Р Е Ш Е Н И Е№61

гр.Ш.,27.ІІІ.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският окръжен съд,в открито съдебно заседание на 13 март 2012г. , в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Д.

2.Мирослав Маринов

при секретар Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 471/2011г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на Производство по делото е образувано по въззивни жалби и на двете страни по гр.д. № 1166 от 2010г. на Н. районен съд против Решение № 75 от 22.ІІІ.2011г. по същото дело.

Ищцата М.Д.Г.,***, е подала въззивна жалба против посоченото решение в частта,касаеща иска по чл.344ал.І,т.3 от КТ,в неуважената/отхвърлителната/ му част за сумата над 852,76 лв до пълния претендиран размер на обезщетението по чл.225ал.І от КТ на сума 2010 лв и съответните лихви върху главницата.

Оплакванията по жалбата й са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част,по съображения,подробно изложени в жалбата.Моли да бъде отменено същото решение в тази част,като вместо него бъде постановено друго,с което искът по чл.344ал.І,т.3 от КТ да бъде уважен изцяло и в останалата му част,до пълния размер на претендираното обезщетение от 2010 лева.

Ответната страна ЕТ „В.Т.”-гр.Н. п. обжалва като незаконосъобразно първоинстанционното решение в частта,с която са уважени исковете по чл.344т.1 и 2 от КТ,както и иска по чл.226ал.І от КТ.Моли в тази част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат отхвърлени. Няма нови доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от ищцата по отношение въззивната жалба на ответницата,с която я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.

Писмен отговор по въззивната жалба на ищцата не е постъпил.

С определение от 30.VІІІ.2011г. на ШОС по в.гр.д. 471/2011г. производството по същото дело е спряно на основание чл.229ал.І,т.4 от ГПК,до окончателното произнасяне по депозирана на 11.VІІ.2011г.въззивна частна жалба на ответницата по делото ЕТ”В.Т.”-гр.Н. п. ,против разпореждане от 20.VІ.2011г. по гр.д.№ 1166/2010г. на НПРС за връщане на въззивната жалба на същата страна против Решение № 75 от 22.ІІІ.2011г. по гр.д. № 1166/2010г. на НПРС.

Посоченото по-горе разпореждане за връщане на въззивната жалба на ответната страна е потвърдено от по-горната съдебна инстанция и към момента е влязло в сила.

При това положение,въззивният съд ,с определение от 16.І.2012 година е дал ход на спряното въззивно производство, само въззивната жалба на жалбоподателката М.Д.Г.,която е ищца в първоинстанционното производство.

Кяато обсъди оплакванията по въззивната жалба и всички събрани по делото доказателства,окръжният съд прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищца в първоинстанционното производство,в срока за обжалване по ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е основателна и доказана поради следното:

Решението по гр.д. № 1166/2010г. на Н. районен съд е влязло в сила в частта,с която е признато за незаконосъобразно уволнението на ищцата М.Д.Г. като заемаща длъжност”готвач” при ответника ЕТ „В.Т.”,извършено със Заповед № 01/27.ІХ.2010г и същата заповед е отменена, в частта,с която ищцата е възстановена на предишната си работа,като ответната страна е осъдена да й заплати на основание чл.344ал.І,т.3 от КТ във вр. с чл.225ал.І от КТ обезщетение за времето,през което ищцата е останала без работа вследствие незаконното уволнение,за периода от 27.ІХ.2010г. до 14.ХІІ.2010 г.както и в частта,с която ответната страна е осъдена да заплати на ищцата обезщетение по чл.226 ал.І от КТ в размер на 1457,25 лева, за неоснователно задържане на трудовата й книжка за времето от 27.ІХ.2009г. до 4.ІІ.2011г.

За да отхвърли частично иска по чл.344ал.І,т.3 от КТ, която част от първоинстанционното решение е предмет на настоящата въззивна жалба,районният съд е приел,че ищцата не е ангажирала доказателства,че е останала без работа поради незаконното уволнение за времето след 14.ХІІ.2010г,на която дата е издадена писмената справка от НАП/л.118-119/.Въззивният съд намира за основателно възражението на жалбоподателката против изложените на районния съд мотиви в тази връзка,че страната е имала възможност да представи като надлежно доказателство декларация,подписана от нея под страх от наказателна отговорност.Първо,наказателна отговорност за невярна декларация се носи само ако подаването на такава декларация е предвидено в закон и второ, уреденият в ГПК режим на доказване и предвидените доказателствени средства изключват възможността страна по делото да декларира писмено или устно изгодни за себе си факти и обстоятелства и такива декларации да се ползват със силата на надлежни доказателствени средства за удостоверените в тях факти.

