Р Е Ш Е Н И Е№120

гр. Шумен, 23.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

2. Христина Колева

при секретаря А. Б. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно търговско дело № 504 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЕТ “В.А.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. В. П., представлявано от В.Н. А., чрез процесуалния представител адв. С.И. от ШАК, против решение № 138/04.06.2010 г., постановено по гр. д. № 923/2009г. на НПРС. С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ЕТ “В.А.” искове с правно основание чл.266 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД, против С.Д.А. с ЕГН: ********** и Р.Г.Т. с ЕГН:********** *** Преслав. Жалбоподателят счита, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се доводи по същество в подкрепа на застъпваното становище. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените от ищеца обективно съединени искове, като основателни и доказани. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ответниците пред първоинстанционния съд – С.Д.А. с ЕГН:********** и Р.Г.Т. с ЕГН:********** не са депозирали такъв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът, чрез процесуален представител поддържа заявеното становище в жалбата, въззиваемите оспорват жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за основателна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Пред НПРС е предявен иск от ЕТ “В.А.”***, представлявано от В.Н. А. против С.Д.А. и Р.Г. ***, за заплащане на сумата 5 003.28 лева, дължима за извършени СМР на техен обект, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 1 340.82 лева, дължима от датата на поканата - 24.09.2007г. до датата на завеждане на иска. Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на подписан между него и ответника договор за СМР от 12.06.2007г., по поръчка на последния се задължил да извърши строителни дейности на негов обект – къща, находяща се във гр. В.П.или по точно да надстрои таванския етаж на къщата и да изгради покривна конструкция, като срокът за изпълнение на поръчката бил август 2007г., авансово му били заплатени 3000лв., а за доплащане останали 5727.01лв. Той изпълнил в срок поръчката, но ответникът не му заплатил пълния размер на възнаграждението, като отказал да подпише количествено-стойностната сметка, както и фактурата. На 24.09.2007г. ищецът му изпратил с препоръчано писмо въпросната количествено - стойностна сметка и отново го помолил за плащане, като му определил в писмото 7-дневен срок. Плащане отново нямало. Ищецът многократно се опитвал да се свърже с ответника, но едва през февруари 2009г. се срещнали, като ответникът С.А. му заявил, че няма претенции към работата, но според него замерванията не били съвсем точни. Тогава двамата отишли на обекта, направили нови замервания на кубатурата и квадратурата и по искане на ответника крайната сума била намалена с повече от 700 лева. Така за плащане останала сумата от 5 003.28 лева, за която сума ищецът получил уверение от ответника, че ще му бъде платена, но отново отказал да подпише количествено-стойностна сметка и фактурата.

Ответниците оспорват исковете, както по размер, така и за вида, обема и качеството на извършените СМР. Възнаграждение за извършената работа по чл. 266 ЗЗД се дължало, след нейното приемане. Не било установено предаване и приемане на извършената работа. Възразява се, че строителните работи не били изпълнени. Имало отклонения от изискванията, залегнали в техническата документация, обектът не бил цялостно приключен. Изпълнителят не е вложил договорения качествен материал, поради това отклонение, станало невъзможно да бъдат извършени последващите довършителни дейности, посочени в офертата. За частично изпълнените строителни дейности ищецът не бил изпълнил задълженията си по т.3 от същия договор и не е представил Акт обр.19, както и не бил представил документи за закупуване на строителни материали и влагането им в посочения обект. Молят да се отхвърли искът, като неоснователен и недоказан.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение по съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и оплакванията по жалбата, приема за установено следното:

По делото няма спор, че ответниците са съпрузи, този факт се установява и от приложеното удостоверение № 100269/25.05.1997г. за сключен граждански брак.

От приложения по делото НА № 12, том II, дело № 654/1996г. е видно, че обектът, за който са възложени процесните СМР е придобит в режим на съсобственост между ответниците.

От представения по делото договор с дата 12.06.2007 г., се установява, че във връзка с довършването на обект - къща на ответника, находяща се в гр. В.П.са възложени на жалбоподателя строително-монтажни работи. Уговорени са параметри на единичното ценообразуване на извършените по договора СМР. Предвидено е разплащането да се извършва, въз основа на акт обр. 19. Приложена е оферта за единични цени на отделните видове СМР.

Според чл. 8 и 10 от Договора, страните са се съгласили строителят да уведомява възложителя за реда на изпълнение на отделните видове работи, като предоставя възможност за контролирането им и съставят двустранно подписани актове за скрити работи, а за некачествено извършени работи, които не подлежат на отремонтиране, възложителят може да удържа до 10% от стойността на акт обр.19.

На 26.11.2007 г. е издадена ф-ра № 34 и на същата дата ответникът е заплатил на ищеца "аванс съгласно договор” в размер на 3 000 лв., с ДДС. Фактурата е подписани от двете страни по договора.

Между страните има спор, по отношение на приложените към делото фактури и стокови разписки/л.29-71 от делото на НПРС/, че ищецът е закупил от свои доставчици необходимите материали за изпълнение на поръчката.

