Р Е Ш Е Н И Е № 104

гр. Шумен, 03.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 405 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЕТ “ Т – Г – Т. Г. “, гр. Ш., представляван от собственика Т.М.Г., срещу решение № Т 65/20.04.2010 г. по гр.д. № 3060/2009 г. по описа на Районен съд – Ш., с което е осъден да заплати на “ Водно строителство “ АД, гр. Ш., представлявано от Р.С.Р. сумата от 11 181.76 лева – главница, дължима по договор за строителство от 15.10.2008 г. и фактура № 1029/24.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея от 07.09.2009 г. до окончателното й плащане и сумата от 515.37 лева – обезщетение за забавено плащане върху главницата, за периода 24.04.2009 г. – 07.09.2009 г., както й 2 420.00 лева деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за недопустимо, поради ненадлежно упражняване правото на иск от ищеца и допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Твърди, че с писмено изявление от 27.01.2010 г. е възразил срещу нередовното предявяване на исковете, което, въпреки принципа на служебното начало, не е било съобразено от съда. Така, непредставянето на препис за ответника от молбата на ищеца, по повод дадени му указания по чл.129, ал.2 от ГПК, е било оставено без констатация за нередовност по чл.128, т.3 от ГПК, като, в нарушение на принципите по чл.7, ал.1 и чл.9 от ГПК, вместо да приложи последиците на чл.129, ал.3 от ГПК и постанови връщане на исковата молба, съдът е отстранил служебно пропуска на ищеца. Поради горното, счита, че, в хипотезата на нередовно предявяване на иска, първоинстанционният съд е нарушил чл.129, ал.3, респ. ал.2, вр. чл.128, т.3, чл.7, ал.1 и чл.9 от ГПК, неприлагайки последиците по чл.129, ал.3, вр. чл.128, т.3, респ. чл.129, ал.2 от ГПК, като, вместо това, недопустимо е извършил процесуално действие по делото спрямо ответника от името на ищцовата страна. На следващо място, заявява, че не му е бил връчен препис от акта, с който се приема като редовна предявената исковата молба, със съдържанието по чл.254 от ГПК, в резултат на което е бил лишен от възможността да участва по делото чрез подаване на надлежен отговор, в който да изложи становище по допустимостта на исковете и да направи възражения срещу тях и констатациите на съда. Трето, съдът не се е произнесъл в пълния обем на предявените претенции, което се е отразило върху разпределението на разноските по делото, включително чрез присъждане на разноски в полза на ищеца за двама адвокати. Позовавайки се на изложеното, моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение като постановено при липса на предпоставки за постановяването му и постанови прекратяване на производството по делото.

В законоустановения срок въззиваемият “ Водно строителство “ АД, гр. Ш. депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставането й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява изцяло неоснователна, поради следното: От събраните по гр.д. № 3060/2009 г. на ШРС доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че с искова молба от 07.09.2009 г. въззиваемият е предявил срещу жалбоподателя обективно съединени искове с правно основание, както следва: 1/ чл.79, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 12 566.91 лева – неизплатена цена за извършени строително -монтажни работи по договор за строителство от 15.10.2008 г. и анекс към него от 21.11.2008 г. и 2/ чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 526.65 лева – обезщетение, в размер на законната лихва по просрочените задължения, считано от датата на възникване на задължението, до депозиране на исковата молба. С разпореждане от 14.09.2009 г., съдията докладчик по делото е предоставил на ищеца 7-дневен срок да уточни исковата си претенция за мораторна лихва досежно периода, ведно с предупреждението, че, в противен случай, производството ще бъде прекратено в тази част. Ищецът е получил съобщението за разпореждането за оставяне на исковата му молба без движение на 16.09.2009 г., като на 18.09.2009 г. е депозирал писмена молба, с която е конкретизирал, че претендира законна лихва върху главницата от датата на издаване на фактура № 1029/24.04.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 07.09.2009 г.. С разпореждане от 23.09.2009 г., съдът е приел, че констатираните нередности са отстранени и е разпоредил, ведно с исковата молба, на ответника да се изпрати и копие от молбата – уточнение, тъй като ищецът е пропуснал да представи препис за връчване на противната страна. С разпореждане от 25.09.2009 г., по чл.131, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил на ответника да се изпарят преписи от исковата молба и доказателствата към нея, с указания, че в едномесечен срок от получаването им може да представи писмен отговор. В разпореждането са били изрично упоменати задължителното съдържание на отговора и приложенията към него, евентуалните последици при неподаване на такъв, по чл.133 и чл.238-239 от ГПК, възможността на страната да ползва правна помощ, както и задълженията й за посочване на съдебен адресат при отсъствие от страната за повече от един месец, и последиците при напускане на адреса, на който е била призована, за същия срок. Със съобщение от 28.09.2010 г., на жалбоподателя, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, са били връчени преписи от исковата молба, ведно с приложенията и копие от молба – уточнение рег. № 17014/18.09.2009 г., като в съдържанието му е било възпроизведено изцяло разпореждането на съда по чл.131, ал.1 от ГПК. Съобщението е било получено от ответника на 28.09.2009. На 28.10.2009 г. последният е депозирал отговор на исковата молба, в който е заявил, че предявените срещу него искове са допустими, но неоснователни и недоказани, без да е релевирал възражения за нередности на исковата молба или пропуски при размяната на книжа. С определение по чл.140 от ГПК, съдът се е произнесъл по предявените от страните искания и възражения и е насрочил делото в открито съдебно заседание на 28.01.2010 г.. На 27.01.2010 г. жалбоподателят е депозирал писмено изявление, с искане да не бъде даван ход на делото, тъй като не са му били връчени препис от акта, с който се приема като редовно предявена исковата молба и разпореждането по чл.131, ал.1 от ГПК, а с определението по чл.140, ал.1 от ГПК му е било неточно разяснено, че правото му да изложи становище по проекта за доклад е погасено с изтичането на 1-седмичен срок от получаването му, както и поради не надлежно предявяване на исковете. С протоколно определение от 28.01.2010 г. съдът е оставил молбата му без уважение и е дал ход на делото. На 25.03.2010 г. се е състояло второ съдебно заседание, в което жалбоподателят не е взел участие, без да сочи обективни причини за неявяването си. В това заседание съдът е приключил съдебното дирене, провел е съдебни прения и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

