че се касае до искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, а не за такива по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Този фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Когато не е налице състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД.

От текста на закона следва, че чл. 59 ЗЗД е отделен фактически състав. Необходимо е точно разграничение на различните уредени от закона случаи с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта за доказване и с оглед на различните правни последици.

Включвайки още в доклада си по чл.146 ГПК, а впоследствие и обсъждайки, липсващи в исковата молба твърдения за това, че получаването на реколтата от ответника е осъществено при първоначална липса на основание, първоинстанционният съд е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по непредявени искове. Обстоятелството, че страните не са възразили по доклада на съда в първата инстанция, не означава, че въззивният съд няма право да обсъжда този  въпрос. В случая няма твърдения, че ответникът е получил от ищеца претендираните добиви без основание и следва да му ги върне като недължими. Твърдят се  установени между страните фактически  отношения с извъндоговорен характер, в резултат на които,  ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Последният твърди, че е вложил средства в засяване и отглеждане на шарен слънчоглед и хлебна пшеница, реколтата от които впоследствие била прибрана и реализирана от ответника в приход на неговия патримониум. В петитум претендира неоснователно обогатяване до размер на нереализиран от него добив от  насажденията за стопанска 2009/2010г., когато реколтата от засетите със слънчоглед и пшеница масиви е била прибрана неоснователно от ответника.  

         Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че районния съд  като е квалифицирал исковете като такива по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вместо като искове по чл. 59 ЗЗД, се е произнесъл по непредявени искове, поради което постановеното решение в тези атакувани части е недопустимо. Налице са предпоставките на чл.270, ал.3 ГПК за обезсилване на решението на районния съд в тези части и за връщане на делото на същия съд, за разглеждане от друг състав по предявените искове.

       Решението на ШРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1242. 75лв./хиляда двеста четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ главница, за имот №032031 от 19.996дка. в местността “Малък кьоклюк”, по отношение на който били направени разходи от ищеца през стопанската 2009-2010г. за агротехнически мероприятия по засаждане на кориандър, но реколтата погинала поради действия на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане е правилно и следва да бъде потвърдено поради следното:

За да бъде уважен този иск, следва да са налице кумулативно зададените предпоставки на сложния юридически факт на непозволеното увреждане -  противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и презумптивната вина. Липсата на който и да било от така изброените елементи, налага извод за неоснователност на предявения иск по чл. 45 ЗЗД. В конкретния случай, дори да се приеме, че ответникът е имал претенции към реколтата/кориандър/, не може да се счете, че това негово поведение е противоправно, доколкото към процесния момент същият е имал сключен договор за аренда на тази земеделска земя, а по силата на чл. 2 ЗАЗ, същият се счита за собственик на продукцията. От описаните подробно по-горе факти следва извода, че при тези данни не е налице причинно следствена връзка между противоправно деяние на ответника и настъпилата за ищеца вреда – погиване на реколтата. Ето защо този иск, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства относно размера на претърпените от ищеца имуществени щети във връзка с иска с правно основание чл. 45 ЗЗД. Поради съвпадане крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да се потвърди в тази част.

С оглед изхода на делото в тази част, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала да й се присъдят разноски, но не е представила доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася.

В частта, с която решението на ШРС е обезсилено, разноските по делото следва да се присъдят съобразно изхода на спора при новото му разглеждане по същество.

Водим от горните мотиви, Шуменският окръжен съд

Р  Е  Ш  И  :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 826 от 07.11.2011г., постановено по гр.д. № 5385/2010 г. по описа на РС – Шумен в частите, с които съдът е отхвърлил предявените искове от ЗПК ”С.”-с. С., ул. Свобода №1, Шуменска област, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ЕИК:837076669, представлявана от Председателя Д. Д. Д. срещу Г. С.Г. с ЕГН:********** от с. Т. с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД – 1. за сумата от 3784.57лв./три хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/- главница, представляваща направени разходи от ищеца за агротехнически мероприятия по засаждане на шарен слънчоглед в имот №022028 с площ 24.298дка. в местност “Черненски блок” в землището на с.С. и дължима с оглед на прибрана от ответника без основание реколта през стопанската 2009-2010г.; 2. за сумата от 2240лв./две хиляди и четиридесет лева/ главница представляваща направени разходи от ищеца за агротехнически мероприятия по засаждане на 20 дка. от имот №027012 в местността “Хитрински блок” с хлебна пшеница и дължима с оглед на прибрана без основание от ответника реколта през стопанската 2009-2010г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените искове.

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 826 от 07.11.2011г., постановено по гр.д. № 5385/2010 г. по описа на РС – Шумен в частта, с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1242. 75лв./хиляда двеста четиридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ главница, за имот №032031 от 19.996дка. в местността “Малък кьоклюк”, по отношение на който били направени разходи от ищеца през стопанската 2009-2010г. за агротехнически мероприятия по засаждане на кориандър, но реколтата погинала поради действия на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Решението  в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред  ВКС на  РБ  при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

В останалата част на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.