Във връзка с твърденията си за извършени СМР и вложени материали на обекта, ищецът е представил по делото фактури, стокови разписки, експедиционна бележка. От свидетелските показания се установява, че освен с материали, собственост на ответника, СМР са се извършвали основно със закупени от ЕТ ”В. А.“ материали. Св. К. сочи, че двамата ответници/съпрузи/ са ходели на обекта, имали понякога забележки, в резултат на което се налагало извършването на корекция по СМР, а оттам и по количествено-стойностните сметки.

Вещото лице по СТЕ, сочи, че стойността на изпълнените СМР /вложените материали и труд /на извършения строеж от ищеца ЕТ ”В. А.” към момента на извършването им е 8003.28лв.. На строежа са изпълнение 18.98 куб.м. зидария с дебелина 25см. в стени и комини на стойност 2 440.17лв. и 16.63кв.м. зидария с дебелина 12 см.в стени, на стойност 333.51лв. Разпределението на количествата зидария било според количествено-стойностните сметки, приложени по делото.

Вещото лице сочи също, че ищецът ЕТ ”В. А.” е изпълнявал строителни работи над таванската плоча – тухлени зидарии за стени и комини, стоманобетонни пояси и колони и дървена покривна конструкция с обшивка от дъски. Изпълнена е куполообразна с дъговидни елементи дървена покривна конструкция, вместо скатна, която несъответства с одобрения проект. От посочените в офертата довършителни работи не са изпълнявани следните: обшивка с ОСВ плоскости, която е заменена с обшивка от дъски, полагане на покривна мушама, полагане на бардолин и изравнителна циментова замазка.

Всички свидетели сочат, че изпълнителят е съгласувал дейността си с ответниците.

При така установеното от фактическа страна и относно твърденията и възраженията на страните в производството, въззивният съд приема, че искът като основателен и доказан, следва да се уважи.

Въззивният съд приема за неоснователни възраженията на ответника за недължимост на възнаграждението по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 258 и сл. ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Изхождайки от предмета на сключения между страните договор, респ. от естеството на възложените работи, следва да се приеме, че възникналото между ищеца и ответника правоотношение разкрива типичните белези на изработка. Ищецът като изпълнител е поел задължението да построи надстройката съгласно поръчката на ответника.

В договора страните са уговорили задълженията си по осигуряване на строителни материали и механизация приемането и заплащането на извършените СМР.

Спорен е въпросът дължи ли се стойността на вложените материали и труд. Вещото лице по съдебно -техническата експертиза установява, че стойността на изпълнените СМР /вложените материали и труд /на извършения строеж от ищеца ЕТ ”В.А.” към момента на извършването им е 8003.28лв., както и че разпределението на количествата зидария било според количествено-стойностните сметки, приложени по делото. Заключението по посочената експертиза не е оспорено от страните по делото и е прието от съда като компетентно изготвено. Такова е и становището на настоящата инстанция.

По основният спорен въпрос по делото с оглед възраженията на ответника, че извършената работа не е приета, не е определена стойността й, поради което не се дължи възнаграждение, въззивният съд приема следното:

С оглед приетото, че претенцията на ищеца е във връзка с изпълнение на задължения по валидно сключен между тях договор за изработка, за да възникне основание за заплащане цената на изработеното в изпълнение на договора, следва работата да бъде приета. Ищецът се е отказал от довършването на работата и то с основателни причини – поради отказ от страна на възложителя за приемане на работата и заплащане на извършената дейност, и е уведомил за това своевременно ответника. Ответникът не е уведомил ищеца, че спира плащанията, поради неизпълнение на уговорените СМР. С писмо - обратна разписка, получено от ответника на 24.09.2007г., ищецът го уведомил, че е извършил възложени от него СМР и е изготвена количествено-стойностна сметка, като го поканил в седмодневен срок от получаване на писмото да извърши плащане. Преценявайки правното действие на писмто/л. 8 от делото на НПРС/, ШОС намира, че то имплицитно съдържа в себе си и покана за приемане на изработката. Това е така, понеже изявлението съдържа уведомление за изпълнението на поръчката. Щом като изпълнителят е предал тази информация на поръчващия, следва да се приеме, че подразбиращо се този акт означава и покана за приемане. Безпредметно е съобщаването на подобна информация само по себе си. Едно съобщение винаги има предназначение и цел. То не се прави заради самото съобщение. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че писмото съдържат покана за плащане на остатъка от цената. След като търси такова плащане, очевидно изпълнителят уведомява поръчващия за готовността си да предаде изработеното.

Формулираният по-горе извод означава, че с отправената до ответника покана, последният е поставен в забава по отношение на задължението си да приеме изпълнението. Приемането на изработеното е право на поръчващия, но и негово задължение (чл. 264, ал. 1 ЗЗД). На това задължение кореспондира правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, когато поръчващият не се яви да приеме изпълнението на възложената поръчка, той изпада в забава и дължи изпълнение на насрещното си парично задължение.

Страните не са извършили и не са документирали акт на приемане на възложената работа. От формална страна такъв акт няма.