В съответствие с изнесените факти, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, тъй като не е задължен по закон да изпраща на ответника препис от разпореждането, с което е приел, че нередностите на исковата молба са отстранени и е разпоредил връчване на същия препис от молбата – уточнение. Що се отнася до това, че не е оставил последната без движение, за представяне на препис за противната страна, а е разпоредил изпращане до ответника на служебно изготвено копие от нея, действията му не са били съобразени с разпоредбата на чл.129, ал.2, вр. чл.128, т.3 от ГПК, но обективно са израз на волята му за спазване на вмененото му в чл.7, ал.1 от ГПК задължение, и не биха могли да се третират като нарушение на принципа за равнопоставеност на участващите в процеса лица, уреден в чл.9 от ГПК, тъй като не са довели до накърняване правата на жалбоподателя да участва пълноправно в процеса. На следващо, място, доколкото съдържанието на определението по чл.131 от ГПК е било възпроизведено в цялост в изпратеното до жалбоподателя съобщение, невръчването на препис от него не съставлява пропуск, поради който той не е могъл да бъде информиран за процесуалните си права, респ. – да ги упражни в пълен обем. Наред с горното, следва да се отбележи, че чл.131, ал.1 от ГПК не вменява в задължение на съда да изпраща на ответника препис от определението си, а единствено от исковата молба и приложенията към нея, като му укаже за възможността да подаде отговор, срока и задължителното съдържание на отговора, последиците от неподаването му или от неупражняването на права, и за възможността да ползва правна помощ, които указания в практиката се възпроизвеждат в бланките за съобщения. Трето, очевидно е, че жалбоподателят е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му преклузивен срок, в който не е оспорил нито редовността и допустимостта на предявените искове, нито действията на съда по размяната на книжа. Касателно определението на първоинстанционния съд, с което е оставил без уважение молбата на същия за недаване ход на първото съдебно заседание, с оглед изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция приема, че е изцяло законосъобразно и правилно, тъй като, по силата на чл.133 от ГПК, правото на ответника на възражения по редовността на исковата молба е било преклудирано с изтичане срока за отговор, а останалите възражения не обосновават наличие на пречки за движение на делото. Досежно възражението за непроизнасяне на съда по исковите претенции на ищеца в пълен размер, пропускът не е основание за нищожност, недопустимост или неправилност на решението и подлежи на изправяне по реда на допълването му, поради което не бил могъл да бъде предмет на въззивна проверка в рамките на това производство.

По изложените мотиви, приема, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с проверка редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове, размяната на книжа и осигуряване правото на защита на ответника, които да са довели до недопустимост на постановения от него краен акт и да налагат обезсилването му.

В изпълнение на задължението му за извършване служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че районният не е допуснал други нарушения, извън твърдените от жалбоподателя, които да налагат обезсилване на решението.

Ето защо и като съобрази, че във въззвната жалба не се съдържат възражения за неправилност на решението, което ограничава второинстанционния контрол до проверка досежно неговата допустимост, заключава, че обжалваното решение е допустимо и следва да се потвърди.

По искането на въззиваемия за присъждане на деловодни разноски, се установява, че същият не е извършил такива във въззивното производство, поради което молбата му се явява неоснователна, и следва да се остави без уважение.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА, като допустимо, решение № Т 65/20.04.2010 г. по гр.д. № 3060/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.