Следва обаче да се счита,че оставането на ищцата без работа след датата на последното удостоверяване на това обстоятелство-14.ХІІ.2010г. ,е нов факт/отрицателен/,възникнал след тази дата ,който е от значение за правилното решаване на делото на основание чл.235 ал.3 от ГПК.Районният съд е следвало да укаже на страната,че не представя доказателства в подкрепа на цялата си искова претенция по чл.344ал.І,т.3 от КТ.Още повече,че е налице прието и допуснато от съда увеличение размера на същата исковата претенция ,направено след приемането на допълнителното заключение по ССЕ в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство,проведено на 1.ІІІ.2011г.

Видно от представеното във въззивното производство удостоверение№ 560 от 26.І.2012г. на НАП,ТД на НАП В.,офис Ш.,както и справката към него,през периода от 27.ІХ.2010г. до 26.І.2012г.,за лицето М.Д.Г.,ЕГН **********, на 8.Х.2010г. от ЕТ”В.Т.” е подадено уведомление по чл.62,ал.V от КТ за прекратяване на тр,удов договор № 56/4.ІV.2007г. с декларирана дата на прекратяване 1.Х.2010г.За същия посочен период други уведомления по чл.62ал.V от КТ за ищцата не са подавани.Или,след уволнението на ищцата на 27.ІХ.2010г.,признато за неправилно и отменено със съдебното решение, тя е останала без работа повече от 6 календарни месеца,т.е. за целия максимален период почл.225ал.І от КТ.Пълният размер на претендираното от ищцата обезщетение по чл.344ал.І,т.3 от КТ вр. с чл.225ал.І от с.з. е за 2010 /две хиляди и десет/ лева,ведно с лихвите върху тази сума от датата на предявяване на иска-11.Х.2010г. до окончателното изплащане на сумата и касае 6-месечен период след уволнението.Тази сума се равнява на 6-месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата,което за един месец възлиза на 335 лева. Фактическото и правно основание на ищцата да получи така изчисленото и претендирано обезщетение е установено по безспорен начин.Ето защо в частта,с която е отказано присъждането в полза на ищцата на цялото дължимо за 6 месеца обезщетение по чл.225ал.І от КТ,първоинстанционното решение е неправилно-необосновано и незаконосъобразно.Следва в тази отхвърлителна част същото решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение по чл.225ал.І от ГПК и за времето,което е останала без работа поради неправилното уволнение след 14.ХІІ.2010г.до края на 6-месечния период. С първоинстанционното решение искът по чл.344ал.І,т.3 от КТ вр. с чл.225ал.І от с.з. е уважен за сумата 852,76 лева,т.е за период от два месеца и 16 дни.Разликата до дължимия пълен размер на обезщетението за останалите три месеца и половина възлиза на 1157,24лв./хиляда сто петдесет и седем лева и 24 стотинки/.

Водим от горното,Ш.ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 75 от 22.ІІІ.2011г. по гр.д. № 1166/2010г. на Н. районен съд, В ЧАСТТТА ,с която предявеният от М.Д.Г.,ЕГН **********,*** Т.”-гр.Н. п.,ул.”Ц. П.”№ 37,ЕИК 837052860,със собственик и представител В.С. Т.,ЕГН **********, иск по чл.344ал.І,т.3 от КТ вр. с чл.225ал.І от КТ е отхвърлен за разликата от /над / 852,76 лв до пълния му размер от 2010,00лв главница,ведно с лихвата от датата на предявяване на иска -11.Х.2010г. до окончателното изплащане на сумата,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ответната страна ЕТ”В.Т.”-гр.Н. п.,да заплати на ищцата М.Д.Г. обезщетение по чл.334ал.І,т.3 вр. с чл.225ал.І от КТ и за времето,през което ищцата е останала без работа поради незаконното й уволнение,за периода след 14.ХІІ.2010 г. ,до изтичане на 6 месеца от датата на уволнението, възлизащо на 1157,24лв./хиляда сто петдесет и седем лева и 24 стотинки/,която сума се явява разликата над 852,76 лв до пълния размер на претендираното обезщетение от 2010/две хиляди и десет/ лева,дължимо ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -11.Х.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА въззиваемата страна ЕТ”В.Т.”-гр.Н. п.,с горните данни,да заплати на жалбоподателката М.Д.Г.,с горните данни, направените от последната деловодни разноски за въззивното съдебно производство в размер на 150/сто и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове : 1. 2.