Р Е Ш Е Н И Е№117

гр.Шумен 22.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря А.Б. като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.тъгр.д.№515 по описа за 2010г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № Т 103 от 22.06.2010г. по тъгр.д.№769 по описа за 2010г. на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените от ПК”Златна нива” гр.Смядово срещу “Монти груп” ООД гр.Шумен обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 и чл.86 от ЗЗД в частта им за заплащане на сума в общ размер от 1 672.14лв. от която 1 528.18лв. представляваща сбор от стойността на извършените разходи от ответника за ел.енергия и вода за периода на действие на договора за наем на недвижим имот от 1.01.2009г. и 143.96лв. обезщетение за забава за заплащане на горепосочените главни задължения като неоснователни и недоказани ,отхвърлил е исковете в останалата им част ,до пълният предявен размер като погасени ,чрез прихващане с насрещно вземане на “Монти груп” ООД в размер на 1 440.19лв. за заплатени от дружеството ответник задължения на ищеца към “Е.ОН-България” АД,отхвърлил е възражението за прихващане на ответника за разликата от 1 752.95лв. до пълният предявен размер от 3 193.14лв. осъдил е ответникът да заплати на ищеца разноските му по делото в размер на 300лв.

Решението е обжалвано от ищеца ПК”Златна нива” гр.Смядово само в частта с която са отхвърлени исковете по чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на наемната цена и консумативни разходи за ел.енергия и вода за процесните периоди , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковете му и да му се заплатят разноските по делото.

Въззиваемата страна “Монти груп” ООД гр.Шумен е депозирала отговор ,с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не е спорно между страните ,че същите са сключили договор за наем на недвижим имот от 1.01.2009г. по силата на който ищецът в качеството си на наемодател е отдал на ответника в качеството му наемател ползването на описаният в договора недвижим имот –едноетажна търговска сграда в гр.Смядово за ползване като шивашки цех ,срещу месечна наемна цена в размер на 615лв. с вкл. ДДС, която ще се заплаща от наемателя в срок до 30-то число на предходният месец. Действието на договора е продължило от 1.01.2009г. до 9.02.2009г. ,което също не е спорно между страните. От заключението на вещото лице по назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че ответникът дължи на ищеца наем за месец януари 2009г. в размер на 615лв. с ДДС ,за февруари 2009г. в размер на 197.68лв. с ДДС и лихва за забава върху наемните вноски изчислена от всяко първо число на месеца за който се дължи до 5.03.2010г. датата на подаване на исковата молба в размер на 114.03лв. Ответникът не е представил доказателства по делото ,че е изплатил тази сума за наем ,която се дължи от него на основание сключеният между страните договор. Поради дължимостта на наемните вноски върху същите е изтекла и се следва на ищеца мораторна лихва в размер на 114.03лв.

Ищецът претендира и заплащането от ответника на сумата от 1 433.68лв. за ел. Енергия консумирана от него в наетият обект за периода от 22.01.2009г. до 9.02.2009г. Представеното от ищеца дебитно известие от 30.04.2009г. за консумирана ел.енергия в периода от 20.03.2009г. до 22.04.2009г. и преводно нареждане от 12.05.2005г. по фактура от 30.04.2009г. не се отнасят за исковият период от 22.01.2009г. до 9.02.200г. Представените по-късно в съдебно заседание от ищеца писмени доказателства не установяват и не доказват ,че ответникът дължи на ищеца за исковият период сумата от 1 433.68лв. за консумирана ел.енергия в наетият обект и искът му за тази сума следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Неоснователността на този иск води до неоснователност и на иска по чл.86 от ЗЗД за заплащането на мораторна лихва върху главницата от 1 433.68лв. за сумата от 133.15лв. , която също следва да се отхвърли като неоснователна.

Ищецът претендира ответникът да му заплати и сумата от 94.50лв. за консумирана в наетият обект вода от ответника. От представените от ищеца писмени доказателства –фактура №1000032085/19.01.2009г. ,фактура №1000033479/19.02.2009г. и разходен касов ордер №364/31.03.2009г. се установява ,че те се отнасят за консумирана вода в имоти на ищеца различни от отдаденият под наем на ответника имот- шивашки цех, като не се доказва идентичност между описаните в тези документи имоти и процесният. Ето защо този иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли ,което обосновава и неоснователността на иска в размер на 10.81лв. мораторна лихва върху сумата за консумирана вода, който също следва да се отхвърли.

Ответникът е направил възражение за прихващане за сумата от 3 193.14лв. представляваща платена от ответника на “Е.ОН-България” АД сума за консумирана ел.енергия в процесният имот ,собственост на ищеца за периода от 18.12.2008г. до 22.01.2009г. Видно от представената от ответника квитация за платена сума издадена по фактура №006477048/31.01.2009г. той е платил посочената в квитанцията сума в размер на 3 096лв. От тази фактура се установява ,че за периода от 1.01.2009г. до 22.01.2009г.в имота е консумирана ел.енергия на стойност 1 420.11лв. без ДДС и той като това е период през който сключеният между страните договор е действал и имотът се е ползвал от ответника същият е бил задължен да заплати консумираната от него ел.енергия, която представлява разходи за ползваният от него имот и в тази му част възражението му за прихващане се явява неоснователно за сумата от 1 704.13лв. с ДДС. За остатъкът от сумата в размер на 1 391.87лв. е налице изпълнение на изискуемо задължение на ищеца към трето лице –Е.ОН-България” АД . Съгласно приложените квитанция за платена сума в размер на 8.62лв. по фактура №3203270214/10.11.2008г. за заплатена ел.енергия ,квитанция за платена сума в размер на 39.70-лв. по фактура №3300197471/9.12.2008г. за възстановяване на ел.захранване с отразен потребител в тях ищеца се установява, че тези суми също за заплатени от ответника ,който с заплащането им е изпълнил изискуемо задължение на ищеца към трето лице. Предвид гореизложеното възражението на ответника за прихващане е частично основателно за сумата от 1 440.19лв. с ДДС. В останалата си част то е неоснователно и първоинстанционният съд го е отхвърлил и решението не е било обжалвано от ответника в тази му част и е влязло в сила.

На осн.чл.103 ал.1 от ЗЗД прихващането е погасителен способ на задължения ,при който две насрещни еднородни , заместими задължения се погасяват до размера на по-малкото от тях. Вземането с което се прихваща следва да е изискуемо ,а отсрещното задължение да е изпълняемо. Предвид гореизложеното съдът счита ,че вземането, което ищецът има срещу ответника за сумата от 927.15лв. представляваща неизплатеният от ответника наем и мораторна лихва върху него се погасява до размера на по-малкото /927.15лв./ ,поради прихващане с вземането в размер на 1 440.19лв. ,което има ответникът срещу ищеца. Поради това и исковете по чл.232 ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 812.68лв. наем и мораторна лихва в размер на 114.47лв. общо за сумата от 927.15лв. следва да се отхвърлят като погасени, чрез прихващане с насрещното вземане на ответника срещу ищеца.

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в обжалваната му част , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Предвид изхода от спора разноски не следва да се присъждат, тъй като жалбата на жалбоподателя е неоснователна , а въззиваемата страна не е направила разноски по делото пред въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № Т 103 от 22.06.2010г. по тъгр.д.№769 по описа за 2010г. на ШРС в обжалваната му част.

Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховният касационен съд на Р.България в гр.София при условията на осн.чл.280 ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.