Р Е Ш Е Н И Е№109

гр.Шумен,9.ХІ.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври 2010г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Т.К.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№544/2010г.на ШОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по в.т.д.№ 544/010г.по описа на ШОС е образувано по въззивна жалба на РПК”Септември”-гр.Н. п. против Решение № 196 от 14.VІІ.2010 година по гр./д.№167 от 2010г.на Шуменския районен съд в частта,с която предявените обективно съединени жалбоподателя и ищец в първоинстанционното производство искове по чл.232ал.2 от ЗЗД и по чл.86 от с.з.против ЕТ”н.-Ж. Ж.”-гр.Н. п., са частично отхвърлени за сумите над 326,40 лв до пълния претендиран размер от 1478,40лв-главния иск и за сумата над 10,13лв до пълнияа размер на претенцията от 49,18лв-аксесорния иск за лихви върху главницата,като неоснователни и недоказани.

Оплакванията в жалбата са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение по в отхвърлителната му част по съображения,изложени в жалбата.Моли да бъде отменено същото решение в тази част и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат изцяло уважени,ведно с присъждането на всички деловодни разноски.

По реда и в сроковете на чл.263 ал.І от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна и ответник в първоинстанционното производство ЕТ”Н.-Ж. Ж.”-гр.Н. п..

С въззивната жалба са направени нови доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели за установяване кога е бил прекратен процесния договор за наем с ответника,както и да бъде прието като писмено доказателство Протокол от 10.ХІ.2009г. за предаване на обекта,които искания бяха оставени без уважение с определение по чл.267ал.І от ГПК от 29.ІХ.2010г.

Във въззивното съдебно производство жалбоподателят заяви,че намалява исковата си претенция по основния иск с 500/петстотин / лева с оглед на направено от ответната страна плащане на част от претендираната искова сума след завеждането на исковата молба,за което представи като доказателтво приходен касов ордер от 12.Х.2010г.

Като обсъди оплакванията по жалбата,становището на ответната страна,изразено в първоинстанционното производство,събраните по делото доказателства и заключението по приетата в първоинстанционното производство ССЕ,въззивният съд прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,по реда и сроковете на ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба се явява частично основателна и доказана поради следното:

Всички обстоятелства,изложени в исковата молба,са доказани в първоинстанционното производство с надлежни доказателства,като тяхната вярност е потвърдена и при проверката на вещото лице по ССЕ.Нещо повече,в последното съдебно заседание от 17.VІ.2010 година особеният представител на ответната страна е признал ИЗЦЯЛО претенциите по исковата молба и е изразил становище,че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло с оглед на тяхната доказаност по основание и размер.

Въззивният съд намира,че фактическите изводи на районния съд за частична недоказаност на исковите претенции са напълно необосновани,като не намират подкрепа нито в представените писмени доказателства,нито в заключението на вещото лице по ССЕ,което същият съд е приел като обективно и безпристрастно дадено. Районният съд не е коментирал и направеното съдебно признание на исковете от ответната страна,което по силата на чл.175 от ГПК е бил задължен да прецени с оглед на всички обстоятелства по делото.Признатите от ответната страна факти напълно съответствуват на доказателствения материал по делото.

При неправилно изяснената фактическа обстановка и направени необосновани фактически изводи районният съд неправилно е приложил и материалния закон,приемайки,че исковете са частично неоснователни и недоказани.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе въззивният съд намира,че първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно-необосновано и незаконосъобразно,а предявената против него въззивна жалба-частично основателна и доказана. Ето защо решението на районния съд в обжалваната му част следва да бъде отменено,като вместо него бъде постановено друго,с което искът за главницата да бъде уважен и за сумата над 326,40 лв до 978,40лв,или за още 652 лева.,а искът за мораторната лихва до завеждане на исковата молба да бъде уважен до пълния претендиран размер от 49,18 лева. като на жалбоподателя се присъдят и направените от него деловодни разноски за въззивната инстанция,възлизащи на 23/двадесет и три/лв.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 196 от 14.VІІ.2010 година по гр.д. № 167 за 2010 г. на Новопазарския районен съд в частта,с която предявените обективно съединени искове на “РПК”Септември”гр.Н. п. против ЕТ”Н.-Ж. Ж.”-гр.Н. п.,,ул.”С.” № ,със собственик и представител Ж. С. Ж.,ЕГН **********,с адрес.,с основание на исковете по чл.232ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,са отхвърлени за сумите над 326,40лв/триста двадесет и шест лева и 40 стотинки/ до 978,40лв/деветстотин седемдесет и осем лева и 40 стотинки/-главния иск , и над 10,13лв/десет лева и 13 стотинки/до пълния размер от 49,18лв/четиридесет и девет лева и 18 стотинки/-аксесорния иск за лихви върху главницата до завеждане на исковата молба,като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ответника ЕТ”Н.-Ж. Ж.”-гр.Н. п.,,ул.”С.” № ,със собственик и представител Ж. С. Ж.,ЕГН **********,същия адрес,да заплати на ищеца “РПК”Септември”гр.Н. п. ОЩЕ 652/шестотин петдесет и два/ лева-представляваща дължим и неплатен наем през 2009г.,както и още сумата от 39,05лв/тридесет и девет лева и 5 стотинки/-лихва за забава върху главницата до завеждане на исковата молба -25.ІІ.10 година, да заплати на ищеца мораторната лихва върху допълнително присъдената главница след завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане,както и да заплати на жалбоподателя направените от него деловодни разноски за въззивното производство в размер на 23/двадесет и три/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове :1. 2.