Р Е Ш Е Н И Е№115

гр.Шумен,18.ХІ.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври 2010г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Т.К. ,като разгледа докладваното от председателя В.т.д.№446/2010г.на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.т.д.№ 446/010г.по описа на ШОС е образувано по въззивна жалба на “Р.”АД-гр.Шумен против Решение № Т75 от 4.V.2010 година по т/гр./д.№1135 от 2009г.на Шуменския районен съд ,с което изцяло е уважен предявения против жалбоподателя иск с основание по чл.79ал.Іот ЗЗД вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД ,като жалбоподателят е осъден да заплати на кооперация”П. В.”-с.П. В.,Ш. област сумата от 18600 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2009г. до окончателното й изплащане, дължими по договор за изработка, сключен между страните през 2005 година, както и да заплати на ищеца 744 лева деловодни разноски .

Оплакванията в жалбата са за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения, изложени в жалбата. Молят да бъде отменено същото решение и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло и на жалбоподателя се присъдят направените от него деловодни разноски.

По реда и в сроковете на чл.263 ал.І от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство Кооперация”П.В.”-с.П. В.,общ.Шумен,с който се излагат съображения за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като на страната се присъдят и направените от нея деловодни разноски.

Не са направени нови доказателствени искания от жалбоподателя и въззиваемата страна.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията по жалбата, възраженията по нея, доводите и съображенията на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и заключенията по изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-икономически експертизи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство, по реда и сроковете на ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и доказана поради следното:

Производството пред районния съд е образувано по отделена от общото производство т.д. № 32 за 2009г.на ШОС насрещна искова молба от 13.ІІ.2009г.на ответника по посоченото дело Кооперация”П.Волов”-с.П.Волов,Шуменска област ,против ищеца по с.дело ООД”Р.-гр.Шумен.за сумата 18600 лева. Насрещната искова молба е с посочено основание чл.200 от ЗЗД вр. с чл.79 от с.з.,като в обстоятелствената част е изложено, че претендираната сума е неизпълнено парично задължение на “Р.”ООД към кооперацията, с неясната формулировка, че същата произхожда от “облигационни отношения между страните, свързани с производството на селскостопанска продукция и престации по допълнителни услуги, свързани със съвместната дейност между страните по делото”.В подкрепа на претенциите си представя като доказателства фактури с дати от 2005г. и 2009г. и други писмени документи. След указания на районния съд да уточни претенцията си,с молба от 13.ІV.2009г. ищецът конкретизира само петитума на иска ,като моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата 18600 лв/с уточнението от 17ІХ.2009г./л.88/, ведно с лихвите от датата на завеждане на иска. Тази сума” съставлява част от глобално задължение на ответника в размер на 194866,64лв”,без да пояснява произхода нито на това ”глобално задължение”,нито на конкретната искова претенция.

По реда и в срока по чл.131ал.І от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер, като възразява, че след 2005г. между страните не е имало никакви облигационни взаимоотношения. В същия отговор заявява, че оспорва всички представени от ищеца доказателства и иска назначаването на ССЕ. Възразява, че сумата по фактура 1204/1.Х.2005г.била платена на ищеца по банков път чрез “ОББ”АД-клон Шумен с вносна бележка№ 1227/27.ХІІ.2005г. била погасена с извършени прихващания между двете страни. Фактури №№ 165 и 167 от 30.І.2009г. били документи с невярно съдържание и създадени в нарушение на чл.113 от ЗДДС, създаващ задължение за търговците данъчните фактури да се издават в срок от пет дни от извършване на сделката или представяне на услугата.

С определение по чл.140ал.от ГПК, постановено на 13.VІІ.2009г., районният съд внесъл исковата молба за разглеждане в открито заседание, приемайки,че тя е редовна и допустима. Според изложеното в съдебното определение,от обстоятелствената част на исковата молба се приема, че правната квалификация на иска е свързана със задължения по договор за продажба ,като в същото време съдът отново указва на ищеца “да конкретизира въз основана какво точно претендира вземането си, с оглед определяне точната квалификация на спора”.На ответника са дадени указания да конкретизира възраженията си досежно оспорването на документите. В посоченото определение районният съд констатира, че ответникът е оспорил искането на ищеца за разпит на свидетели,но не сочел на какво основание те са недопустими. Същевременно с определението е допуснал до разпит по трима свидетели на двете страни и е приел, че с разпита на свидетелите”ще се доказват договорни отношения във връзка с договор за или поръчка”.

Въззивният съд намира, че районният съд е допуснал събирането на гласни доказателства в нарушение разпоредбата на чл.164ал.Іт.3,предл.второ от ГПК, обявяваща недопустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, каквато е и процесната хипотеза, с оглед размера на иска.

