Р Е Ш Е Н И Е № 106

гр. Шумен, 04.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.т.д. № 437 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “ Керамат “ АД, гр. К., представлявано от Д.Г.Д., чрез процесуалния представител адв. С. И. от ШАК, срещу решение № 123/14.05.2010 г. по гр.д. № 945/2009 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е признато за установено, че дължи на “ Метал 99 “ ООД, гр. С., представлявано от Д.Т.С., сумата от 4 000.00 лева – по договор за изработка на кафез за стелаж елеватор и части за ролганг за мокри тухли, за която е издадена фактура № 382/13.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2009 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 338.76 лева – лихва за забавено плащане, и ответникът е осъден да заплати на ищеца 880.00 лева деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият “ Метал 99 “ ООД, гр. С. депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че, въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 752/2009 г. по описа на НПРС, в полза на въззиваемия е била издадена заповед за изпълнение срещу жалбоподателя, за сумата от 4 000.00 лева – непогасени задължения по фактура № 382/13.03.3009 г.. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което съдът е предоставил едномесечен срок на кредитора да установи претенцията си по исков ред.

Считайки, че има правен интерес, въззиваемият е сезирал НПРС с искова молба, имаща за предмет обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че жалбоподателят му дължи сумата от 4 000.00 лева – главница, съставляваща дължима цена по устен договор за изработка на кафез за стелаж елеватор и части за ролганг за мокри тухли, и по фактура № 382/13.03.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.11.2009 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 338.76 лева – лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 13.09.2009 г. до завеждане на исковата молба, които съдът е уважил изцяло с обжалваното решение.

Изложеното е основание да се заключи, че установителният иск за главница в размер на 4 000.00 лева е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, а установителният иск за лихви за забава – с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като, видно от отметката върху исковата молба, първият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са допустими и няма пречки за разглеждането им в едно производство.

С първоначалната искова молба ищецът е поискал да бъде признато за установено, че ответникът му дължи и 287.00 лева – деловодни разноски по ч.гр.д. № 752/2009 г. по описа на НПРС, по която претенция първоинстанционният съд не се е произнесъл и, която не е обект на въззивно обжалване. Съдът е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив и по иска на ответника по чл.193, ал.1 от ГПК, който пропуск подлежи на изправяне по реда на допълване на решението.

