Р Е Ш Е Н И Е№116

гр.Шумен, 19 Ноември 2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №531 по описа за 2010 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.06.2010г. по гр.д.№181/2010г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е уважил частично предявеният от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН" ЕАД гр.Шумен срещу С.П.С. ***, установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като е признал за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 901,76 лева, от която 662,36 лева главница за консумирана топлинна енергия за периода м.09.2005г. - м.02.2007г., и сумата от 239,40 лева - мораторни лихви върху главницата за периода м.01.2006г. - м.02.2007г., присъдени по гр.д.№4385/2009г. на ШРС, и е отхвърлил иска по отношение на търсените лихви в размер на 63,69 лева за периода м.09.2005г. - м.12.2005г., като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд в осъдителната му част, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН" ЕАД гр.Шумен срещу с.П.С. ***. Безспорно е установено по делото, че между страните през процесния период е съществувало валидно облигационно отношение, и с дарението на имота си, запазвайки си вещното право на ползване, ответникът не е престанал да бъде ползвател на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Съобразно Наредба №1 за ползване на топлинна енергия /отм./ обн. ДВ бр.49/27.06.1975г., както и ЗЕЕЕ /отм./ обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и неоспореното обстоятелство че ответника е бил собственик на процесното жилище, а в последствие е останал като ползвател, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ, като съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмената форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. До изменението на чл.149 от ЗЕ с ДВ бр.74 2006г. в сила от м.09.2006г. /който период касае процесното задължение/, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, а не и само с потребители в сграда етажна собственост, а и тук по силата на чл.150, ал.2 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От друга страна не се сочи, нито установява надлежно прекратяване на вече възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред, съобразно който при желание на две трети /а до м.09.2006г. – всички/ от собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собсвеност, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването, като до датата на прекратяването те се смятат за потребители. Твърденията на ответника за недължимост на присъдените суми, с изключение на позоваването на изтекла погасителна давност, са несъстоятелни и недоказани. На първо место ответната страна не е направила надлежно доказателствените си искания при разглеждането на делото в първата инстанция, и са останали недоказани твърденията и за липса на каквито и да било отоплителни уреди в жилището. На следващо место, съобразно действащите към процесния период Наредба №2 за топлоснабдяването /ДВ бр.68/2004г./ отм., както и Наредба за регулиране на цените на топлинна енергия /ДВ бр.55/2004г./ отм., цената на топлинната енергия включва компонентите – цена за мощност и цена за енергия, а цена за мощност е цената, чрез която се покриват условнопостоянните /независещите от обема на производството и преноса на топлинна енергия/ разходи на енергийното предприятие и възвращаемост на капитала, т.е. тя не е стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата съобразно чл.153, ал.6 от ЗЕ, и доколкото е установена и консумация на топлинна енергия от ответника през периода, то и тази такса е дължима. Друг спорен въпрос между страните е дали вземането на ищеца за главница представлява периодично такова по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД, съответно дали се погасява с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, във връзка с направеното възражение от ответника. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика - с Решение № 168 от 22.12.2009г. по т.д.№408/2009г. на ВКС, постановено на основание чл.290 ГПК, което има задължителен характер, е прието, че съгласно чл.109, ал.1 и чл.110 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.20 от приложимите Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия, потребителите заплащат цената й на месечни вноски, като са предвидени различни системи за разплащане - на равни месечни вноски и изравнителна вноска, на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна вноска, и въз основа на помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение. Тъй като във всички посочени хипотези се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите, същото има характер на задължение за периодично плащане по чл.111, б."в" от ЗЗД, като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в ОУ падеж и не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира че предявеният иск е неоснователен по отношение на търсените суми за главница и лихви за периода до м.12.2006г. включително, доколкото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед - 08.12.2009г., тези търсени суми са били погасени по давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищцовата претенция е уважена за сумата над 188,32 лева - главница, и за сумата над 72,91 лева - мораторна лихва, и вместо това постановено друго, с което бъде отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 72,79 лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 251,25 лева, и в размер на 27,06 лева пред настоящата инстанция. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 14,59 лева пред първата инстанция, след приспадане на присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 1,32 лева, и в размер на 39,54 лева пред настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №325 от 20.06.2010г. по гр.д.№181/2010г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на С.П.С. с ЕГН ********** ***, че същия дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН" ЕАД гр.Шумен с ЕИК 127029454, сумата за главница за консумирана, но незаплатена топлоенергия и за разликата над 188,32 лева, сума за мораторна лихва върху главницата за разликата над 72,91 лева., както и в частта, с която на ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН" ЕАД гр.Шумен с ЕИК 127029454 са присъдени разноски за разликата над 72,79 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПОТВЪРЖДАВА решение №325 от 20.06.2010г. по гр.д.№181/2010г. на Районен съд - гр.Шумен в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН" ЕАД гр.Шумен с ЕИК 127029454, направени по делото разноски в размер на 27,06 лева /двадесет и седем лева и шест стотинки/ за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ШУМЕН" ЕАД гр.Шумен с ЕИК 127029454, да заплати на С.П.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 13,27 лева /тринадесет лева и двадесет и седем стотинки/ за първата инстанция, и в размер на 39,54 лева /тридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ за въззивната инстанция.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.