Р Е Ш Е Н И Е№108

гр.Шумен 8.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря Н.И. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.тъгр.д.№534 по описа за 2010г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №Т 106 от 2.06.2010г. по търг.д.№4351 по описа за 2009г. на ШРС ,съдът е отхвърлил предявеният от “Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр.С. срещу С.Б.Б. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК ,като неоснователен.

Решението е обжалвано от ищеца “Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр.С. , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи иска му и да му се заплатят разноските по делото.

Въззиваемата страна С.Б.Б. не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : На основание депозирано от “Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед №1908 от 15.09.2009г. по ч.търг.д.№3177/2009г. по описа на ШРС по силата на която съдът е постановил С.Б.Б. *** да заплати на заявителя сумата от 2 451.44лв. и 149.03лв. разноски.

В срок ответникът е депозирал възражение срещу заповедта . Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок ,поради което е и допустим и следва да се разгледа. Ищецът в исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да признае за установено ,че ответникът му дължи сумата от 2 451.44лв. главница по договор за потребителски кредит №7401811657 от 30.05.2008г.

Видно от представеният договор за потребителски кредит №7401811657 от 30.05.2008г. ищецът в качеството си на кредитор е предоставил на ответника потребителски кредит при условията на настоящият договор и на “Общите условия към договора за потребителски кредит ,които представляват неразделна част от настоящият договор за сумата от 2 000лв. ,като ответникът се е задължил да върне сумата от 3 047лв. на 36 месечни вноски от по 84.64лв. и една изравнителна в размер на 84.60лв. падежът на всяка вноска е посочен в договора, като последната е дължима на 15.05.2011г.. В договора е договорено ,че кредиторът предоставя сумата от 2 000лв. на получателя като я превежда по неговата лична банкова сметка. ***.чл.4 ал.3 от ОУ към договора за потребителски кредит е уговорена предсрочна изискуемост на цялото задължение ,ако получателят не заплати в срок три поредни месечни вноски ,считано от датата на която клиентът е следвало да плати последната от трите поредни вноски . В случая при неплащане след осмата вноска кредитът става предсрочно и изцяло изискуем към 15.03.2009г. Не се спори по делото ,че ответникът е изпълнил част от задължението си по договора и е заплатил на ищеца седем вноски и частично осмата вноска за сумата от 3.08лв. , като при това положение , същият остава да дължи сумата от 2 451.44лв. Ответникът не е представил по делото доказателства ,че е изплатил задължението си по договора към ищеца.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Установи се ,че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит по силата на която ответникът се е задължил да върне на ищеца общо сумата от 3 047лв. на равни месечни вноски на падежи уговорени в договора. Ответникът е получил сумата от 2 000лв. по личната си банкова сметка ,***порва ,че лично е подписал договора и че е получил сумата по своята банкова сметка. *** ,че ответникът е изпълнил част от задължението си по договора и е заплатил седем пълни вноски на ищеца и част от осмата вноска общо за сумата от 595.56лв. Ответникът е предприел действия по изпълнение на поетото с договора задължение ,чрез изплащането на част от дължимата се от него сума и тези конклудентни негови действия съставляват извънсъдебно признание на дължимостта на заемната сума. Ответникът не е представил по делото доказателства ,че е изплатил остатъкът от задължението си в размер на 2 451.44лв.

Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че ответникът дължи на ищеца на осн.чл.240 от ЗЗД получената в заем сума по процесният договор за потребителски кредит и невърната от него ,възлизаща на сумата от 2 451.44лв.

Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени , като вместо това да се постанови ново с което предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК във вр . счл.415 ал.1 от ГПК ,във вр. с чл.240 от ЗЗД да се уважи.

Искането ,съдът да признае за установено ,че ответникът дължи на ищеца и сумата от 149.03лв. представляваща направени от ищеца разноски в заповедното производство е направено едва с жалбата пред настоящата инстанция , което е недопустимо и поради което същото не може да се разгледа. Също така присъдените в заповедното производство разноски не представляват част от материалното право предмет на установителният иск , а имат характера на последица и по отношение на тях не е налице правото на иск по чл.422 от ГПК.

Предвид изхода от спора следва въззиваемата страна да се осъди да заплати на жалбоподателя направените от него разноски. Жалбоподателят е представил списък на разноските и моли съдът да му присъди разноски по делото съобразно този списък. На първо место жалбоподателят претендира съдът да му присъди направените разноски по заповедното производство, но тези разноски вече са му присъдени със заповедта по чл.410 от ГПК и не следва да му се присъждат повторно . Претендират се разноски по списъка за първата инстанция в размер на 49.03лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение и за въззивната инстанция в размер на 15лв. държавна такса ,които разноски са направени и следва въззиваемата страна да се осъди да ги заплати на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №Т 106 от 2.06.2010г. по търг.д.№4351 по описа за 2009г. на ШРС ,като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн.чл.422 ал.1 от ГПК ,във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД , че С.Б.Б. с ЕГН ********** *** дължи на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр.С. ,ул. Д. Х.№52-54 с ЕИК 121554961 ,представлявано от В.А. Г. ,изпълнителен директор ,действащ, чрез пълномощника си Д. М. Г.. -юрисконсулт сумата от 2 451.44лв., дължима на основание договор за потребителски кредит №7401811657 от 30.05.2008г. , ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -14.09.2009г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА С.Б.Б. с ЕГН ********** да заплати на на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр.С. разноски по делото в размер на 149.03лв. за първата инстанция и в размер на 15лв. за въззивната инстанция , общо сумата от 164.03лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в гр.С. в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.