По същество на установителните искове за дължимост на вземанията за главница и лихви, страните не спорят, че през месец септември 2008 г. са сключили устен договор за изработка на кафез за стелаж елеватор и части за ролганг за мокри тухли, с възложител жалбоподателя и изпълнител въззиваемия. Възраженията на жалбоподателя са, че цената, която е следвало да заплати по договора, не е била 9 000.00 лева, както твърди въззиваемия, а 40 % по-ниска, каквато е била обичайната практика при договаряне между двамата. Съгласно оферта от 03.09.2008 г., изпълнителят е предложил обща цена за изработка на поръчаните вещи в размер на 9 500.00 лева, без ДДС, от която 6 300.00 лева – за изработка, доставка и монтаж на кафез за стелаж елеватор за мокри тухли и 3 200.00 лева – за изработка на части за ролганг за мокри тухли. От изявленията на спорещите и приложените по делото платежни документи се доказва, че, във връзка с оформения окончателен договор, изпълнителят е издал фактура № 334/15.09.2008 г., за сумата от 4 800.00 лева, от която 800.00 лева ДДС, представляваща аванс по същия. Видно от извлечение по разплащателна сметка № 113/17.09.2008 г. на “ УниКредит Булбанк “ АД, сумата е била платена от поръчващия на 16.09.2008 г.. На 13.03.2009 г. от изпълнителя е била издадена фактура № 382, на стойност 9 000.00 лева – за изработване на кафез за стелаж елеватор и части за ролганг за мокри тухли, в която е било изрично посочено, че част от сумата, в размер на 4 000.00 лева е платена авансово по фактура № 334/15.09.2008 г., и остава да се дължи остатък от 5 000.00 лева, ведно с 1 000.00 лева ДДС, или общо, в размер на 6 000.00 лева с ДДС. На основание чл.193, ал.1 от ГПК жалбоподателят оспорва положеният върху фактурата подпис срещу приел, като твърди, че не принадлежи на представляващия дружеството Д.Г.Д.. От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство СГЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът действително не е на Д. Д., което обаче, както правилно се е мотивирал районен съд, не е основание фактурата да не се цени като валиден счетоводен документ, предвид обстоятелството, че, съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч., подписът на получател не е задължителен реквизит за първичните счетоводни документи и, че тя отговаря на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС за задължително съдържание. От заключението на вещото лице по изслушаната ССЕ, се доказва, че фактура № 334/15.09.2008 г. е била вписана в дневника за покупки при жалбоподателя за м. септември 2008 г., приет от ТД на НАП с протокол от 10.10.2008 г., и, че той е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 800.00 лева, за данъчен период м. септември 2008 г.. Данъчна фактура № 382/13.03.2009 г. е била вписана в дневника му за покупки за м. март 2009 г., приет с протокол на ТД на НАП от 10.04.2009 г., въз основа на което е усвоил ДДС в размер на 1 000.00 лева, за данъчен период м. март 2009 г.. Същевременно, към момента на извършената от експерта проверка, по сметка 401 на “ Керамат “ АД, гр. К., аналитична партида “ Метал 99 “ ООД, гр. Сливен е било отразено кредитно салдо в размер на 4 000.00 лева. С оглед на изложеното и липсата на доказателства цената по договора да е била предоговорена след сключването му, във връзка с което би следвало да има издадено кредитно известие по чл.115, ал.3, вр. ал.1 от ЗЗДС, настоящата инстанция приема за безспорно установено, въз основа на цитираните документи, че договореното възнаграждение за изпълнителя на поръчката е било в размер на 9 000.00 лева, без ДДС, доказателство за което е и поведението на жалбоподателя, който не е оспорил вписванията в двете фактури, относно стойността им, отразил ги е в дневника за покупки, и е ползвал данъчен кредит по тях. Що се отнася до доводите му, че обичайно между страните е била определяна цена с 40 % по-ниска от оферираната, счита, че са изцяло необосновани и недоказани, поради обстоятелството, че е платил по посочените фактури повече от 5 700.00 лева, представляващи с 40 % по-ниска цена от предложената от въззиваемия, а от приложените други оферти и договор за изработка не би могло да се заключи, че намаляването на цената е било трайно установена практика между търговците.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, разпределението на доказателствената тежест между спорещите, отсъствието на възражения от страна на жалбоподателя, че не е получил изработеното в срок, респ., че го е получил с недостатъци, и липсата на доказателства за извършени от него други плащания, освен визираните по-горе, заключава, че между страните е бил сключен валиден договор за изработка на кафез за стелаж елеватор и части за ролганг за мокри тухли, по който същият дължи на въззиваемия, считано от 13.03.2009 г., сумата от 4 000.00 лева – неизплатена цена за изработеното, което налага извод за основателност на първия от исковете, и уважаването му. В тази връзка, следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя, че е приел изпълнението за сумата до 6 000.00 лева не би могло да се кредитира, доколкото, видно от констатациите на вещото лице по ССЕ, той е отчел документираният с фактура № 382/13.03.2009 г. дълготраен материален актив по сметка 204 и го е въвел в инветарната книга на дълготрайните активи под инвентарен номер 43744, с отчетна стойност 9 000.00 лева.

Касателно претенцията за мораторни лихви, от приложената справка и заключението на вещото лице по ССЕ се доказва, че размерът на законната лихва върху сумата от 4 000.00 лева, считано от 13.03.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 18.11.2009 г., се равнява на 338.76 лева. Предвид това, дължимостта на главното вземане и неговия падеж, който се определя в съответствие с датата на издаване на фактура № 382/13.03.2009 г., и не се оспорва от жалбоподателя, намира, че вторият от исковете е също доказан и основателен и следва да се уважи.

По изложените съображения и като споделя изцяло мотивите на районен съд, приема, че обжалваното решение, с което предявените искове са уважени изцяло е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на въззиваемия деловодни разноски за втора инстанция в размер на 600.00 лева – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/14.05.2010 г. по гр.д. № 945/2009 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

ОСЪЖДА “ Керамат “ АД, със седалище и адрес на управление: гр. К., област Ш., ул. ...№ ..., ЕИК ..., представлявано от Д.Г.Д., да заплати на “ Метал 99 “ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. ..., ......., ЕИК ..., представлявано от Д.Т.С., деловодни разноски за втора инстанция в размер на 600.00 лева / шестстотин лева / - адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.