С молба вх.№ 14387 от 29.VІІ.2009г./л.54/ответникът отново оспорва допустимостта на исковата молба с оглед липсата по нея на конкретизация на исковата претенция, както и затова, че за претенцията по насрещната искова молба с произход същите четири броя фактури на същата обща стойност-194866,64 лв е образувано пред ШОС т.д.215/2009г.,като исковата претенция по посоченото дело е обявена за частична. Със същата молба ответникът ОСПОРВА ИСТИННОСТТА на всички представени от ищеца документи като доказателства, както по отношение подписа на лицето, обявено за получател по фактури №№1227 от 27.ХІІ.2005г. и № 1204 от 1.Х.2005г.,така и относно съдържанието им,като твърди,че вписаната във фактурите стока не е предавана и услугите не са извършвани. Неистински били фактурите с №№ 165 и 167 от 30.І.2009г.,тъй като между страните никога не е имало търговски сделки за покупка на ечемик и извършване на услуга с фадрома и сушене на царевица, както е отразено в тези оспорени фактури. Представеният от ищеца дневник за продажбите за периода от 1.І.2009г. до 31.І.2009г.,както и дневника на сметка 411/1 от 1.І.2009г. до 31.І.2009г. били съставени въз основа на неистинските и оспорени фактури. В молбата се оспорва и допустимостта на свидетели, тъй като се касаело за търговски сделки над 5000 лева, чието установяване с гласни доказателства е забранено с разпоредбата на чл.164ал.І,т.3 от ГПК. Едната от поисканите свидетелки пък била извършила частна експертиза, за която й било заплатено от кооперацията. В молбата е поискано прекратяване на производството като недопустимо или оставяне на исковата молба без движение да отстраняване на съществени недостатъци по нея, като в случай, че бъде допуснато разглеждането на исковата молба, изрично е поискано откриване производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на посочените документи.

С допълнителна искова молба ОТ 31.VІІ.2009 ищецът отново посочва за основание по иска си чл.200 от ЗЗД вр. с чл.79 от с.з., които разпоредби касаят договорите за продажба, и в същото време в обстоятелствената част на молбата излага, че исковата претенция произтича “ от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по престиране на цена на извършени в негова полза от ищеца по договор за изработка, материализиран във фактура № 00167/30.І.2009г. два вида услуги:1/по сушене на царевица, собственост на ответника в сушилно помещение на ищеца и 2/-по работа, извършена в полза на ответника от страна на ищеца с фадрома, собственост на ищеца и с водач работник в същата кооперация”. В тази допълнителна искова молба се посочва, че претендираната искова сума е част от общо задължение на ответника на стойност 42382,48 лв, обективирано с фактура 0167/30.І.2009г.Така уточнената исковата претенция касае отразеното само по представените от ищеца процесни фактури №№ 1227/27.ХІІ.2005г.за сумата 4805,36лв/л.9/ и 00167/30.І.2009г.за сумата 42382,78 лв/л.14/

Първото редовно открито съдебно заседание на районния съд по делото е проведено на 10.ХІІ.2009г.В доклада по чл.146 от ГПК съдът отново дава указания на ищеца да уточни фактическото и правно основание на исковата претенция. Същевременно, в частта същия доклад по 146ал.І,т.4 и 5 от ГПК ,съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, указвайки на ищеца, че следва да установи неизпълнение от страна на купувача/ответника/на задължението да заплати уговорената цена, т.е. приема, че се касае за договорни отношения между страните от покупко-продажба. В посочения съдебен доклад се излага, че”не става ясно дали се иска/от страна на ответника/ откриване на производство за оспорване на документ по реда на чл.193ал.І ГПК и кой точно документ от представените се оспорва, поради което на ответника следва да се предостави срок за конкретизиране възражението му в тази част”,както и че “ответникът оспорва искането за разпит на свидетели, но не сочи на кое законово основание са недопустими”.От изложеното в съдебния доклад е видно, че районният съд не се е запознал със съдържанието на разменените до съдебното заседание книжа между страните ,в частност, с молбата на ответника от 29.VІІ.2009г.,както и с допълнителната молба на ищеца от 31.VІІ.2009г.,в които всички искани от съда уточнения и процесуални действия са направени от ответника, а ищецът е допуснал противоречие относно фактическото и правно основание на претенцията си,но е уточнил фактическото основание на претенцията си така, както вече беше изложено по-горе.

Срокове на страните уточнявания съобразно съдебния доклад така и не са дадени, а поисканото от ответната страна откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване представените от ищеца писмени доказателства не е открито, без мотиви и без определение за оставянето му без уважение.

