Р Е Ш Е Н И Е № 107

гр. Шумен, 04.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия – докладчика Т. Димитрова в.т.д. № 447 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ “ К. П. “, гр. Ш., представляван от К.С.П., чрез пълномощника адв. И.П. от ВАК, срещу решение № Т 73/29.04.2010 г. по т.д. № 1954/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е признато за установено, че дължи на “ Интера “ ЕАД, гр. В. сумата от 24 000.00 лева – главница по запис на заповед от 11.06.2004 г., предявен за плащане на 30.12.2005 г., присъдена по ч.гр.д. № 9983/2008 г. по описа на ВРС, и е осъден да заплати на дружеството деловодни разноски в размер на 1 410.00 лева.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, и му присъди извършените деловодни разноски за две инстанции.

Въззиваемият “ Интера “ ЕАД, гр. В. депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Предмет на първоинстанционното производство е, предявен от въззиваемия, иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че жалбоподателят му дължи сумата от 24 000.00 лева – главница по запис на заповед от 11.06.2004 г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по по ч.гр.д. № 9983/2008 г. по описа на ВРС.

В отговора си ответникът е възразил, че не дължи претендираната сума, тъй като записът на заповед е бил издаден като обезпечение за изпълнение задължението му за връщане на ищеца на предоставени му камиони за извършване дистрибуция на бира, респ. – на задължението му за заплащане на обезщетение при повреждане или унищожаване на превозните средства, които е предал на собственика, без да са останали неуредени имуществени отношения между двамата относно тях. Наред с горното, под формата на възражения, предявени при условията на евентуалност, е поискал прогласяване нищожност на менителничния ефект, на основание чл.26, ал.2, пр. І от ЗЗД – поради липса на съгласие от страна на издателя, респ. на основание чл.26, ал.2, пр. ІІІ от ЗЗД – поради липса на основание, както и обявяването му за унищожаем, на основание чл.27, пр. ІV от ЗЗД – поради измама.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява че, въз основа на подадено от въззиваемия заявление по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 9983/2008 г. по описа на ВРС, срещу жалбоподателя са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 24 000.00 лева – главница, дължима по запис на заповед, издаден от длъжника на 11.06.2004 г., платим на предявяване и предявен на 30.12.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението – 23.12.2008 г. до окончателното й плащане и 480.00 лева – деловодни разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което е обусловило правния интерес на кредитора да заведе иск за установяване на вземането си. Видно от отметката върху нея, исковата молба е заведена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Като изпълнително основание за постановяване на заповедта за незабавно изпълнение е послужил запис на заповед, издаден на 11.06.2004 г., в гр. Шумен, от ЕТ “ К. П. “, гр. Ш., представляван от К.С.П., по който едноличният търговец е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на “ Булбрю ТД “ ЕАД, гр. В., представлявано от С.Д.П., при предявяване на 30.12.2005 г., без протест, сумата от 24 000.00 лева. Видно от отметката на гърба на менителничния ефект, същият е бил предявен за плащане от ремитента на издателя на 30.12.2005 г., като по делото липсват данни последният да е погасил изцяло или частично паричното си задължение по него. От решение № 3905/07.05.2007 г. по ф.д. № 2633/2001 г. по описа на ВОС и удостоверение за регистрация в ТР се доказва, че през 2007 г. наименованието на дружеството кредитор е било променено от “ Булбрю ТД “ ЕАД, гр. В. на “ Интера “ ЕАД, гр. В., от което следва, че се касае за един и същ правен субект.

Процесната ценна книга отговаря на изискването за форма и съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ. Падежът на задължението за плащане по нея е бил уговорен “ при предявяване “, като се доказва, че кредиторът е извършил такова на 30.12.2005 г., което налага извод, че тя обективира ликвидно и изискуемо парично вземане срещу длъжника. Що се касае до възраженията на последния за нищожност на записа на заповед, поради липса на съгласие и на основание за издаването му, въззивният съд счита, че са изцяло неоснователни, тъй като от доказателствата по делото не се установява отсъствие на воля у издателя за изготвяне на менителничния ефект, а наличието или липсата на основание за издаването му не е предпоставка за неговата валидност, по причина, че по правната си същност той е абстрактна правна сделка, чиито фактически състав не включва като задължителен елемент кауза / причина / за осъществяването й. Що се отнася до възражението за унищожаемост, то е недопустимо, тъй като този порок би могъл да се релевира единствено чрез иск.

Относно дължимостта на сумата по записа на заповед, жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство навежда доводи, че същият е бил издаден за обезпечаване задължението му да върне предоставените му от кредитора товарни автомобили за извършване дистрибуция на бира, респ. – на задължението му за заплащане на вреди при повреждането или унищожаването им, и, че е върнал дадените му превозни средства на собственика, поради което липсва основание, на което да дължи посочената в него сума. Споделяйки трайно установеното в правната доктрина и практика схващане, че длъжникът за вземания, произтичащи от менителничен ефект, може да противопоставя на кредитора не само възражения, основаващи се на абстрактния характер на сделката, но и такива, относно материално правната им недължимост, на основание съпътстващи ценната книга каузални взаимоотношения между него и взискателя, съдът счита, че следва да обсъди, като относими към правния спор, твърденията на ответника и извърши проверка относно дължимост и изискуемост на сумата по записа на заповед на основание договорни правоотношения между страните. В тази връзка, от показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че между спорещите са съществували облигационни отношения по повод разпространението на бира, както и, че през определени периоди от време въззиваемият е предоставял за ползване на жалбоподателя свои транспортни средства за осъществяване на дистрибуторската му дейност, но липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод за вида и съдържанието на сключените помежду им сделки, респ., че записът на заповед е бил съставен с цел да служи като обезпечение за изпълнение задълженията на издателя по някоя от тях. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира за недоказано, че сумата от 24 000.00 лева – главница по запис на заповед от 11.06.2004 г. е задължение на жалбоподателя, произтичащо от каузална сделка, до каквото законосъобразно и правилно заключение е достигнал и районен съд. Предвид това, счита за ненужно да се изследва налице ли е изпълнение или неизпълнение на твърдените от жалбоподателя договори.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, въззивният съд приема, че въззиваемият има срещу жалбоподателя ликвидно и изискуемо вземане за сумата от 24 000.00 лева – главница по запис на заповед от 11.06.2004 г., и, че искът за установяване дължимост на същата е допустим и основателен, което налага да се уважи. Съобразно изложеното, и, че първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, по мотиви, които споделя изцяло, заключава, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на въззиваемия деловодни разноски за втора инстанция в размер на 950.00 лева – адвокатски хонорар.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ПОТВЪЖДАВА решение № Т 73/29.04.2010 г. по т.д. № 1954/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА ЕТ “ К. П. “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ж.к. ..., бл. .., вх. .., ап. .., Булстат ..., представляван от К.С.П., да заплати на “ Интера “ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ..., Административна сграда, ет. .., представлявано от Д.Г.Д.деловодни разноски за втора инстанция, в размер на 950.00 лева / деветстотин и петдесет лева / - адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.