В хода на делото ответникът заявява, че е налице некачествено изпълнение на строително монтажните работи, предмет на договора, но не е предявил насрещен иск /чл.211, ал.1 ГПК/, съответно не е направил възражение за прихващане, със сумата необходима за поправяне на недостатъците, за да може решението да влезе в сила и по отношение на тези претенции /чл.298, ал.4 ГПК /. В случая, дори и да приеме, че претенциите на ответника са основателни, съдът не може да се произнесе по тях и съответно да отхвърли изцяло или частично предявения иск. Предвид изложените съображения не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства в тази насока, а ответникът би могъл да реализира правата си в отделен исков процес

При това, ако изпълнената работа има недостатъци, както твърди ответника, то той съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, може да иска съответно намаление на възнаграждението, а не - да откаже изцяло плащане на същото. В случая, това намаление е договорено между страните в чл. 10 от договора. По време на извършване на строителството и след завършването на всеки от договорените етапи не са съставяни каквито и да е двустранни актове за установяване на недовършени или некачествени работи. Решаващият орган се позовава на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 и 2 ЗЗД, за да направи заключението си, че недовършените и некачествено извършените работи не могат да бъдат едностранно установявани от възложителя след обичайния срок за приемането им, не може да замести тази празнота с последващите заключения на експертизата. Водим от тези съображения, съдът не обсъжда заключението на вещото лице относно наличието на отклонения от поръчката поради липса на основание за ангажиране на отговорността на изпълнителя за неточно /некачествено/ изпълнение. При това положение, за жалбоподателя е възникнало задължение за заплащане на договореното възнаграждение в размер на исковата сума. Недовършените или некачествено извършени СМР не могат да бъдат едностранно установявани от възложителя след обичайния срок за приемането им.

Както се посочи по-горе, по делото и в двете инстанции по същество не са събрани доказателства, установяващи, че поръчващият изобщо е направил възражения за некачествено изпълнение. Нещо повече - въпреки твърденията му, че налице било пълно неизпълнение на сключения договор, той не предприел действия по неговото разваляне по смисъла и в срока по чл. 265, ал. 2 и 3 3ЗД. Сочените от вещото лице по СТЕ недостатъци са видими такива и след като поръчващият не е направил възражения за некачествено изпълнение, то налице е валидно приемане.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че искът за заплащане на сумата 5003.28 лв., представляваща неплатена част от цената на извършените ремонтни работи по договор от 12.06.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото - 22.07.2009г., до окончателното й изплащане, е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

Основателен и доказан е и искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане на тази сума в размер на законната лихва върху нея с правно основание чл. 86 ЗЗД. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение към ищеца. Установи се също, че ищецът е поканил ответника с покана за доброволно плащане, получена от него на 24.09.2007. Следователно ответникът е в забава на плащане на посочената по-горе главница, съответно от датата на поканата. За времето от 24.09.2007г. – датата на поканата до завеждане на делото, се дължи лихва в размер на 1342.18 лв., определена от заключението на съдебно-икономическата експертиза. За тази сума искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи. Съгласно заключението на експерта размера на мораторната лихва възлиза на сумата 1342.18 лв., исковата претенция е заявена в размер на 1340.82 лв., направено е надлежно изменение на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. на 22.12.2009г. Съдът възприема заключението на вещото лице по СИЕ изцяло, като компетентно и обективно изготвено, както и неоспорено от страните по настоящото дело.

Предвид изложеното, решението се явява неправилно и ШОС го отменя като постановява ново в гореописания смисъл. При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят за изплащане от ответниците по жалбата направените по делото разноски за двете инстанции в пълен размер – 1592.70 лв. /1162.80лв., направени разноски в първа инстанция и 429.90лв., направени разноски пред въззивната инстанция/.

Водим от горното, ШОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 138 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 923/2009 г. на НПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН: ********** и Р.Г. А.с ЕГН: **********,***, да заплатят солидарно на ЕТ “В.А.”, рег. по ф. д. №764/1996г., Булстат №*, със седалище и адрес на управление: гр. В. П., ул. ”Х. Д.“№, представляван от В.Н. А. с ЕГН: **********, сумата 5 003.28 лв. /пет хиляди и три лева и 0.28ст./, представляваща неплатена част от стойността на извършени ремонтни работи по договор от 12.06.2007 г. и 1342.18 лв. / хиляда триста четиридесет и два лева и 0.18ст./, представляваща мораторна лихва за времето от 24.09.2007г. до 22.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 003.28лв., считано от завеждане на делото – 22.07.2009г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН: ********** и Р.Г. А.с ЕГН: **********,***, да заплатят солидарно на ЕТ “В.А.”, рег. по ф. д. №764/1996г., Булстат №*, със седалище и адрес на управление: гр. В. П., ул. ”Х. Д.“№, представляван от В.Н. А. с ЕГН: **********, сумата 1592.70 лв. /хиляда петстотин деветдесет и два лева и 0.70 ст./ разноски по делото, от която 1162.80лв./хиляда сто шестдесет и два лева и 0.80ст/, направени разноски в първа инстанция и 429.90лв./четиристотин двадесет и девет лева и 0.90ст/, направени разноски пред въззивната инстанция.

При наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.