Горните пропуски, противоречия и процесуални нарушения на районния съд не само са създали затруднения на страните при доказване и оспорване на исковите претенции, но и са довели районния съд до неточни, непълни, противоречиви, неверни и погрешни фактически изводи и в крайна сметка- до неправилни правни изводи-необосновани и незаконосъобразни ,както следва по долу:

Въпреки недопустимостта на свидетелски показания, районният съд е събирал гласни доказателства за твърдяните от ищеца обстоятелства, свързани с облигационните отношения между страните.Видно от тези свидетелски показания,всички разпитани свидетели разказват предимно за конкретната си работа, но не съобщават никакви конкретни факти, свързани със съществуващи облигационни отношения между страните, договорки, плащания между тях и пр.Св.Н.Н. съобщава, че работил на фадрома в мелница “Р.”- Шумен,а св.Д.Т.,че през 2005г. извършвал работа по сушене на царевица,като по неговите впечатления тази работа била в услуга на Г-н Р.. Останалите свидетелски показания също не съдържат релевантни за спора по делото обстоятелства .Въззивният съд намира изводите на районния съд,че от свидетелските показания се установяват”уговорени между страните дейности и предоставени услуги във връзка със сушене на царевица в собствена на ищцовото дружество сушилня и ползване на фадрома, собствена на кооперацията и управлявана от неин работник” ,за необосновани, не почиващи на съобщените от свидетелите факти .Което е по-важно, както вече беше отбелязано по-горе, от тези свидетелски показания по никакъв начин не може да се направят категоричнни изводи за конкретния вид, времетраене, количество и стойност на осъществени услуги от ищеца в полза на ответника, включително и такива, от които произтичат исковите претенции, т.е.гласните доказателства не установяват реално съществуващи сделки между страните,в т.ч. и осъществените услуги, които са предмет на процесните фактури и останалите писмени документи, представени от ищеца.

В съдебното заседание от 10.ХІ.2009г. е изслушано заключение по ССЕ/л.107-112/ ,което районният съд приема като обективно и компетентно дадено. Въззивният съд също възприема като верни направените по тази експертиза констатации. Видно от същото заключение , процесните фактури №№1227 от 27.ХІІ.2005г. и 1204/1.Х.2005г.са осчетоводени от ответника като задължение към ищеца, като фактура 1204/1.Х.2005г е закрита като вземане от кооперацията и закрита като задължение от страна на дружеството, а фактура №1227/27.ХІІ.2005г. е закрита като задължение от страна на ответника чрез прихващане от сч.с/ка 499”Други кредитори”,но стои на салдо като вземане в счетоводството на кооперацията. В тази фактура/л.9/ е отразено, че сумата по нея произтича от продажба на царевица реколта 2005г.,наем зърносушилня и наем фадрома-товарене на слънчоглед. В същото заключение се сочи, че процесните фактури №165 и 167 от 30.І.2009г. не са осчетоводявани от ответника, като за периода 25.І.2009г.-30.І.2009г.между страните няма извършвани сделки и услуги. Съгласно заключението-т.2 и 3 от заключителната част, сделките и услугите,посочени във фактура № 167 от 30.І.2009г. са възниквали между страните през 2005г.,а фактура № 165/30.І.2009г.с предмет продажба на ечемик, касае сделка от м. октомври 2005г.В съдебното заседание по изслушване на заключението вещото лице потвърждава, че по счетоводствата и на двете страни фактура № 1204/1.Х.2005г. е платена и по нея няма задължения/л.164,долу/Уточнява също,че от представените му документи по категоричен начин не е могъл да установи, че сделката сушене на царевица касае услуга, извършена на ответника. Според същото заключение, посочената в издадената от ищеца фактура № 00167/30.ІV2009г.услуга”Сушене на царевица със зърносушилня” се отнася за периода м. ноември 2005г.,като на експертизата не са представени документи относно сушенето на царевицата/л.110-горе/ .

Според заключението по втората съдебно-счетоводна експертиза, също прието от районния съд като обективно и компетентно дадено и в констатациите по което въззивният съд също няма основания да се съмнява, се потвърждава, че ответникът няма задължения към ищеца по фактура № 1204/1.Х.2005г.,като сумата по фактура № 1227/27.ХІІ.2005г.в размер на 4805,36 лева е отразена в счетоводството на ищеца като задължение на ответника.

С оглед направените от ищеца уточнения на исковата претенция с допълнителната му искова молба, че претендираните по иска суми произтичат от продажба на царевица и услуги”сушене на царевица” и “товарене с фадрома” ,материализирани с фактура № 00167/30.І.2009г.районният съд е следвало да събира доказателства само досежно конкретния спор,с който е сезиран. Ирелевантни за изясняване на спора между страните се явяват обстоятелствата, свързани с продажби на ечемик, пшеница и пр.,отразени в представените по делото документи и не е имало необходимост съдът да събира доказателства за тях,вкл. и с помощта на ССЕ.

