МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 25.02.2011 Г. ПО НОХД № 59/2011 Г. НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Подсъдимият Ф.Н.С. е предаден на съд по внесен от прокурор в Окръжна прокуратура Шумен обвинителен акт, с повдигнато обвинение в престъпление по чл. 108 ал. 2 от НК. Производството е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 271 т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ф.Н.С. ***. На 16.11.2010 г. около 13.00 ч. подсъдимият поставил на терасата на жилището си българското знаме и второ знаме с изобразен орел и пречупен кръст. Двете знамена били закрепени на една дръжка, като знамето с изобразения пречупен кръст в долната си част било закрепено за българското знаме. Изложеното знаме с орел и пречупен кръст било видяно от свидетелите Ж.Б., Ж.П., Д.И., К.Н., Е.М. и Ц. К. – учители в Помощно училище “Васил Друмев”, както и от ученици в същото училище. Свидетелите уведомили полицията. Подсъдимият бил отведен в РУП Шумен от полицейските служители И. и С., като при личния обиск знамената били иззети.

Гореизложените факти са установени безспорно от събраните в досъдебното производство доказателства: показания на свидетелите Б., П., И., Н., М. и К., от иззетото веществено доказателство – българско знаме и закрепено на същата дръжка знаме с изобразен орел и свастика, и от изготвената експертиза. Според вещото лице, изобразеният на едно от знамената пречупен кръст (свастика) е използван като емблема и символ на националсоциалистическото движение и като официален символ на нацистка Германия, а понастоящем се използва като част от символиката на неофашистките организации.

С гореописаното деяние подсъдимият Ф.Н.С. е осъществил състава на престъпление по чл. 108 ал. 2 от НК, като на 16.11.2010 г. в гр. Шумен опетнил знамето на Република България, като използвал пришито към националния флаг знаме с нацистки символи и двете знамена направил обществено достояние. Знамето на Р. България е национален символ и като такъв то олицетворява и ценностите на свободата и демокрацията, залегнали в Конституцията като основни принципи на устройство и управление на българското общество и държава. Поставянето до и прикрепено за знамето на България на знаме с изобразени символи на нацизма, е по същество опетняване знамето на републиката, защото деецът чрез този акт идейно обвързва българската държава и нация с нацистката идеология, проповядвала антидемократични и антихуманни принципи и станала проводник на световна война и престъпления против човечеството. Смисълът на използваните от подсъдимия символи е всеизвестен, поради което съдът приема, че подсъдимият е съзнавал значението на тяхната употреба чрез излагането им заедно с българското знаме. Това обуславя извода за наличие на умисъл у подсъдимия за извършване на деянието. Твърдените от подсъдимия патриотични подбуди за действията си го оневиняват, тъй като същият е бил наясно относно значението на използваните от него символи. Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 108 ал. 2 от НК.

Тъй като престъплението по чл. 108 ал. 2 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до две години, съдът намери за приложима разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Съдът не приема становището на прокурора за неприложимост на тази норма, поради извършването на деянието от подсъдимия в нетрезво състояние след употреба на алкохол. Това обстоятелство изключва приложението на чл. 78а от НК само когато е част от основен или квалифициран състав на престъплението. В случая употребата на алкохол и установеното “нетрезво” състояние нито е съставомерен, нито е квалифициращ признак на престъплението по чл. 108 ал. 2 от НК, поради което за това престъпление е приложим чл. 78а от НК. Поради това, съдът като призна подсъдимия за виновен, на осн. чл. 78а от НК постанови освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на административно наказание.

При определяне размера на наказанието глоба по чл. 78а от НК, съдът взе предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието – престъпление против републиката. От друга страна, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия – същият е неосъждан, има постоянна работа. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът, че деянието е продължило кратко време, било е прекратено веднага след пристигането на полицейските органи и няма данни за настъпили вредни последици за обществото. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и тежкото семейно положение на подсъдимия – той живее сам с детето си (непълнолетно към датата на деянието) и полага грижи за него. Горните обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливият размер на наказанието глоба по чл. 78а от НК е 2000 лева. Тъй като съдебното производството е било проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, на осн. чл. 373 ал. 2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл. 58а от НК и намали определеното наказание глоба от 2000 на 1500 лева.

На осн. чл. 112 ал. 2 от НПК съдът постанови унищожаване на иззетото знаме с изобразени орел и свастика. Съдът постанови връщане на българското знаме на подсъдимия.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: