Р Е Ш Е Н И Е№114

гр. Шумен, 10.11.2010год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.търг.дело №567 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №Т114 от 08.07.2010г. по гр.д.№628/2010г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявеният от “Топлофикация-Шумен”ЕАД-гр.Шумен, представлявано от изпълнителния директор Х. В. Х., против В.Н.М. установителен иск, а именно да бъде признато за установено по отношение на М., че същият дължи на дружеството сумата от 1350лв., съгласно изпълнителен лист от 21.08.2003г. по ч.гр.д.№1951/2003г. на ШРС, като неоснователен и недоказан и е присъдил следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищцовото дружество изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Излага, че първоинстанционният съд неправилно бил приел наличие на изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Не бил съобразил и наличието на подписано между страните извънсъдебно споразумение от 25.11.2003г., което представлявало признание на вземането от страна на длъжника и прекъсвало давността, като същевременно премествало началния й момент към деня, в който според споразумението, вземането ставало изискуемо. Така към момента на образуване на изп.д.№343/2009г. на СИС при ШРС претендираното вземане не било погасено по давност. . Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което установителният иск бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Изпълнително дело №2613/2003г. на СИС при ШРС е образувано по молба на “Топлофикация-Шумен”ЕАД-гр.Шумен, въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2003г. в полза на дружеството срещу В.Н.М. за заплащане на сумата 2754.73лв., от която 2061.47лв. главница-незаплатена консумирана топлоенергия за периода м.септември 1999г.-м.юни 2003г. и 693.26лв.-мораторна лихва за периода м-септември 1999г.-18.08.2003г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2003г. до окончателното й изплащане и 130.19лв.-разноски. С постановление от 29.01.2004г., с оглед депозирана от кредитора молба от 07.01.2004г., производството по делото било спряно на основание чл. 329, б.”б” от ГПК/отм./-по искане на взискателя. Последният е посочил наличие на постигнато извънсъдебно споразумение между страните, за признаване на задължението по основание и размер, и разсрочване на изпълнението му на вноски до 30.07.2005г., което е приложил по делото. С постановление от 23.04.2009г.. съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Въз основа на сочения по-горе изпълнителен лист и молба на взискателя от 26.11.2009г. , съдебният изпълнител при СИС на ШРС е образувал изп.д.№343/2009г.. В молбата си за образуване на делото, “Т.-Ш.ЕАД-гр.Ш.е поискало да бъдат взети предвид направени от длъжника плащания в размер на 1350лв.. В срока за доброволно изпълнение М. е депозирал възражение по чл.250 от ГПК/отм./. С определение от 17.12.2009г. по гр.д.№4418/2009г. на ШРС, производството по изп.д.№343/2009г. на СИС при ШРС е спряно само в частта му за сумата от 1350лв.-главница и в частта за присъдена лихва за забава върху главницата за периода м.09.1999г.-21.08.2000г. и от 29.01.2006г.-26.11.2006г..

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът М. е заплатил на ищцовото дружество по задължението си сумата 1350лв., като последното е отразило в документацията си, че с така внесената сума били погасени, както следва: деловодни разноски по издаването на изпълнителния лист – 130.19лв., мораторна лихва по изпълнителния лист-693.26лв. и законна лихва-526.55лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум, съдът намира че е сезиран с положителна установителна претенция с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.252 от ГПК/отм./. Ищцовото дружество твърди, че ответното му дължи сумата 1350лв.-главница/по отношение на която е постановено спиране в производство по чл.250 от ГПК/отм./, тъй като същата не била погасена от ответника чрез заплащане /погасени били част от вземанията за разноски и лихва, но не и главница/ или по давност. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличие на образувано изпълнително дело срещу ответника по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, спиране отчасти или изцяло на това изпълнително производство на основание чл.250 от ГПК/отм./, съответно факта, от който произтича вземането му - в конкретния случай наличие на сключен с ответника договор за предоставяне на топлинна енергия през процесния период и изпълнение на задължението по договора, а длъжникът - възражението срещу вземането – в случая, че същото е погасено - чрез заплащане или по давност.

В настоящия случай е налице образувано изпълнително производство с взискател - ищеца и длъжник-ответника по делото, като същото е спряно на основание чл.250 от ГПК/отм./ касателно процесната сума. Изпълнителният лист, послужил за образуването му е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание /чл.237, б.”и” от ГПК/отм./. С извънсъдебно споразумение от 25.11.2003г. ответникът към сочения момент е признал наличието на задължение към “Т.-Ш.ЕАД-гр.Ш.по този изпълнителен лист. Споразумението е подписано и от двете страни, като никоя не е оспорила подписа си. Предвид това и съдът приема, че към 25.11.2003г. е било налице задължение на ответника в полза на дружеството, в сочения в изпълнителния лист размер. Установи се също, че след тази дата до 28.12.2005г. М. е погасил част от задълженията си /главница, лихви, разноски/, общо си в размер на 1350лв., без да посочи кое от тях погасява. Съгласно правилото на чл.76, ал.2 т ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Това правило обаче, съобразно правната доктрина и константната съдебна практика/опр.№309/22.05.2009г. по т.д.№411/2009г., Іг.о., р-е №266/12.06.2006г. по т.д.№832/2005г., ІІ т.о./, е неприложимо за дължимото обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД/приема се, че същото няма характера на лихва по смисъла на чл.76, ал.2 от ЗЗД/, поради което това обезщетение се погасява след изпълнение на задължението за главница. Кредиторът няма право едностранно да променя горното правило, както е направил в процесния случай. Така следва да се приеме, че от внесената от ответника сума 1350лв. се погасява първо задължението за разноските възлизащи на 130.19лв., а с останалата сума от 1219.81лв. - част от главното задължение – това за периода м.09.1999г. до м.04.2001г. и част за м.06.2001г./това са най-обременителните и най-стари задължения/. Или съдът намира, че част от сумата 1350лв.-главница/ предмет на настоящата установителна претенция/, а именно 1219.81лв. не се дължи, поради погасяването й от ответника чрез заплащане. Що се касае до остатъкът от тази главница в размер на 130.19лв., то съдът намира, че същият се дължи от ответника по следните съображения:

С оглед разпоредбата на чл.59 от Наредбата за ползване на топлинна енергия/отм./ използваната топлинна енергия се заплаща месечно. Следователно се касае за трайно, периодично плащане/ виж р-е №168/22.12.2009г. по търг.д.№408/2009г. на ІІ т.о./, а съгласно нормата на чл. 111, буква "в" от ЗЗД, те се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Молбата на дружеството за издаване на изпълнителен лист води до прекъсване на давността/чл.116, б.”б” от ГПК/ и от този момент – 21.03.2003г. започва да тече нова давност. Тя бива отново прекъсната на 08.09.2003г., с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело срещу М. -изпълнително дело №2613/2003г. на СИС при ШРС, въз основа на издадения в полза на “Т.-Ш.ЕАД-гр.Ш.срещу жалбоподателя изпълнителен лист/съгласно разпоредбата на чл.116, б.в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение/. Последното изпълнително действие, по това производство е молбата за образуване на делото с посочения в нея способ на изпълнение, като след това изпълнителни действия не са предприемани до 23.04.2009г.-когато производството по делото е било прекратено. Така, доколкото последното изпълнително действие е осъществено на 08.09.2003г., то двугодишния срок по чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК/отм./ е изтекъл на 08.09.2005г.. През този период взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, съответно такива не са извършвани. Вярно е, че на 29.01.2004г. съдебният изпълнител е спрял производството по изпълнителното дело, но това е станало по искане на взискателя – на основание чл.329,б.”б” от ГПК. По принцип срокът за прекратяване на делото по перемция не тече през времето, когато изпълнителното производство е спряно, но е налице изключение от това правило - в случаите, в които производството е било спряно по искане на взискателя, каквато е разглежданата хипотеза/виж.”Изпълнително производство на НРБългария”-г.М./. Това е така, тъй като в противен случай би се обезсмислила нормата на чл.330, б.”д” от ГПК. Във всички други случай възобновяването на спряно производството се осъществява било от съда, било от съдебния изпълнител, като само спряното на основание чл.329, б.”б” от ГПК производство следва да се възобнови при оттегляне от взискателя искането му за спиране. Т.е., ако не бъде поискано възобновяване на производството -2, 5 или повече години от взискателя, то би следвало да продължи висящността на делото дори при незаинтересованост на взискателя. Естествено не такава е волята на законодателя, целящ с разпоредбата на чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК да се прекратяват изпълнителните производства при бездействие.

В случай на перемция, изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, или в разглежданата хипотеза прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 08.09.2005г.. От последното изпълнително действие -в настоящия случай това е образуването на изпълнителното дело-08.09.2003г. е започнала да тече нова давност. Тъй като обаче, съгласно чл.115, б.”ж” от ЗЗД, давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането /Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС, определение №192 от 15.04.2010г. по т.д.№1095/2009г. на ВКС, ІІ г.о./, едва с прекратяване на изпълнителното производство - в настоящия случай на 08.09.2005г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който изтича на 08.09.2010г.. Следва да се отбележи, че тази нова давност е петгодишна както по отношение на вземането за главница, така и за лихва, тъй като е настъпила трансформацията й/чл.117, ал.2 от ЗЗД/. Вярно е, че в случая вземането не е било установено със съдебно решение, а е било издадено определение за издаване на изпълнителен лист по чл.237, б.”в”-“к” от ГПК, но доколкото длъжникът не е възразил по реда на чл.250 от ГПК в първото образувано изпълнително производство, погасителната давност се е трансформирала в общата петгодишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД/р-е №1546/14.09.1967г. по гр.д.№1009/1967г. на ВКС, І г.о./.

Не би могло да се приеме и че тази сума от 130.19лв.-главница не се дължала, тъй като по отношение на нея бил изтекъл предвидения давностен срок още към момента на издаване на изпълнителния лист/в какъвто смисъл е депозирано възражение от жалбоподателя/. По принцип, към момента на издаване на изпълнителния лист/21.08.2003г./ е била изтекла погасителната давност, но само по отношение вземането за главница за периода м.09.1999г.-21.08.2000г.. Както бе посочено по-горе обаче, това вземане е било погасено от ответника със заплащане на сумата 1350лв., а съгласно нормата на чл.118 от ЗЗД длъжникът не може да иска обратно платеното, ако е изпълнил задължението си след изтичане на давността. Сумата от 130.19лв. не е била погасена по давност, защото същата съставлява главница за периода след 21.08.2000г., т.е по отношение на нея давността не е била изтекла към момента на издаване на изпълнителния лист.

Предвид изложеното съдът намира, че искът се явява основателен и доказан само за сумата 130.19лв.главница. В останалата част, до пълния предявен размер от 1350лв. същият следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено само в частта, с която претенцията на ищцовото дружество е отхвърлена за сумата над 1219.81лв. до 1350лв. и вместо него постановено друго, с което претенцията в тази част бъде уважена. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. В останалата част, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №Т114 от 08.07.2010г. по гр.д.№628/2010г. Районен съд-гр.Шумен, в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Топлофикация-Шумен”ЕАД-гр.Шумен, представлявано от изпълнителния директор Х. В. Х., против В.Н.М. установителен иск за сумата над 1219.81лв. до 1350лв., както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М. деловодни разноски в размер над 225.89лв. до 250лв., като вместо това в тази част постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Н.М., че същият дължи на “Топлофикация-Шумен”ЕАД-гр.Шумен, представлявано от изп.директор Х. В. Х. сумата 130.19лв.-главница, по изпълнителен лист от 21.08.2003г. по ч.гр.д.№1951/2003г. на ШРС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА “Т.-Ш.ЕАД-гр.Ш.да заплати на В.Н.М. направени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 225.89лв.. пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА В.Н.М. да заплати на “Т.-Ш.ЕАД-гр.Ш.направени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 36.55лв. пред първа инстанция и в размер на 2.60лв. пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

2.