По делото не са представени писмени договори и между страните за отразените по процесните две фактури сделки и услуги. Вещите лица по двете ССЕ също потвърждават, че такива документи не са налице. Вещите лица и по двете ССЕ в анализа досежно издадената от ищеца фактура № 167/30.І2009г,посочват,че сделката”услуга с фадрома” е фактурирана според изготвен от ищеца “Отчет за отработени машиносмени”.Този отчет не е приеман от представител на ответната страна и по него липсва подпис на такъв представител, поради което въззивният съд намира, че не е годно доказателство за твърдяните от ищеца обстоятелства. Относно други документални данни за същата сделка вещите лица посочват, че такива няма. Видно от заключението по втората ССЕ,за периода 25.І.-30.І.2009г.не са налице документи за разход на горива за ползване на фадромата, както и документални данни каква услуга е извършвана с фадромата. За същия период при ищеца няма документи за налична стока, собственост на ответника, за която да бъде ползвана услугата ”товарене с фадрома”. Няма и писмен договор за услугата ”товарене с фадрома”.

За фактурираната “продажба на царевица” не са налице транспортни документи, кантарни и експедиционни бележки за процесната царевица, документи за превоз и пр.,подписани и от двете страни.За услугата”Сушене на царевица” също не са налице други документи-транспортни документи, такива за начислен разход за гориво за такава услуга, договори и пр.

Въззивният съд намира за незаконосъобразни прочитът и трактовката, която районният съд дава на разпоредбата на чл.182 от ГПК. Според тази разпоредба вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водели книгите, но тези вписвания”се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото”. Не е достатъчно първичният счетоводен документ да съдържа минималната задължителна информация и реквизити, визирани в чл.7ал.І от З.сч. и чл.114ал.І от ЗДДС/когато се касае за данъчни счетоводни документи/,за да се приеме, че отразеното в този документ отговаря на обективната истина. Както вече беше изложено по-горе, останалите обстоятелства, установени по делото, не дават основание да се направи категорично заключение за основателност на исковата претенция и изводите на районния съд са необосновани.

Приетото от районния съд, че представените процесни фактури, от които ищецът черпи исковата си претенция, са напълно коректни, също не съответствува на данните по делото и на закона. Фактура № 00167/30.І.2009г. няма подпис на получател на услугата. В нея е отразено, че е изпратена с обратна разписка. Такава не е представена, но дори и да беше, в нея се отразява, че е получена ФАКТУРАТА, а не фактурираната стока или услуга. Видно от данните по делото ,фактурата е върната на ищеца от ответника със съответните възражения за недължимост на сумата по нея. Същата фактура е издадена през 2009г. за стоки и услуги отнасящи се за 2005г.,което е в грубо нарушение на чл.113 от ЗДДС ,повеляващ издаването на данъчните фактури да става в срок от пет дни от извършване на сделката или предоставяне на услугата.

Въззивният съд намира за законосъобразно възражението на ответната страна, че издаването на една фактура и осчетоводяването й само в счетоводството на доставчика, без тя да е приета и осчетоводена в счетоводството на получателя, както е в разглеждания случай досежно двете процесни фактури, не е достатъчно ,за да се приеме, че една сделка е реална и същата е осъществена. Този довод съответствува както на закона, така и на трайната съдебна практика, намерила отражение и в двете цитирани от ответника съдебни решения: по адм.д. № 2499/2009г на Адм.съд-Варна и по гр.д. № 154/2007г. на ВТАп.съд.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе окръжният съд намери, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана. Като е уважил изцяло предявения иск, районният съд е постановил неправилно решение-необосновано и незаконосъобразно. Ето защо въззивната жалба против него се явява основателна и доказана. Поради това обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като на ответника се присъдят всички напправени в двете съдебни инстанции деловодни разноски, възлизащи на 2436/две хиляди четиристотин тридесет и шест/ лева.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение от 4.V.2010г. по гр.д. № 1135 за 2009г. на Шуменския районен съд, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от Кооперация”П. В.”-с.П. В.,Шуменска област иск против Търговско дружество”Р.” ООД-гр.Шумен/сега “Р.”АД-гр.Шумен/ за сумата 18600/осемнадесет хиляди и шестотин/ лева, произтичаща от незаплатени продажби и услуги ,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Кооперация”П. В.”с.П. В.,Шуменска област, адрес на управление-с.село, ул.”Д.Б.”№1,да заплати на “Р.”АД-гр.Шумен, т.адрес-с.град, ул.”Р. проход”№77,направените от последното деловодни разноски за двете съдебни инстанции,възлизащи общо на 2436/две хиляди четиристотин тридесет и шест/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: 1. 2.