Р Е Ш Е Н И Е№119

гр. Шумен, 26.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

2. Христина Колева

при секретаря А. Б. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно търговско дело № 516 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д.В.У. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. С.С. от ШАК срещу Решение 119 от 18.06.2010г., постановено по гр.д. № 532/2010г. по описа на РС – Шумен. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт, като счита същия и за неправилен, необоснован, постановен при съществени противоречия със закона и събраните по делото доказателства и при наличието на съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че съдът не е следвало да разглежда и обсъжда твърдяното каузално отношение, което според ищеца по делото е свързано с менителничното отношение, а е следвало да извърши само проверка за действителността на формата на записа на заповед и само въз основа на извода си, че същия е действителен и редовен от външна страна би могъл да уважи иска. Моли жалбата да бъде уважена и решението на ШРС отменено изцяло и постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист обезсилени, а при установяване недопустимостта на исковата претенция делото да бъде прекратено, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист обезсилени и исковата молба върната на ищеца. Претендират се съдебно – деловодни разноски. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата “Кредит” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК 127523321, чрез процесуалния представител адв. Г.В. от ШАК - ищец пред първоинстанционният съд - е депозирала такъв. Счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Релевира доводи по същество. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебно – деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция, страните поддържат заявените от тях становища във въззивната жалба и отговора по нея.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4538/2009г. по описа на ШРС, на основание чл. 417 ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение №2787 от 23.12.2009г. и изпълнителен лист, по силата на който Д.В.У. с ЕГН ********** е осъден да заплати на “Кредит” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК 127523321, сумата 3 000 лв. за неизпълнено задължение по запис на заповед от 23.06.2005г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.12.2009г. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника Д.В.У..

С исковата си молба ищецът “Кредит” ЕООД, гр. Шумен, ЕИК 127523321 /въззиваем в настоящото производство/ е предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК, като иска да бъде осъден ответника Д.В.У. /въззивник в настоящото производство/ да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща, задължение по запис на заповед от 23.06.2005г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.12.2009г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът е посочил основанието за дължимост на сумата, а именно, че всъщност тези 3 000 лв. били сума, дадена в заем от дружеството на ответника.

По делото не се спори, че на 23.06.2005г. е издаден посочения запис на заповед в гр. Шумен. Основният факт, по който спорят страните по делото е, при какви обстоятелства и по какъв повод е бил попълнен и подписан от Д.В.У. този запис на заповед и съответно дали е дължима посочената в него сума.

Пред ШРС са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл. 417 ГПК срещу длъжника, срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Искът е установителен.

В настоящия случай ищцовото дружество е заявило, че записът на заповед гарантира връщането на заем, предоставен от него на ответника. Следователно, в негова тежест е да докаже, че е налице договор за заем между него и ответника, тъй като в производството по иск по чл. 422 ГПК ищецът следва да доказва факта, от който произтича вземането му, а не ответникът да доказва, че няма вземане.

По делото са събрани доказателства, от които да се направи извод, че действително е налице договор за заем между страните, от който произтича отразеното в записа на заповед от 23.06.2005г. задължение.

От приложения Договор за заем № 2/23.06.2005г. е видно, че ищецът е предоставил паричен заем на ответника в размер на исковата сума. Поето е задължение за плащане на сумата на 23.07.2005г., която дата съвпада с падежа на задължението по записа на заповед. В тази връзка са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. А. С., служител на ищцовото дружество. От показанията на свидетеля се установява, че “Кредит” ЕООД е дало заем от 3 000 лв. на ответника през 2005г., като подписали запис на заповед "за тези пари", като сумата не е върната. ШОС приема показанията на свидетеля, като обективни, тъй като предаването на сумата е станало в негово присъствие, като с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК при преценка на показанията на свидетеля съдът взема предвид останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свидетеля за съществуването на каузалното правоотношение, както и че записа на заповед обезпечава същото се подкрепят и от останалите доказателства Договор за заем № 2/23.06.2005г. и декларацията в него, както и от самата декларация в запис на заповед от 23.06.2005г.. Свидетелят е установил размера на исковата сума, за което е съставен и писмен документ - приетия по делото запис на заповед, ведно с декларацията към него. Същият не е оспорен.

Във връзка с издадения запис на заповед следва да се отбележи, че същият съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 535 от ТЗ. В процесния случай е налице редовен и действителен запис на заповед, поради което менителничното задължение е възникнало за автора на волеизявлението - ответника по делото, по силата на менителничния ефект, който е настъпил след факта на издаване на ценната книга.

Следователно, каузалното правоотношение, въз основа на което е издаден записът на заповед, е договор за заем. Изпълнението на длъжника по каузалното отношение го освобождава и от менителничното му задължение. Независимо, че в случая не е спазен срока по чл. 531 ТЗ и искът по менителницата е погасен по давност, каузалното задължение не е погасено чрез плащане или по друг начин.

Поради съвпадане крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала да й се присъдят разноски, но не е представила доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да й се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № Т 00119 от 18.06.2010г. по гр. д. № 532/2010г. на РС - гр. Шумен.

При наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.