Р Е Ш Е Н И Е№112

гр. Шумен, 10.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ:1. Азадухи Карагьозян

2. Христина К.

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина К. въззивно търговско дело № 466 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н.Л.Н. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № Т 0084 от 20.05.2010г., постановено по гр.д. № 3396/2009 г. по описа на РС – Шумен. Решението се обжалва в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на “Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК:121130788, седалище и адрес на управление в гр. София, че жалбоподателят дължи на търговското дружество сумата от 541.36лв./петстотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ - главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт между ответника и “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД от 07.07.2005г. и рамков договор за застраховка “Кредити обща неплатежоспособност” между ищеца и “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД. Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за валиден и допустим, но неправилен, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи по същество в подкрепа на застъпваното становище. Моли въззивната жалба да бъде уважена и решението на ШРС в обжалваната част отменено, и по същество да бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявеният иск. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата “Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК:121130788, чрез процесуалния представител К.А. - ищец пред първоинстанционният съд - е депозирала такъв. Счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Релевира доводи по същество. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът поддържа подадената жалба. Въззиваемият редовно призован, не се явява, представя писмено становище, с което поддържа депозирания отговор. Третото лице помагач - застрахованото дружество “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД редовно призовано, не се явява, едва на 13.10.2010г., т.е. след датата на последното съдебно заседание, в което съдът е обявил, че ще се произнесе с решение по делото, представя писмено становище, с което поддържа жалбата на въззивника, в същото е направено и възражение за прихващане срещу въззиваемия за сумата в размер на 541.36лв.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Поради обжалване решението на ШРС само от ответника и само в определени части, делото е висящо пред настоящата инстанция само в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на “Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК:121130788, седалище и адрес на управление в гр. София, че жалбоподателят дължи на търговското дружество сумата от 541.36лв./петстотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ - главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт между ответника и “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД от 07.07.2005г. и рамков договор за застраховка “Кредити обща неплатежоспособност” между ищеца и “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД.

В останалата част, решението на ШРС е влязло в сила.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Производството пред ШРС е образувано по искова молба от Застрахователна компания „Лев Инс” АД – София против Н.Л.Н. с ЕГН: ********** *** за установяване по отношение на ответника, че вземането за главница в размер на 541,36лв. и 228,58лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 12.07.2006г. до завеждане на заявлението 22.06.2009г., ведно с дължимата законна лихва, както и направените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение, за което има издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2249/2009 г. по описа на Районен съд - Шумен е дължимо заедно с лихвите и разноските.

Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на сключен рамков договор за застраховка “Кредити обща неплатежоспособност” от 05.04.2005г. между него и третото лице “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД, дружеството е покрило неплатени от страна на ответника вноски, дължими от него като картодържател към “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД. По същия договор е изплатило сума в размер на 541.36лв. на 12.07.2006г., представляваща обезщетение по щета № 1611610030/2006г.

Ответникът в представения отговор в срока по чл.131 ГПК твърди, че не дължи пари, тъй като е платил дължимата сума по получения кредит на банката.

Ангажирани са писмени доказателства. Допусната, изслушана и приета е съдебно - счетоводна експертиза, която да проследи и установи какъв е размера на незаплатеното задължение от страна на ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

По делото не се спори, че между ответника и “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД на 07.07.2005г. е сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД предоставя на ответника кредитна карта с кредитен лимит от 500 лева. и сумата била усвоена от ответника.

Поради непогасяване на дължими суми от страна на ответника договорът е прекратен предсрочно на 20.04.2006г., едностранно от “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД.

От заключението по назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от ШРС е видно, че към 20.04.2006г. просрочената сума е в размер на 541.36лв.

Представен е рамков договор за застраховка №000-0-000/0010067-А, сключен между “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД и ЗПК „Лев Инс” АД, по силата на който застрахователят застрахова вземанията на застрахования, произтичащи от сключени с клиенти договори, съгласно общите условия по застраховка „Кредити” и Специалните условия на застраховка „Обща неплатежоспособност”, като предмет на застраховката са непогасени задължения на картодържателите по договори за издаване на кредитни карти Транскарт. Като по силата на същия застрахователното дружество приело да покрие риска неплащане на дължими от страна на картодържателите погасителни вноски към застрахования - Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД.

Видно от приложеното частно гражданско дело №2249/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед №1363/25.06.2009 г. за изпълнение на парично задължение по силата, на която ответникът Н.Л.Н. е осъден да заплати на ЗПК „Лев инс” АД - София сумата от 541.36лв. представляваща неизпълнение по Договор за предоставяне на кредитна карта сключен с “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД и 228.58лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 12.07.2006г. до завеждане на заявлението 22.06.2009г., ведно с дължимата законна лихва, както и направените по делото разноски.

При така установеното от фактическа страна се налагат слените правни изводи :

Предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу вземането.

Съгласно чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования кредитор срещу причинителя на вредата. Съгласно договореностите в договора за издаване на кредитна карта право на кредитодателя е да получи усвоените от кредитополучателя суми. Задължение на кредитополучателя е да погаси ползваната по картата сума.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищецът по делото е заплатил по щета № 1611610030/2006г. сумата от 541.36лв. на 12.07.2006г., представляваща обезщетение по рамков договор за застраховка №000-0-000/0010067-А, сключен между “Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД и ЗПК „Лев Инс” АД.

С оглед на гореизложеното и тъй като от обсъдените по – горе доказателства се установи, че ищецът е заплатил на Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД обезщетение в размер на 541.36лв. и липсват доказателства тази сума да е възстановена от ответника на ищеца ЗПК „Лев Инс” АД, съдът намира, че искът за главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

На основание чл. 272 ГПК, ШОС изцяло препраща и към мотивите на районния съд.

 Поради съвпадане крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

По отношение на направеното от третото лице “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД възражение за прихващане срещу въззиваемия за сумата в размер на 541.36лв., съдът не дължи произнасяне, същото е направено след изтичане на преклузивния срок за това.

С оглед изхода на делото, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала да й се присъдят разноски, поради което и се следват такива направени пред настоящата инстанция, в размер на 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.10 ГПК, на третото лице помагач “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД не се присъждат разноски.

Мотивиран от изложеното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № Т 0084 от 20.05.2010г., постановено по гр.д. № 3396/2009 г. по описа на РС – Шумен, в частта, с която е признато за установено по отношение на “Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК:121130788, седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от С. Х. С.– изпълнителен директор и пълномощник: К.А.- юрисконсулт, че Н.Л.Н. с ЕГН: ********** *** дължи на търговското дружество сумата от 541.36лв./петстотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ - главница по договор за предоставяне на кредит-транскарт между ответника и “Транскарт файненшъл сървисис”ЕАД от 07.07.2005г. и рамков договор за застраховка “Кредити обща неплатежоспособност” между ищеца и “Транскарт Файненшъл сървисис” ЕАД.

В останалат част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Н.Л.Н. с ЕГН: ********** *** да заплати на “Застрахователна компания Лев инс“АД, ЕИК:121130788, седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от С. Х. С.– изпълнителен директор и пълномощник: К.А. - юрисконсулт сумата от 100.00лв./сто лева/, представляваща направени деловодни разноски пред настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение.

При наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.