Р Е Ш Е Н И Е № 103

гр. Шумен, 02.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 465 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ “ Д.Д. “, гр. Ш., представляван от Д. Н. Д., чрез пълномощника Н.Д.Д., срещу решение № Т 81/10.05.2010 г. по т.д. № 3220/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която търговецът е осъден да заплати на ДП “ Национална компания железопътна инфраструктура “, гр. С. деловодни разноски в размер на 445.75 лева, за разликата над 211.03 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част, поради което моли въззивният съд да го отмени, и остави без уважение молбата на въззиваемия за присъждане на деловодни разноски за разликата над 211.03 лева. Възраженията му са, че, съразмерно на отхвърлената част от иска на въззиваемия, за сумата от 773.40 лева, погасена поради плащане, извършено на 18.01.2010 г., т.е. след завеждане на исковата молба, дължи на същия деловодни разноски в размер на 211.03 лева, а не в размер на 445.75 лева, както необосновано е приел районен съд.

Въззиваемият ДП “ Национална компания железопътна инфраструктура “, гр. С. не депозира отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

С решение № Т 81/10.05.2010 г. по т.д. № 3220/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от въззиваемия, срещу жалбоподателя, обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на сума в общ размер на 1 506.05 лева, от която 1 131.52 лева – наемна цена, с включен ДДС, съгласно сключен между страните договор за наем на недвижим имот, представляващ “ Павилион – 14 кв.м. “, находящ се в чакалнята на Приемното заведение на ЖП гара – Шумен, за периода 02.04.2009 г. – 02.05.2009 г., касаещ срока за неспазено предизвестие от наемателя и 374.53 лева – уговорена мораторна неустойка, предвидена при неизпълнение за плащане на уговорената наемна цена, за периода 25.03.2009 г. – 14.09.2009 г., поради неоснователност и недоказаност, както и предявените обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сума в общ размер на 1 026.09 лева, от която 773.74 лева – за консумирана ел. енергия за периода м. 01.2009 г. – м. 04.2009 г., в отдадения под наем имот, представляващ “ Павилион – 14 кв.м. “, находящ се в чакалнята на Приемното заведение на ЖП гара – Ш., и 252.35 лева – уговорена неустойка при забава за плащане на горното задължение, поради погасяване на задълженията след предявяване на исковете, като е осъдил жалбоподателят да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 445.75 лева, по отношение на които се е мотивирал, че са съразмерни на частта от исковите претенции на ищеца, които са погасени поради плащане след завеждане на исковете.

От материалите по делото, се доказва, че ищецът в първоинстанционното производство е извършил деловодни разноски в размер на 1 105.56 лева лева, от които 200.00 лева – държавна такса върху цената на исковете, 5.56 лева – за изпращане по куриер на съдебни книжа, 200.00 лева – депозит за вещо лице и 700.00 лева – адвокатски хонорар. В приложения на л.77 списък по чл.80 от ГПК, същият е поискал присъждане на разноските за платена държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адвокатски хонорар, в размер общо на 1 100.00 лева. От последната сума, в съответствие с частта от исковите претенции, които са били погасени чрез плащане, осъществено след завеждане на делото, както и след извършване на визираните разноски, ответникът дължи на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, 443.55 лева.

Позовавайки се на изложеното, настоящата инстанция заключава, че в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски за разликата над 443.55 лева, до 445.75 лева, обжалваното решение е неправилно, което налага да се отмени. В останалата част, за разликата над 211.03 лева до 443.75 лева – присъдени деловодни разноски, решението е законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № Т 81/10.05.2010 г. по т.д. № 3220/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която ЕТ “ Д. Д. “, гр. Ш., представляван от Д. Н. Д., чрез пълномощника Н.Д.Д., е осъден да заплати на ДП “ Национална компания железопътна инфраструктура “, гр. С. деловодни разноски в размер над 211.03 лева, до сумата от 443.55 лева.

ОТМЕНЯ решение № Т 81/10.05.2010 г. по т.д. № 3220/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която ЕТ “ Д. Д. “, гр. Ш., представляван от Д. Н. Д., чрез пълномощника Н.Д.Д., е осъден да заплати на ДП “ Национална компания железопътна инфраструктура “, гр. С. деловодни разноски в размер над 443.55 лева, за разликата до 445.75 лева.

В частта за присъждане на разноски в размер на 211.03 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.